Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317 30.10.2020
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело №279 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт против
Решение №360/16.07.2020г, постановено по АНД № 1321/2020г. по описа на Районен съд
-Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 006919/06.01.2020г.
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към АПИ гр. София с наложена на М.С.М. глоба в размер на 2000лв за
нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП и на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
ЗДвП във вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН, за това, че на 16.06.2019г около 14.15ч управлява
ППС с рег. №****, вид: товарен автомобил- влекач, марка МАН, модел ТГА 18.440
БЛ, с техническа допустима максимална маса повече от 12 тона, по републикански
път І-5, при км 216+800, в посока на движение Стара Загора – Казанлък, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна
такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Мястото на нарушението е
км.216+800 на път І-5 в посока от град Стара Загора за град Казанлък, за който
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно
Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на МС от 31.12.2018г. В резултат на
проверката е установено, че за ППС с
регистрационен номер **** към момента на проверката няма заплатена винетна
такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на ППС- К1.
Съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП, нарушението е потвърдено, чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
посочен идентификатор, като данните от справката са отразени в АУАН №006919/16.07.2019г.
Нарушението се потвърждава и от извършена справка от административно наказващия
орган в електронната система за събиране на пътни такси, съгласно която за ППС
с цитирания по-горе номер, към датата и
часа на проверката, не е налице валидна електронна винетка. Копие от справката
е приложено към преписката. Като доказателства са събрани копие на фискален бон
№********** от 27.06.2018г за автомобил с регистрационен номер №****, за който
в писмените възражения на собственика на товарни автомобил - "ИНСА
–О„ИСТИК" ЕООД, подадени против съставения АУАН, е посочено, че в
издадения фискален бон е допусната техническа грешка и вместо регистрационния
номер на товарния автомобил е вписан този на лекия автомобил, видно от размера
на заплатената винетна такса от 1380лв. за срок от една година. Във
възражението си собственика на товарния процесен автомобил, който е трето за
административно-наказателното производство лице, а именно „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД
иска прилагане на чл.28 от ЗАНН. Въпреки, че не е имал задължение да разглежда
възраженията на трето лице, предвид качеството му на собственик на процесния
товарен автомобил, АНО е изложил подробни съображения защо фактическата грешка
при изписване на регистрационния номер в съдържанието на електронната винетка и
на фискалния бон няма правно значение – чл.5 ал.3 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Според цитираната
разпоредба отговорността за неправилно деклариране на регистрационния номер,
категорията или периода на валидност на винетната такса е на собственика или
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.
За да
отмени НП, РС Стара Загора е приел, че е следвало допуснатата техническа грешка
да бъде взета предвид при разглеждане на въпроса за административно
наказателната отговорност на наказания водач, тъй като с писменото възражение
на собственика е декларирана промяна в регистрационния номер с вписване на
правилния съобразно талона на ППС, което е следвало да бъде отразено, съответно
би се установило наличието на заплатена такса по неточно вписан регистрационен
номер, която е валидна за вида управляван от жалбоподателя автомобил.
С касационната жалба са изложени подробно
доводи за неправилно приложение на материалния закон при отмяна на
наказателното постановление, тъй като е приложен закон, който не урежда случая.
Закона за пътищата е изменен, считано от 01.01.2019г., по отношение на
електронната винетка. Цитирания в решението чл.5 ал.4 от Наредбата е
неприложим, тъй като урежда само случаите на промяна на регистрационен номер на
МПС, имащо заплатена електронна винетна такса по стария регистрационен номер на
същото МПС и свързаното с тази възможност заявление за промяна, за да може
електронната винетка да бъде прехвърлена от стария на новия регистрационен
номер. Няма такива факти установени по делото, за да се прилага тази правна
възможност. Съдът се позовава на чл.10 ал.3 от ЗП, което в сила от 01.01.2019г
около пет месеца след закупуването на хартиената винетка, представена от
жалбоподателя и е неприложим към него. Иска от съда да се отмени въззивното
съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касация - М.С.М., се явява лично
и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводите,
изложени в писмения отговор, но който не
се намира в кориците на делото.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Нарушението, за което е санкциониран ответникът
по касация е извършено на 16.07.2019г. при действието на чл.10 ал.1 т.1 в (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която: „За
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа.
Разпоредбата на чл.10а ал.7 от ЗП е в сила от 16.08.2019г за пътните
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5тона,
каквото е настоящото. Съгласно §24 от ПЗР към ЗИД на ЗП /обн. ДВ бр. 105 от
2018г, в сила от 01.01.2019г/, собствениците или ползвателите на пътно превозно
средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, закупили
хартиен винетен стикер, чиято валидност изтича след 1 януари 2019 г., запазват
правото си да ползват платената пътна мрежа до изтичане на срока на валидност
на хартиения винетен стикер, но не по-късно от 15.08.2019г. За времето след
15.08.2019г, което е заплатено, но не е използвано, е предвидено възстановяване
по определен ред. Считано от 30.07.2019г, е отпаднало условието „ но не
по-късно от 15.08.2019г“ /ДВ, бр.
бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г./. Настоящата хартиена винетка
е закупена на 27.06.2018г и е за едногодишен период, което означава, че е
изтекла на 27.06.2019г, поради което към датата на проверката - 16.07.2019г,
водачът с управлението на процесното МПС извършва деяние, което се отклонява от
дължимото поведение по чл.139 ал.6 от ЗДвП и това му деяние подлежи на санкция
на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП /ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от
16.08.2019г./, по аргумент от чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като в периода между
извършване на административното нарушение и издаване на НП е приета
административнонаказателна разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя.
Само в отговор на повдигнатите с касационната
жалба въпроси следва да се каже, че в случая водачът не може да се позове на
хипотезата на чл.10а ал.6 от ЗП и съответната процедура по Наредбата,
предвидена за да се удостовери заплащането на винетна такса за съответното МПС
с променен регистрационен номер, поради смяна на собствеността. В чл.10а, ал.3
от Закона за пътищата ясно е въведено като условие за редовност на заплащането
на винетната такса правилното деклариране на регистрационния номер на
ползваното ППС, при ниезпълнениеото на което същата се счита за незаплатена. От
представените по делото доказателства може единствено да се извлече, че за
пътно превозно средство – лек автомобил, с регистрационен номер **** е заплатен
недължим размер на таксата, който подлежи на връщане. Всички тези въпроси имат
правно значение при управление в периода на валидност на документа – хартиена
или електронна винетка, а настоящият случай не е такъв. Изложените от
собственика на процесния автомобил факти на спиране от движение в периода след
закупуване на винетката и до началото на 2019г, поради което същата се
активирала след тази дата и важи съответно до края на годината, а следователно
и към 16.07.2019г., не намират опора в нормативната разпоредба. Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние е в сила от 14.12.2018г и тя предвижда, че началната
дата на действие се декларира при заплащането на винетната такса. Преди този
момент датата на заплащане е начална дата и на валидността, по силата на чл.10а
ал.3 от ЗП в приложимата редакция в сила от 01.01.2017г.
Ето защо обжалваното съдебно решение, с която е
отменено НП № 006919/06.01.2020г.
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към АПИ гр. София, като
постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде
отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество, като се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото искането на
пълномощника на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/
29.11.2019г./, М.С.М. следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с
чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №360/16.07.2020г., постановено
по АНД №1321/2020г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
006919/06.01.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към АПИ гр. София, с
което на М.С.М., на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП във вр.
с чл.139, ал.6 от ЗДвП и чл.3, ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА М.С.М.
с ЕГН **********, адрес: ***9, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.