П Р О Т О К О Л
№ 372/24.4.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Наказателно
отделение
На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
Секретар Д. ВЪЛЧЕВА
Прокурор Б.МИХАЙЛОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Славкова
ЧНД
№ 450 по
описа за 2019 г.
На именното повикване в 15.15 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г.Б.И. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв.Свилена Николова, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ЗА ЗАТВОРА – Варна – явява се Началника на затвора-Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.
АДВ.НИКОЛОВА: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на осъденото лице и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание, като остатъка към днешна дата е пет години, един месец и двадесет и осем дни.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за допустима, но неоснователна, няма да соча доказателства.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Няма да соча други доказателства.Намирам молбата за допустима и основателна.
АДВ.НИКОЛОВА: Поддържам молбата.
Съдът, предвид поведението на страните намира, че делото е изяснено и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че подадената молба от Г.Б.И. е неоснователна. Аргументите ми за това са следните:
Считам, че е налице само първата предпоставка, визирана от закона, а именно изтърпяване на необходимия минимум от наложеното наказание.
Л.св.И. търпи наказание за престъпление „грабеж, придружен с убийство“, за което е наказан с Лишаване от свобода в рамките на установения от закона минимум от 15 години. Престъплението е с изключително висока степен на обществена опасност и от началото на изтърпяване на наказанието до момента фактически той е изтърпял по-малко от половината, дотолкова доколкото той е изтърпял реално само 7 години, 1 месец и 8 дни към 10.04.2019 г. Останалите шест месеца и дванадесет дни спрямо него не е осъществявана прогресивната система на въздействие. През тези шест месеца той е бил само лишен от свобода при наложена мярка „Арест“ и спрямо него не е прилагана корекционната програма за поправяне и превъзпитание.
Прогресивната система, във връзка с плана на присъдата, е прилагана само за около 7 години и 2 месеца, от общо 15 години наложено наказание. Този период, като по-малък от половината от наложеното му наказание, смятам че не е достатъчен за да се приеме, че всички цели на наказанието по чл.36 от НК са постигнати в тяхната съвкупност и че безспорно констатираните положителни промени в поведението на осъдения имат траен, категоричен и необратим характер. С допускането на УПО при реално изтърпяно само малко над 7 години лишаване от свобода смятам, че няма да се постигнат всички цели на наказанието, особено за постигане на генералната превенция.
При актуалната оценка на лишения от свобода се установява, че риска от рецидив е на ниско ниво - 22 т., но риска от вреди за обществото продължава да бъде среден. Началото на наказанието е 02.03.2012 г. – преди повече от 7 години, като тогава е правена първоначалната оценка на риска – 55 т. Следващата оценка е през 2014 г. – 35 т. и следващата е 2015 г .- 27 т. и едва при актуалната оценка на риска от рецидив, т.е. цели седем години от началото на изтърпяване на наказанието, едва сега е констатирано и отбелязано, че осъденият е осъзнал противоправния характер на извършеното деяние и е изказал съжаление за извършените престъпления. Т.е. на същия са били необходими повече от 7 години, докато стигне до такова осъзнаване на стореното. Отделно от това, този продължителен период от време показва, че все пак прилаганата спрямо него прогресивна система не води чак толкова положителни резултати в корекционното въздействие спрямо него, както смятам, че е необосновано да се приемат приложените към молбата становища на затворническата администрация.
По изложените съображения считам, че към настоящия момент осъдения Г.И. не следва да бъде УПО и наказанието следва да продължи да бъде търпяно при условията на пенитенциарното заведение.
НАЧ. НА ЗАТВОРА – Считам молбата за допустима и основателна. Законодателят е определил доказателствените стандарти в чл.439А от НПК, които според мен са налице. Спрямо лишеният от свобода в цялост е приложена прогресивната система във връзка с изпълнението на присъдата и на този етап можем да счетем, че целите на наказанието са постигнати и затова предлагаме, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване, да бъде наложена мярка за пробационен надзор „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките до три години. Може да се твърди, че изискуемата промяна в съзнанието и поведението на лишения от свобода е стабилна. Проявена е в един продължителен период от време, т.е. тя е необратима и с оглед на това, правим извод, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно.
АДВ.НИКОЛОВА – Считам, че молбата на подзащитния ми за УПО е основателна по следните съображения:
На първо място считам, че от представените по повод молбата писмени доказателства се установява, че е налице първата изискуема от закона предпоставка, а именно лишеният от свобода Г.И. е излежал повече от половината от наложеното му наказание Лишаване от свобода.
На следващо място – от приложената справка за оценка на риска от рецидив аз считам, че е налице категорично положителна тенденция в оценката на л.св.И., като видно от същата е, че при постъпването на лицето тази оценка е била на средно ниво - 55 т., като с течение на излежаването от 2014 г. до сега, актуалната оценка на риска следва положителна насока и стойностите й вече бележат ниски нива от 22 т. Считам, че е налице положителна линия на поведение у л.св.Г.И.. Ето защо считам, че е налице и втората законова предпоставка за УПО и моля да имате предвид обстоятелството, че по време на излежаване на наказанието лишаване от свобода по отношение на същия не са налагани дисциплинарни наказания. От доказателствата се установява, че същият е показал добро поведение, участвал е в трудови и спортни дейности, награждаван е многократно, включително и с домашен отпуск. Предвид горното считам, че от поведението му може безспорно да се направи извод, че наложеното му наказание е постигнало своите цели. Ето защо моля за Вашето решение в този смисъл.
Л.СВ.И. – Искам да бъда предсрочно освободен. Искам да кажа, че съжалявам за извършеното от мен престъпление още от първия ден, когато съм задържан. С поведението си в затвора се старая да го покажа. Знам, че не мога да се оправдавам с това, че съм бил млад, когато съм извършил престъплението, но трябва да знаете, че никога няма да си простя страданието, което съм направил на човека, който е починал, така и на неговите близки, и на моите близки също. Надявам се, че чрез поведението, което съм показал в затвора, да прецените, че наистина имам желание да се поправя и повече да не повтарям грешката си и моля ако прецените, да бъда условно предсрочно освободен.
Съдът, след като съобрази становището на страните, изложено в днешно с.з., приложените към делото писмени доказателства и затворническото досие на осъдения, намира молбата за основателна по следните съображения:
Производството по ЧНД№450/2019 г. по описа на ВОС е по реда на чл.437 и сл. от НПК и чл.70 от НК.
Л.св. Г.Б.И. е бил осъден на 15 години лишаване от свобода, като към настоящия момент е с остатък от 5 години, 2 месеца и 17 дни и е изтърпял към дата на изготвяне на становището всичко 9 години, 9 месеца и 13 дни.
Първоначалната оценка на риска е била на средно ниво и са били отчетени определени зони на дефицит, като „отношение към правонарушението“, „управление на финанси и доходи“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“.
Единствената констатирана средна оценка на риска е тази от вреди за обществото, като всички останали оценки бележат ниски стойности. При последващи оценки рискът от рецидив е отбелязвал неизменно положителни промени, като е спадала в ниските нива и сега актуалната оценка на риска от рецидив е 22 т. Констатира се, че е налице положителна линия на поведение у лишения от свобода, като се счита, че той е редовен и отговорен в работата си, избягвайки конфликти, без да влиза в конфронтации. Доказателство за това може да се приеме изброените в досието заповеди за поощрения, а те за времето от 2013 г. до настоящия момент са общо 31 на брой, като нито веднъж не е допускал нарушения от постъпването си в затвора. Няма влезли в сила заповеди за наложени дисциплинарни наказания.
Планирането на присъдата, обвързана с дейности за повишаване на степента на личностова зрялост от социална компетентност бележи успехи, като се констатира, че той е подложил на преоценка поведението си и проявява ангажираност към препланиране на присъдата си.
До настоящият момент работи, като общо има отработени 1513 дни – първоначално като библиотекар, сега като „работник кухня“. Вземал е участие в програми за обществено въздействие „Формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар“, проведена в затвора-Варна. Завършил е същата успешно. Лишеният от свобода показва цялостно поведение по осъзнаване на вредите от правонарушението, като съпътства същото с преосмисляне на житейските позиции в цялост и определя своята положителна стратегия за бъдещето си, като виждането на затворническата администрация е за настъпила цялостна трайна тенденция за добро поведение и преосмисляне на житейските грешки в стремеж да постави живота си на друга различна основа и за своето бъдеще.
За да се приеме наличието на изискуемите предпоставки, несъмнено първата е налице по отношение на срока на изтърпяното. Следва да се отбележи, че законодателят не поставя разлика между времето, изтърпяно като арест, и това, което е изтърпяно в условията на затвора. Законът също така изрично посочва, че степента на обществена опасност и вида на престъплението, както и остатъкът на неизтърпяния размер на наказанието не могат да бъдат пречка за прилагане на УПО, защото обратното би означавало в нито една от хипотезите да не може да се приложи УПО при наличие на осъждане за тежко престъпления. При това положение съда намира, че е налице и втората предпоставка по отношение на приложението на чл.70, ал.1 от НК. По делото са налице доказателства за поправянето, които се извеждат от обстоятелствата, сочещи на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, които бяха изброени до тук и най-общо казано те изпълват хипотезата на чл.439а, ал.1 от НК.
Наред с това, съдът счита, че от значение за крайната преценка е и оценката на осъдения по чл.156 от ЗИНЗС във връзка с работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и приложените становища от затворническата администрация, които намира, че те са допустими и оценяеми източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, съобразно чл.439А, ал.2 от НПК.
Както вече беше посочено, съдът намира, че е настъпила достатъчно положителна промяна в неговото съзнание и поведението, тя е ясна и стабилна и че тази промяна ще остане такава и в реалната среда, след освобождаването му от пенитенциарното заведение.
Съдът счита, че следва да бъде наложена мярка за пробационен надзор в рамките на максималния размер от три години , предвиден от закона, с оглед размера на неизтърпяната част от присъдата и съобразен с доклада на пробационната служба, с оглед осъществяване на необходимия превантивен контрол. За приложението на тази мярка е представена надлежно писмена декларация за актуален адрес на лицето, след неговото освобождаване.
С оглед всичко изложено и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Г.Б.И., ЕГН **********,*** УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на останалата част от наложеното с Присъда№22/02.03.2012 г. по НОХД№1700/2011 г. по описа на Окръжен съд-Варна наказание „Лишаване от свобода” за срок от петнадесет години, считано от влизане в сила на определението.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок равен на
неизтърпяната част на наказанието и в размер на пет години, един месец и деветнадесет
дни, считано от 03.05.2019 г.
ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок три години.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан
в съдебно заседание, което приключи в 15.35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: