Решение по дело №644/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260135 /18.12.2020г., гр.Пазарджик

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на пети ноември през две хиляди и двадесета година ,в състав

 Председател: Красимир Ненчев

членове : Албена Палова

М.Димитрова

с участието на секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от съдия М.Димитрова гр.дело № 644 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

          Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се решение № 302 постановено на 02.03.2020г. по гр.дело № 4505 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2017г.,с което предявения от М.Н.Т., ЕГН********** ***, Г.А.Г., ЕГН********** ***, С.Н.З., ЕГН********** ***, М.Н.Н., ЕГН********* ***, А.Н.К., ЕГН********** *** и К.Н.К., ЕГН********** *** иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР- за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от имот, която част с площ от 31.00 кв.м. неправилно е заснета и нанесена в кадастралната карта на гр. Пазарджик, както следва: 17кв.м. като част от имот с идентификатор *** на Община Пазарджик,  11кв.м. като част от имот с идентификатор *** на н-ци Н.А.К., 3 кв.м. като част от имот с идентификатор *** на Г.А.Г.,като неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство с твърдения,че е неправилно. Излага съображения. Искането е решението като неправилно да бъде отменено ,а исковата претенция като основателна уважена от въвззивната инстанция.

В отговора на въззивната жалба въззиваемите страни излагат съображения за неоснователност на жалбата. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, приема следното:

Ищецът М.Н.Т. в исковата си молба против Община Пазарджик, Г.А.Г., С.Н.З., М.Н.Н.,А.Н.К. и К.Н.К.  твърди, че е собственик на дворно място, състоящо се от 370кв.м., представляващо имот с пл.№827 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик, за който бил отреден УПИ №***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50 кв.м. Съгласно КККР на гр.Пазарджик имотът е с идентификатор *** и с площ 339 кв.м. Твърди се, че в така одобрената КК относно имот с идентификатор *** била налична непълнота и грешка, като неправилно била заснета имотната граница и част от имота на ищците попадал в съседните имоти.В имота имало построен гараж в съответствие с издадени строителни книжа и документи.По предходния кадастрален план на града имот пл.№827 с площ от 370кв.м. бил заснет в КККР като имот №981 и с площ от 339кв.м. Площ от около 31кв.м.  попадала в съседни имоти - площ от около 17 кв.м. попадала в  ПИ с идентификатор ***- общинска собственост, площ от около 11кв.м. попадала в ПИ с идентификатор ***- н-ци Н.К.и площ от около 3 кв.м. попадала в ПИ с идентификатор *** - на Г.Г..Собствениците на посочените имоти оспорвали правата на ищеца, поради което за него е  налице спор за материално право, който следвало да се реши по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР. Формулира искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на част от имот, която част с площ от 31.00 кв.м. неправилно е заснета и нанесена в кадастралната карта на гр.Пазарджик, както следва: 17кв.м. като част от имот с идентификатор ***на Община Пазарджик,  11кв.м. като част от имот с идентификатор ***на н-ци Н.А.К., 3 кв.м. като част от имот с идентификатор *** на Г.А.Г..*** с отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Посочва,че процесната част с площ от 17.00 кв.м. е общинска собственост по силата на регулационния план. Първоначално имотът с пл.№827 в кв.134 бил нанесен в общия регулационен план и задължителните строителни линии на гр.Пазарджик, одобрен със заповед №1298/1959г. Следвал застроителния и регулационен план на ЖР „Север", одобрен със заповед №259/14.05.1980г., в който имот с пл.№827, кв.127 попадал в парцел VII - жилищно обществено строителство и магазини. По този план не бил предвиден парцел за индивидуално жилищно строителство за имота на ищеца, както и за всички останали имоти в кв.127, които били включени в парцел VII-жилищно обществено строителство и магазини, и в разширение на ул.„***". Попадащите в разширението на улицата имоти били отчуждени, в т.ч. имоти №818, 819, 817 в кв.127. Този план от 1980г. бил реализиран относно разширението на улицата. Фактът на прилагането на регулационния план от 1980г. се установявал от картона за подготовката за следващия застроителен, регулационен и кадастрален план на ЖР „Север", одобрен със заповед №851/15.05.1992г.  - върху картона номерата на отчуждените имоти били зачертани, в т.ч. и югозападната част на имот №827 /зачертана с кафяв цвят/. Затова в плана от 1992г. имотът бил отразен с незатворени граници от юг. В следващия план от 1992г. източната част от имот пл.№827 била включена в парцел XVII - озеленяване, а останалата част от имота - от юг - е с незатворени граници и е включена в парцел XVIII - жилищно строителство, магазини и услуги в кв.113. Процесната част с площ от 17.00 кв.м., находяща се в южната част на имота, се включвала в терен, който безспорно бил общинска собственост - поради отчуждаването. От този терен впоследствие били създадени пет парцела - общинска собственост. Северната част от имота, в която попадала паянтова жилищна сграда, била включена в улица-тупик с о.т. 56-58 за достъп до парцел XVIII - жилищно строителство, магазини и услуги от север - т.е плана не предвиждал запазване на имот №827, нито достъп до него откъм ул.„***". Процесната част била придаваема по силата на плана от 1992г. към парцел XVIII- жилищно строителство, магазини и услуги - общинска собственост и съгласно чл. 10, ал.1 от ЗТСУ /отм./ се смятала за отчуждена от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план. Нормата имала транслативен ефект и собствеността върху процесната част била придобита от Община Пазарджик по силата на регулационния план, за което тя дължала обезщетение. Съгласно чл.110, ал.2 от ЗТСУ /отм./ длъжник по дворищно регулационния план бил собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Но евентуалната претенция за обезщетение била погасена по давност съгласно чл.137, ал.1 от ЗТСУ/отм./ - вземания за обезщетения за недвижими имоти, отчуждени за мероприятия на общините и държавата, юридическите лица по този закон, и за недвижими имоти, отчуждени по дворищнорегулационния план, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Посочва,че ищецът М.Т. бил придобил имота през 1998г. при действието на ЗТСУ /отм./ и в нотариалния акт били описани съседи М.Б., Г.Г. ***. Безспорно и видно било от представената с исковата молба скица от плана, одобрен със заповед №851/15.05.1992г., че имотът нямал лице на улица от юг, а имал лице на улицата от север. По този план имотът не бил затворен от юг, поради което и в нотариалния акт не бил описан четвърти съсед, а процесната част попадала в общински терен, който бил част от УПИ XVIII-жилищно строителство, магазини и услуги. През 2003г. със заповед №1513/12.09.2003г. била изменена регулацията за част от УПИ - жилищно строителство, магазини и услуги, като част от имота попадала в УПИ XVIII- жилищно строителство, магазини и услуги. По този план имотът от юг бил затворен с права линия -  т.е. без чупка и повтарял регулацията по плана от 1992г. От представената с исковата молба виза за строителството на гараж било видно, че имотната граница на имота от юг е права линия, без чупка. В южната част на поземления имот ищецът бил построил със строително разрешение гараж, който бил разположен на южната граница на имота му, която граница била права линия, без чупка и очертавала северната граница на общинския имот №1389 с идентификатор ***по КККР на гр.Пазарджик.Със заповед №6/13.01.2016г. било одобрено изменение на ПРЗ в УПИ XVII - озеленяване, като за сметка на същия се обособявали нови урегулирани поземлени имоти, вкл. УПИ ***за поземлен имот с идентификатор ***. Изменението било изготвено въз основа на влязлата в сила през 2008г. кадастрална карта, в която процесната част правилно била заснета в общинския имот с идентификатор ***по КККР на гр.Пазарджик, като била съобразена имотната граница на имота на ищеца от юг съгласно плана от 1992г. и южната фасада на гаража представлявала северната граница на общинският имот.

С отговора на исковата молба ответникът Г.Г. изразява становище за неоснователност на претенцията. Посочва,че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, находащ се в гр.П., ул*** по силата на два нотариални акта: НА №106, том IV, дело №1411/1965г. на Пазарджишки народен съдия и НА №154, том 8, дело №3271/1991г. на нотариус при ПРС. В конкретния случай не се касаело за попадане на част в размер на 3,00кв.м. от имота на ищеца в имота на ответника Г. /т.е. не се касаело за реално навлизане в имота/, а за грешка по смисъла на чл.54, ал. 3 от ЗКИР. Границата между имота на ответника Г. - *** - и имота на ищеца -*** - била материализирана на място чрез изградена между двата имота ограда още от края на петдесетте години - първоначално паянтова, а през 2005г. ищецът изградил на нейно място масивна ограда, която до настоящия момент не била променяна.По всички планове на гр.Пазарджик, които са действали от 1959г. до последния такъв  границата между двата имота не била променяна, не били възниквали регулационни отношения, след уреждането на които границата между двата имота - на ответника Г. и на ищеца - да бъде материализирана на ново място, различно от досегашното. Ответниците К. твърдят, че площта на собствения им имот не била променяна, вкл. след приемане на КККР на гр.Пазарджик. Освен това през лятото на 2007г. ищецът самоволно и не по установения ред разрушил и преместил оградна част откъм страната на недвижимият имот на К., като по този начин завзел част от него.

          В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел,че от АДС № 5822А от 29.01.1978г., №7178 от 27.10.1986 и заповед №1586 от 27.08.1985г. се установява, че съседните на процесния имот - от южната и югоизточната страна - имоти с пл.№ 817, 818 и 819 са отчуждени съответно за улица и попадащи в парцели ХХІV-общински и ХХVІІІ-общински в кв.113 по плана на гр.Пазарджик от 1980г. По същия план процесният имот с пл. №827 в кв.127 попада в парцел VII - жилищно обществено строителство и магазини, и в южната му част заедно със съседните имоти е предвидено отчуждаване за разширението на ул. *** - това е отразено и в заключението на ВЛ Б.. Планът от 1980г. е реализиран относно разширението на ул. ***- в такъв смисъл е заключението на ВЛ Генов, както и отразяването в картения  лист, служещ за основа на следващия кадастрален план. Затова именно върху крайната югозападна имотна граница на имот пл. №827 в кв. 134 е положен кафяв кръст, означаващ очертана, но незатворена имотна граница - зачертани са границите на имотите, които не следва на намират отражение в плана. Съответно в следващия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1992г., имотът отново  е с незатворена граница в крайната югозападна част.

Съдът е приел,че за прилагането на регулацията може да се направи извод и от начина, по който имотът и съседните му такива се владеят на място - който начин съответства на отразяванията  в кадастралната основа на плана от 1981г. и в кадастралната карта понастоящем. Безспорно е налице зает на място имот за улица - който е и кадастрално отразен. Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план - безспорен е факта, че този план е влязъл в сила. Що се касае до въпроса дали има или не плащане, то това представляват облигационни взаимоотношения между собствениците на двата имота - в какъвто смисъл е нормата на чл.110, ал.2 от ЗТСУ /отм./ и е неотносимо към приложението на отчуждаването в случая. Нещо повече, съдът е приел, че следва да се има предвид и факта, че в нот.акт, с които ищецът е придобил имота, са посочени съседи само от три страни - две физически лица и улица - като видно от приетите скици очевидно улицата е откъм северната страна. Съответно имотът няма излаз на улица от юг, не е отразяван съсед в тази част, същият е с незатворена граница и процесната част попада в част от УПИ XVIII-жилищно строителство, магазини и услуги, който е общинска собственост по силата на плана. Въз основа на изложеното, съдът е счел предявения иск за неоснователен и по тези съображения го е отхвърлил.

При така установеното ,настоящият състав на въззивната инстанция от правна страна  приема следното:

Обжалваното решение е правилно.Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд от правна страна. Доказателствата са обсъдени в съвкупност, мотивите са ясни и последователни,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Законът за кадастъра и имотния регистър, урежда кадастрални карти и кадастрални регистри като технически категории, чрез които се индивидуализира конкретната териториална единица като физическа величина. Евентуалните промени в тези основни данни, които могат да настъпят в резултат на установени непълноти, грешки или другите предвидени в закона основания, могат да засегнат само физическите компоненти на териториалната единица "поземлен имот", но не влияят на юридическата категория "право на собственост". Съгласно чл. 77 ЗС собствеността се придобива само по установените от закона способи, поради което и промяната на посочените компоненти поради грешка или непълнота в КК или в КП не може да обуслови придобиване на правото, доколкото страната която иска конкретната промяна не е собственик на частта от КП и поземления имот. Основанието на установителния иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР произтича от правото на собственост, както и от интереса за неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план, към момента в който той е бил одобрен, тъй като кадастралния план е задължителна геодезическа и технико-икономическа основа на действащия устройствения план. В конкретният казус от заключенията на вещите лица се установява,че по действащия кадастрален план на града имотните граници с имот с идентификатор ***и имот с идентификатор *** в КК са прави линии. Съответно в предходните кадастрални планове - от 1980г. и от 1992г. - процесният имот бил заснет с пл.№827 в кв.113, имал неправилна форма и бил отразен с площ от около 385кв.м., изчислени графически от плана. Регулационният план от 1980г. предвиждал парцел за мероприятие: „Търговско хранителен комплекс и жилищно строителство” в кв.127, който е променен на парцел VII, отреден за „Жилищно обществено строителство и магазини”. Регулационният план от 1992г. предвиждал имотът да попада в няколко обществени мероприятия: улица с о.т. 56, 58; в парцел IX-Озеленяване в кв.113, променен на парцел XVII - Озеленяване и в парцел Х-Жилищно строителство в кв.113, магазини и услуги, променен на парцел XVIII-Жилищно строителство, магазини и услуги. В югоизточната част с имота с настоящ идентификатор ***- а по плановете от 1980г. и 1992г. имот с пл.№8036 - границата била изместена към процесния имот. Съответно южната част на имота била скъсена и останала в имота с настоящ идентификатор ***- а по плановете от 1980г. и 1992г. съответно имот с пл.№№817 и имот с пл.№818. За имотите с пл.№№817 и 818, части от които попадали по плана от 1980г. в разширение на улица, било извършено отчуждаване и те били актувани като държавна собственост. Имота ,така както е отразен в кадастъра от 1980г. и от 1992г., като нямало данни да е провеждана процедура за промяна на границите му.  От допълнителното заключение се установило,че по обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Пазарджик от 1959г. имот пл.№827 е попадал в кв.134 и е с очертани и затворени имотни граници. Съответно по плана от 1980г. имот пл.№ 827 е попадал в парцел VІІ- жилищно обществено строителство и магазини в кв.127, като южната му част - заедно със съседните имоти - е предвидена за отчуждаване - за разширение на ул.***. В картния лист, служещ за основа на следващия кадастрален план, върху крайната югозападна имотна граница на имот пл.№827 в кв.134 е положен кафяв кръст, означаващ очертана, но незатворена имотна граница. В следващият кадастрален и регулационен план, одобрен през 1992г. имотът отново е с незатворена граница в крайната югозападна част.Планът от 1980г. е реализиран относно разширението на ул. ***-върху крайната югозападна имотна граница на имот пл. №827 в кв. 134 е положен кафяв кръст, означаващ очертана, но незатворена имотна граница - зачертани са границите на имотите, които не следва на намират отражение в плана. В следващия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1992г., имотът отново  е с незатворена граница в крайната югозападна част. Т.е от така изложеното,въз основа на така ангажираните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема,че не се доказа по делото правото на собственост на ищеца по отношение на процесните 31,00 кв.м. Предявеният иск по чл.54,ал.2  от ЗКИР се явява неоснователен. Както се посочи по-горе , в производството по чл.54,ал.2 от ЗКИР ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е собственик с надлежен титул за собственост на част от конкретен поземлен имот, и  да обоснове, че в действащия план това негово право не е отразено, а е отразено като величина към недвижим имот, собственост на  ответниците, без обаче последните да имат право на собственост на погрешно заснетата и отразена към чуждата териториална единица, площ - в случая процесните 31 кв. м. Както се посочи по-горе основанието на установителния иск по чл. 54,ал.2 от ЗКИР произтича от правото на собственост, както и от интереса за неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план, към момента, в който той е бил одобрен. По делото не се установи по несъмнен начин, че е налице грешка в кадастралната карта по отношение на претендираните от ищеца 31 кв.м.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 271,ал.І от ГПК,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 302 постановено на 02.03.2020г. по гр.дело № 4505 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2017г.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

                                                                             Председател:

 

 

                                                                                      членове: 1.

 

                                                                                                        2.