Р Е
Ш Е Н И Е
№ 58 20.11.2015 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Чирпан, трети състав
На 03.11.2015 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
Е.Х.
сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас
Динков гр.дело номер № 296 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.127а, ал.2 от СК.
Делото е образувано
по искова молба (ИМ) на Г.И.К. **, испански гражданин, **, с адрес на местоживеене:
** С против К.С.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, в която се излагат твърдения,
че страните по делото са имали сключен граждански брак, по време на който се
било родило детето И.Г. И., ЕГН:**********. Гражданският брак между
тях бил прекратен с Решение № 105/18.04.2008г. по гр.дело № 1401/2007г. на
Районен съд Пловдив, с което упражняването на родителските права по отношение
на детето било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на
лични отношения с детето. В ИМ се твърди, че ищецът и ответницата не били
постигнали съгласие за пътуване на детето в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това. Предвид обстоятелството, че ответницата, в
качеството си на родител е отказала да окаже изискуемото се по закон
съдействие, ищецът обективира искане за постановяване на съдебно решение, по
силата на което да бъде заместено липсващото му съгласие за издаване на паспорт
на детето И.Г. И. и даване на разрешение същото да напускане пределите на
Република България и да
пътува многократно за Кралство Испания с баща си за периода, който е един месец
през лятото по време на ваканцията.
В открито съдебно заседание се поддържа подадената молба, като се моли
да бъде уважена.
В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, ответницата е депозирала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен, като
неоснователен, по съображения подробно изложени в отговора.
В съдебно заседание, ответницата
оспорва основателността на заявената претенция, като пледира за отхвърляне на
иска.
След като обсъди събраните в хода
на производството доказателства ведно със становищата и доводите на страните,
съдът намери за установено от фактическа страна, следното:
По делото не се спори, че ищецът и
ответницата са родители на детето И.Г. И., родено на ***г. в гр.Г. по време
на брака им, прекратен с Решение № 105/18.04.2008г. по гр.дело № 1401/2007г. на
Районен съд Пловдив, с което упражняването на родителските права по отношение
на детето е било предоставено на майката, а на бащата е бил определен режим на
лични отношения с детето.
Не се спори също така, че ищецът и
ответницата не са постигнали съгласие за пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, тъй като майката не е дала
съгласие.
Не се оспорва обстоятелството, че
бащата Г.И.К. ** е испански гражданин, с ** и с адрес на местоживеене: ** С,
което се установява и от представените от ищеца писмени доказателства.
От приетият като писмено
доказателство по делото социален доклад за детето И.Г. И. на ДСП Г. се установява,
че след развода отношенията между родителите на детето са дълбоко разстроени,
същите са прекъснали комуникация помежду си, като детето ** е било обект на
внимание от отдел „Закрила на детето” от месец май 2008г. поради подавани
сигнали за същото от страна на бащата. В доклада се сочи, че от страна на
служители от отдел „Закрила на детето” не са били установявани рискове за
същото в семейството на майката, където то се отглежда и възпитава. От друга
страна се сочи, че майката оказва съдействие на бащата за осъществяване на
режима на личните му отношения с детето **, като насърчавала детето да
контактува с бащата, чрез лични срещи, когато същият е в страната, а когато е
извън страната, чрез разговори по телефон и скайп. Сочи се, че майката е изразила
категорично несъгласие детето на напуска страната, тъй като имала опасения, че
детето няма да и бъде върнато, както и че по времето на пребиваване на детето
при баща си, последният ще го отчужди и настрои против нея. В социалният доклад
е посочено, че детето е изявило съгласие да отиде на гости при баща си в
Испания, но не и трайно да пребивава там.
По делото е приет като писмено
доказателство – социален доклад от 29.11.2012г. изготвен от социален работник
от Звеното за социална работа в Сантомера, Кралство Испания, в който се
изразява становище, че към датата на изготвяне на доклада не е било установено
наличие на ограничения на Г.И. и ** (посочена, като партньор на ищеца),
свързани с полагането на грижи за детето **, тъй като същите разполагали с
лични, семейни и социални ресурси да предоставят подходяща грижа за детето.
При изслушването му в съдебно
заседание, детето ** заявява, че знае за какво се води делото. През лятото на
тази година един месец било при баща си в Пловдив, но не се чувствало особено
добре при него, тъй като баща му всяка вечер му говорел, че пред съда детето
трябва да каже, че иска да отиде при него в Испания, тъй като бил загубил едно
лято да идва в България. Детето заявява, че баща му се грижел добре за него,
когато са били заедно, но не желаело да ходи без майка си в Испания.
Предвид така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Искането за даване на заместващо
съгласие за пътуване на малолетното дете в страните, извън територията на Република
България е допустимо, като подадено до надлежния съд и от легитимирана страна.
Съгласно чл.127а, ал.2 от СК, когато родителите не
могат да постигнат съгласие по въпроси свързани с пътуване на децата им в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. При преценка на
основателността на направеното искане, съдът следва да се ръководи единствено
от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните особености на
случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се ползва с гарантирана
свобода на предвижване, която включва, както възможността да се премества и
установява в различни места на територията на страната в която живее, така и
свободно да напуска и да се завръща на тази територия. Това право се гарантира
от разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република България, както и от
чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е
страна.
По делото не се спори, че ищецът и
ответницата са родители на детето **, родено по време на брака им, прекратен с
развод с Решение № 105/18.04.2008г. по гр.дело № 1401/2007г. на Районен съд
Пловдив, с което упражняването на родителските права по отношение на детето е
било предоставено на майката, а на бащата е бил определен режим на лични
отношения с детето, както че ищецът и ответницата не са постигнали съгласие за
пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, тъй като майката не е дала съгласие.
Не се спори между страните, че
ищецът и баща на детето Г.И.К. ** е испански гражданин, с адрес на
местоживеене: ** С.
Спорни в настоящото производство
са въпросите да се даде ли разрешение на детето **, заместващо съгласието на
майката да пътува в чужбина до Кралство Испания, където живее баща му, с кого и
за какъв период от време, както и да се допусне ли предварително изпълнение на
решението?
От събраните по делото
доказателства се установи, че отношенията между страните по делото са изострени,
като родителите на детето не са в състояние да постигнат съгласие по основни
въпроси, касаещи родителските права, отглеждането и възпитанието на детето,
включително и неговото пътуване извън страната.
Съгласно установената съдебна практика по спорове по чл.127а,
ал.2 СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите
на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, с оглед всички
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да
пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства,
(например здравословното му състояние), но и с други различни причини, каквито
са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, участие в културни
изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за
по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга
държава (В този смисъл Решение № 253/20.07.2015г. по гр.дело № 7336/2014г. на
ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 982 от 15.03.2010г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о.
ВКС).
Приема се също така, че ограничаването
на срока на разрешението за пътуване извън границите на страната при
малолетните деца е наложително и в техен интерес, като след изтичането му, при
продължаващо разногласие между родителите, съдът отново следва да бъде сезиран
с искане по чл.127а СК, за да извърши нова преценка на обстоятелствата, с оглед
настъпили промени след постановяване на решението от значение за интересите на
детето. Разрешение за напускане на страната от малолетно дете без ограничение в
броя на пътуванията и със срок до навършване на пълнолетие може да бъде
преценено в интерес на детето само в изключителни случаи, при извънредни по
своя характер обстоятелства, несъмнено налагащи определянето му (Решение № 244
от 03.07.2014г. по гр.д. № 953/2014 г. на ІV г.о. постановено по реда на чл.290
от ГПК).
По делото не се представиха доказателства,
че е възникнала конкретна извънредна необходимост, изключителна по своя
характер, която да налага несъмнен извод, че детето ** следва да пътува в
чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и със срок до навършване на
пълнолетие.
Доколкото се иска да бъде разрешено
на детето да пътува в чужбина за да може да осъществява ищецът лични отношения с
него, един месец, през лятната ваканция, то се установи по делото, че бащата не
е бил възпрепятстван да осъществява този режим на лични отношения и е
осъществявал такива с детето и в България.
Приема се също така, че в
производството по чл.127а от СК, след навършване на десетгодишна възраст,
детето задължително следва да бъде изслушано и мнението му съобразено при
преценката за даване на разрешение за пътуване в чужбина.
В случая от една страна детето ** е
изявило съгласие пред социален работник (съгласно социален доклад на ДСП Г.) да
отиде на гости при баща си в Испания, но не и трайно да пребивава там. От друга
страна при изслушване на детето в съдебно заседание, същото заявява, че баща му
се грижи добре за него, когато са заедно, но не желае да ходи без майка си в
Испания. Тези противоречиви чувства изразени от детето при изслушването му в
о.с.з. и пред социален работник са индикация за пораждане в детето на т.нар.
„синдром на родителското отчуждаване”, изразяващ се в отхвърляне на родителя с
когото не живее (бащата) и силна привързаност към другия родител (майката).
Съдът, като съобрази събраните
доказателства и интереса на детето,
счита, че доколкото е заявена претенция за пътуване на детето в държава
с политическа и икономическа стабилност,
в която живее баща му, като за престоя му там е осигурено жилище с необходимите
за задоволяване на битовите му потребности условия е в интерес на малолетният **
в настоящото производство да бъде заместено съгласието на ответницата за
пътуването му в чужбина, но за определен срок.
Този срок за даване
на разрешение на детето за пътуване в чужбина, следва да бъде един
месец, през лятото на 2016г. по време на ваканцията, който да не съвпада с
определеното от майката време за почивка на детето.
Противното разбиране, водещо до
цялостно отхвърляне на исковата претенция, би нарушило интересът на детето от
свободно предвижване от една страна, а от друго от обогатяване на мирогледа и
общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава,
изучаване на чужд език и от възможността му за по-продължително пребиваване с
баща му, имащ постоянно местоживеене в Кралство Испания.
Настоящият съдебен състав, че по-продължителното
пребиваване на детето ** с баща му в Кралство Испания би бил в полза на детето
и би възпрепятствувал предпоставките за възникване в детето на т.нар. „синдром
на родителското отчуждаване”, за какъвто индикации се констатираха, както беше
посочено по-горе в представеният социален доклад на ДСП Г. и при изслушването
на детето в съдебно заседание.
Макар и да са разбираеми от
житейска гледна точка опасенията на ответницата, изложени в отговора по чл.131
от ГПК, че ищецът би могъл да злоупотреби с даденото от съда разрешение за
напускане на страната от детето, те не биха могли да бъдат основание за
цялостно отхвърляне на исковата претенция, тъй като на първо място ответницата
не ангажира доказателства във връзка с тези си твърдения.
На второ място, съществуват достатъчно
правни гаранции, с оглед на обстоятелството, че Кралство Испания е държава-член
на Европейския съюз,
ратифицирала Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца (обн. ДВ,
бр.82 от 16.09.2003г. в сила от 1.08.2003г.), при което майката разполага със
средствата, предвидени в нея и Кралство Испания не би имала основание за отказ
да изпълни международен акт, предвид което настоящият състав намира, че не
съществува риск от това детето да бъде задържано от бащата в Испания.
По тези съображения,
съдът намира за необходимо да даде разрешение за пътуване на детето без
съгласието на ответницата за Кралство Испания, с баща си за срок от един
месец, през лятото на 2016г. по време на ваканцията, който да не съвпада с
определеното от майката време за почивка
на детето.
Искането за
допускане на предварително изпълнение на решението, съдът счита за
неоснователно, доколкото в настоящия случай няма данни, а не би могло да се
презюмира настъпването на значителни и непоправими вреди за ищеца от закъснение
на изпълнението, нито самото изпълнение би станало невъзможно, както и не са
налице конкретни спешни и неотложни нужди на детето, налагащи допускането на
предварително изпълнение на съдебното решение.
Страните не са направили искане за
присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на майката К.С.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, да бъде
издаден паспорт на малолетното дете И.Г. И., ЕГН:**********, като РАЗРЕШАВА на детето И.Г. И.,
ЕГН:********** да
пътува с напускане на пределите на Република България до
Кралство Испания, придружавано
от своя баща Г.И.К.
**, испански гражданин, **, с адрес на местоживеене: ** С, за срок
от един месец, през лятото на 2016г. по време на ваканцията, който да не
съвпада с определеното от майката време
за почивка на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане на предварително изпълнение на постановеното решение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: