РЕШЕНИЕ
№125/24.1.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и четвърти януари Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3278 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на адв. Т. Д., ВАК, процесуален представител на „ Дани-Г 95“ ЕООД, ЕИК 205 084
310, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.П.Г. с ЕГН **********
срещу НП № 03-010004/25.07.2018 год. на Директор
на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2,
и чл.61, ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на
5000 лв..
С жалбата се оспорва издаденото НП,
като се иска неговата отмяна като неправилно, незаконосъобразно и недоказано.
Твърди се, и че е допуснато нарушение на процесуалните правила. Излагат се
съображения, че АНО е разгледал документи, които са неотносими към
административното производство, не е индивидуализирал нито обекта, нито
нарушителя.Оспорва се установената фактическа обстановка. Твърди се, че НП е
връчено на лице, което не е овластено да получава от името на дружеството
документи и книжа. В условията на евентуалност се прави алтернативно искане за
намаляване размера на наложената санкция до минимума предвиден в закона.
В съдебно заседание дружеството,
редовно призовано се представлява от адв.Т. Д., ВАК, която поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Д ИТ Варна,
редовно призована се представлява от юк Б. Николов, който моли НП да бъде
потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован,
взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения
АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
С АУАН с № 03-010004/18.07.2018
год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че
лицето В.В.М. с ЕГН ********** ПРЕСТИРА ТРУД В ПОЛЗА НА „ ДАНИ-Г 95“ ЕООД с
определено работно време от 12.00 часа до 19.00 часа, с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 500 лв., с определено работно място – „ щанд за
очила“ в Етнографски комплекс КК Златни пясъци, общ.Варна, изпълнявайки трудови
функции на продавач-консултант без да е сключен трудов договор между страните
по трудово правоотношение в писмена форма.
Нарушението е извършено на 05.07.2018
год. при извършена проверка на „ щанд за очила“ в Етнографски комплекс КК
Златни пясъци, общ.Варна, стопанисван от „ ДАНИ.Г 95“ ЕООД към който момент е
следвало да е сключен писмен трудов договор между страните по трудово
правоотношение - нарушение на чл. 62,
ал.1 във вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
Акта бил
съставен и предявен на представляващ дружеството,който в графата бележки и
възражения е отразил, че „В. на
съответната дата не е била на робата , а на оглед на бъдещата си работна
среда“.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е
направено възражение.
АНО не
възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000
лв. за нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2, и чл.61,
ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ .
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.О.-Ж.,
която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че
при извършена проверка по работните места в Етнографски комплекс, находящ се в
КК „Златни пясъци“, свидетелката установила, лице, което седяло на пластмасов
стол до щанда с очила, когато към него
се приближили мъж и жена, лицето се
изправило и започнало да показва очила. Лицето обслужвало клиентите и други
лица, на щанда освен него нямало., нямаше други на щанда, освен него нямало.
Това дало основание на свидетелката да извърши проверка на щанда, като
установила, че се стопанисван от „ДАНИ -Г 95“ ЕООД , а лицето прието от
свидетелката да упражнява трудови функции установила като В.В.М.. Свидетелката
предоставило на М. да попълни декларация, която тя собственоръчно попълнила
декларация, в която е обявила работно време от 12 до 19 часа, възнаграждение в
размер на 500 лв. месечно, работно място на въпросния щанд, посочила също, че
няма сключен трудов договор. При явяването на управителя на дружеството в
по-късен момент бил представен трудов договор от дата, следващ датата на
проверката, за което и нарушение съставила на дружеството АУАН.
При
съставянето на акта, управителя на дружеството обяснил, че М. не била там, за
да изпълнява трудови функции, а да се запознае с работата.
С
показанията си св.М.М. потвърждава казаното от св. Ж..Посочва, че още в
началото на проверката в Етнографски комплекс КК Златни пясъци тя и св.Ж. се
били насочили към щанда за очила, но тъй като видели, че се обслужват клиенти
извършили проверка на съседен обект.След като се върнали на щанда за очила
установили, че обекта се стопанисва от „ ДАНИ-Г 95“ ЕООД и освен този обект и
работник имало и друг обект с друг работник.
По време на проверката, която се
извършила в присъствието на управителя на дружеството двете установени да
полагат труд лица попълнили собственоръчно декларациите, които им били
предоставени. В декларацията си В.М. собственоръчно посочила, че работи за
дружеството като продавач-консултант, че няма сключен трудов договор или
граждански договор, че работи с уговорено работно време от 12.00 часа до 19.00
часа, че има два почивни дни в седмицата, почивка през деня три пъти по 30
минути и заплащане в размер на 500 лв. . Установили, че лицето е допуснато до
престира труд в полза на работодателя без да има сключен трудов договор в
писмена форма.
По
искане на защитата съдът е допуснал до разпит и разпитал като свидетел В.М., която в показанията си посочва, че е
работила на щанд за очила, стопанисван от „ Дани-Г 95“ ЕООД, намиращ се в КК
Златни пясъци, общ.Варна.Потвърждава, че се е намирала в обекта на 05.07.2018 год. когато е била извършена
проверката от служители на Д ИТ Варна.Посочва, че проверката я е притеснила, но
не отрича, че е попълнила сама данните в предоставената и декларация. Допуска, че
към 05.07.2018 год. е трябвало да има трудов договор. Потвърждава, че в деня на
проверката е била на обекта и е извършвала дейност.
Състава
на съда кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Ж., М. и М., дадени в
хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното
постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" , въз основа на Заповед №
0280/03.08.2017 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Компетентността на
актосъставителя Димова произтича от разпоредбата на чл. 416, ал.
1 от КТ в качеството и на държавен контролен орган - инспектор в Д
"ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на
нарушението.
Нарушението на
62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен
в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата
довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият
договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или
многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за
определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените
трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както
и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен
работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е
налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови
операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и
докато трудовият договор
не е прекратен,
не се изчерпват.
Състава на
съда намира, че нарушението е безспорно установено. Налице е съставомерност на деянието, регламентирано в
чл. 62, ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Осъществяваният от св. М. труд на
щанд за очила, находящ се в Етнографски комплекс, КК Златни пясъци, общ.Варна е
възприет лично от проверяващите в хода на проверката. Този факт е потвърден и
от свидетелката в попълнената от нея на място декларация. Престирането на труд
е предпоставка да се възприеме извод за възникнало трудово правоотношение, при
наличието на данните, описани от св. М. в лично попълнената от нея декларация.
Те се потвърждават и от личното възприятие на актосъставителя, чийто обяснения
пред съда безпротиворечиво подкрепят
изложената фактическа обстановка в АУАН. Лицето е установено на работа с конкретно работно
място, при установено работно време, дневна и седмична почивка и размер на
възнаграждение - все елементи на трудово правоотношение.
Поради посочените по-горе съображения,
съдът прие, че в конкретния случай са налице трудовоправни отношения, които не
са били скрепени с изискуемата от закона форма, поради което правилно спрямо
дружеството е била наложена санкция за извършено административно нарушение.
Съдът намира,
че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на
всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице
и коректно посочва на правната квалификация. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ,
трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ,
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.В конкретния случай вмененото нарушение на
дружеството-жалбоподател е това, че е допуснало до работа работник, при наличие
на елементи на трудово правоотношение, без да е бил сключен с него трудов
договор в писмена форма. Видно е, че така описаната словесна квалификация е
изцяло съответна на цифровата такава по чл. 62, ал. 1 КТ. Правилно е направена
и връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, доколкото за да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, следва преди всичко да е налице трудово правоотношение.
Съгласно чл.
414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв.
При преценката
на законосъобразността на наложеното наказание съдът счете, че в случая
необосновано е наложена санкция над предвидения в закона минимум, доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за това дружеството-жалбоподател и друг
път да е било санкционирано за същото или за друго нарушение на Кодекса на
труда.
Ето защо и
доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които
да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона
минимум, съдът счете, че същият следва да бъде редуциран до 1 500 лева, като
намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение
и би способствал за постигането на целите на ЗАНН. Поради това НП следва да се
измени в посочения смисъл.
Състава на
съда намира, че не са налице основанията по чл.28 от ЗАНН и няма причини нарушението
да се счита за маловажно. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като този вид нарушения изрично са изключени от обхвата на
приложимостта на тази разпоредба по силата на ал. 2 от нея.
По
горепосочените мотиви, Съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010004/25.07.2018 год.
на Директор на Дирекция Инспекция по
труда Варна, с което на „ Дани-Г 95“ ЕООД, ЕИК 205 084 310, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Д.П.Г. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2, и чл.61, ал.1 от КТ, на осн.
чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на
5000 лв., като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 1500 лв..
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: