Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.09.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

31.08.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

244

по описа за

2023

година.

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.     

Депозирана е искова молба от С.С.М. от ***, действаща чрез адв. Д.Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ с цена *** лв., представляващи левовата равностойност на отнетите с НП № 738/2018 г. златни накити на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон/ВЗ/, потвърдено с Решение № 210/2019 г. по КАНД № 30/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането - 09.12.2016 г. (датата на влизане на решението в сила) до окончателното плащане, както и платеното адвокатско възнаграждение.

Изложени са съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид следните обстоятелства:

С Наказателно постановление № 738/2018 г. на зам. началник Митница Бургас на основание чл. 18, ал. 1 от ВЗ, вр. с чл. 14а, ал. 1 от ВЗ на ищцата било е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ били отнети в полза на държавата златни накити. Обжалвала постановлението пред PC – Свиленград, при което с Решение № 206/2018 г. постановено по АНД № 529/2018 г. по описа на PC - Свиленград постановлението било отменено. Решението било обжалвано от Митница Бургас пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 210/2019 г. по КАНД № 30/2019 г., отменил решението на PC - Свиленград и потвърдил НП № 738/2018 г. с което било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и се отнемали в полза на държавата 4 броя златни пръстена, 2 броя златни медальона, 1 брой златна гривна, 2 броя златни синджира, 2 чифта златни обеци, 1 брой златен пръстен, 9 броя златни гривни и 7 броя златни монети на обща стойност *** лева.

Счита, че Решението на Административен съд - Хасково е постановено в противоречие с разпоредбата на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г. относно контрола на пари е брой, които се внасят и изнасят от Общността, която не допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за недекларирано по чл. 3 от този регламент да предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, налагане на наказание.

Това нарушение на правото на Европейския съюз се явявало достатъчно съществено, тъй като противоречието на нормата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ, която преди отмяната му (ДВ бр. 14 от 2020 г.), предвиждала отнемането на недекларираните парични средства при преминаването през границата на страната, в разрез с член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, изискващ спазването на принципа на пропорционалност при предвиждането и налагането на санкции за нарушаване на регламента. Това било очевидно, предвид обстоятелството, че Регламентът ( обнародван в OB 1309, 2005 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г„ глава 19, том 7, стр. 238 и поправка в OB L104, 2015 г., стр. 52), се явявал акт от най-висок ранг, като част от вторичното право на Съюза, което било задължително за България и е част от приложимото й право, и като такъв националният съд го е познавал по силата на необоримата презумция, че Съдът знае закона.

Твърди, че освен това, към момента на постановяване на решението на административния съд е съществувала и практика на Съда на ЕС в тази насока - решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski (С-255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31), а несъобразността на отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението по българското право, наред с налагането на наказание, с правото на ЕС и по-конкретно с член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, било потвърдено и в последваща практика на СЕС по преюдициални въпроси, отправени от български съдилища - определения по дело С-707/17; обединени дела С-335/18 и С-336/18 и дело С-652/18, което довело и до отмяната на чл. 20 от Валутния закон със ЗИДВЗ от 18.02.2020Г., ДВ бр.14 от 2020г. Независимо, че тази норма била отменена през 2020 г., решенията на СЕС по преюдициалните запитвания имали ретроактивно действие, от което следвало, че даденото от Съда тълкуване се счита, че е такова назад във времето, още от момента на създаването на тълкуваната правна норма, което разбиране било възприето и от ВКС (Решение № 60118 от 19.07.2021 г. по КД № 427/2021г„ 3-то н.о.), а в настоящия случай и при безспорно ясна практика на Съда по дело С-255/14 Chmielewski.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 2в от ЗОДОВ, във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, да осъди Административен съд - Хасково да й заплати на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, причинени вследствие съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а именно на член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, в размер на *** лева, представляващи левовата равностойност на отнетите с Решение № 210/2019 г. по КАНД № 30/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково златни накити на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон, в редакцията му към онзи момент, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането - 09.12.2016 г. (датата на влизане на решението в сила) до окончателното плащане, както и платеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д.Г., който поддържа предявените искове, по изложените в исковата молба доводи. Представя писмени бележки, в които излага съображения в подкрепа на исковата претенция, идентични с тези, въведени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Административен съд – Хасково депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Счита за недоказано и необосновано твърдението, че решението на Административен съд - Хасково е поставено в противоречие с разпоредбата на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент (ЕО) 1889/2005).

В тази връзка сочи, че разпоредбата на член 9. параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 регулирала обществени отношения по въвеждане на съразмерни санкции за неспазване на задължение за деклариране, но те били свързани единствено с пренасянето през граница па Общността на пари в брой, в която насока било и цялостното съдържание на Регламент (ЕО) 1889/2005, касаещ контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.

Въвежда доводи, че във всички цитирани в исковата молба актове на Съда на Европейския съюз, предмет на разглеждане също са хипотези на пренасяне през граница и недеклариране на „пари в брой“, вследствие на което субектите на нарушенията са били санкционирани – напр. т. 33 от Определението от 12.07.2018 г. на Съда на ЕС по дело С-707/17, съгласно която целта на Регламент (ЕО) 1889/2005 е да се попречи на въвеждането на печалбите от незаконни дейсгвия във финансовата система. Това автоматично извеждало от разглежданата регулация материята с пренасянето през границата на благородни метали и изделия от тях. В същия смисъл било и Определението от 03.10.2019 г. на Съда на ЕС по дело С-652/18, в мотивите на което изрично се сочело, че целта на Регламент (ЕО) 1889/2005 е предотвратяването, възпирането и избягването на въвеждане на печалби от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране, след изпирането им, посредством въвеждането на принципа за задължителното деклариране на такива движения, което позволява събирането на информация за тях.    

 На следващо място излага съображения, че отмяната на чл. 20, ал. 1 от Валутния закон, обн. ДВ бр.14 от 2020 г., не означавала априори, че прилагането на тази разпоредба от съда към 03.04.2019 г. по отношение на благородни метали и на изделия със и от тях, е било в нарушение на правото на ЕС. Счита, че този извод се подкрепял и от прегледа на мотивите, с които сочената разпоредба била отменена/мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон (№902-01-64 от 02.12.2019 г., 44-то НС/, съгласно които било предвидено чл. 20 от Валутния закон да бъде отменен, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на СЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума.

Предвид всичко това счита, че представените с исковата молба доказателства не доказвали твърденията на ищеца за претърпени имуществени вреди в резултат на нарушение на правото на ЕС, респ. не били налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се приеме, че при постановяването на Решение № 210 от 03.04.2019 г. на Административен съд - Хасково е допуснато съществено нарушаване правото на ЕС, което да доведе до ангажиране на имуществената отговорност на националната юрисдикция. Моли съда за решение, с който да отхвърли исковата претенция и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника С. С., който поддържа депозирания отговор.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че същият не е доказан, тъй като не са налице доказателства за осъществен фактически състав на нормата на чл. 2в от ЗОДОВ. Намира, че посочените доводи в исковата молба за противоречие с разпоредбата на чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., не могат да бъдат споделени. Моли съда за решение в този смисъл.      

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Наказателно постановление № 738/2018 г., издадено на 22.08.2018 г. от зам. началник Митница Бургас: на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон/ВЗ/ е постановено отнемане от С.С.М. в полза на държавата на изделия от злато, на обща стойност 24 948.32 лв. - по т. I; на основание чл. 18, ал. 1 от ВЗ, вр. с чл. 14а, ал. 1 от ВЗ на С.С.М. е било е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.

С Решение № 206/14.12.2018 г. по АНД № 529/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград, горепосоченото наказателно постановление е било отменено изцяло. Решението на районния съд е било отменено с Решение № 210/03.04.2019 г. по КАНД № 30/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково като касационната инстанция с е произнесла по същество и е потвърдила Наказателно постановление № 738/2018 г., издадено на 22.08.2018 г. от зам. началник Митница Бургас.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Валутния закон/ВЗ/ е отменена с ДВ, бр. 14 от 18.02.2020 г. До отмяната й, в действащата редакция с ДВ, бр. 96 от 2011 г.,   нормата е имала следното съдържание:„ Предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен“.

 При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими но разгледани по същество за неоснователни и недоказани.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от нарушение на правото на ЕС вследствие на правораздавателната дейност на Административен съд – Хасково, действащ като последна инстанция, постановявайки решение, с което е потвърдил Наказателно постановление № 738/2018 г., издадено на 22.08.2018 г. от зам. началник Митница Бургас, с което е постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, наред с налагането на административно наказание „глоба“ за извършеното от С.С.М. нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ във вр. с чл. 5, ал. 1, чл. 2 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г.

Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред най-близкия родово компетентен административен съд на ответника – Административен съд – Хасково/чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ/. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт – Решение № 210/03.04.2019 г. по КАНД № 30/2019 г.

СЕС приема, че държавите членки носят отговорност за нарушение на правото на ЕС и когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, която постановява решение като последна по делото инстанция.

Съгласно Решение от 28 юли 2016 г. по дело C-168/15, решение на национална юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което е от естество да ангажира посочената отговорност, само ако с това решение посочената юрисдикция явно не се е съобразила с приложимото право или ако това нарушение е извършено въпреки наличието на трайно установена практика на Съда в тази област.

За ангажирането на отговорността на държавата членка за вреди, причинени в резултат на решение на произнесла се като последна инстанция юрисдикция, което нарушава правна норма на Съюза, следва да са налице при условията на кумулативност три предпоставки -  предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице горепосочените материалноправни предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на Административен съд – Хасково. Съображенията за това са следните:

В исковата молба са релевирани твърдения, че към датата на произнасяне на Административен съд – Хасково с окончателно Решение № 210/03.04.2019 г. е   съществувала норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните субекти - разпоредбата на чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г., която е била приложима към съответно разглеждания от административния съд спор относно законосъобразността на наложени административни санкции по чл. 18 и чл. 20 от ВЗ (в редакцията, действала до отмяната им с ДВ, бр. 14 от 2020 г.). В тази връзка се сочи, че цитираната норма на Регламента изисквала спазването на пропорционалност при предвиждане и налагане на санкцията и съществуващата практика на СЕС, обективирана  в решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski (С-255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31) и определения по дело С-707/17; обединени дела С-335/18 и С-336/18 и дело С-652/18, то Административен съд – Хасково е приложил нормата на чл. 20 от ВЗ/отм. с ДВ, бр. 14 от 2020 г.). /, която се явявала в пряко противоречие с принципа за пропорционалност, визиран в чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005, с което е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Във връзка с горното, на първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в член 3. Тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи и доказани по основание и размер. Разпоредбата на чл. 3 от Регламента въвежда задължението за всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността.

По силата на чл. 288, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и пряко приложим във всички държавни членки.

С Решение от 16.07.2015 г. по дело C-255/14, Chmieleweski, ECLI:EU:C:2015:475, с предмет преюдициално запитване, СЕС е приел, че член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR.

Регламент № 1889/2005 установява хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат във или излизат от Съюза - член 1, параграф 1 от посочения регламент, както и т. 16 и т. 17 от горепосоченото решение.

В настоящия случай, Административен съд – Хасково се е произнесъл с окончателното Решение № 210/03.04.2019 г. по спор за законосъобразността на Наказателно постановление № 738/2018 г., издадено на 22.08.2018 г. от зам. началник Митница Бургас, с което: на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон/ВЗ/ е постановено отнемане от С.С.М. в полза на държавата на златни накити, на обща стойност *** лв. - по т. I; на основание чл. 18, ал. 1 от ВЗ, вр. с чл. 14а, ал. 1 от ВЗ на С.С.М. е било е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. – по т. II.

С други думи, потвърденият от административният съд акт – НП, не касае отнемане на недекларирана сума, а на изделия със и от благородни метали по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ВЗ – изделия от злато/златни накити на обща стойност *** лв. Предвид това и доколкото визираната в исковата молба норма на чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 регламентира съразмерността на санкциите, налагани при неизпълнение на задължението по чл. 3 от Регламента за деклариране при влизане или излизане от Общността за физическо лице, което носи в пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, то съдът намира, че  чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 е неотносим за конкретния случай. Задължението на С.С.М. за деклариране на отнетите изделия от злато при влизането й на 29.04.2018 г. в Република България като страна членка, не е произтичало от нормата на  чл. 3 от Регламент № 1889/2005, която касае единствено пари в брой, респ. от нормата на чл. 11а от ВЗ във вр. с чл. 2 от Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г., а от чл. 14а, ал. 1 от ВЗ във вр. с чл. 5, ал. 1, чл. 2 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон. Посочените норми изрично предвиждат задължението за деклариране при пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната.    

Цитираните в исковата молба актове на СЕС се отнасят до преюдициални запитвания, включително и такива отправени от български съдилища относно съвместимостта с член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 с национална уредба (в това число и на предвидените в НК и във ВЗ наказателни и административнонаказателни санкции), но единствено за неизпълнение на задължението за деклариране на пренасяни пари в брой над определена стойност през границата на Съюза, респ., че санкционен режим, включващ безусловното и задължително отнемане на цялата недекларирана сума, наред с налагането на административнонаказателна санкция „глоба“ или „имуществена санкция“, се явява в несъответен и несъразмерен с принципа за пропорционалност, въведен в  член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005.

Предвид горното, съдът счита, че в настоящия случай, прилагайки нормата на чл. 20 от ВЗ/отм./ при постановяване на Решение № 210/03.04.2019 г. Административен съд – Хасково не е допуснал нарушение, още по-малко съществено нарушение на правото на ЕС и по-конкретно на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005. Както вече бе посочено по-горе, задължителната съдебна практика на СЕС, обективирана в решението от 16 юли 2015 г. по дело C-255/14, Chmieleweski, както и в последващите определения, постановени по дело С-707/17, Pinzaru и Cirstinoiu, съединени дела С-335/18 и С-336/18, (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната) и дело С-652/18, Mitnitsa Burgas, е неотносима към производството по КАНД № 30/2019 г., по което е постановено Решение № 210/03.04.2019 г.

За прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, е отменен с Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него.

Съгласно чл. 2 от Регламента в термина „парични средства“ са включени: валута; прехвърляеми инструменти на приносител; стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност; както и предплатени карти. В чл. 3 е регламентирано задължението за приносител за деклариране на парични средства на стойност 10 000 EUR или повече, като в чл. 14 е регламентирана възможността за всяка държава членка да налаган санкции при неспазване на задължението за деклариране, които санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съгласно Приложение I към регламента в „стоки, използвани като високоликвидни средства за съхранение на стойност“ са включени: монети със съдържание на злато от най-малко 90%; и злато под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99.5%.   Съгласно чл. 21 от Регламента, същият, с изключение на чл. 16,  се прилага от 03.06.2021 г. Предвид това и независимо от регламентирания в чл. 20 от същия принцип, че позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение II „Таблица на съответствието“/включваща и съответствие между чл. 9 от отменения и чл. 14 от настоящия регламент/, то независимо от обстоятелството, че измежду отнетите от ищцата с НП № 738/2018 г. вещи – изделия от злато, са били и 6 бр. златни монети проба 916, съдът намира, че произнасяйки се на 03.04.2019 г. относно законосъобразността на отнемането от митническите органи на посочените 6 бр. златни монети, Административен съд – Хасково не е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС – чл. 14 във вр. с чл. 20 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, във вр. с чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005, още повече, че такива доводи не са въведени от ищцата и нейния процесуален представител в жалбата и образуваното съдебно производство.

Отново следва да се отбележи, че безспорно действалата към датата на произнасянето от административния съд норма на чл. 20 от ВЗ/отм./ е в противоречие с принципа за съразмерност на санкцията, заложен в чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005, но такова противоречие е било налице единствено в случаите на отнемането на основание чл. 20 от ВЗ на недекларирани пари в брой. Отнемането на изделия от благородни метали, вкл. злато на посоченото основание, не дава основание за пряко противоречие с посочения Регламент, тъй като Регламент № 1889/2005 установява хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат във или излизат от Съюза.

Аргумент в тази насока са и последващите действия на Европейския парламент и Съвета по приемането на Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, с който е въведено изискването за деклариране на парични средства, които са дефинирани в чл. 2, включващи освен парични средства/валута/, прехвърляеми инструменти на приносител; стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност; и предплатени карти. Изрично, както вече бе обсъдено по-горе, е посочено, че в обхвата на действието на регламента са и златните монети, злато, кюлчета и буци със отразено минимално съдържание на злато, като част от паричните средства, по отношение на които е приложим Регламента. Същият обаче е приложим, считано от 03.06.2021 г., поради което не действал към датата на постановяване на съдебното решение на правораздавателната национална юрисдикция.

Най-накрая следва да се отбележи, че видно от съдържанието на „МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон (№ 902-01-64 от 02.12.2019 г., 44-то НС)“, вносителят на проекта е посочил, че предвид ясната, последователна и категорична практика на Съда на Европейския съюз по тълкувателното на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 и доколкото административнонаказателната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон се различава от състава на престъпление по чл. 251 от Наказателния кодекс единствено по обективния критерий - стойността на недекларирания предмет, се налага изменение в администрастративнонаказателните разпоредби на Валутния закон. Н следващо място са изложени доводи, че с проекта на акта се  изменят разпоредбата на чл. 18 от Валутния закон, като за нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 и чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон, както и на нормативните актове по тяхното прилагане е предвидено административно наказание - глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.

Относно изменението на чл. 20 от ВЗ е отразено: „В проекта на акт е предвидено и чл. 20 от Валутния закон да бъде отменен, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на СЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума“.

Посочено е, че очакваните резултати от приемането на предложените промени са привеждане на нормативната уредба по отношение на административнонаказателни разпоредби във Валутния закон в съответствие разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 и с константата практика на Съда на Европейския съюз в областта на санкциите при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1889/2005, т.е., че при неизпълнение на задължението за деклариране, предвидено в чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1889/2005, и реализиране спрямо физическите лица на административнонаказателна отговорност последните ще търпят санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи, без недекларираната парична сума да бъде отнета в полза на държавата.

Горното, взето в съвкупност с изложеното от съда по-горе мотиви, обоснова извода, че приложението на чл. 20 от ВЗ/отм./, в случаите, когато се отнемат в полза на държавата пренасяни през границата на страната и недекларирани благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, не е нарушава съществено правото на ЕС и в частност чл. 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.

Предвид това, с постановяването на Решение № 210/03.04.2019 г., потвърждавайки законосъобразността на постановеното отнемане на изделия на злато от ищцата, Административен съд – Хасково не е допуснал твърдяното от ищеца съществено нарушение на правна норма от общностното право, която предоставя права на частноправните субекти - чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че твърдените от ищцата вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с правораздавателната дейност на националната юрисдикция – Административен съд – Хасково, тъй като постановеното  Решение № 210/03.04.2019 г. не е в противоречие с приложимите разпоредби от правото на ЕС и с даденото от СЕС тълкуване на същите.

С оглед изложените до тук мотиви, то не са налице материалноправните предпоставки, условие за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС в хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗОДОВ, поради което предявеният иск за обезщетение в размер на *** лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлена като такъв.

 С оглед неоснователността на главния иск, то неоснователен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 86 във вр. с чл. 84 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва. В тази връзка и за прецизност следва да се отбележи, че независимо от указанията на съда, че процесното решение на административния съд е от 03.04.2019 г., ищецът претендира законна лихва, считано от 09.12.2016 г., сочейки, че това е датата на влизане на решението в сила и датата на увреждането.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и цена от *** лв., се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

Независимо от изхода на делото съдът намира, че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай обаче, в производството Административен съд – Хасково е бил представляван от лице което заема длъжността „съдебен помощник“, а не „юрисконсулт“.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 2в, ал. 1, т. 1, пр. второ във вр. с ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

 

                                           

Р Е Ш И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.М. от ***, с ЕГН **********, против Административен съд – Хасково, с административен адрес: ***, иск с правно основание чл. чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 2в, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 948.32 лв., причинени вследствие съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а именно на член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, произтичащи от левовата равностойност на отнетите с Решение № 210/2019 г. по КАНД № 30/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково златни накити на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон, в действалата тогава редакция, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането - 09.12.2016 г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: