№ 26
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202000600224 по описа за 2020 година
С присъда №148 от 18.06.2020г. по НОХД №220/2020г. Бургаският
окръжен съд признал подс. СВ. ЕН. ЕН. за виновен в това, че на 15.07.2019г.
в гр. Бургас, ж. к. „Л.“, ул. „П.“ №*, без надлежно разрешително съгласно
чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
амфетамин с нето тегло 420,01 грама на стойност 12599,79 лева и коноп с
нето тегло 8,718 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 14,30 % на
стойност 52,31 /петдесет и два лева и тридесет и една ст./, като общата
стойност па наркотичните вещества е 12652,61 лева, поради което и на
основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. чл.58а, ал.1 от НК му наложил
наказания лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и глоба
в размер на 12 000 лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6 вр. чл.53, ал.2 от НК отнел в полза на държавата
наркотичните вещества – амфетамин и коноп, предмет на престъплението,
1
които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК отнел в полза на държавата сива
електронна везна.
Осъдил подс. С.Е. да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски, както следва: 626,44 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас и 90
лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил
предметите, принадлежащи на подс. С.Е., да му бъдат върнати, а тези,
представляващи вещи без стойност, да бъдат унищожени.
Постановената присъда е обжалвана от упълномощеният защитник на подс.
С.Е. с оплаквания за несправедливост на наложените наказания лишаване от
свобода и глоба. Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в
подкрепа на релевираните доводи срещу присъдата. Въпреки изпратеното от
първостепенният съд уведомление за изготвянето на мотивите към присъдата
и въпреки изпратеното от въззивният съд съобщение да се изложат
аргументи, обосноваващи възраженията срещу атакувания съдебен акт,
допълнителни съображения срещу осъдителната присъда, не бяха направени.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция Апелативният прокурор
при Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната
жалба на защитника. Като изтъква, че съдебното производство пред
първоинстанционния съд се е развило при условията на чл.371, т.2 от НПК с
цялостно признаване на фактите по обвинителния акт от подсъдимия и с
изрично изразено негово съгласие да не се събират доказателства за тях, а
окръжният съд е направил правилна преценка за подкрепеност на само-
признанието от събраните на досъдебното производство доказателства,
преценява определеното по чл.54 от НК наказание лишаване от свобода в
средния размер, предвиден в приложимата норма, за справедливо. За
законосъобразно и справедливо намира и редуцираното с една трета
наказание лишаване от свобода, възлизащо на три години и четири месеца.
Заявява, че при безспорно установената фактическа обстановка,
материалният закон е приложен правилно, защото от обективна и субективна
страна е осъществен съставът на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК. Счита за
несъмнено установено по делото, че подсъдимият с действията си е
реализирал изпълнителното деяние на престъплението по цитирания законов
текст. Намира наложените наказания – три години и четири месеца лишаване
2
от свобода и глоба в размер на 12 000 лева за напълно справедливи, защото са
определени в съгласие с разпоредбите на чл.354а, ал.1, чл.54 и чл.58а от НК.
Акцентира на обремененото съдебно минало на подсъдимия, чието предходно
осъждане също е за престъпление с предмет високорисково наркотично
вещество, като обръща внимание на липсата на поправителен и
превъзпитателен ефект от условното осъждане у подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подс. СВ. ЕН. ЕН. поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея.
Твърди, че в хода на първоинстанционното производство подсъдимият е
искал делото да бъде решено със споразумение, с което да му бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца, но тъй като прокурорът не бил съгласен с това наказание, защитникът
направил искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка изтъква, че подсъдимият
признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и очаквал да бъде осъден със значително по-ниски
от наложените му с присъдата наказания. Претендира въззивният съд да
отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на
първостепенния съд, като не навежда изрично основания за това,
включително допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
засягащи правото на защита на подсъдимия.
Подс. С.Е. лично заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията
на своя защитник.
Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по
чл.319, ал.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който има право да оспорва
постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и
провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно
изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на
защитника на подсъдимия е частично основателна.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания и
изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания
3
съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по
спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния
акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс. С.Е. е роден на **.**.****г. в гр. Стара Загора. Той е българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.
Подс. Е. е осъждан два пъти като непълнолетен, съответно за престъпления
по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК и по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за които
са му били наложени идентични наказания – лишаване от свобода в размер
на една година, чиито изпълнения на основание чл.69, ал.1 от НК са били
отложени за изпитателен срок от три години. За тези осъждания подсъдимият
е реабилитиран по право съгласно чл.86, ал.1, т.4 от НК.
Със споразумение от 29.11.2000г. по НОХД №*1/2000г. на Районен съд –
Раднево подс. Е. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. “б“ от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 200 лева. За
това осъждане подсъдимият е реабилитиран по право съгласно чл.86, ал.1, т.3
от НК.
С присъда от 08.06.2005г., влязла в сила на 23.06.2005г., по НОХД
№286/2005г. на Окръжен съд – Сливен, подс. Е. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, за което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е
било отложено за изпитателен срок от пет години.
С присъда от 19.11.2013г., влязла в сила на 05.12.2013г., по НОХД
№275/2013г. на Районен съд – Раднево подс. Е. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК, за което му
е било наложено наказание глоба в размер на 100 лева, която е платена на
18.12.2013г.
За последните две посочени осъждания подс. Е. не е реабилитиран.
Съгласно чл.88а от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл
срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено
4
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, осъждането и последиците му се заличават. Според чл.88а, ал.3 от
НК при условно осъждане срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок.
С влязла в сила на 23.06.2005г. по НОХД №286/2005г. на Окръжен съд –
Сливен присъда подс. Е. е бил осъден условно на три години лишаване от
свобода с изпитателен срок от пет години, изтекъл на 23.06.2010г. С оглед
вида и размера на наложеното наказание срокът по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1
от НК е десет години. В случая този десетгодишен срок е започнал да тече на
23.06.2010г., когато е изтекъл изпитателният срок на условното осъждане, и
щеше да изтече на 23.06.2020г., защото за извършеното от подс. Е. в този срок
умишлено престъпление от общ характер по чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК
не се предвижда наказание лишаване от свобода.
На 15.07.2019 год. в Пето РУ на МВР - Бургас е получена информация от
свид. Л. А., живееща на семейни начала с подс. С.Е., че същият държи
наркотично вещество амфетамин, което съхранява в обитаваната от тях
двамата квартира, и което възнамерява да изнесе и да укрие на неизвестно
място. По този повод свидетелите И., П. Д. и М. Л. - служители в сектор
„Криминална полиция“ при Пето РУ на МВР - Бургас, посетили посочения от
свид. А. адрес, находящ се в гр. Бургас, ж. к. ”Л.”, ул. „П.” №*. Полицейските
служители почукали на вратата. Подс. Е. отворил и свидетелите му обяснили,
че ще бъде извършено претърсване в жилището. Помолили подсъдимия да
седне в първата стая, обзаведена като всекидневна. След пристигането на
дежурна оперативна група от Пето РУ на МВР - Бургас с разследващ полицай
и две поемни лица, на подс. Е. била предоставена възможност да се свърже с
адвокат по телефона, след което бил запитан дали държи в себе си забранени
от закона вещества. На този въпрос подсъдимият отговорил отрицателно.
При извършеното в хипотезата на неотложност претърсване и изземване в
жилището, обитавано от подс. Е., са намерени, фиксирани и иззети следните
вещи:
От втори жилищен етаж, от спалнята, разположена срещу санитарния
възел, от рафт на секция, поставени върху оранжева дъска с клипборд, са
намерени, фиксирани и иззети 6 броя бучки, бели на цвят, с различна
големина и форма, както и две пластики. При направен полеви тест бучките
реагирали на наркотичното вещество амфетамин. На същия рафт, в чекмедже,
5
са намерени електронна везна, сива на цвят, както и сиво-синя кутия с надпис
„STR8“, съдържаща прозрачен полиетиленов плик с множество бели бучки,
които при направен полеви тест реагирали на наркотичното вещество
амфетамин. В цилиндър за пура, черен на цвят, с надпис „Partagas“, е
намерена суха, зелена тревиста маса. При направен полеви тест, същата
реагирала на наркотичното вещество коноп /марихуана/. В същата секция, на
втория рафт, в десния ъгъл, в прозрачен полиетиленов плик е намерено бяло
натрошено вещество. На долния рафт, в бяла торбичка с надпис „Titta“, е
намерен прозрачен полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество. От
гардероб, находящ се до секцията, от лявото му крило, на трети рафт е
намерена черна кожена калъфка за възглавница, съдържаща два
полиетиленови плика. Единият полиетиленов плик съдържал два
полиетиленови плика, във всеки от тях имало бели на цвят буци с неправилна
форма. Вторият полиетиленов плик в калъфката съдържал бяла буца с
квадратна форма. При направен полеви тест буците реагирали на наркотично
вещество амфетамин.
В останалите помещения на втория етаж, както и в помещенията на първия
етаж на къщата, находяща се в гр.Бургас, ул.“П.“ № 57, не са намерени
забранени за държане вещи.
По време на следственото действие претърсване били направени
фотоснимки / л.18 - 21 от ДП /.
Съставен бил протокол за претърсване и изземване / л.15 – 16 от ДП/, който
бил подписан без възражения от всички присъствали лица, включително от
С.Е.. В този протокол по повод на намерените и иззети предмети подс. Е.
написал: „Нямам думи. Не желая да давам обяснения.“
С определение №104 от 16.07.2019г. по ЧНД №740/2019г. / л.9 – 10 от ДП/
съдия от Бургаския окръжен съд одобрил протокола на разследващия полицай
за претърсване и изземване в двуетажна къща находяща се в гр. Бургас, ул.
„П.“ №*, при които на втори жилищен етаж на къщата, обитаван от С.Е., са
били открити и иззети описаните предмети.
Извършените на досъдебното производство физикохимически изследвания
установили, че иззетата растителна маса има общо нето тегло 8,718 грама и
представлява коноп със съдържание на активно наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол - 14,30 %. Изследванията установили още,
че общото нето тегло на иззетите прахообразни вещества е 420,018 грама и
6
представляват амфетамин със съдържание от 24,50% до 16,20%.
Общата стойност на наркотичните вещества, изчислена съгласно
Постановление №23/29.01.1998 год. на МС за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на
12652,61 лева.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни
заключения, събрани на досъдебното производство и подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия, дало основание за проведеното съкратено
съдебно следствие в първата инстанция, като стриктно спази изискванията на
чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Както вече се отбеляза, описаната по-
горе фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите на
първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка
на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първия
съд.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка
по спора се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия
самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от
НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са въведени в
процеса от:
- гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели Л. Димитрова А., Георги Лоров
Ангелов, П. Пламенов Д., Добрин Станимиров Марков и И. Станчев И.;
- писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и
изземване в неотложен случай / л.15 – л.16 от ДП/;
- писмените доказателства, събрани на досъдебната фаза– справка за
съдимост на подс. Е. /л.73-74 от ДП/, протокол за доброволно предаване от
С.Е. /л.30 от ДП/;
- веществените доказателства – амфетамин с общо нето тегло 419,997
грама и коноп с общо нетно тегло 8,718 грама, намиращи се на съхранение в
Пето РУ на МВР - Бургас, предадени с приемо-предавателен протокол от
11.02.2020, 1 брой мобилен апарат марка „Huawei”, син на цвят с прозрачен
калъф тип „гръб” с ИМЕЙ1: **************** и ИМЕЙ2: ****************,
7
ведно със СИМ карти и 1 бр. карта памет, както и всички други предмети,
иззети или доброволно предадени в хода на досъдебното производство и
впоследствие предадени на съда съгласно приемо-предавателен протокол от
17.02.2020г. / л.13 от НОХД /;
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени при
извършеното претърсване в процесното жилище / л.18 – 21 от ДП /;
- заключение на физикохимическа експертиза по протокол №*0/
23.07.2019г. / л.35 – 37 от ДП /, заключение на дактилоскопна експертиза по
протокол №123 от 17.07.2019г. л.43 от ДП/, заключение на техническа
експертиза по протокол от 25.11.2019г. /л.45 – 57 от ДП/, заключение на
техническа експертиза по протокол №17 от 10.01.2020г. /л.62 от ДП/.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, механизма на извършване на
инкриминираното деяние и неговия автор, предмета на неправомерно
държаните наркотични вещества, техния вид, количество и стойност, статуса
на подс. Е. от гледна точка на съдимостта – са категорично установени от
събраните в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в
първата инстанция доказателства чрез способите и по реда на НПК.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са
достатъчни и позволяват на страните и на горните инстанции да проследят
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз
основа на доказателствените факти, логически правилно изведени от
гласните, писмените и веществените доказателствени средства. При спазване
на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по
чл.371, т.2 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от
досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
8
доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на
обвинението и съпричастността на подсъдимия към него. Самият той се
признава за автор на деянието. Пред първоинстанционния съд подс. Е. е
признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, включително и тези, че той е държал в обитаваното от него жилище
420,01 грама амфетамин и 8,718 грама коноп с цел да разпространи тези
наркотични вещества, без да е имал надлежно разрешително за това.
Подсъдимият е изразил ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира
доказателства за фактите, съдържащи се в обвинителния акт, а да ги приеме
за установени въз основа на събраните в досъдебното производство
доказателствени материали и направеното от него самопризнание по чл.371,
т.2 от НПК.
Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено
доказано участие на подсъдимия в разгледаното престъпление, защото
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и поименно
посочени по-горе свидетели, депозирани в досъдебната фаза и приобщени
чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на
чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.283 от НПК, документите, приложени като
писмени доказателства и доказателствени средства и най-вече протокола за
претърсване и изземване и фотоалбума към него, протоколите за доброволно
предаване, иззетите като веществени доказателства предмети, заключенията
на физико - химическата и техническата експертиза, всички тези
доказателствени средства, преценени поотделно и във връзка помежду им,
установяват категорично, че подс. Е. е извършил престъплението – предмет
на делото.
Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели, които в основната им част са
последователни, кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се,
логични и относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с
останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в
обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава обвинението и
които очертават престъпното деяние на подсъдимия. Между приобщените по
делото свидетелски показания и останалите доказателства и доказателствени
средства – писмени и веществени, липсват противоречия относно
релевантните за спора обстоятелства – времето и мястото на осъществяване
9
на деянието, лицата, намирали се на местопроизшествието и техните
конкретни действия, вида и количеството на държаните наркотични вещества,
тяхната стойност, тяхното предназначение и изземване, поради което съдът
законосъобразно е кредитирал въпросните свидетелски показания.
Въззивната инстанция няма основание да пренебрегне мотивите на първата
досежно валидността, последователността, безпротиворечивостта и
логичността на гласните доказателствени средства, доколкото те са
аналитични и убедителни и позволяват на страните и на контролните
инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното
убеждение на съда. При това положение въззивният съд не следва да обсъжда
подробно свидетелските показания и да възпроизвежда в това въззивно
решение тяхното съдържание, както и да повтаря дадената от първостепенния
съд оценка за тяхната достоверност, а следва да утвърди нейната правилност.
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции
заема коментарът на заключението на назначената в хода на досъдебното
производство физикохимическа експертиза. Въззивният съд, както и
първостепенният, прецени това заключение като достатъчно пълно, ясно и
обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. То е
изготвено от високо квалифициран експерт – химик В. Б., в чиято
професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма
съмнение. Вещото лице е отговорило изчерпателно, пълно, категорично и
убедително на всички поставени му въпроси. По тези съображения двете
съдебни инстанции кредитираха посоченото заключение. То е в подкрепа на
изводите относно вида и количеството на процесните наркотични вещества,
относно и процентното съдържание на активния наркотично действащ
компонент.
Заключението на физико-химичната експертиза по протокол №*0 от
23.07.2019г., изготвено от вещото лице В. Б., след проведени оглед и химичен
анализ на представените обекти, установява, че:
- Общото нето тегло на прахообразните вещества в обект №1 /бял хартиен
плик, съдържащ 6 броя бели на цвят бучки с различна форма и големина/ е
2,428 грама, а нето теглата, вида и съдържанието на прахообразните вещества
в подобектите на обект №1 са, както следва:
- подобект №1/1 – 2,387 грама със съдържание на 24,50% амфетамин;
- подобект №1/2 – 0,004 грама амфетамин, чието процентно съдържание не
10
може да се определи поради недостатъчното минимално количество на
веществото;
- подобекти №1/3 и №1/4 съдържат амфетамин;
-подобект №1/5 - 0,004 грама амфетамин, чието процентно съдържание не
може да се определи поради недостатъчното минимално количество на
веществото;
- подобект №1/6 – 0,033 грама със съдържание на 19,90% амфетамин;
- Общото нето тегло на прахообразното вещество в обект №2 / сиво-синя
кутия с надпис „STR8“, съдържаща прозрачен полиетиленов плик с
множество бели бучки/, е 26,394 грама, представлява амфетамин, чието
съдържание е 16,20%;
- Общото нето тегло на растителната маса в обект №3 /черен цилиндър за
пура с надпис „Partagas“ / е 8,718 грама, представлява коноп със съдържание
на тетрахидроканабинол от 14,30%;
- Общото нето тегло на прахообразното вещество в обект №4 /прозрачен
полиетиленов плик, съдържащ бяло, натрошено на прах вещество/ е 6,791
грама, като в него липсват вещества под контрол съгласно ЗКНВП;
- Общото нето тегло на прахообразното вещество в обект №5 / бяла
торбичка с надпис „Titta“ / съдържаща прозрачен полиетиленов плик с бяло
на прах вещество, е 966,130 грама, като в него липсват вещества под контрол
съгласно ЗКНВП;
- Общото нето тегло на прахообразните вещества в обект №6 /прозрачен
полиетиленов плик с поставени в него 3 броя прозрачни полиетиленови
плика, съдържащи бели на цвят бучки/ е 391,196 грама, а нето теглата, вида и
съдържанието на прахообразните вещества в подобектите на обект №6 са,
както следва:
- подобект №6/1 – 98,820 грама със съдържание на 22,30% амфетамин;
- подобект №6/2 – 92,374 грама със съдържание на 19,40% амфетамин;
- подобект №6/3 – 200,002 грама със съдържание на 16,80% амфетамин.
Заключението на физикохимичната експертиза установява, че общото нето
тегло на прахообразните вещества, съдържащи амфетамин е 420,018 грама.
В своето заключение вещото лице В. Б. отбелязва, че веществото
амфетамин, растението коноп и активният му компонент
тетрахидроканабинол подлежат на контрол съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и се намират в Списък I към
11
чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Обсъждайки приложените по делото писмени материали, въззивният съд,
както и първостепенният, намери за валиден изготвения в хода на
досъдебното производство протокол за претърсване и изземване. Той е годно
писмено доказателствено средство за установяване на правно-релевантни
факти, а самите процесуалноследствени действия – претърсване и изземване -
са били извършени в съответствие с изискванията на чл.159 – чл.163 от НПК.
По време на претърсването в къща на ул. „П.“ №*, чийто втори етаж е
обитаван от подс. Е. били открити и иззети предметите и веществата,
подробно описани в съставения за следственото действие протокол, както и
по-горе в настоящото решение.
Претърсването на жилището и изземването на вещите са били извършени в
условията на неотложност – в 17.15 часа до 18.30 часа на 15.07.2019г., като на
следващия ден – 16.07.2019г. протоколът е бил надлежно одобрен от съдия от
съответния първоинстанционен съд, спазвайки изискуемия от чл.161 ал.2 от
НПК 24-часов срок, с определение №104 от 16.07.2019г. по ЧНД №740/2019г.
на Бургаския окръжен съд. Цитираният протокол е бил подписан от всички
присъстващи на следствените действия без възражения и забележки относно
начина на осъществяване на действията, както и относно направените при
него констатации и иззетите вещи.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха
подробно цитирани.
Справката за съдимост /л.73 - 74 от ДП/ установява в детайли осъжданията
на подс. С.Е. в периода 2000г. – 2013г. за различни престъпления от общ
характер, сред които преобладават тези против собствеността, както и за
престъпление по чл.354а от НК.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкриване на обективната истина, двете съдебни инстанции им
се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
12
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Двете съдебни инстанции цениха предметите, приобщени като веществени
доказателства по делото и най-вече наркотичните вещества-амфетамин с
общо нетно тегло от 420,01 грама и коноп с общо нетно тегло 8,718 грама,
мобилен телефон „Huawei“, син на цвят с ИМЕЙ1: **************** и
ИМЕЙ2: ****************, ведно със СИМ карти и 1 бр. карта памет, както
и всички други предмети, иззети или доброволно предадени в хода на
досъдебното производство. Въпросните предмети са били надлежно описани
в съответните протоколи, като иззетите от дома на подс. Е. предмети са били
и снимани. Всички предмети - веществени доказателства по делото,
продължават да се пазят, като наркотичните вещества се намират на
съхранение при домакина на Пето РУ на МВР – Бургас, а останалите
предмети придружават делото в съда. Предметите, приобщени като
веществени доказателства, затвърждават по несъмнен начин достоверността
на изложените по-горе обстоятелства.
Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства
приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбума към
протокола за претърсване и изземване /л.18-21 от ДП/, тъй като те са били
направени в хода на започналия наказателен процес от специалист –
технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия
по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за
изготвянето на фотоснимките.
Без съществен принос за доказване на разгледаното престъпление е
заключението на дактилоскопната експертиза по протокол №123 от
17.07.2019г., което установява, че върху предоставените за изследване
предмети, иззети по време на претърсването от жилището на подсъдимия,
няма оставени годни за идентификационно изследване дактилоскопни следи.
Заключението на техническата експертиза по протокол от 25.11.2019г.
също не подкрепя по убедителен начин обвинителната теза, тъй като
изведената по експертен път информация от паметта на мобилния телефон
„Huawei“, ползван от подсъдимия, не установява, че същият е
разпространявал наркотични вещщества.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници,
който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни
13
инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на
атакуваната осъдителна присъда, както и за доказателствена обезпеченост на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. Въззивната
инстанция не разполага с процесуална възможност да допуска и събира
допълнителни доказателства и да реши делото въз основа на друга
фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт и да
приема нови фактически положения, несъвместими с признатите факти, както
е указано в т.8.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.
№1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.4 от НК, защото на 15.07.2019г., без надлежно разрешително, е
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –
амфетамин с нетно тегло 420,01 грама на стойност 12599,79 лева и коноп с
нетно тегло 8,718 грама, с активно действащ наркотичен компонент
тетрахидроканабинол, с концентрация 14,30%, на стойност 52,31 лева.
Констатацията на съда относно предмета на посоченото престъпление е в
съответствие с приложимите за казуса регламенти. Съгласно Списък II от
Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от
Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр. 30/1999г., амфетаминът и
конопът са наркотични вещества и подлежат на контрол. Те са
характеризирани като високорискови наркотични вещества и са включени в
Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и
веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че
коментираното престъпление с предмет описаните високорискови наркотични
вещества е било извършено от подсъдимия при форма на изпълнително
деяние „държане“.
Несъмнено установено е от събраните по делото доказателства, че на
14
15.07.2019г. подс. Е. е държал в къща, находяща се в гр. Бургас, на ул. „П.“
№*, на обитавания от него втория етаж, високорискови наркотични вещества
– амфетамин с нетно тегло 420,01 грама и коноп с нетно тегло 8,718 грама.
Този извод на съда е верен, защото подсъдимият е упражнявал фактическа
власт върху посочените вещества. В подкрепа на този извод е и фактът, че
въпросните вещества са били намерени на такива места на обитавания от
подс. Е. втори етаж на процесната къща, за които се установява, че единствен
подсъдимият е имал достъп. В тази връзка следва да се добави, че за да е
осъществено престъплението при форма на изпълнителното деяние „държане
на наркотично вещество”, достатъчно е последното да се държи от дееца, без
да е необходимо демонстриране на това държане, нито изразено намерение за
своене на веществото. За съставомерността на деянието не е необходим
определен минимален времеви период на държане на наркотика, нито
непрекъснатост и непосредственост на държането. От момента, в който
деецът установи своя фактическа власт върху наркотичното вещество и/или
вещества, той вече ги държи и осъществява изпълнителното деяние на
разглежданото продължено престъпление, без да е нужно изтичането на
определено време, нито непрекъснатото и пряко държане на веществата. В
казуса подс. Е. е държал процесните наркотични вещества – амфетамин и
коноп от момента на тяхното придобиване, който е неизвестен, до
изземването им от органите на полицията по време на извършените в
процесната къща следствени действия по претърсване и изземване.
Безспорен е също и другият обективен елемент от състава на
разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за
държане на високорискови наркотични вещества, издадено в полза на
подсъдимия.
Наред с коментираните обективни признаци на деянието, първо-
инстанционният съд правилно е приел, че в случая присъстват и елементите
от субективната страна на престъплението - пряк умисъл и специална цел за
разпространение на наркотичните вещества. Всички данни по делото
несъмнено сочат, че подс. Е., с оглед на неговата възраст, житейски и
социален опит, физическо и психично развитие, степен на образование и
съдебно минало добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и
непозволено от закона, като държи в обитаваното от него жилище процесните
наркотични вещества – амфетамин и марихуана. Подсъдимият е запознат с
15
действието на тези наркотици, знае разрешителния режим за тяхното
производство, държане и разпространение, знае също, че не притежава
надлежно разрешително за придобиването и държането на наркотични
вещества. Следователно, той е бил съвсем наясно за неправомерността на
постъпката си, изразяваща се в държане на процесните наркотици, за които е
бил убеден, че са амфетамин и марихуана. Извършените от него действия по
укриването на наркотиците на различни скришни места в жилището му са
обективен израз на оформените в съзнанието му представи за
общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за
желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано,
действал е с пряк умисъл, както правилно е счела първата инстанция.
Законосъобразно е също становището на първоинстанционния съд, че в
казуса е налице квалифициращият субективен признак на коментираното
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК - специалната цел за
разпространение на държаните наркотични вещества. Тя се установява по
несъмнен и категоричен начин от кредитираните досъдебни показания на
свид. Л. А., дадени пред съдия, а косвено – и от множеството предмети,
иззети от жилището на подсъдимия като веществени доказателства, които в
комплексна преценка с писмените и гласните доказателствени средства също
индицират, че целта на подсъдимия досежно процесните наркотици е била да
ги продаде на трети лица. В подкрепа на този извод са както начинът на
опаковане на наркотичните вещества, така и самото им количество, което
изключва вероятността същите да са били предназначени единствено за лична
употреба от подсъдимия.
Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с
разпоредбите на чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са
предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК,
за оправдаването му.
Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за несправедливост
на присъдата в частта й относно размерите на наложените наказания и
прецени исканията на защитата за намаляване на техните размери за частично
основателни.
16
При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно
чл.54 от НК в размер, съвпадащ със средния предвиден в приложимата за
казуса материалноправна норма на чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК,
първостепенният съд не е съобразил подобаващо степента на обществена
опасност на подсъдимия и всички смекчаващи отговорността му
обстоятелства, надценил е степента на обществена опасност на конкретното
престъпление и значението на отегчаващите вината обстоятелства,
необосновано е отдал приоритет на генералната превенция.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, следва да се съобрази,
че престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества, са считани
поначало като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед
техния обект на защита - обществените отношения, свързани с народното
здраве. Така очертаният обект на защита, както и нарастващият брой на
деянията с предмет наркотични вещества, тяхната динамика и актуалност и
особено неблагоприятното въздействие на наркотичните вещества върху
здравето на хората са били законодателно отчетени с предвидените за
коментираните престъпления тежки санкции.
В отличие от първата инстанция, която е отчела много висока степен на
обществена опасност на разгледаното престъпление, въззивният съд намери,
че при съобразяване вида, количеството, процентното съдържание на активно
действащия наркотичен компонент, предназначението и стойността на
процесните наркотични вещества, конкретното деяние не разкрива някаква
специфика, неговата обществена опасност не се различава съществено от
типичните случаи на престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, поради което прие,
че степента му на обществена опасност е в рамките на характерната за
коментирания вид противообществени деяния. Отделно от това, неправилно е
да се съобразява предназначението на процесните наркотични вещества за
разпространение на трети лица, а не за лична употреба, като компонент,
завишаващ степента на обществена опасност на деянието, както е сторил
първият съд. Специалната цел за разпространение на високорисковите
наркотични вещества е кумулативно предвиден наред с прекия умисъл
субективен елемент, който обосновава съставомерността на деянието по по-
тежко наказуемия състав на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, поради което не следва
допълнително да се отчита при оценка на степента на обществена опасност на
конкретното престъпление.
17
Въззивният съд не се съгласи с направеното от първата инстанция
заключение за завишена степен на обществена опасност на подс. Е. като деец.
Вярно е, че същият е осъждан досега общо пет пъти за престъпления от общ
характер, сред които преобладават тези против собствеността. По-горе
обстойно бяха описани и коментираните предходните осъждания на
подсъдимия и беше аргументирано, че за първите три от тях той е
реабилитиран по право. Видно е от приложената по делото справка за
съдимост, че последното осъждане, датиращо от 2013г., е за престъпление по
чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК, за което не се предвижда наказание
лишаване от свобода, като с постановената присъда на подсъдимия е било
наложено възможно най-лекото предвидено наказание – глоба в размер на 100
лева, която той веднага е заплатил. Осъждането на подс. Е. на наказание три
години лишаване от свобода с отложено изпълнение за петгодишен
изпитателен срок е за престъпление с идентична правна характеристика - по
чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, което е значително отдалечено назад във времето,
доколкото е било извършено на 17.11.2004г., от която дата са изминали близо
17 години досега, респективно близо 15 години преди настоящата
инкриминирана дата – 15.07.2019г. Предвид на това коментираното осъждане
не следва да се отчита с решаващо значение при оценката на степента на
лична опасност на подсъдимия. При тези данни досежно съдебното минало на
подс. Е., степента му на обществена опасност следва да се прецени като
относително висока.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия трябва да се
вземат предвид още подбудите и причините за извършване на деянието, които
се състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му
морално-волеви задръжки, незачитане от него на правните норми,
регламентиращи контрола върху наркотичните вещества и забраната за
тяхното държане и разпространение.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието,
първоинстанционният съд неправилно е приел превес на отегчаващите вината
обстоятелства над смекчаващите такива. В обхвата на утежняващите
обстоятелства следва се включи единствено обремененото съдебно минало на
подс. Е.. В категорията на подобни негативни фактори, обуславящи
завишаване на наложеното наказание, не могат да се отнесат некритичното
отношение на подсъдимия към извършеното от него, непризнаването на
18
вината или недаването на обяснения, тъй като това е недопустимо.
Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на
правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата
на критичност и съдействие за разкриване на обективната истина са факти,
които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват
наказателноправното му положение.
Разисквайки наказанието, първата инстанция правилно е съобразила като
смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното от подсъдимия искрено
съжаление и разкаяние за стореното. В кръга на облекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства следва да се добавят и адекватно да се оценят
трудовата ангажираност на подсъдимия в строителството и недоброто му
здравословно състояние поради претърпяната в миналото оперативна
интервенция, при която е бил отстранен единият му бъбрек. Тези
благоприятстващи за наказанието факти са били съобщени от подсъдимия в
първоинстанционното производство, а прокурорът не ги е оспорил, нито
съдът е спазил служебното начало в процеса за да ги изясни, давайки
указания на подсъдимия с какви документи да докаже твърденията си. При
това положение, непроявената от съда активност не може да се отчита във
вреда на подсъдимия и да се приема, че същият не работи безпричинно и
няма влошено здраве, както е сторила първата инстанция, отказвайки да
съобрази въпросните обстоятелства като смекчаващи предвид тяхната
недоказаност.
Правилно съдът не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство
направеното от подсъдимия волеизявление по реда на чл.372, ал.1 вр. чл.371,
т.2 от НПК, с което признал фактите по обвинителния акт, тъй като тези
самопризнания са били преценени и съобразени като необходимо условие за
прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371,
т.2 от НПК. Повторното отчитане на самопризнанията като смекчаващо
обстоятелство, изискващо по-леко наказание, е недопустимо, защото това
противоречи на принципите за справедливост и съответност между наказание
и престъпление по чл.35 ал.3 от НК.
Изчерпателно изброявайки и коментирайки всички налични спрямо
подсъдимия смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция
прие, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно
константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от тях е
19
изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая
налагане на наказание съгласно изискванията на чл.58а, ал.4 от НК,
препращащ към чл.55 от НК, ако последният е по-благоприятен за дееца в
сравнение с чл.58а, ал.1 от НК. По тези съображения намира за правилно
решението на първоинстанционния съд за определяне на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК.
Независимо от това, съвкупната преценка на всички значими за наказанието
обстоятелства, обсъдени по-горе, не изисква определяне на санкцията в
размер, съвпадащ със средния предвиден в приложимата норма на чл.354а,
ал.1, изр.1 от НК, както е счела първата инстанция. Индивидуализираното
така наказание от пет години лишаване от свобода е завишено по размер,
несъответно е на невисоката степен на обществена опасност на конкретното
деяние, на относително високата степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, на действително установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и на тяхното съвкупно значение за
конкретното наказание, поради което то е несправедливо. Определеното
съгласно чл.54 от НК наказание от пет години лишаване от свобода, което
съвпада със средния размер, предвиден в приложимата за казуса разпоредба,
установяваща към датата на престъплението наказание лишаване от свобода
от две до осем години, е израз на необоснована и безполезна строгост към
подсъдимия, с нищо в повече то не би допринесло за неговото поправяне и
превъзпитание, нито би засилило възпиращия ефект на санкцията върху
другите членове на обществото, нито ще гарантира в повече изпълнението на
генералната превенция.
По изложените съображения и отчитайки наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, въззивният съд прецени, че за извършеното
престъпление следва да се определи в съгласие с чл.54 от НК, при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, наказание лишаване от свобода за срок от
три години и шест месеца, което е под средния размер на предвидената в
законовата разпоредба на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК санкция и значително над
предписания й минимален размер от две години лишаване от свобода.
Определеното от въззивната инстанция по – ниско по размер наказание
изисква корекция и на наложеното на подсъдимия наказание от три години и
четири месеца лишаване от свобода. В съответствие с императивните
изисквания на чл.58а, ал.1 от НК индивидуализираното по чл.54 от НК от
20
тази инстанция наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода
следва да се намали с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание от
две години и четири месеца лишаване от свобода. Такова по вид и размер
наказание апелативният съд намира за правилно определено с оглед на всички
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, за съобразено с особените
изисквания на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК и с целите на
специалната и генералната превенция, а също и за справедливо. Наказание с
размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано
ниско, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би
въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите
членове на обществото.
Мотивиран от тези съображения, въззивният съд прие, че на основание
чл.337, ал.1, т.1 от НПК следва да измени обжалваната присъда в
коментираната й част, като намали размера на наложеното наказание
лишаване от свобода от три години и четири месеца на две години и четири
месеца.
Определеното от въззивния съд като справедливо наказание лишаване от
свобода за срок от две години и четири месеца, макар и да е под максимално
допустимия от закона размер за условно осъждане, който е три години
лишаване от свобода, не може да бъде отложено от изтърпяване, защото
институтът на чл.66, ал.1 от НК е неприложим спрямо подс. Е., тъй като
същият към датата на извършване на настоящото престъпление е осъден на
наказание лишаване от свобода.
Първостепенният съд неправилно е определил наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим
съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. В случая не е изпълнена никоя от
хипотезите, уредени в чл.57, ал.1, т.2, б. „а“, б.“б“ и б. „в“ от ЗИНЗС, при
която да се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода при строг режим. Определеното от въззивния съд
наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца следва
да се изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС. Предвид на това присъдата следва да се измени в обсъдената й част,
като постановеният от първата инстанция първоначален строг режим следва
да се замени с общ режим.
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки
21
наличието на изрично искане във въззивната жалба защитника на подсъдимия
за намаляване размера на определеното наказание глоба, въззивната
инстанция обсъди наложеното такова в размер на 12 000 лева и намери, че то
е явно несправедливо като определено в завишен размер. Същият не е
съобразен с обичайната степен на обществена опасност на конкретното
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, с наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия, както
изисква чл.47, ал.1 от НК. Индивидуализиращите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извод,
че коментираното наказание глоба следва да бъде в размер на 7000 лева.
Съобразявайки императивните норми на чл.354а, ал.6 и чл.53 ал.2 б. ”а” от
НК първостепенният съд правилно е отнел в полза на държавата процесните
наркотични вещества, които са предмет на разгледаното престъпление и
безусловно подлежат на отнемане.
В съответствие с чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът отнел в полза на държавата
процесната електронна везна, тъй като същата е послужила за извършване на
умишленото престъпление.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление С.Е. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата 626,44 лева, а на Окръжен съд – Бургас – сумата 90 лева,
представляващи направени разноски по дело.
В заключение, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена на
основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като бъде намален размера на наложеното
на подсъдимия основно наказание лишаване от свобода от три години и
четири месеца на две години и четири месеца, като бъде намален размерът на
наложено наказание глоба от 12000 лева на 7000 лева, както и да бъде
изменен първоначалният режим на наказанието лишаване от свобода от
„строг“ на „общ“.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя
следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована,
съгласно чл.338 от НПК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
22
ИЗМЕНЯВА присъда №148 от 18.06.2020г. по НОХД №220/2020г. на
Бургаския окръжен съд, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия СВ. ЕН. ЕН.
наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода на две години
и четири месеца лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия СВ. ЕН. ЕН.
наказание глоба от 12 000 лева на 7 000 /седем хиляди / лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален „общ“
режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия СВ. ЕН. ЕН. наказание
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на
Република България в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23