Определение по дело №890/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 83
Дата: 30 януари 2019 г.
Съдия: Иваничка Димитрова Славкова
Дело: 20173100200890
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№83/30.1.2019г.

 

Варненският окръжен съд                                             Наказателно отделение

В закрито  заседание в следния състав:

                      

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

 

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЕЛКА Г.

   НЕЛИ ТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иваничка Славкова

НОХД 890 по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК и е образувано във връзка с постъпило предложение от прокурор при ВОП за присъждане на направени по наказателното дело разноски за преводач на осъд.Я.Ч.. Сочи се, че с присъда по НОХД №890/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която подс.Ч. е признат за виновен по  възведените му обвинения, съдът се е произнесъл във връзка с направените по делото разноски, които към този момент са му били известни. Извън същите са останали изплатени от Окръжна прокуратура-Варна възнаграждения на преводачи на фирма СД „М-89 С. и сие“, в общ размер на 6 584 лева, които не са били предявени към посочения момент.

След като се запозна с материалите по делото  и постъпилото от Окръжна прокуратура предложение, съдът установи следното:

Производството по НОХД 890/2017 г. по описа на Окръжен съд-Варна е образувано по внесен на 21.07.2017 г. обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Варна срещу Я.Ч. - гражданин на Република Латвия, роден на *** г. в гр.Гулбене, Република Латвия. С Присъда 64/20.9.2017г., влязла в сила на 12.06.2018 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4 пр. 2 , във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 4 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК.

Осъденото по делото лице Я.Ч. е гражданин на Република Латвия, който не владее български език. Тъй като  правото да ползват превод на разбираем за тях език е съществен елемент от правото на защита на лицата, които не владеят български език и в съответствие с предвидените в НПК особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език, на осн. чл.395а от НПК,  Окръжна прокуратура-Варна е предприела необходимото за извършване на превод на изготвения от нея Обвинителен акт от български на руски език и връчването на същия на Ч.. С Постановление на прокурор при ВОП, на назначения в тази връзка преводач М.С.К. от фирма „М – 89 – С. и сие“, за извършения на 14.07.2017 г. превод е определено възнаграждение в размер на 140 лева.

Във връзка получен отговор от латвийските органи на отправена в хода на досъдебното производство Молба за оказване на международна правна помощ 10671/2016 г. от 13.03.2017 г. /№S-100-2017-03135/30.03.2017/, изпратена до Главна прокуратура на Република Латвия, Отдел за оперативен анализ и управление,  с Постановление от 18.08.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура –Варна,М.Г.М.–преводач към фирма „М – 89 – С. и сие“ е назначен за извършването на писмен превод на получените материали от латвийски на български език. С Постановление от 24.10.2017 г.на прокурор при ВОП, на същия, за извършения превод е определено възнаграждение в размер на 6 330 лева.

С Постановление от 16.03.2017 г.на прокурор при ВОП, на Д. В. Г.- преводач към фирма „М – 89 – С. и сие“, за извършен на 13.03.2017 г. превод от същата от български на английски език  е определено възнаграждение в размер на 114.00 лева.

Видно от посоченото, така осъществените преводи отМ.М., Д. Г. и М.К. - преводачи към фирма „М – 89 – С. и сие“ са възложени с постановления от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, в хода на досъдебното производство – във връзка с отправена молба за правна помощ до Република Латвия, респ.получен в последствие отговор на същата и за превод на обвинителния акт.

Регламентацията на разноските и възнагражденията в наказателното производство, съдържаща се в гл.XV, раздел III от НПК е ясна и не предпоставя противоречиво прилагане.

Чл. 187 от НПК регламентира точно кой посреща разноските по наказателното производство, а чл. 188 от НПК - кой определя размера им. 

По силата на чл. 189, ал. 1 от НПК съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати направените във всичките  фази разноски по обвинението, за което е признат за виновен, като по силата на чл.189, ал.2 от НПК законодателят е изключил от обхвата на същите разноските направени за преводач. Съгласно посочената норма разноските, направени за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а тези в съдебното производство – за сметка на съда.

Така регламентираното е изцяло  в съответствие и с  Директива 2010/64/ЕС относно устния и писмен превод в наказателното производство, където са очертани минималните стандарти, които държавите-членки на ЕС следва да въведат в националното си законодателство, за да гарантират на заподозрените или обвиняемите лица, които не говорят или не разбират езика на производството, правото на устен и на писмен превод в наказателното производство, с оглед осигуряване правото им на справедлив съдебен процес. Съгласно чл. 4 от директивата, държавите - членки поемат разходите за устния и писмения превод по чл.2 и чл.3, независимо от изхода на производството. Транспонирането на Директивата в българското законодателство е извършено с измененията на НПК с ДВ, бр. 21 от 08.03.2014 г., като същите не са засегнали чл.189, ал.2 от НПК, предвид именно пълното съответствие на същия с направените предписания. 

С оглед посоченото, ВОС счита, че доколкото предявените от прокурора пред съда разноски за извършване на превод са направени след възлагането им в досъдебното производство от наблюдаващия делото прокурор, като същите са във връзка с изготвена,респ.получена Молба за правна помощ и за превод на обвинителен акт, то те съгласно чл.189, ал.2 от НПК и в съответствие с безспорния общ принцип относим към присъждането на разноските в различните фази на процеса, при който от значение за същите, при законно основание е правния субект който ги е направил /ТР№4/11.02.2014 г. ОСНК/,  то  в конкретния случай те са за сметка на  направилия ги съответен орган, а именно  – Окръжна прокуратура – Варна. 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 306 ал.1, т. 4,  вр. чл. 189 ал.2, вр.ал.1 от НПК, съдът,

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Окръжна прокуратура-Варна за присъждане на осъд.Я.Ч. на направени разноски за преводач, в общ размер на 6 584 лева по досъдебно производство №465/2016 г. по описа на ОД на МВР-Варна /пр.пр.№10671/2016 г по описа на ВОП/, въз основа на което е образувано НОХД №890/2017 г. по описа на ВОС, които са за сметка на съответния орган – Окръжна прокуратура – Варна.

 

Определението подлежи на съдебен контрол пред Апелативен съд-Варна в 7 дневен срок от връчване на преписа по чл. 342, ал.1 от НПК.

                                              

                                                                                             

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                                        

                              2.