Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.03.2018 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
деветнадесети януари .............…….................................................
през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Д. ................................................. и в присъствието
на прокурора …..………................................................ като
разгледа докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 634 по описа
за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – И.М.Г. *** твърди, че подал заявление по
чл.410 ГПК – образувано ч.гр.д. № 50/2017 г. по описа на съда, като длъжникът
възразил против издадената заповед. Били в трудовоправни отношения в посочен
период, като ответникът заемал длъжността шофьор товарен автомобил
(международни превози) в ЕТ „МИГ-9-13- И.Г.”. При осъществяването на един от
курсовете и при преминаване през територията на Унгария на ответника били наложени глоби за
неспазване на работното време, установено от проверка на тахографски апарат. За
заплащане на тези глоби по сметка на ответника били преведени сумите от 400
лева – на 09.02.2015 г. и 1700 лева – на 10.02.2015 г., като тези суми били
оформени като заем и превеждани по лична сметка на шофьора, съгласно практиката
във фирмата. Глобите били наложени лично на шофьора. Предоставените в заем суми
не били върнати. Моли, след установяване на изложеното, съдът да постанови решение,
с което да установи вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 2100 лева,
ведно със законната лихва от 10.01.2017 г. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Ж.И.З. *** с който оспорва изцяло
иска. Излага насрещни твърдения за
наличие на трудовоправни отношение с едноличния търговец. Оспорва сключването
на писмен или устен договор за заем на парични суми. При изпълнение на
възложената работа от контролните органи била наложена забрана за движение на
превозното средство, поради техническа неизправност с тахографския апарат,
който проблем не бил в резултата на негова вина. За наличието на неизправността
работодателят знаел още преди отпътуването. Именно за това била изпратена по
дебитната карта сумата от 2100 лева, която била използвана за заплащане на
санкциите и освобождаване на превозното средство.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По
заявление на ищеца от 18.01.2017 г. е образувано ч.гр.д. № 50/17 г. на РС-Димитровград и против ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено същият да
заплати на ищеца сумите: сумата в размер на 2100 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата и 442,00 лева деловодни разноски. Посочено е, че вземането
произтича от невърната сума преведена по сметка на длъжника, съответно на
02.09.2015 г. – 400 лева, на 02.10.2015 г. – 1700 лева. Разноски: Внесена ДТ – 42.00
лева и 400.00 лева адвокатско възнаграждение. Против заповедта е постъпило
възражение от длъжника.
Видно
от представените вносни бележки, ищецът И.М.Г. на 09.02.2015 г. е превел по
сметка на ответника в Банка Пиреос сумата от 204,19 евро или 400 лева, а на
10.02.2015 г. сумата от 867,79 евро или 1700 лева, без посочване на основанието
за превода.
Видно
от представеното извлечение от сметката на ответника, същият е получил сумите,
което не се оспорва, както и за превод на сумите от 200 евро на 12.02.2015 г. и
860 евро на 13.02.2015 г.
По
делото се представя и трудов договор от 06.01.2015 г., съгласно който
ответникът е бил назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил (международни
превози) в ЕТ „МИГ 9-13 И.Г.“*** съгласно Заповед № 20/27.01.2015 г. същият е
бил командирован за срок от 15 дни, считано от 28.01.2015 г. до 11.02.2015 г. за международен превоз на
товари, с товарен автомобил **************, като командировката е с право на
командировъчни пари, като необходимите средства са за сметка на работодателя.
Представя се справка за данни, декларирани с Декларация обр. № 1/обр. № 5 по
осигурител за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. Представя се пътен лист
сер. № Т 956261, издаден на 28.01.2015 г. , както и отчет за направени разходи
по курс № 18/заповед № 20.
Ответникът
представи по делото оригиналите на 14 бр. тахографски шайби, относими към
процесния превоз.
Представен
е протокол за пътна проверка рег. № **********/2015 г. с превод от унгарски език на Национална
митническа служба и Дирекция митнически и финансов контрол окръг Чонград,
Сегед, за извършена проверка на Граничен пункт Надлак на 09.02.2015 г. в 17.30
ч. , в който в графа забележки е отразено, че водачът е представил на
проверяващия патрул за проверка 12 бр. тахографски шайби, както и 1 бр.
удостоверение за дейността. Периодът удостоверен с удостоверението за дейността
е 24.12.2014 г. -28.01.2015 г. Въпросният шофьор на 29.01.2015 г. от 14.10 ч.
до 20.18 ч. е направил непрекъсната дневна почивка. Така най-дългата дневна
почивка е от 6 ч. и 28 мин.. Шофьорът Ж.З. не е направил запис на обратната
страна на тахошайбата относно причината за съкращаване на дневното време за
почивка и не разполага с достоверен документ за съкращаване на времето за
почивка.
Представя се Решение от 09.02.2015
г. на Национална данъчна и митническа служба, Областна дирекция за митнически и
финансов надзор Чонград, придружено с превод, с което Ж.И.З. е задължен като
водач на автомобил да заплати сумата от 300 000 форинта административна
глоба. Решението е обосновано с това, че З. е управлявал посочения автомобил,
собственост на МИГ9-13 И.Г. ЕТ, като е пътувал по международно движение по
посока Германия-България. Представил е
12 бр. тахографски дискове, като на 29.01.2015 г. е направил една слята дневна
почивка за времето от 14.10 ч. до 20.18
м., така че най-дългото му на дневна почивка е 6ч и 28 мин., като не е отбелязано
на гърба на тахографския лист със записка на ръка, каква е причината за
съкращаването на времето му за дневна почивка, а също така не е разполагал с
заверен документ за съкращаване времето му за почивка. Като нарушени са
посочени разпоредбите на предписанията съдържащи се в гл.8, ал.2 от Регламент
на Европейския парламент и на съвета (ЕО) № 561/2006 г. от 15.03.2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО)
2135/98 г. на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) 3820/85 г на Съвета.
Представено
е и удостоверение от „Автотех“ ЕООД гр.Русе, в уверение на това, че на
29.01.2015 г. автомобил с рег. № Х0252 АР, е посетил сервиза, при което е
сверен часовниковия механизъм и е поставен удостоверяващ печат на тахошайбата.
По
искане на ищеца беше разпитан свидетелят Н.Г.. От показанията на същата се
установи, че ответникът работил във фирмата от м.01.2015 г. до м.04.2015 г.
Автомобилът потеглил технически изправен, като в последствие водачът се обадил,
че има разлика в часовете на тахографа. Бил изпратен в сервиз, където повредата
е била отстранена, като е бил поставен печат на тахошайбата. В Унгария водачът
бил спрян за проверка и било констатирано нарушение на работното време,
съгласно изискванията. Водачът задължително трябвало да направи 9 часа почивка,
а той нямал такава.
По
искане на ответника бяха разпитани свидетелите А.З. – съпруга на ответника и
свид. В.В.. От показанията на свид. З.
се установи, че не е присъствала на уговорки между съпруга й и неговия
работодател за получаване на заем. Знае за проблема на съпруга си при последния
курс във фирмата. При спиране в Добрич била сменена тахошайбата, но тахографа
чертаел с 5 часа разлика. При пристигането си в Русе се обадил във фирмата за
проблема, като бил насочен към сервиз, където проблема бил отстранен, като на
шайбата бил поставен печат за това. Наредено му било да продължи курса. На
09.02 бил спрян в Унгария и товарния автомобил бил задържан за едно денонощие и
бил глобен. Нямал толкова пари за глобата и затова му били изпратени пари в
банковата сметка за глобата. Проблема не бил у съпруга й. Били изключени акумулаторите
в сервиза, от където се появявала разликата. Пари на зеем не бил искал, нямало
и устна уговорка за тези суми.
Свид.
В.В. установи, че при обаждане на Ж.З. по повод на рождения му ден, последният
споделил, че автомобилът му е спрян от движение в Унгария поради разлика в
тахографа и чакал да се преведе глобата, за да се върне в България. Било
извършено обслужване на товарния автомобил и имало разлика от 5 часа в
тахографа, заради която разлика му била наложена глобата в Унгария. Преди това
ходил на сервиз в Русе, но унгарските власти не признали сервиза и наложили
глобата. Дори да се поставила нова шайба в тахографа, старата оставала в
камиона и това била причината за наложената глоба.
За
изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-техническа
експертиза, чието заключение бе прието в съдебно заседание. От същото се
установява, че аналоговият тахографски апарат
„Siemens VDO“ и
процесните тахографски листи са от одобрен тип от компетентен орган на
държава-членка на ЕС. Превозвачът е осигурил на водача Ж.З. тахографски листове
от одобрен тип, а тахоапаратът не е бил повреден. Поради изключване на ел.
захранването на тахографът за около 5 часа, показанията му за време не са
съответствали на местното време. Трябвало е да се приведе в съотвествие с
показателя за време на тахоапарата с местното време, както и с часовите
означения на тахошайбата, преди поставянето й в регистриращия уред. Разминаването
в показанията на уреда е довело до несъответствие в записаните часове на
потегляне и пристигане в пътния лист с графичното отразяване движението на
автомобила от тахографа за първия и втория ден от пътуването. Тахошайбата от
29.01.2015 г., оформена графично от тахоапарата, без саморъчно отбелязване на
„гърба“ й, за разминаването на времето и причината за това, е причина за
санкциониране с обосновка: неспазване на Регламент Е 561 8.2. При работа с
процесния тахограф не е спазена „Наредба № 12 от 5 януари 2007 г. за
изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на
данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и
функционалните и техническите изисквания към тях. Проверката на тахографа в
„Автотех“ гр.Русе, както и контролната проверка на унгарската граница не са
установили неспазване на техническите изисквания към тахографа. Анализът на
всички приложени тахошайби показва, че освен регистрираното от унгарските
компетентни органи отклонение от регламент Е 561, дължащо се на късно-сверяване
на тахографа, няма друго нарушение на режима за почивките. Установени са три
удължени периода на управление (записи № 5, 8 и 13), които не са станали
причина за санкциониране на водача.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Претенцията си срещу ответника ищецът извежда
от сключен договор за заем. Съгласно
чл.240 от закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или
вещи в течение на един месец от поканата.
По делото не е спорно,
че ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил(международни
превози) в ЕТ „МИГ 9-13 И.Г.“, като със заповед от 27.01.2015 г. същият е бил
командирован от България до Германия за срок от 15 дни, считано от 28.01.2015
г. до 11.02.2015 г. за международен превоз на товари, като пътуването е
следвало да се извърши с товарен автомобил с посочен регистрационен номер.
Безспорно се установи и
това, че при превоза в Унгария на водача е била извършена пътна проверка от
органите на Национална митническа служба и Дирекция митнически и финансов
контрол окръг Чонград, Сегед, за извършена проверка на Граничен пункт Надлак на
09.02.2015 г. в 17.30 ч., като са били проверени от патрула 12 бр. тахошайби,
както и 1 бр. удостоверение за дейността. Установено е, че водачът на
29.01.2015 г. от 14.10 ч. до 20.18 ч. е направил непрекъсната дневна почивка,
като така най-дългата дневна почивка е от 6 часа и 28 минути. Шофьорът не е
направил запис на обратната страна на тахошайбата относно причината за съкращаване на дневното време за
почивка и не разполага с никакъв достоверен документ за съкращаване на времето
за почивка. С представеното по делото решение на Областната дирекция за
митнически и финансов контрол Чонград, на водача е била наложена административна глоба в размер на
300 000 унгарски форинта.
Установи се по делото,
че за да бъде освободен автомобила е следвало да бъде заплатена глобата и тъй
като водача не разполагал със сумата, от ищеца И.Г. по сметка на ответника била
преведена общо сумата от 2100 лева или на 09.02.2015 г. сумата от 400 лева и на
10.02.2015 г. – сумата от 1700 лева.
Не е спорно и
обстоятелството, че на 29.01.2015 г.
товарния автомобил е посетил сервиз на „Аутотех“ гр.Русе, при което е
бил сверен часовниковия механизъм и е поставен удостоверяващ печат на
тахошайбата.
Съгласно заключението на
назначената по делото съделбно техническа експертиза, тахографският апарат не е
бил повреден, но поради изключване на ел. захранването за около 5 часа
показанията му за време не са съответствали на местното време, поради което е
трябвало да се приведе с местното време, както и с часовите означения на
шайбата, преди поставянето й в регистрирания уред. Водачът не е изпълнил
задължението си да отбележи саморъчно на „гърба“ й, за разминаването на времето
и причината за това, което е станало причина за санкционирането му с обосновка:
неспазване на Регламент Е561 8.2. След сверяване на тахографа и преместването
на изображението на зоната за движение по тахошайбата се е предизвикало прекъсване
на записа, което е прието от компетентните органи за скъсена дневна почивка.
Водачът не е спазил изискванията на Наредба № 12 от 05.01.2007 г., като при
използване на тахографа водачът е длъжен да свери часовника с официалното време
в страната, в която е регистриран автомобила, и да настрои маркираното върху
тахографския лист време в съответствие с показанията на часовника, в случай че
на автомобила е монтиран аналогов тахограф. Преместването на записа в реалния
час за деня час – 8:30 ч., е трябвало да бъде отразено на гърба на тахошайбата
със собственоръчен запис от водача, заедно с печата на сервиза. На мястото
където липсва такъв запис е бил поставен печат на санкциониращия орган.
В случая по делото не се
установи сключването между страните по делото на договор за заем. На водача е била преведена от ищеца парична
сума, необходима за заплащане на глобата наложена на водача, но не се установи
същата сума да е получена в заем от ответника, за да възникне задължението му
да я върне на ищеца. Не се установиха по делото уговорки между страните относно
връщането на сумите. Действително договора за заем е реален такъв и се счита за
сключен в момента на предаване в собственост на пари или други заместими вещи,
със задължение за връщане. В представените по делото вносни бележки за превод
на сумите по сметка на ответника не е посочено основанието за превода. Именно
поради това ищецът не доказа, че сумите са били предадени като заем на
ответника.
Горното налага извод за
неоснователност на претенцията.
При така изложеното,
предявеният иск за установяване на вземането в размер на сумата от 2100 лева –
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2017 г. , се
явява изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло. В полза
на ищеца не се следват и направените разноски в заповедното производство.
В полза на ответника
следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер
на 450 лева, от които 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева
депозит за вещо лице, съгласно представен списък.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.М.Г. ***, ЕГН **********
против Ж.И.З. ***, ЕГН ********** иск за
съществуване на вземане за сумата от 2100 (две хиляди и сто) лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д. № 50/2017 г. на РС-Димитровград е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.Г. ***, ЕГН ********** да
заплати на Ж.И.З. ***, ЕГН **********
направените деловодни разноски в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: