Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8112 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Е.Т.И., ЕГН ********** срещу „Е.С.“
АД с правно основание чл. 109 от ЗС,
във вр. с чл. 120 от ЗЕ
ответникът да премести за своя сметка средството
за търговско измерване отчитащо ел.енергия по партида с кл.номер ***с абонатен номер: ***относно
обект на потребление вилна постройка находяща се в
поземлен имот с идентификатор ***с пл. №416 по
плана на СО „*" от 1999г. в гр. В., община В., като възстанови
предишното му местоположение, а имено в електромерно
табло, поставено на стълб, намиращ се на границата на поземлен имот с
идентификатор ***с пл. №** по
плана на **** и иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД да възстанови ел.захранване на обекта на
потребление, представляващ вилна
постройка находяща
се в поземлен имот с идентификатор ***с пл. №*** по плана на ***
за който има създадена партида по клиентски номер ***с
абонатен номер: ***.
В едномесечния срок за отговор ответникът
депозира писмен отговор. С молба от 22.10.20г. сочи, че вече са изпълнени
необходимите фактически действия, като е възстановено и ел. захранването в
обекта на ищцата.
Ищецът с молба от 04.11.2020г. прави
искане за постановяване на решение при признаване на исковете по чл.237ал.1 от ГПК, като му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
В хода на производството ответното дружество признава предявените искове,
като сочи, че са изпълнени претендираните от ищеца
фактически действия.
В случая страните не спорят, че фактическите
действия, предмет на предявените искове са изпълнени от ответника в хода на
производството. Доколкото претендираните от ищеца действия са изпълнени, то към
приключване на съдебното дирене претенцията се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Тъй като, към датата на завеждане
на исковата молба в съда -15.07.20г., исковете са били основателни на ищеца
следва да се присъдят разноски. Признаването на исковете и удовлетворяване
претенциите на ищеца след завеждане на исковата молба не освобождава ответника
от отговорността му за заплащане на разноски.
Направено е възражение от
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба Наредбата №1/9.07.2004г. не води до извод за прекомерност, предвид обективно
съединени два иска, за всеки един от които минималното възнаграждение е от по
300 лв. Поради което, изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. не следва да бъде намалявано
поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство 160 лева, , както и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Е.С.“ АД,
ЕИК ***, със седалище *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
във р. с чл. 120 от ЗЕ ответникът да премести за своя
сметка средството за търговско
измерване отчитащо ел.енергия по партида с кл.номер ***с абонатен номер: ***относно
обект на потребление вилна постройка находяща се в
поземлен имот с идентификатор ***с пл. №*** по
плана на ***, като възстанови предишното му местоположение, а имено в електромерно табло, поставено на стълб, намиращ се на
границата на поземлен имот с идентификатор ***с пл. №*** по плана на *** и иск с правно основание чл.79 от ЗЗД да възстанови ел.захранване на обекта на
потребление, представляващ вилна
постройка находяща
се в поземлен имот с идентификатор ***с пл. №*** по плана на ***,
за който има създадена партида по клиентски номер ***с
абонатен номер: **********.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *** да заплати на Е.Т.И., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 760 лв. (седемстотин и шестдесет лева), представляваща направените
разноски в производството на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: