РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Благоевград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Ф*********,със седалище и адрес на управление: гр. В*, бул.
„Р*“, с* „М*”, В*, представлявано от В* М* – управител, против Наказателно
постановление № 528473-F545923/12.08.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2 , вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, иска се да бъде
отменено, като се сочат процесуални нарушения, неправилно приложение на закона,
нарушена процедура по връчване на АУАН, излагат се доводи за антидатиране на
атакуваното НП. Алтернативно се поддържа становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено,
излага доводи за незаконосъобразност на процесното НП, изразяващи се в допуснати
процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, редовно призовани се представлява от юрисконсулт
М* която оспорва жалбата, излага доводи за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, претендира се юрисконсултско
възнаграждение
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се представлява и не изразява
становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.05.2020 г. инспекторите по приходите в ТД на НАП София – А. и Г., извършили
проверка в обект – а*, намираща се в гр. Б*, ул. „А* К*, стопанисван и експлоатиран от
дружество „Ф*” *. По време на проверката присъствала св.Ц.. В обекта имало монтирано и
1
въведено в експлоатация фискално устройство марка и модел „Datecs FP-800 " с
индивидуален номер на фискалното устройство DT407353 и индивидуален номер на
фискалната памет 02407353, което е притежавало операциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. Проверяващите снели междинен отчет от въведеното в
експлоатация фискално устройство, съгласно който било установено, че дневния оборот е
29.22 лв. Св.Ц. съставила опис на касовата наличност, от който се установила, че в касата
има 72.51лв. По този начин проверяващите установили, че има разлика между разчетена
касова наличност от ФУ и фактическа наличност в размер на 43.29лв.. За резултатите от
проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0039652/07.05.2020г., който Ц.
подписала, като в същия било указано управител или упълномощено лице да се яви в
сградата на ТД НАП-София за съставяне на АУАН
На 12.05.2020 г. в ТД на НАП София се явило упълномощено лице /Пълномощно л.19/, като
на същата дата в негово присъствие бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F545923 за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Актът бил съставен в присъствието на св.Г. и на Г.а, която го подписала без
възражение.Такова постъпило в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН, като в същото
жалбоподателя изложил своите доводи за случая, като претендирал да не се издава
наказателно постановление.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение и след като приел
възраженията за неоснователни, административнонаказващият орган - Началник на Отдел
„Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление № 528473-F545923/12.08.2020г., с което на основание чл. 185, ал.2 , вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
500/петстотин/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ. След неуспешни опити за връчване на НП, включително и чрез посещение
на място, видно от протокол /л.25 / на 29.09.021г. Наказателното постановление било
връчено на упълномощено лице, а жалбата срещу него е подадена чрез
административнонаказващия орган на 06.10.2021г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А. и Г.. Тези свидетели чрез
показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН.
В рамките на производството е разпитана и св.Ц., която чрез показанията навежда
твърдения, че разликата била във връзка с действия на служителка, но в същото време
твърди, че не знае от къде е разликата. На практика чрез тези показания не се установяват
факти, различни от приетото от наказващия орган.
В хода на съдебното производство е изискана и представена извадка от регистър на
наказателните постановления, както и от страна на наказващия орган е представено
извлечение от електронната папка на процесната преписка, чрез които се установява
техническата процедура по издаване на НП.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно акт за установяване на
административно нарушение, опис на касова наличност, дневен отчет, Заповед №ЗЦУ-
1149/2020г.. на Изп.директора на НАП. При направения анализ и оценка на показанията на
свидетелите на наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около
извършената проверка в обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея,
касаещи фактическата касова наличност, от една страна, и снетите данни от фискалното
2
устройство, от друга страна, а оттам и установената разлика между двете суми. Техните
показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по
делото писмени доказателства в т.ч. опис на касовата наличност , както и на снетия от
фискалното устройство дневен отчет , поради което съдът им дава вяра като подкрепящи
фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно
нарушение. Установеното посредством показанията на тези свидетели се потвърждава и от
показанията на св.Ц., които съдът също кредитира.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган /видно от Заповед л.30/. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.А., инспектор по приходите, който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля Г.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото подробно и
аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно чл. 118, ал.4 от
ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото
3
на защита. Не могат да бъдат споделени и възраженията, относно антидатиране на НП,
обосновано с късното връчване на жалбоподателя. По делото са представени, категорични
доказателства, относно момента на издаване на НП, както и действията на наказващия орган
по неговото връчване, включ. и протокол за посещение на място. От друга страна ЗАНН
свързва преклузивните срокове с издаването на наказателното постановление, но не и с
връчването му. По-късното връчване на НП не води до извод за „антидатиране“ или на
недобросъвестно поведение от страна на наказващия орган. В ЗАНН относно издаване на
НП е предвидено, че може законосъобразно да се издаде в рамките на 6 месеца от съставяне
на АУАН, което в случая се установява от събраните доказателства, като не е предвидено,
че същото следва да се обяви веднага след издаването си на нарушителя.. По-късното
връчване на НП не препятства възможността на жалбоподателя за защита, защото срокът за
обжалване започва да тече именно от връчването, поради което и доводите на
жалбоподателя в обратна посока не се възприемат от настоящия състав.
Неоснователни са и доводите за липса на дата и място на нарушението. Посочено е че
нарушението е установено при извършена проверка в обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател с посочване на точен адрес на същия. Конкретзирано е и какво и кога е
извършено. Неоснователни са и доводите за допуснато съществено процесуално нарушение
във връзка с връчване на АУАН на ненадлежно лице. По делото е представено и прието
като доказателство Пълномощно /л.19 от делото/, от което е видно, че представляващият
ООД е упълномощил Б* Г. да го представлява пред Националната агенция за приходите с
правата да подписва, подава и получава всякакви документи, декларации. Изразът да
получава всякакви документи от тези органи има се предвид и НАП, съдът приема, че това
включва и актове за установяване на административни нарушения, доколкото в ЗАНН няма
специфични от общите изисквания за представителство на юридическите лица в
административно наказателното производство. /В този смисъл Решение №1284/2016г.,
постановено по кнахд №390/2016г. по описа на Административен съд гр.Благоевград.
Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга
правото на защита на лицето да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност, за
да може да организира защитата си в пълен обем, като тези нарушения представляват
отменителни основания, ако са допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, който в
случая е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството
жалбоподател. Актът й е бил предявен да се запознае със съдържанието му и да го подпише
на същата дата, като й е била осигурена възможност да направи писмени възражения,
поради което и съдът намира, че е спазено изискването на закона и по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на санкционираното лице..
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда, при
наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не
наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на
такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, като за такова обстоятелство не може да
бъде счетен и размерът на нерегистрираната сума. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и
произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика
между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Поради това самият законодател е определил този вид деяние като такова с
висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По
4
тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото
производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил от обективна
страна нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ:
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби, а когато ФУ не притежава посочените технически
характеристики, търговците са длъжни да отбелязват всяка промяна в касовата наличност в
книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й в точност до минута -
чл. 33, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ
притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания
обект се е намирало фискално устройство. Монтираното и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство е притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно изведени"
суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на
касовата наличност, извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото
на деня, средствата които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата,
които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно
въведени" сумата, с която се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко друго
служебно въвеждане или извеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установи, че на 07.05.2020 г. във фискалното устройство на
проверявания обект няма "служебно въведени" суми в размер на 43.29 лева, установена
като разлика между разчетена наличност в монтирания в обекта ЕПАФП в размер на 29.22
лева, и фактическата наличност в касата на обекта в размер на 72.51 лева. Тази разлика
представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се в повече пари в касата, която не
е била отразена чрез операцията "служебно въведени" суми, видно от снетия от ФУ дневен
отчет за 07.05.2020 г.. Бездействието на жалбоподателя да отрази промяната в касовата
наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по
чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., поради което възраженията в обратна насока
са неоснователни. Твърденията в жалбата се опровергават от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. и Г.. Изводите на съда за съставомерно деяние
по приложената правна норма и доказаност на нарушението от обективна страна не се
променят и от установеното, посредством показанията на св.Ц.. Следователно извършването
на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г, вр.с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, се
5
потвърждава от събраните доказателства.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на ООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към
държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г., административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата /в редакцията ДВ, бр.
111/2013 г. / не води до неотразяване на приходи /арг. от чл. 33, ал. 1 и чл. 3 от Наредбата/,
поради което размерът на санкцията в случая е този по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС.
Неотразяването на приходи е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал.
1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но не и в казуса по делото, доколкото само по себе
си нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. няма тази последица.
Попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, след като
изр. 1 определя като наказуеми и нарушения на нормативни актове по прилагането на
закона – Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка, наказуемостта на неизпълненото от
жалбоподателя задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по посочения
текст на закона в наказателното постановление не е неправилно определена и позоваването
на чл. 185, ал. 2 ЗДДС не съставлява прилагане на погрешна санкционна правна норма.
Наказващия орган правилно е приложил закона и при определяне размерът на
имуществената санкция – в минималния за юридически лица по изр. 2 на чл.185, ал.2 от
ЗДДС размер /В този смисъл Решение, постановено по кнахд№66/2019г. по описа на
Административен съд гр.Благоевград/. Поради което и съдът намира, че наложената санкция
е правилно определена и индивидуализирана. При определяне на наказанието е съобразена и
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като при индивидуализацията му са взети предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца и като е определил минималния размер на
имуществената санкция от 500 лв. по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, с оглед препращането в изр. 2 на
чл. 185, ал. 2 ЗДДС е постановил законосъобразен акт.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по
ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева.Производството по делото продължи в две проведени съдебни заседания, с
разпит на трима свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 528473-F545923/12.08.2020г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2 ,
вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Ф*****, ЕИК: **,със седалище и адрес на управление: гр. В*,
бул. „Р*“, с*”, В*, представлявано от В* М* – уп********равител е наложена имуществена
6
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ.
ОСЪЖДА „Ф*, ЕИК: 2*,със седалище и адрес на управление: гр. В*, бул. „Р*“, сграда на
М* ц* „М*”, В*, представлявано от В* М* – управител да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемедесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7