Р Е Ш Е Н И
Е № 260559
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 21230 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, срещу А.К.Ч. ***, с която се предявяват
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
606,14 лв. - главница, дължима по
отпуснат револвиращ потребителски кредит с кредитна карта MasterCard при
подписването на договор № ******, активирана на 01.08.2017 г., сумата от 105,14 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2018 г. до 08.03.2019 г., сумата от 31,61 лева – обезщетение за забава за
периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
8432/ 30.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15299/2019 г. на ПРС, ХIV гр. с-в.
Ищецът
твърди в исковата молба, че между страните е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № ******, по силата на който ответникът е дал
съгласието си, освен усвоения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. На 01.08.2017
г. кредитополучателят активирал предоставената кредитна карта № ******, с
максимален кредитен лимит от 1000 лв. Върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 г., когато било
последното му плащане по нея, като балансът по картата бил 711,28 лв., поради
което кредиторът блокирал използването на картата. Сочи, че сумата от 711,28
лв. включвала следните компоненти: 606,14 лв. - главница, 105,14 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 08.03.2019 г.
Длъжникът дължал и обезщетение за забава в размер на 31,61 лева за периода от
08.03.2019 г. до 11.09.2019 г. Сочи, че за процесните вземания била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 8432/
30.09.2019 г., по ч.гр.д. № 15299 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, ХIV
граждански състав, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което обосновава правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника А.К.Ч., със становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че за процесния случай следвало
да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит в
редакцията им към 18.03.2017 г. Навежда възражение за нищожност на процесния
договор за кредит поради това, че общите условия били на шрифт по-малък от 12,
поради нарушение на нормата на чл.10, ал.1 ЗПК. Възразява срещу размера на
годишния процент на разходите, който бил завишен, излизал извън своята
обезпечителна и гаранционна функция. Моли за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК след връчване на
длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. За
допустимостта им съдът в производството по чл.422, ал.1 ГПК, следи служебно,
като извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от
приложеното за послужване ч.гр.д. № 15299 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
XIV граждански състав, ищцовото дружество е депозирало на 26.09.2019
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А.К.Ч..
По повод на депозираното заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 8432 от 30.09.2019 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, описани по-горе, които са
предмет на предявените установителни искове. Претенциите, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на настоящата искова молба са напълно
идентични, както по основание, така и по размер. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът с разпореждане от
26.11.2019 г. е указал на заявителя да предяви искове за установяване на
претенциите си. Разпореждането е връчено на заявителя на дата 05.12.2019 г.,
поради което предявеният от него иск на 23.12.2019 г. е в законовия едномесечен
срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че
предявените установителни искове, с които е сезиран, са процесуално допустими и
отговарят на посочените специални процесуални предпоставки.
От
фактическа страна съдът приема следното:
По
делото се установява, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта ****** от 18.03.2017 г., като е предвидена възможност за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта. Видно от приложение към договора, на кредитополучателя се отпуска
револвиращ кредит в размер на 1000 лв., като му се издава кредитна карта
Мастъркард, с номер ******, и уговорен лихван процент
от 35 %.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото и неоспорено
от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК, се установява, че усвоените от ответника суми по
револвиращия кредит за периода от 15.07.2017 г. до 15.02.2019 г. са в размер на
1107,90 лв. Непогасеното задължение по револвираща кредитна карта ****** към 11.09.2019 г. (датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда), възлиза на сумата от 742,89 лв., от които непогасена
главница в размер на 606,14 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 01.11.2018 г. до 08.03.2019 г. в размер на 105,14 лв., както и обезщетение
за забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г. в размер на 31,61 лв.
От
правна страна съдът намира следното:
За уважаване на заявените искови претенции следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), както следва: наличието на валиден договор за паричен заем, който обвързва страните и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, изпадане на
длъжника в забава, размерът на исковите претенции. В доказателствена тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК да установи наличието на
посочените обстоятелства. Ищецът следва също да докаже конкретния размер на
претендираната сума за договорна възнаградителна лихва и на обезщетението за
забавено плащане.
Както се посочи, по делото се установи
възникването на облигационна връзка между страните по твърдения договор за предоставяне
на кредитна карта. За да може ищецът да черпи права от процесното
правоотношение, сключеният договор за кредит следва да е действителен. В тази
връзка подлежи на разглеждане релевираното в писмения отговор възражение за
недействителност на договора, поради неспазване на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В първото по делото
съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 г. с оглед дадените от съда указания
на ищеца да вземе становище по отношение на наведените от ответника възражения,
е отделено за безспорно обстоятелтелството, че шрифтът на процесния договор е
по-малък от 12. Това обстоятелство се установява и при преглед с „просто“ око,
като при запознаване с приложените от ищеца писмени доказателства, е видно, че
не само че договорът е с по-малък от изискуемия от закона шрифт, но и че
различните компоненти на съглашението – текстът на договора, условията по него,
медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат, общи условия,
стандартен европейски формуляр, са на различни, малки по размер шрифтове,
непозволяващи лесното запознаване с изписания текст. По този начин се нарушава
законовото изискване за съдържание на договора за потребителски кредит, като
значително се засягат правата на потребителя, който се явява и по-слабата
страна в правоотношението.
С оглед изложените съображения, съдът приема,
че е налице нарушение на нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, водещо до недействителност
на договора на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК. Вследствие на това
и на основание чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи.
Поради това, на уважаване подлежи предявеният главен иск за признаване за
установена дължимостта на главницата в размер на 606,14 лв., която сума
съгласно заключението на ССчЕ е усвоена от кредитополучателя. Като законна
последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
съда – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен е акцесорният иск за заплащане на
договорна лихва в размер на 105,14 лв., доколкото нормата на чл.23 ЗПК изключва
нейната дължимост. Не така стоят нещата по отношение на претендираното
обезщетение за забава в размер на 31,61 лв. При наличие на специалната
недействителност по чл.22 ЗПК, длъжникът се освобождава само и единствено от уговорените в договора задължения,
извън заемната сума, а именно – за договорни лихви, разходи по кредита,
неустойки и други. Не се освобождава обаче от последиците на забавата, като
съгласно общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Поради това искът за признаване за установена дължимостта на сумата
от 31,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. – 11.09.2019
г. е доказан по своето основание. Досежно неговия размер съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което отговаря на претенцията
на ищеца.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страните. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковите претенции, а именно – за ДТ – 83,33 лв., за юрисконсултско
възнаграждение – 85,85 лв., за депозит за експертиза – 103,02 лв., или сумата
от общо 272,20 лв. Ищецът има право и на разноски в заповедното производство,
като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 59,59 лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции. На основание чл. 38, ал.2 ЗА и
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, в полза на адвокат О.Д.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за исковото
производство. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, доколкото по него страната не е била
представлявана от адвокат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.К.Ч., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 606,14 лв. (шестстотин и шест лева и
четиринадесет стотинки) - главница, дължима по отпуснат револвиращ
потребителски кредит с кредитна карта MasterCard при подписването на договор № ******,
активирана на 01.08.2017 г., сумата от 31,61
лева (тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 8432/ 30.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15299/2019 г. на ПРС, ХIV гр. с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 105,14 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 08.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.К.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 сумата от 272,20 лв. (двеста седемдесет и два лева и двадесет стотинки) –
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част от
иска, както и сумата от 59,59 лв. (петдесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 15299
по описа за 2019 г. на ПРС, XIV граждански
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 да заплати на
адв. О.А.Д.,***, адрес на кантората: гр. ***** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.