Р Е Ш Е Н И Е
№261585/12.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април,
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12176 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба
вх. № 269271 от
30.9.2020 г. от П.Д.П.,
ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „Ф.П.И.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
с искане до съда да постанови решение, с което да:
- признае
за незаконно и да отмени уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 7/
31.07.2020 г.;
- осъди
ответника за заплати на ищеца сумата от 945.40 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. май 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението;
- осъди
ответника за заплати на ищеца сумата от 1001.02 лв., представляваща нетно
трудово възнаграждение за м. юни 2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението;
- осъди
ответника за заплати на ищеца сумата от 1290 лв., представляваща обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се излага, че въз основа на трудово договор № */ * год. ищецът е
назначен на длъжност „*“ в ответното дружество. Уговорено между страните е
брутно трудово възнаграждение, в размер на *
лева, както и допълнително такова за прослужено време от 0.6 % за всяка година,
платими на последно число за съотвтния месец. Поради неизплащане на трудовото
възнаграждение за м. юни и м. юли, на 03.08.2020 г. от
страна на ищеца е депозирано заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. На същата дата ищецът предава работното си облекло, за което е съставен
двустранен протокол. Твърди се още, че на следващия ден, установява, че
трудовият договор е прекратен от работодателя на друго основание – чл. 71, ал.
1 КТ. На 24.08.2020 г. на ищецът е връчена Заповед № 7/ 31.07.2020 г. На
28.08.2020 г. от работодателя са изплатени възнаграждението за м. юли 2020 г. и
обезщетение за неизползван годишен отпуск, за 5 дни, за 2020 г.
Възнагражденията за м. май и юни не са заплатени.
Ответникът – „Ф.П.и.“ ЕООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на исковете. Възразява, че
трудовият договор е прекратен в срока за изпитване, поради което е и налице
нормативна възможност за прекратяване на правоотношението от работодателя, без
предизвестие. Преценката на работодателя относно годността на служителя не
подлежи на съдебен контрол. На 31.07.2020 г. ищецът е уведомен за прекратяване
на трудовия договор, но не се е явил за получаване на документите си. Във
връзка със становището за законосъобразност на уволнението, оспорва и
дължимостта на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Оспорва дължимостта на
възнаграждението за м. май 2020 г., поради неизпълнение на трудови функции от
страна на служителя. Възразява още, че възнаграждението за м. юни е изплатено.
Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 128, т.
2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
Съборазно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест
на ищеца е да установи наличие на валидни
трудовоправни отношения с ответника през релевирания период; отправено заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради забава в изплащане на трудовото възнаграждение, което да
е достигнало до работодателя; момента на оправяне на предизвестието от
служителя; размерът на претендираните вземания.
В тежес
на ответника, е да
установи законосъобразността на извършеното уволнение; заплащане на трудовите
възнаградения.
В случая, между страните липсва
спор, а и се установява от приобщения на л. 5 договор, че считано
от 04.05.2020 г. ищецът е в трудовоправно отношение с ответника, по силата на което е
заемал длъжността „*“. Видно от съдържанието на договора, в полза на
работодателя, е уговорен е шестмесечен срок за изпитване.
По
отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Основният спорен въпрос по делото касае
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
В чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия
договор от работника или служителя, без предизвестие при забава на работодателя
за изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение по КТ или КСО.
Правото на работника или служителя по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, се упражнява посредством едностранно волеизявление, което
следва да достигне до работодателя. След като работодателят получи
волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание,
тъй като считано от този момент субективното право на работника или служителя
по чл. 327 КТ вече е упражнено и е произвело своето действие по аргумент от чл.
335, ал. 1, т. 3 КТ. От момента на достигане на изявлението до работодателя,
трудовия договор е автоматично прекратен и не подлежи на повторно прекратяване.
Действителното осъществяване на посоченото в изявлението основание е
ирелевантно за прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят не може
да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва
страните и повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка
съответно няма право и съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото
прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от работодателя. В горния
смисъл е и Решение № 59/ 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418/ 2019 г. на ВКС, ІІІ г.
о.
В настоящата хипотеза, писмените
доказателства по делото сочат, че трудовото правоотношение едностранно е
прекратено от ищеца със заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, представено на л.
6 от делото. Видно от поставения в горния десен ъгъл входящ номер, същого е
получено от работодателя на 03.08.2020 г., от която дата трудовия договор е
прекратен.
Извод в обратна насока не се налага
след преценка на представената на л. 11 Заповед № 7/ 31.07.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 71,
ал. 1 КТ. Както бе посочено по горе, едностранното прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие поражда своето действие от момента на достигане
на писменото изявление до насрещната страна (арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ).
В случая, видно от направеното върху заповедта отбелязване, същата е връчена на
работника на 24.08.2020 г. Този извод се налага и въз основа на данните от
писмото, приложено на л. 10 от делото, изхождащо от ответното дружество и
обективиращо покана до ищеца за получаване на заповедта за уволение. Последното
обуславя извода, че към момента на изготвяне на писмото – покана, заповедта не
е връчена на ищеца.
Към датата на връчване на заповедта,
издадена на основание чл. 71, ал. 1 КТ, работодателят вече не е разполагал с възможността повторно да прекрати вече прекратения трудов
договор. Ето защо уволнение, извършено със Заповед № 7/ 31.07.2020 г., извършено със заповед № 150 от 25.10.2018 г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По отношение на иска с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ:
С разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ е
уредено правото на работника или служителя да получи обезщетение от
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, в
хипотезите на чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 3а, в размер на брутното трудово
възнаграждение.
В предвид вече формираните изводи за
прекратяване на разглежданото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, се налага извода, че за ищеца е възникнало правото да получи обезщетението
по чл. 221, ал. 1 КТ. Съобразно данните от експертното заключение, кредитирано
като обективно и компетентно изготвено, размерът на брутното трудово
възнаграждение на ответника, за последния пълен отработен месец, възлиза на
1290.00 лева.
Изложеното обосновава извод за
основателност на иска по чл. 221, ал. 1 КТ, поради което и същия следва да бъде
уважен.
По отношение на иска с правно
основание чл. 128 КТ:
Разпоредбата
на чл. 128, т. 2 КТ е предвижда задължение на работодателя, в установени
срокове, да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
В случая, спорен по делото е въпроса са
дължимостта на трудовото възнаграждение за м. май 2020 г.
Съгласно представения по делото трудов
договор, правоотношението е възникнало, считано от 05.05.2020 г.
Същевременно, установява се от показанията
на свидетеля Б. Б., кредитирани като последователни и логични, отразяващи преки
и непосредствени впечатления на лицето, че ищецът е нает за работа на конкретен
обект в град С., строително – монтажните дейностти, по който са спрени. Поради
липса на друга работа не е полагал труд в дружеството.
Касае се за престой по смисъла на чл. 267 КТ,
който е настъпил не по вина на работника или служителя, поради което и последния има право на уговореното брутно
трудово възнаграждение – арг. от чл. 267, ал. 1 КТ. Отпадане на необходимостта от труда на работника, респ. липсата на работа в
разглеждания период, не освобождава работодателя от задължението му да заплати
трудово възнаграждение.
Изложеното
обосновава извода, че за ищеца е възникнало правото да получи трудово
възнаграждение за периода 05.05.2020 г. – 03.08.2020 г., чийто размер се
установява по безспорен начин от изготвената съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед
гореизложеното, налага се извод за основателност на претенциите за присъдждане
на нетно трудово възнаграждение за м. май – в разер на 945.40 лв. и м. юни – в
размер на 1001.02 лева, на основание чл. 128, т. 2 КТ.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА в полза на адв. В.Д.
следва да се присъди сумата от 1100.00 лв., представляваща адвокатско
възнаглаждение, определено съобразно мининалните размери, предвидени в чл. 7,
ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ОТМЕНЯ уволнението на П.Д.П.,
ЕГН: **********, с адрес:
***, извършено със Заповед № 7/ 31.07.2020 г., издадена на основание чл. 71, ал. 1 КТ, от Н. Б., в качеството на
управител на „Ф.П.И.“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Ф.П.И.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата
от 945.40 лв. (деветстотин четиридесет и пет
лева и четиридесет стотинки),
представляваща нетно трудово възнаграждение за м. май 2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
128, т. 2 КТ, вр. с чл. 267, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Ф.П.И.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата
от 1001.02 лв. (хиляда и един лева и две
стотинки),
представляваща нетно трудово възнаграждение за м. юни 2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, , на основание
чл. 128, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Ф.П.И.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата
от 1290.00 (хиляда двеста и деветдесет) лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 221, ал.
1 КТ.
ОСЪЖДА
Ф.П.И.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
адвокат В.Д., член на Варненска адвокатска колегия, с
личен номер на адвокат *, със служебен адрес * сумата
от 1100.00 (хиляда и сто)
лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: