РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Варна, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20243110201010 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. С., ЕГН **********, против Електронен фиш
Серия „К“, № 7471413, на ОД МВР - Варна, с който и е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1 300.00 /хиляда и триста/ лв. , на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП.
В жалбата се счита, че в издадения ЕФ не е обосновано наличието на повторност.
В ЕФ не е посочено към коя конкретно от трите алинеи на чл. 182 се препраща, с което е
нарушено правото на въззивника да разбере в какво точно нарушение е обвинен.
При издаване на процесния ЕФ К № 7471413 и ЕФ К № 6383002 не е налице
квалификация повторност по смисъла на § 6 ЗЗ ДР ЗДП. Счита се , че в ЕФ не се съдържа
описание на нарушението.
1
Липсват доказателства мястото на проверка да е било обозначено с пътен знак или
друга схема, поради което в конкретния случай е следвало да се състави АУАН. Не са
спазени предвидените в ЗАНН срокове за издаване на ЕФ.
Иска се отмяна на ЕФ и възлагане на разноски.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, адвокат П., ВАК.
По същество се иска отмяна на ЕФ на основанията, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да
потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.04.2023 г. около 12§17 часа, в област Варна, община Аксаково, по път II-29,
на км. 19+600 на разклона за с.Любен Каравелово в посока на движение към гр.Варна бил
управляван л. а. "Мазда 3" с рег. № *********, при въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч с пътен знак В-26, автомобила се движел със скорост на движение над максимално
допустимата от 60 км/ч.
В този район била монтирана автоматизирана техническа система за видеоконтрол
на нарушенията АТСС ARH CAM S1 № 120ccda.
Автомобила преминал покрай автоматизирана техническа система и техническото
средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 120
км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара
скорост 120 км/ч, превишената скорост била 60 км/ч следвало да бъде санкционирано
посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – В. В. С., бил издаден
електронен фиш серия К № 7471413, в обстоятелствената част на който било описано
извършеното нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на
2
повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 6383002. Посочена била
правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за
налагането му – чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДП. Електронният фиш бил
надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило
засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОД ВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни
за лицето, управлявало автомобила от страна на собственит. ка на автомобила са наведени
възражения и е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало – В. С., съдът приема,
че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът В. В. С..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства
досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата
установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/6383002, същия е издаден за
деяние по чл. 21, ал. 2 от ЗДП, като на въззивника е било наложено наказание на осн. чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДП. ЕФ е влязъл в законна сила на 05.04.2023 г..
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
3
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация
на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
Счита се, че в издадения ЕФ не е обосновано наличието на повторност.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото в съдържанието на ЕФ се съдържа
изрично вписване, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ К/6383002, на 05.04.2023 г.
Сочи се, че в ЕФ не е посочено към коя конкретно от трите алинеи на чл. 182 се
препраща, с което е нарушено правото на въззивника да разбере в какво точно нарушение е
обвинен.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като в ЕФ изрично се
съдържа, че е извършено нарушение на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДП.
Съдът, изхождайки от доказателствата по делото и по- конкретно от съдържанието
на ЕФ К № 7471413 и ЕФ К № 6383002 намери, че квалификацията "повторност" е
категорично доказана.
На следващо място се счита, че в ЕФ не се съдържа описание на нарушението. На
става ясно кой е собственик на МПС и кой е ползвател и в какво качество е ангажирана
отговорността на въззивника.
Сочи се, че липсват доказателства мястото на проверка да е било обозначено с
пътен знак или друга схема, поради което в конкретния случай е следвало да се състави
АУАН.
Съдът намери, че правилно нарушението е било санкционирано посредством
издаване на ЕФ, при наличието на всички предпоставки на чл. 189, ал. 4 от ЗДП. Видно от
приложената справка към ЕФ К № 7471413 ограничението на скоростта е било въведено с
4
пътен знак В-26 и е било 60 км/ч.
На последно място се счита, че автоматизираната система била не е била
технически изправна и липсват стикери при използване на системата. От изпратеното и
приложено по делото – копие от БИМ, Протокол от проверка № 046-СГ-ИСИС/31.03.2023 г.
е видно, че защитени стикери: 39384, 39385, 39386, 39387, 39388, 39389, 61627 са преминали
периодична лабораторна проверка и са годни за експлоатация.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които преклудират съставянето на АУАН касаят
формалната процедура по съставяне на акт за установяване на административно нарушение
и нямат касателство към издаването на ЕФ.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът
намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски по
делото, съдът от правна страна съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно
съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на
чл. 27е. от Наредбата, а именно за сумата от 80.00 /осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение искането на адв. В.
П. ВАК за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
5
уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия „К“, № 7471413, на ОД МВР - Варна, с
който на В. В. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 1 300.00 /хиляда и триста/ лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.2, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №
1010/2024 год. на Районен съд - Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6