Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Габрово, 21.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 125 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Производството е образувано по жалба на В.М.А. с посочен
постоянен адрес *** против Решение № ДОИ-5 от 09.03.2020 година на Кмета на
Община Раднево в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по
т. 1, 2 и 3 от подаденото от А. заявление с вх. № 9400-561 от 10.02.2020 година.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на горепосоченото решение в оспорената му част и се прави искане за отмяна на решението в тази част и връщане преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски – държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, както и присъждане в полза на адв. М.А., процесуален представител на жалбоподателката, на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения, подробно развити с депозирани по делото писмени бележки /л. 64-65/.
Ответната страна Кмет на Община Раднево не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран по делото отговор се заявява становище за неоснователност на жалбата, развиват се доводи по съществото на спора, вкл. и за упражняване правото на достъп до информация при злоупотреба с право, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Местната компетентност на настоящия съд да разгледа процесния спор е обусловена от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.02.2020 година /неделя/ в 23:25 часа по електронна поща В.М.А. *** заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, което е заведено с вх. № 9400-561 от 10.02.2020 година /л. 16/.
Със Заповед № 380 от 25.02.2020 година на Кмета на Община Раднево е определена комисия, която да разгледа искането, направи оценка на исканата информация и подготви отговор.
С писмо изх. № 9400-561/1/ от 18.02.2020 година /л. 24/ заявителката е уведомена за удължаване на срока за разглеждане на заявлението на основание чл. 31 от ЗДОИ. Писмото е връчено на 21.02.2020 година, видно от известие за доставяне на л. 26 от делото.
След изпълнение на процедурата по чл. 31 от ЗДОИ и получени отговори, в които се заявява несъгласие от третите лица за разкриване на информацията /л. 28-37/, Кметът на Община Раднево е издал Решение № ДОИ-5 от 09.03.2020 година, с което е отказал предоставяне на достъп до информацията по т. 1, 2 и 3 от процесното заявление е и разрешил достъп до информацията по т. 4 и 5 от заявлението /л. 20-22/.
По отношение на информацията по т. 1 и 2 от заявлението на В.А. /т. 1 има следния текст: „Моля да ми бъдат предоставени копия на сключените през периода 2017-2019 г. нетрудови договори /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и други/ за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на Закона за обществените поръчки“, а т. 2 е с текст: „Моля да ми бъдат предоставени и копия на съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договори, както и документите, доказващи вида и количеството на предоставените по договорите услуги.“/ са изложени мотиви, че заявителят не е посочил доводи, обосноваващи интереса му към исканата информация, конкретно – за предоставяне на копия от документи, което препятства преценката за наличие на надделяващ обществен интерес, преодоляващ несъгласието на третото лице за предоставяне на информацията; предоставянето на копията затрудняват общинската администрация, като са налице и законови пречки за предоставянето им – несъгласие на третите лица. По отношение на информацията по т. 3 от заявлението /т. 3 има следния текст: „В случай, че предоставянето на документите по т. 1 и 2 би затруднила общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, моля да бъда информирана какъв е предметът на всеки от договорите, на какво правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е вида и количеството на предоставените по договорите услуги.“/ отказът за предоставянето ѝ е мотивиран с това, че се касае за справка, а съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ липсва законово задължение за създаване и съхраняване на такава информация.
Посоченото по-горе решение и информацията, за която е постановен достъп /под формата на писмо-отговор – л. 18/ са изпратени на заявителката на електронната ѝ поща/л. 23/.
По предприето в срок оспорване е образувано настоящото съдебно производство.
Със
ЗДОИ се уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация и с повторното използване на информация от обществения
сектор – аргумент от чл. 1 от закона. Правото на достъп до обществена
информация е институт, легално определен в чл. 2, ал. 1 и въведен с цел да може
търсещият информация, чрез получената такава, да си състави собствено мнение за
дейността на задължения по закон субект. Повторното
използване на информация от обществения сектор като правен институт е легално
определен с чл. 2а, ал. 1 от закона и регулира използването на съществуваща в
обществения сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от
първоначалната цел, за която е била създадена тя в рамките на правомощията или
функциите на организация от обществения сектор.
Изхождайки от така посоченото разграничение на двата правни института, може да се счете, че искането на А. за предоставяне на информация е такова по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Видно от
данните в процесното заявление и от поведението на оспорващата в хода на
настоящото производство, искането на информацията, визирана в т. 1, 2 и 3 от
заявлението, а по мнение на настоящия съдебен състав – и по останалите точки,
не обслужва целта, посочена в закона, и удовлетворяването на искането не би
спомогнало на заявителя да си състави информирано мнение за дейността на
публичноправния субект – в случая Община Раднево. Правото да се получава
обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите
обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на
цел, извън посочената от закона. В хода на настоящото производство не се доказа,
че процесната информация се иска именно с цел съставяне на информирано мнение.
Не са налице каквито и да било данни за обективна причина, провокирала
оспорващата да желае да си състави собствено мнение за дейността на Община Раднево,
като липсват данни за каквато и да било обвръзка между личността на
заявителката и посочената община.
Правото за търсене, получаване и разпространяване на информация, разписано както в чл. 10 от КЗПЧОС, така и в чл. 41, ал. 1 от КРБ е законово установено и защитено право, но не е абсолютно. ЗДОИ създава правни гаранции за упражняване на конституционното право на гражданите на достъп до информация, но реализирането му е ограничено с оглед гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ, в разпоредбата на чл. 5 от ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са: 1. откритост, достоверност и пълнота на информацията; 2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; 3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; 4. защита на правото на информация; 5. защита на личните данни и 6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.
Във връзка с осигуряването на законност при търсенето и получаването на обществена информация в процесния случай следва да се отбележи и това:
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалби на В.А.А., насочени към оспорване на мълчалив/изричен отказ за предоставяне на информация по заявления, идентични по съдържание с процесното, в Административен съд – Габрово от м. февруари 2020 година до момента са образувани 74 /седемдесет и четири/ дела. По всички от тях жалбите са подадени чрез адв. М.А.А. от САК, като са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, които не са от т.нар. кочан, а по отношение на договореното възнаграждение в договорите е посочено, че същото е безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата /л. 62/, съгласно която разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, като по част от делата задължените субекти са установили, че в случая е налице роднинска връзка майка – син /л. 47.
В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация по аргумент от чл. 24, ал. 1 от АПК. Сезиращия субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната норма, регламентираща възникване на административно правоотношение, но е длъжен да упражнява правото си добросъвестно и с цел постигане на предвидените и гарантирани от закона цели, а не с цел накърняване на права или законни интереси на други – аргумент от чл. 57, ал. 2 от КРБ във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ. Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. В процеса на развитие на това правоотношение носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни и въобще дали да го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт, само по себе си, поначало е правомерно, но не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право. Същественото и относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е налице когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други, както и когато правото е упражнено в противоречие с обществения интерес. Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд, който се основана на изследване на събраните в съответния казус доказателства, но не фрагментарно, а в тяхната съвкупност. Спрямо административното правораздаване следва да се отбележи, че правото на жалба на гражданина/организацията/ не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган в лицето на съответния съд. В обобщение, недобросъвестното упражняването на това право, когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае именно за злоупотреба с право, като цялата поредица от действия, предприети от заявителката или от нейно име, целят образуване на голям брой съдебни производства, доказателство за което са както образуваните в настоящия съд дела, така и посоченото от ответната страна адм. дело № 1893 от 2020 година по описа на Административен съд София-град, по което заявител и оспорващ е М.А. /Определение № 1590 от 26.02.2020 година – л. 49-51/, в рамките на които да бъде заявена претенция за присъждане на възнаграждение за адвокат, което с оглед конкретните данни по делото би довело до обогатяване на оспорващата страна в лицето на процесуалния ѝ представител за сметка на увреждане /обедняване/ на насрещната страна в производството, като присъждането на адвокатското възнаграждение е единственият преследван резултат, а не съставяне на собствено мнение за дейността на задължения по закон субект.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира процесното оспорване за неоснователно и недоказано, упражнено в хипотезата на злоупотреба с право, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, както и поради факта на констатирана злоупотреба с право, искането за присъждане на разноски и възнаграждение за адвокат не следва да бъде уважавано.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.А. с посочен постоянен адрес ***
против Решение № ДОИ-5 от
09.03.2020 година на Кмета на Община Раднево в частта, с която е отказан достъп
до обществена информация по т. 1, 2 и 3 от подаденото от А. заявление с вх. №
9400-561 от 10.02.2020 година.
На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: