МОТИВИ към Присъда № 29/19.02.2020 г., постановена по НОХД
№ 24 от 2020 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила
обвинение против А.К.Г. *** за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен
начин и пледира да бъде признат за
виновен. По отношение на наказанието
излага, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност и предлага да му се наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият,
редовно призован, участва лично в съдебно заседание, признава вината си и изразява съжаление за стореното. Чрез редовно упълномощения
защитник – адвокат също пледира за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК.
Защитникът и подсъдимият не вземат становище относно размера на наказанието.
За да постанови присъдата си, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г. притежавал СУМПС № ***. за кат. „В“ и „АМ“, но поради изчерпване
на контролните точки за извършени множество нарушения на правилата за движение
по пътищата, свидетелството му за управление било отнето и същият изгубил
правоспособност.
С НП №****. на Началника на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Б*, влязло в сила на 12.09.2018 г., основание чл.177, ал.1, т.2,
предл.1 от ЗДвП, подс. Г. бил наказан по административен ред за нарушение по
чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС без съответното свидетелство
за управление.
Независимо
от обстоятелството, че не притежавал СУМПС и бил наказван по административен
ред за управление на МПС без съответното свидетелство, на 11.02.2019г. в гр. Я*
подсъдимият предприел управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег. № ***.
Около 09:07 часа при движението си на паркинга пред КТП и в КТП на сектор „ПП“
при ОД на МВР – Я*, находящ се на ул. „***“ № 91, подсъдимият бил спрян за
проверка от екип на РУ на МВР – Я., в чийто състав били свидетелите К* и Д*.
Органите на реда установили, че подсъдимият не притежава МПС и му съставили
АУАН с номер на бланката *** от 11.02.2019 г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Към момента на
извършване на горното деяние подсъдимият е бил осъждан девет пъти с влезли в
сила присъди за престъпления от общ характер – по НОХД №№ ***, но за тези си осъждания същият е
реабилитиран, на основание на чл.86, ал.1, т.1 от НК и чл.88а от НК.
От
отбелязването в справката за съдимост, се установява, че за осъждането си по
НОХД № *** г. на РС-Р* подсъдимият е реабилитиран по право на 14.04.1991г. Това
е така, защото присъдата е влязла в сила на 13.04.1988г. и в рамките на
определения с нея тригодишен изпитателен срок, или до 13.04.1991г. същият не е
извършил друго престъпление, поради което да следва да търпи отложеното от
изтърпяване с тази присъда наказание лишаване от свобода.
По
отношение на останалите осем осъждания, които са групирани в три съвкупности и
е постановено отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № ***. на РС – Н*, са
налице предпоставките за реабилитация на чл.88а от НК. Видно от служебно
изисканите и приложени по делото справки от ЕРП, РП – Н* и РП – Г*, общото
ефективно наказание от една година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия
по НОХД №№ *** г. и *** г., на двете на РС-Р*, е изтърпяно на 13.04.1994 г.
Размерът на наказанието не е повече от една година, поради което по аргумент за
противното от чл.88а, ал.2 от НК и на основание чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1,
т.4 от НК срокът за реабилитация е пет години и е изтекъл на 13.05.2004 г.
Т.е., по отношение на това осъждане е настъпила реабилитация.
Другото
общо наказание от шест месеца ефективно лишаване от свобода, включващо
наказанията по НОХД №№ ***. всички на РС-Е***, е изтърпяно на 27.08.2002 г. При
това положение срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК също е пет години и е изтекъл на 27.08.2007 г.
Наказанието
от пет месеца лишаване от право да управлява МПС, наложено му с присъдата по
НОХД № ***. на РС – Н* подсъдимият е изтърпял на 24.10.2005г. и двугодишния
срок по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НПК, с изтичането на който законът
свързва настъпването на реабилицатия, е изтекъл на 24.10.2007г. Наложеното му с
тази присъда наказание глоба също не е пречка за реабилитацията на подсъдимия,
доколкото за глобата е приложимо ТР № 2/28.02.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което реабилитация е възможна и когато
наложеното наказание глоба не е изпълнено, ако за него е изтекла изпълнителната
давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК или по
чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК, и отделно, е изтекъл срокът за реабилитация по
чл.88а от НК. В случая реабилитацията е настъпила дори да се приеме по-неблагоприятния
за подсъдимия вариант, че началният момент на срока за реабилитация започва да
тече от изтичане на абсолютната изпълнителна давност, която е три години.
Присъдата по НОХД № *** г. е влязла в сила на 01.04.2005 г., при което
положение абсолютната изпълнителна давност изтича на 01.04.2008 г. От този
момент е започнал да тече срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК, който е две години, или подсъдимият се явява реабилитиран за
това осъждане на 01.04.2010 г.
Останалите две осъждания - по НОХД №№ ***г. на РС-**** г. на РС-Г***, са групирани в съвкупност с влязъл в сила съдебен акт
– Определение № *** г. по ЧНД № *** г. на РС-Г***като на подсъдимия е наложено общо наказание
пробация, включващо първите
две задължителни
пробационни мерки за по една година
и 100 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото за една година, както
и 14 месеца лишаване от право да
управлява МПС. От изисканата от Районна
прокуратура- Г* справка и от отразяването
в справката за съдимост е видно, че подсъдимият е изтърпял наказанието пробация на 07.02.2010 г., а наказанието лишаване от право
да управлява МПС е изтърпял на 03.06.2011 г. При това положение,
съгласно чл.88а, ал.1 двр. Чл.82, ал.1, т.5 от НК срокът за реабилитация
за това осъждане
е две години и е изтекъл на 13.06.2013 г. Или, по
отношение на всички осъждания на подсъдимия с горепосочените присъди е налице хипотезата на чл.88а, ал.4 от НК, тъй като
сроковете за реабилитация по чл.88а от НК са изтекли
за всички осъждания още през
2013 г. и към момента на извършване на
деянието същият се явява е реабилитиран.
Към момента на
извършване на деянието пжодс. Г. не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, от показанията
на свидетелите К* и Д*, както и от писмените доказателства по делото – АУАН с
номер на бланката ***., справки за съдимост на подсъдимия рег. № ****.,
издадена от БС при ЕРС, НП № ****от 22.02.2016г., издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Б*, справка от сектор КАТ относно статута на
подсъдимия като водач на МПС и наложените му наказания за нарушения по ЗДвП на
л.19-22 от ДП, справка от РП – Р*изх. № Р-***., справка от БРП № ****., справка
от ЯРП изх. № ***. и др.,, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подсъдимият Г.
както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като на 11.02.2019г. около 09:07
часа в гр. Я*, на ул. „*** № 91, на паркинга пред КТП и в КТП на сектор „ПП“
при ОД на МВР – Я*, е управлявал МПС по смисъла на по смисъла на параграф 6, т.12,
б. „а” вр. т.11 от ДР на ЗДвП - лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег. № ***,
без да притежава съответното СУМПС, и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство - с НП № ***.,
издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Б*.
От доказателствата
по делото безспорно се установява както авторството на деянието, така и фактът,
че същото е извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на цитираното
НП, с което подсъдимият също е бил наказан за управление на МПС без съответното
СУ на МПС. НП е било връчено лично на подсъдимия на 04.09.2018г., и тъй като не
било обжалвано, е влязло в сила на 12.09.2018г. Деянието, предмет на настоящото
дело, е извършено на 11.02.2019г., т.е., пет месеца след предходното му
наказване по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство.
Безспорно, подсъдимият е управлявал МПС от категория „В” по смисъла на чл.150а,
ал.2, т.6 от ЗДвП (която категоризация е установена именно с оглед определяне
правоспособността на водачите), без да притежава СУ, тъй като, както вече се
посочи, свидетелството му за управление на МПС е било отнето поради изчерпване
на контролните точки за извършени множество нарушения на правилата за движение
пъ пътищата. В случая се касае за престъпление на просто извършване, тъй
като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен
резултат.
От
субективна страна Г. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като ясно е
съзнавал, че предприема управление на МПС, каквото е управлявания от него лек
автомобил по смисъла на параграф 6, т.12, б. „а” вр. т.11 от ДР на ЗДвП, без да
притежава СУ на МПС и след като вече е бил наказван по административен ред за
същото деяние, и пряко е целял именно това. Т.е., същият е разбирал
противоправния и общественоопасен характер на извършеното, както и неговите
общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.
Предвид
изложеното, съдът намери, че подсъдимият действително е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, поради
което с присъдата си го призна за виновен по този текст от НК.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от
подс. Г. престъпление законът предвижда наказание от една до три години
лишаване от свобода, и кумулативно с това наказание глоба глоба от 500 до 1200
лева. Имуществени вреди от деянието не са причинени и подсъдимият е с чисто
съдебно минало. Както вече се посочи по-горе, за осъжданията си по НОХД №№ ***, същият е реабилитиран, на
основание на чл.86, ал.1, т.1 от НК и чл.88а от НК. А след като това е така,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК, според която
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон
или указ е установено противното. И тъй като в настоящият случай нормативно не
е предвидено друго, и спрямо подсъдимия не е прилагана разпоредбата на чл.78а
от НК съдът намери, че по отношение на Г. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – глоба от 1000 до 5000 лева.
При определяне
конкретния размер на глобата, съдът взе предвид сравнително невисоката степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от чистото му
съдебно минало, обстоятелствата, че по време на ДП е дал обяснения, с което е допринесъл за разкриване на обективната
истина по делото, че признава и осъзнава нивата си и проявява
критичност към извършеното, че от деянието не са настъпили други
вреди последици и при проверката не са установени други нарушения на ЗДвП. От
друга страна обаче, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, който макар да е
реабилитиран, е бил осъждан девет пъти в влезли в сила присъди за престъпления
от общ характер, в т.ч. и три пъти за престъпления по транспорта, и освен това,
е наказван многократно и по административен ред за нарушаване правилата за
движение по пътищата, без да се има предвид НП № ***., издадено от Началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Б*, обуславящо съставомерност на деянието, предмет
на настоящото производство. Поради това съдът намери, че спрямо подсъдимия не е
оправдано определяне размера на глобата в законовия минимум от 1000 лева и му
наложи административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като счете, че
така определено по размер, наложеното наказание е необходимо и достатъчно за
постигане на неговите цели, както и, че същото ще окаже необходимото предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и
върху останалите членове на обществото.
За извършеното от
подсъдимия престъпление по ал.2 на чл.343в от НК разпоредбата на чл.343г от НК
е неприложима.
Разноски по делото
не са направени, поради което с присъдата такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия,
независимо от изхода му.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: