Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
Гр. Перник, 08.07.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 788 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Община Земен, представлявана от кмета на
Община Перник против Решение № РД-02-14-198 от 18.11.2019 година на Директора
на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ (ДУТС) в Министерство
на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – ръководител на
Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС)
ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014 – 2020. С оспореното решение, на
основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. § 5, т. 4 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) и чл.
20 от Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ
– ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република
България и правителството на Република Сърбия (Меморандума), за нарушение на чл.
30 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 (Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012), във връзка с чл. 4,
ал. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година (Регламент (ЕС) 1303/2013) и т. 2.3.1 от Практическото
ръководство и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година (Регламент
(ЕС) № 236/2014), представляващи нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3,
във връзка с т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване
на нередности и нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 е наложена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 6 010.22
евро с ДДС, представляваща стойността на разходите за всеки един артикул, който
не отговаря на изискванията за произход по Договор № Д-33/10.05.2017 година с
предмет „Доставка на мебели и оборудване на читалище в Габров дол“ на стойност
22 957.49
евро.
Жалбоподателят оспорва решението като твърди,
че същото е незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за допуснати при
издаване на спорния административен акт съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – за съдържание, срок и процедура. Сочи
се още, че обжалваното решение е недостатъчно мотивирано, за да обоснове налагането
на финансова корекция, а управляващият орган неправилно е интерпретирал
приложимата правна уредба. Основава последните си доводи в чл. 8, т. 4 от
Регламент (ЕС) № 236/2014, като в тази връзка сочи, че неправилен е изводът на
УО, че правилото е неприложимо към конкретната процедура, тъй като не е
посочено изрично в обявлението за откриване на процедурата. Твърди също, че
основен момент за налагането на финансова корекция е установяване наличието на
нередност, която може да съществува, когато е налице нанасянето на вреда на
общия бюджет, каквато вреда не е установено да е настъпила в процесния случай. Жалбоподателят
пледира също и че финансовата корекция е неправилно определена по размер. Моли
съда да отмени оспореното решение.
Ответникът по жалбата – Директор на ДУТС в
МРРБ – ръководител на УО на Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия
2014 – 2020, в писмено становище по повод жалбата (л. 111 от делото), както и в писмена молба (л.
247 от делото) чрез пълномощника си главен юрисконсулт С. Б. – С. оспорва жалбата
като неоснователна, излага подробни доводи, на основание които пледира
валидност, формална, процесуална и материална законосъобразност на проведеното
административно производство. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за извършени преводи на документи (платежно
нареждане и фактура на л. 251-252 от делото), по представен списък с разноски
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 252 от делото). В писмена
молба (л. 256 от делото), в условието на
алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020
година жалбоподателят – Община Земен, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В депозирана писмени бележки с вх. № 1812/29.06.2020 година (л. 323 от
делото) адвокат К. Д. от АК К., пълномощник на Кмета на
Община Земен заявява, че поддържа жалбата и изложеното в писмена защита с вх. №
1298/26.05.2020 година (л. 321 от делото). Претендира присъждане на съдебни
разноски за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса. Прави възражение по
заявената претенция на ответника за вменяване в тежест на Община Земен на сторени
разноски за извършен превод на документи, като пледира същите да са документи,
част от административната преписка.
В проведеното съдебно
заседание на 29.06.2020 година
ответникът по жалбата – Директорът
на ДУТС в МРРБ – ръководител на УО на Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България
– Сърбия 2014 – 2020, не изпраща процесуален представител.
Административен
съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице –
адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По
фактите:
Жалбоподателят е „водещ партньор“ по Договор за субсидия по инструмента
за предприсъединителна помощ II №
РД-02-99-278/22.11.2016 година (Договорът) (л. 41 от делото), сключен с МРРБ –
УО по Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014 – 2020.
Предмет на Договора е предоставянето на субсидия от УО за изпълнение на
проект (наричан операция) „Пътека на здравето и срещи за обмен – насърчаване на
туризма в региона“ (чл. 1, ал. 1) финансирането се получава от водещия
партньор, а последният поема отговорност за изпълнение на операцията, описана
подробно в одобрения формуляр за кандидатстване, включващ и бюджета на проекта,
в рамките на определения срок, в съответствие с условията на Договора и
съгласно националното и европейско законодателство (чл. 1, ал. 2). Съгласно чл.
1, ал. 3 от Договора водещият партньор поема задължението да изпълни проекта в
сътрудничество с „партньор“ – Община Нишка Баня, Република Сърбия. Бюджетът на
операцията е 507 853.20 евро, от които: 428 745.32 евро средства от
ИПП, 42 353.83 евро национално съфинансиране от Република България,
33 307.12 евро национално съфинансиране от Република Сърбия и
3 446.93 евро собствено доброволно съфинансиране.
В рамките на проекта и във връзка със сключения договор за субсидиране е
проведена състезателна процедура с договаряне за сключване на договор с
предмет: „Доставка на мебели и оборудване на читалище в Габров дол“, с
възложител Община Земен (л. 206 от делото).
Видно е от финансова оферта (л. 127 от делото), изходяща от
„Инфраинвест“ ЕООД, гр. София, оферирани под № 4, 5 и 6 (л. 128 от делото) са –
настолен компютър „***” с конкретни характеристики – 2 броя; мултимедия
„***“с конкретни характеристики – 2 броя; мултимедиен
прожекционен екран „***“ с конкретни характеристики – 2 броя. Съгласно приложен сертификат за произход (л. 30
от делото) оборудването е с произход: „Китай“, а съгласно декларация на
оферента (л. 167 от делото) настолен компютър „***” и мултимедия „***“
с произход – друга държава, отговаряща на условията, а мултимедиен прожекционен
екран – със страна на произход ЕС.
В резултат на проведената процедура е сключен договор № Д-33/10.05.2017 година
(л. 140 от делото) за възлагане изпълнението на поръчката на „***“ ЕООД, гр.
София, на стойност 22 957.49 евро без ДДС, с предмет – доставка и монтаж
от страна на изпълнителя на стоки, описани в чл. 1, измежду които и компютърна
система – 2 броя, мултимедия характеристики – 2 броя, мултимедиен прожекционен
екран – 2 броя. В чл. 2 „Произход“ на Договора за възлагане е уговорено, че правилата
за произход на стоките са определени в чл. 10 от Специалните условия. Съгласно
чл. 10 от Специалните условия към Договора за възлагане (л. 145 от делото) всички
закупени стоки трябва да са с произход (място, където се добиват, отглеждат или
произвеждат стоките и/или се предоставят услугите) от държава – член на ЕС или
държава, включена в програма ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС България – Сърбия.
Видно е от сертификат за условно приемане (превод на л. 158 от делото и
копие на оригинал на английски език на л. 166 от делото) от 06.11.2017 година така
описаното оборудване е прието от Община Земен, за което е съставена складова
разписка от 06.11.2017 година (л. 27 от делото) и е издадена фактура с №
**********/06.11.2017 година (л. 35 от делото).
По делото не се спори, че именно това оборудване е доставеното съгласно
сключения договор за възлагане.
С Уведомление за нередност с вх. № УТС-813/04.04.2019 година (л. 28 и л.
136 от делото) до директора на ДУТС в
МРРБ – ръководител на УО на Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия
2014 – 2020 е подаден сигнал със съмнение за нередност, свързана с изпълнението
на проект „Пътека на здравето и срещи за обмен – насърчаване на туризма в
региона“, предмет на Договор №
РД-02-99-278/22.11.2016 година за предоставяне на субсидия. В сигнала е
посочено, че след преглед на документите, предоставени от водещия партньор
Община Земен, и след окончателното посещение на място, е установено, че
изпълнението по Договора не е в съответствие с предвидените условия, касателно
уговореното в Специалните условия на Договора, чл. 10: всички закупени стоки да
са с произход от държава – член на ЕС или страна или територия на регионите,
обхванати от ИПП II. Сигналът е основан в
съдържанието на представения от „***“ ЕООД, гр. София сертификат за произход на
доставеното IT оборудване (л. 30 от делото), в сертификат за
условно приемане от 06.11.2017 година (превод на л. 158 от делото и копие на
оригинал на английски език на л. 166 от делото) и във фактура с №
**********/06.11.2017 година (л. 35 от делото).
Регистрираният сигнал за нередност е
разгледан от ръководителя на УО на Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България –
Сърбия 2014 – 2020.
С Писмо изх. № 99-00-3-209/03.10.2019 година
ръководителят на УО (л. 19 от делото) е
уведомил Община Земен за подадения сигнал за нередност, както и за становището си във връзка със същия. Посочено
е, че е установено при извършената проверка, че изпълнението на Договор №
Д-33/10.05.2017 година не е в съответствие с определените условия по проекта,
тъй като възлагащият орган е приел без забележки част от доставката – на ИТ
оборудване – настолни компютри, мултимедия и екрани за мултимедия, с произход
Китай, въпреки че в договора не е включена клауза за дерогация на принципа за
произход, заложен в чл. 2 от Договора за възлагане, във връзка с чл. 10 Специалните
условия към Договора (всички закупени стоки да са с произход от държава – член
на ЕС или от страна в обхвата на ПТГС между България и Сърбия), тъй като не е приложена
(чрез изрично посочване в обявлението за поръчката) разпоредбата “fully untying” или пълно освобождаване от правилата, съгласно 2.3.1 от Практическото
ръководство, във връзка с чл. 8, ал. 4 от Регламент № 236/2014, съгласно които
доставените продукти могат да имат произволен произход, ако тяхната стойност е
под състезателната процедура на договаряне – под 100 000 евро. В това
уведомително писмо е извършен анализ на нарушението от правна страна, като е посочено,
че са налице данни за нарушаване на разпоредбите на чл. 30 от Регламент (ЕС,
Евратом) № 966/2012, във връзка с чл. 4, ал. 8 от Регламент № 1303/2013, т.
2.3.1 от Практическото ръководство и чл. 8, т. 4 от Регламент 236/2014.
Направени са изводи, че нарушението представлява нередност по смисъла на чл. 2,
т. 36 от Регламент № 1303/2013. Посочено е също, че в случая следва да се наложи
финансова корекция по диференциалния метод в размер на разходите за всеки един
артикул, който не отговаря на изискванията за произход, като изчислен е в общ
размер от 6 403.97 евро финансова корекция, относимо към установената
нередност. Към последно посочената сума, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата
за посочване на нередности, е прието, че следва да се добави и сумата от 1 147.87
евро (без ДДС) или 1 377.44 евро (с ДДС) – финансова корекция, определена
с Решение № РД-02-14-290/28.03.2018 година (л. 62 от делото) на ръководителя на
УО във връзка със същия договор. Посочено е в заключение, че следва да се
наложи финансова корекция в общ размер на 7 781.31 евро (с ДДС). С
посочено основание в чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на Община Земен е предоставена възможност,
без да е посочен срок (който следва да е най – малко двуседмичен), за представяне коментари,
бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу
налагането на финансова корекция и нейния размер. По делото не се представиха доказателства
относно датата на получаване на това уведомително писмо. Ответникът твърди (в становище
на л. 113 от делото), че писмото е регистрирано в системата на Община Земен на
03.10.2019 година с № ПВ-867, както и че няма депозирано възражение в МРРБ,
като такъв документ не е и част от приобщената по делото административна
преписка. Жалбоподателят не оспорва това твърдение. При това положение се
приема, че писмото е получено от Община Земен, а срещу същото възражение не е
депозирано.
С Решение № РД-02-14-198 от 18.11.2019 година
на Директора на ДУТС в МРРБ – ръководител на УО
на ПТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014 – 2020, на основание чл.
73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. § 5, т. 4 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ, § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на
нередности и чл. 20 от Меморандума,
за нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, във връзка с чл. 4, ал. 8 от Регламент (ЕС)
1303/2013) и т. 2.3.1 от Практическото ръководство и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014,
представляващи нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 2
от Приложение № 2 към чл. 2,
ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности и нередност по смисъла на чл. 2,
т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е наложена финансова корекция по
диференциалния метод в размер на 6 010.22 евро с ДДС, представляваща
стойността на разходите за всеки един артикул, който не отговаря на
изискванията за произход по Договор № Д-33/10.05.2017 година с предмет
„Доставка на мебели и оборудване на читалище в Габров дол“ на стойност 22 957.49 евро.
По отношение размера на финансовата
корекция на първо място решението, на основание чл. 4 от Наредбата за посочване
на нередности, е изчислена сума от 6 403.87 евро, представляващи реално
установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства –
допустими разходи, от които: настолен компютър, 2 броя, на обща стойност
3 647.91 евро (с ДДС); мултимедия, 2 броя, на обща стойност 2194.74 евро
(с ДДС) и екран за мултимедия, 2 броя, на обща стойност 561.13 евро (с ДДС).
На следващо място и във връзка с чл. 8, ал. 2,
във връзка с чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, е взето предвид Решение
№ РД-02-14-290/28.03.2018 година (л. 62 от делото) на ръководителя на УО във
връзка със същия договор, с което решение е наложена финансова корекция в
размер на 1 377.44 евро с ДДС. В тази връзка е посочено, че върху
горепосочените отчетени разходи за всеки един артикул, който не отговаря на
изискванията за произход, вече е наложена финансова корекция по пропорционалния
метод, на обща стойност 320.19 евро, която вече е възстановена по програмата.
Отчетено е също, че собственото финансиране по отношение на засегнатите разходи
е в размер на 73,37 евро, които също трябва да бъдат приспаднати от сумата на
корекцията. Така наложената с това решение финансова корекция, изчислена по
диференциалния метод, е намалена на 6 010.22 евро с ДДС (6 403.87
евро с ДДС– 393.56 евро с ДДС).
Същевременно в Забележа 1 към част 5 на
решението („Определяне на финансовата корекция“) е посочено, че на основание
чл. 16, ал. 10 от договора за субсидия, бенефициерът следва да възстанови общо
сумата от 6 594.42 евро с ДДС, която обхваща размера на установената с
настоящото решение финансова корекция (6 010.22 евро с ДДС), заедно със
засегнатата от нередността част от плоската ставка по проекта (584.20 евро с
ДДС), последната установена по начина посочен в Забележка 2.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената по делото административна преписка, приета като годно
доказателство, част от която включително са представените от ответника
легализирани преводи на относимите към производството документи.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал оспорения акт:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ законът се
прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално
сътрудничество, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско
законодателство и сключените между държавите договори, ратифицирани,
обнародвани и влезли в сила за Република България, като органите за управление
при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и максималните
и минимални стойности на процентните показатели, определени в този закон и с
акта по чл. 70, ал. 2 (Наредбата за
посочване на нередности).
Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от
ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция, като административната мярка се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган (УО), одобрил проекта
(чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕИФ).
По силата на чл. 4, ал. 1 от Меморандума за изпълнение на ПТГС ИНТЕРРЕГ
– ИПП България – Сърбия, Главна дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ в МРРБ е определена за единствен УО съгласно чл. 123 (1) на
Регламент (ЕС) № 1303/2013, като съгласно ал. 2 е отговорен за управлението и
изпълнението на Програмата в съответствие с принципите на добро финансово
управление и разпоредбите на чл. 125 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 23
(1), (2) и (4) на Регламент (ЕС) № 1299/2013.
Оспорваното решение е издадено от директор на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ в МРРБ. Не е налице отменително основание
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с
ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
при издаването на акта:
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решението по ал.
1 УО трябва да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок,
който не може да бъде по – кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства.
С приложеното по делото, като част от преписката, уведомително писмо (л. 19 от делото) на жалбоподателя е дадена възможност,
макар и без посочен срок, да представи
бележки, коментари или допълнителни документи, с които да мотивира възражение
срещу основателността и размера на финансовата корекция. С това писмо
жалбоподателят е уведомен за основанието и размера на наложената финансова
корекция. Посочено е, че е допуснато нарушение, свързано с принципите на добро
управление – чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, във връзка с чл. 4,
ал. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 поради нарушение на т. 2.3.1 от
Практическото ръководство, във връзка с чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) №
236/2014, представляващо нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013. Посочено
е, че приложим процентен показател на финансовата корекция е съгласно т. 2 от
Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (ред.
ДВ, бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 година. В тази връзка
посочено е в писмото, че е налице основание по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за
определяне на финансова корекция в общ размер на 7 781.31 евро с ДДС, определена
на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляваща
сумата от определена финансова корекция с Решение № РД-02-14-290/28.03.2018
година (л. 62 от делото) – 1 377.44 евро с ДДС (5% от стойността на
допустимите разходи) и сумата от 6 403.87 евро с ДДС (изчислена по
диференциалния метод в размер на разходите за всеки един артикул, който не
отговаря на изискванията за произход).
В решението за налагане на финансова корекция, предмет на настоящия
съдебен спор, за нарушение по чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, във
връзка с чл. 4, ал. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, съставляващо нарушение на
т. 2.3.1 от Практическото ръководство, във връзка с чл. 8, т. 4 от Регламент
(ЕС) № 236/2014, представляващо нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013, с приложим процентен показател на финансовата корекция съгласно т.
2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (ред.
ДВ, бр. 67 от 23.08.2019 година, в сила
от 23.08.2019 година) на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, е определена
финансова корекция в размер на общо 6 010.22 евро. Посочено е, че сумата представлява
разликата между сумата от 6 403.78 евро с ДДС и сумата от 393.56 евро с
ДДС, изчислена на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата за посочване на
нередности. Във връзка с последното е в решението, че по отношение на
горепосочените отчетени разходи за всеки един артикул, който не отговаря на
изискванията за произход, вече е наложена финансова корекция с решението от
2018 година, по пропорционалния метод, на обща стойност 320.19 евро, а същата е
възстановена по програмата. В забележка 1 към част 5 на решението
(Определяне на размер на финансовата корекция) е посочено, че на основание чл.
16, ал. 10 от Договора за субсидия, бенефициерът следва да възстанови общо
сумата от 6 954.42 евро с ДДС, съставляваща размерът на установената с
настоящото решение финансова корекция – 6010.22 евро с ДДС и сума в размер на
584.20 евро с ДДС, съставляваща засегнатата от нередността част от плоската
ставка по проекта. В забележка 2 към същата част на решението, е посочен
начинът на установявана не размера на засегната от нередността част от плоската
ставка, основано в чл. 19, ал. 2 от Меморандума.
При тези факти, съдът намира, че на жалбоподателя не е предоставена
възможност за възражения срещу основателността и размера на финансовата
корекция, определена с решението, предмет на настоящата съдебна проверка, което
сочи на съществено нарушение на чл. 73. ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Правото на водещия
оператор е да възрази, освен срещу основателността, също и срещу размера на
финансовата корекция. В процесния случай Община Земен е била лишена от
възможността да възрази срещу сумата от 6 010.22 евро с ДДС вместо 7 781.31
евро с ДДС, предмет на уведомителното писма, чийто размер освен това е
определен и с мотиви, различни от съдържащите се в уведомителното писмо. Не на
последно място в решението е посочена и допълнителна сума за възстановяване в
размер на 584.20 евро с ДДС, основана във фактически и правни съображения каквито
въобще не са предмет на уведомителното писмо, като посочена е обща сума за
възстановяване в размер на 6 594.42 евро с ДДС, което внася допълнителна
неяснота каква е действителната воля на административния орган, както и какъв е
именно предмета на постановения административен акт относно размера.
Предвид изложеното съдът намира, че в
процесния случай е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания административен акт
съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.
Допуснатото съществено нарушение във връзка с правилото на чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕСИФ не задължава съда да извърши проверка на материалната
законосъобразност на акта, поради което не следва бъдат обсъждани оплакванията в
жалбата за неправилно приложение на материалния закон, както и доводите на
ответника по основателността на същите (в
посочения смисъл е Решение № 4317 от
14.04.2020 година, постановено по адм. дело № 5812/2019 година, Решение №
10406 от 8.08.2017 година, постановено по адм. дело № 3986/2017 година,
5-членен състав и Решение № 1106 от 27.01.2017 година, постановено по адм. дело
№ 6398/2016 година на Върховния административен съд).
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса следва да се уважи. По
делото ответникът е представил доказателства за извършени съдебни разноски в
размер на общо 788.00 (седемстотин осемдесет и осем) лева, от които 600.00
(шестстотин) лева платен адвокатски хонорар и 188.00 (сто и осемдесети осем)
лева заплатена държавна такса. Предвид материалния интерес по делото и съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
(ред. ДВ, бр. 28 от 2014 година, отм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ, бр. 45 от 2020 година), възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
С оглед изхода на делото и
въпреки
своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски, същото следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 във от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-198 от 18.11.2019 година на директора на Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерство на регионалното
развитие и благоустройството – ръководител на Управляващия орган на Програмата
за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014 – 2020,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството да заплати в полза на Община Земен, с
административен адрес: гр. Земен, област Перник, ул. „***“ № 3 съдебни
разноски в размер на 788.00 (седемстотин осемдесети и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/