Номер 19417.09.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело
№ 20204001000271 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. Чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от «Хлебозавод Велико
Търново» АД – в несъстоятелност, чрез синдика Б. М. против Определение
№ 237/29.05.2020 г., постановено по т.д. № 102/2019 г. на Окръжен съд
Габрово, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 91/2019 г. на
ОС Габрово. Наведени са доводи за неправилност на постановения акт, тъй
като същият не е съобразен с постановките на ТР № 1/09.07.2019 г., съгласно
което наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или
отричане на вземането на кредитора е основание за спиране на
производството по Павловия иск, а решаващият състав е приел обратното –
спрял е производството с предмет признаване на вземанията на кредитора
«Хлебозавод Велико Търново» АД, а е продължил разглеждането на
производството по чл. 135 ЗЗД. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
определение.
В срока за отговор, насрещната страна «Велттед Инвест» ООД, чрез
управителите си, заема становище за основателност на депозираната частна
жалба.
1
Синдикът на «Велттед Инвест» ООД счита жалбата за неоснователна.
Излага доводи, че вземанията на жалбоподателя произтичат от двете
споразумения, предмет на производството по чл. 135 ЗЗД, поради което
действителността им спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността е
преюдициалното правоотношение, което следва да бъда разгледано първо.
Против постановеното определение е постъпила и частна жалба от
«Велттед Инвест» ООД – в несъстоятелност, чрез управителите му, в която са
наведени доводи, че обжалваният акт е неправилен, като преценката относно
преюдициалността на правоотношенията е в несъответствие с постановките
на посоченото вече тълкувателно решение. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното определение.
По тази частна жалба е постъпил отговор от ОББ АД, с което се заема
становище за нейната неоснователност. Разрешенията, дадени в цитираното
тълкувателно решение, са неприложими в случая, тъй като се касае до
различна хипотеза.
Съдът, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата
по делото, приема за установено следното:
Настоящият състав приема, че жалбите са допустими, тъй като
изхождат от процесуално легитимирани страни – ищеца и ответника по
делото, насочени са против определение, за което законът предвижда в чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229 ГПК възможност за обжалване, в рамките на
едноседмичния срок за обжалване.
Окръжен съд Габрово е сезиран с искова молба от „Хлебозавод
Велико Търново” АД – в несъстоятелност против „Велттед Инвест“ ООД – в
несъстоятелност, за което е образувано т.д. № 102/2019 г., като в нея се
излагат обстоятелства за открито производство по несъстоятелност на
ответното дружество, в което вземанията на „Хлебозавод Велико Търново“
АД – в несъстоятелност не са приети от временния синдик. По повод
депозираното възражение срещу включването на претенциите на „Хлебозавод
Велико Търново“ АД в списъка на неприетите вземания, ОС Габрово се е
произнесъл с определение, с което възражението е оставено без уважение. В
рамките на срока по чл. 694 ТЗ е предявен настоящият иск за установяване на
2
вземанията на „Хлебозавод Велико Търново“ АД – в несъстоятелност против
“Велттед Инвест“ ООД – в несъстоятелност, произтичащи от сключен
договор за наем на недвижими имоти, датиращ от 16.01.2012 г., като
наемните правоотношения са предоговорени с договор от 04.01.2016 г.
Съгласно вторият договор, ищецът е наемател на посочените недвижими
имоти за срок от 10 години, считано от сключването му. На 17.08.2017 г.
спрямо недвижимите имоти, предмет на договора за наем, били предприети
действия от страна на ЧСИ Д. К., която запечатала помещенията, назначила за
пазач трето лице и преустановила достъпа на външни лица до помещенията, в
резултат на което „Велттед Инвест“ ООД като наемодател изпаднал в
невъзможност да осигурява временно и възмездно ползване на помещенията
на своя наемател. След като изпаднал в невъзможност да изпълнява своите
задължения, страните по договора за наем сключили две споразумения, двете
от дата 04.09.2017 г. – едното, уреждащо заплащане на подобренията,
направени от наемателя в имота, и другото, уреждащо заплащането на
неустойка от страна на наемодателя за неизпълнение на договорните
задължения. По споразумението, касаещо заплащане на направените от
наемателя подобрения, страните са констатирали, че такива са направени към
датата на връщане на имота, с тях се е увеличила стойността му в размер на
3746731,17 лв., поради което е било постигнато съгласие „Велттед Инвест“
ООД да заплати сочената сума, която представлява по-малката измежду
стойността на подобренията и увеличената стойност на имота за тях.
Определен е срок за заплащане до 15.09.2017 г. По второто споразумение е
посочено, че неустойката, предвидена в чл. 22, ал. 2 от договора за наем, за
периода от 18.08.2017 г. до 04.01.2026 г., представляващ остатъка от
договорения срок, възлиза на 1255480 лв., като е определен срок за плащане
до 15.09.2017 г.
Отправено е искане съдът да приеме за установено, че съществува
задължение за „Велттед Инвест“ ООД – в несъстоятелност, да заплати на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД – в несъстоятелност сумата от 3746731,17
лв. – стойността на направените подобрения от наемателя, по споразумение
от 04.09.2017 г., сключено във връзка с договор за наем от 04.01.2016 г.,
сумата от 707715,89 лв. – лихва върху посочената сума от датата на забавата –
18.08.2017 г. до датата на предявяване на вземането в производството по
3
несъстоятелност – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на вземането в производството по несъстоятелност до
окончателното изплащане, както и да приеме за установено съществуването
на задължение за „Велттед Инвест“ ООД - в несъстоятелност да заплати на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД – в несъстоятелност сумата от 1255480 лв.
– договорна неустойка по споразумение от 04.09.2017 г., сключено във връзка
с договор за наем от 04.01.2016 г., както и сумата 227032,64 лв. – лихва за
забава върху посочената сума от датата на изпадане в забава – 16.09.2017 г. до
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането до
окончателното изплащане.
С определение от 29.11.2019 г. е конституирана като трето лице
помагач на страната на ответника Обединена Българска Банка АД – кредитор
на несъстоятелността по т.д. № 68/2018 г. на ГОС.
Същевременно, пред ОС Габрово е висящо т.д. № 91/2019 г., по
предявен иск от Обединена Българска Банка АД и Веселин Георгиев –
временен синдик на „Велттед Инвест“ ООД – в несъстоятелност против
„Хлебозавод Велико Търново“ АД – в несъстоятелност и „Велттед Инвест“
ООД – в несъстоятелност за признаване за относително недействителни по
отношение на кредиторите на „Велттед Инвест“ ООД – в несъстоятелност на
двете споразумения от 04.09.2017 г., сключени във връзка с договор за наем
от 04.01.2016 г., с които „Велттед Инвест“ ООД се задължава да заплати
сумата от 3746731,17 лв., представляваща извършени подобрения от
„Хлебозавод Велико Търново“ АД в имоти, наети по силата на договора за
наем от 04.01.2016 г., както и се задължава да заплати сумата от 1255480 лв. –
неустойка, предвидена в чл. 22, ал. 2 от договора за наем от 04.01.2016 г.
При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че от сочените
споразумения, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, ищецът черпи права по
настоящото дело, поради което приемането на съществуването на вземанията
по двете споразумения е обусловено от установяване действителността им по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. С оглед на това, настоящото
производство е спряно до приключване на производството по т.д. № 91/2019
г. на ГОС.
4
Съгласно ТР 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране
по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предполага висящ процес относно преюдициален
спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за правото, предмет на спора по спряното дело.
В този смисъл тази зависимост на обусловеност между спорните предмети на
двете дела се изразява в това, че разрешаването на спора по обусловения иск
е в зависимост от действието на силата на присъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение. В конкретния случай е налице такава
зависимост, доколкото в исковата молба са изложени поредица от правно
значими факти – наличие на договор за наем, извършени подобрения по време
на действие на договора от страна на наемателя, изпадане в невъзможност на
наемодателя да изпълнява задълженията си по договора за предоставяне
ползването на имотите на наемателя, сключени споразумения, с което
страните преустановяват наемните си правоотношения и уреждат
последиците от прекратяването им – за заплащане на извършените
подобрения и неустойки. Предприемането на действия от страна на
кредиторите на несъстоятелността на „Велттед Инвест“ ООД за обявяването
на недействителността на сочените споразумения спрямо тях е преюдициален
въпрос по отношение съществуването на вземанията на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД – в несъстоятелност от „Велттед Инвест“ ООД – в
несъстоятелност, тъй като тези споразумения пряко влияят върху възникване
на правото за заплащане на извършените подобрения и правото на неустойка,
доколкото с тях се преуреждат договорните отношения. В този смисъл
установяването на тяхната действителност/недействителност по отношение
на кредиторите на несъстоятелността е релевантна за спора, в каквато насока
са и изводите на първостепенния съд. Позоваването на тълкувателната
практика на ВКС не може да бъде споделено, тъй като цитираното
тълкувателно решение касае друга хипотеза на обусловеност, каквато не е
налице в случая.
С оглед съвпадането на изводите на настоящият състав с тези на
първостепенния съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
за спиране на производството по т.д. № 102/2019 г. по описа на Окръжен съд
Габрово, до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. №
91/2019 г. на ГОС, се налага потвърждаване на обжалваното определение като
5
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 237/29.05.2020 г., постановено по
т.д. № 102/2019 г. по описа на Окръжен съд Габрово, с което е спряно
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по т.д. № 91/2019 г. на Окръжен съд Габрово на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6