№ 49
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500055 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №261005 от 01.12.2021г., постановено по гр.дело
№2468/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени исковете на
Държавен фонд „З.“-гр.С., бул.“Ц.Б.“№136, срещу В. Т. ЦВ. с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., в
качеството й на наследник на починалия на 21.01.2013г. Т.Т. Ц. с
ЕГН:**********, да бъде осъдена да му заплати, според наследствения си дял
от 1/6 от наследството му, сумите, както следва: 8331,33лв., съставляващи
невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и
Т. Ц.; 502,78лв., съставляващи договорна лихва от 6% по договор за
кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.-
29.11.2013г.; 1507,65лв., съставляващи лихва за забава върху невърнатата
главница на предоставения кредит за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г.,
като Държавен фонд „З.“ е осъден да заплати на В. Т. ЦВ. сумата от 800лв. –
1
направени в производството от нея разноски; Д. К. ЦВ. с ЕГН:********** и
съдебен адрес: гр.С.З., бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., е осъдена да заплати на
Държавен фонд „З.“-гр.С., бул.“Ц.Б.“№136, в качеството й на наследник на
починалия на 21.01.2013г. Т.Т. Ц. с ЕГН:**********, според наследствения си
дял от 1/2 от наследството му, сумите, както следва: 25000лв., съставляващи
невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и
Т. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до
окончателното й плащане, като иска за разликата до претендираните
41667,67лв. е отхвърлен; 1508,33лв., съставляващи договорна лихва от 6% по
договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода
27.11.2012г.-29.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.09.2015г. до окончателното й плащане, като иска за разликата до
претендираните 2513,90лв. е отхвърлен; 243,54лв., съставляващи лихва за
забава върху невърнатата главница за периода 07.08.2015г.-10.09.2015г., като
иска за периода от 30.11.2013г. до 06.08.2015г. и за разликата до
претендираните 7538,22лв. е отхвърлен, като Д. К. ЦВ. е осъдена да заплати
на Държавен фонд „З.“ сумата от 546,88лв.- разноски по съразмерност с
уважената част от исковете, а Държавен фонд „З.“ е осъден да заплати на Д.
К. ЦВ. сумата от 386,19лв.-разноски по съразмерност с отхвърлената част на
исковете; Т. Т. ЦВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З.,
бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., е осъден да заплати на Държавен фонд „З.“-гр.С.,
бул.“Ц.Б.“№136, в качеството му на наследник на починалия на 21.01.2013г.
Т.Т. Ц. с ЕГН:**********, според наследствения си дял от 1/2 от
наследството му, сумите, както следва: 8331,33лв., съставляващи невърната
главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до окончателното й
плащане; 502,78лв., съставляващи договорна лихва от 6% по договор за
кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.-
29.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до
окончателното й плащане, като иска за заплащане на сумата от 1507,65лв.,
съставляващи лихва за забава върху невърнатата главница по предоставения
кредит за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г. е отхвърлен, като Т. Т. ЦВ. е
осъден да заплати на Държавен фонд „З.“ сумата от 903,15лв.-разноски по
съразмерност с уважената част от исковете, а Държавен фонд „З.“ е осъден да
заплати на Т. Т. ЦВ. сумата от 116,63лв.-разноски по съразмерност с
2
отхвърлената част от исковете; Държавен фонд „З.“ е осъден, на основание
чл.77 от ГПК, да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от
общо 413,59лв.-останала несъбрана предварително в производството
държавна такса.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
Д. К. ЦВ. и Т. Т. ЦВ., които, чрез пълномощника им адв.П.К., го обжалват в
частите му, с които: Д.Ц. е осъдена да заплати на Държавен фонд“З.“
главница в размер над 17668,75лв. до присъдената от 25000лв. със законна
лихва от 11.09.2015г.; договорна лихва от 1508,33лв. със законна лихва от
11.09.2015г. и 243,54лв. – лихва за забава върху невърнатата главница за
периода 07.08.2015г.-10.09.2015г., а Т.Ц. е осъден да заплати на Държавен
фонд „З.“ главница в размер над 5889,58лв. до присъдената от 8331,33лв. със
законна лихва от 11.09.2015г., както и договорна лихва от 502,78лв. със
законна лихва от 11.09.2015г. Жалбоподателите считат решението за
неправилно в обжалваните му части. Поддържат анекс №2/21.02.2013г. да е
нищожен, тъй като към посочената в него дата наследодателят Т. Ц. е бил
починал, поради което договорна лихва за периода от 27.11.2012г. до
29.11.2013г. не се дължи, а падежът за заплащане на главницата по договора е
настъпил на 26.11.2012г. и забавата в плащането по договора е от 27.11.2012г.
по отношение на наследодателя Т. Ц., а в случай, че анексът не се приеме за
нищожен, то върху договорената с него лихва от 6% не се дължи законна
лихва от 11.09.2015г., с оглед предвиденото в т.4.2 от договора, както и
поради липсата на изрично искане за присъждане на законна лихва върху
договорната лихва. Навеждат с договора да е уговорено предоставянето на
безвъзмездна помощ от 75000 евро с левова равностойност от 14662,50лв., с
която в т.7 от анекс №01/15.11.2011г. да е предвидено, че ДФ“З.“ може да
извърши прихващане при неизпълнение на задължението по договора и след
приспадането й от главницата от 50000лв. остатъкът е в размер на 35337,50лв.
и от него Д.Ц. следва да заплати 1/2 или 17668,75лв., а Т.Ц. 1/6 или
5889,58лв., като искане за заплащане на законна лихва върху тези суми не е
заявено нито с исковата молба, нито при изменението на иска. Настояват
неправилно да е прието, че забавата в плащането по отношение на Д.Ц. е от
датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение и изтичане на
дадения с нея 14-дневен срок, тъй като в известието за доставянето й е
отразен адрес, на който тя не е живяла, и понеже не е отразено каква е
3
родствената връзка с посочената като получател С. Ц., а и липсват данни
получателят да е предал на Д.Ц. поканата за доброволно изпълнение. По
изложените съображения претендират за отмяна на решението в обжалваните
части и отхвърляне на исковете относно тях, както и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна Държавен фонд „З.“ е депозирала чрез
пълномощника юрисконсулт К.Н. писмен отговор на въззивната жалба със
съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на
решението в обжалваните му части.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищецът Държавен фонд „З.“ твърди ответниците Д. К. ЦВ., В. Т. ЦВ. и
Т. Т. ЦВ. да са законни наследници на починалия Т.Т. Ц., който сключил с
фонда Договор №... от 02.11.2010г. за кредит в размер на 50000лв. за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти срещу задължението по
раздел 3, т.3.1.8 да го възстанови в срок до 04.11.2011г., обезпечен с подписан
от него запис на заповед за сумата от 60000лв., в изпълнение на който договор
на 01.11.2010г. фондът превел на Т. Ц. сумата по кредита от 50000лв. С Анекс
№01 от 15.11.2011г. срокът за възстановяване на кредита бил удължен до
26.11.2012г. и с него било предвидено, че лихвата по разсрочването става в
размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБългария,
приложим към датата на сключване на анекса, като лихвата се изчислява от
05.11.2011г., а земеделският производител я възстановява до 05.11.2011г. С
Анекс №02 от 21.02.2013г. срокът за възстановяване на кредита бил удължен
до 29.11.2013г. и било уговорено, че лихвата по договора и анексите,
изчислена до 26.11.2012г. е погасена преди разсрочването, а по този анекс тя
става в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за
РБългария, приложим към датата на сключване на анекса, като лихвата се
начислява от 27.11.2012г. до датата на издължаване. От страна на Т. Ц. били
извършени три плащания по договора: на 01.11.2011г. била платена сумата от
1500лв., погасяваща част от дължима лихва; на 14.11.2011г. била платена
сумата от 1075лв., погасяваща дължимата лихва до 26.11.2012г., и на
02.01.2013г. била платена сума от 3175лв., погасяваща част от лихвата по
4
договора. До 29.11.2013г. нито кредитополучателят, нито неговите
наследници били възстановили сумата по предоставения кредит, ведно с
дължимата лихва. До Т. Ц. били изпратени две нотариални покани за
възстановяване на получените средства, които не му били връчени, първата
поради непотърсване на пратката, а втората поради смъртта му. На
наследниците В.Ц. и Д.Ц. били връчени на 23.07.2015г. покани за доброволно
изпълнение, получени чрез С. Ц., според обратните разписки. Изпратената до
Т.Ц. била върната с отбелязване за непотърсена от получателя пратка.
Проведени били няколко телефонни разговора със съпругата на
наследодателя, която да информира сина си Т.Ц. за задълженията по кредита.
И до настоящия момент не била изплатена каквато и да било част от
задължението. Ответниците, продължавайки да живеят в наследственото
жилище, приели с конклудентни действия наследството на наследодателя си.
При тези обстоятелства се претендира за осъждането им да заплатят главница
от 50000лв. по договора за кредит, договорна лихва от 6% годишно върху
главницата за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г. в размер на 3016,67лв.,
лихва за забава за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г. в размер на
9045,87лв. и законна лихва от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на
сумата.
С уточняваща молба вх.№29595/16.10.2015г. ищецът е конкретизирал
петитума, претендирайки всеки един от тримата ответници поотделно да му
заплати сумата от 16666,67лв., представляваща съответната на дела му от 1/3
от наследството на Т. Ц. част от главницата по договора за кредит; договорна
лихва от 6% годишно върху главницата за периода от 27.11.2012г. до
29.11.2013г. в размер на 1005,56лв., представляваща част от общия размер от
3016,67лв., съответстваща на дела му от наследството; лихва за забава за
периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г. в размер на 3015,29лв.,
представляваща част от общия размер от 9045,87лв., съответстваща на дела
му от наследството, и законна лихва от 11.09.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предявените искове са с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2 и чл.86,ал.1
от ЗЗД.
С подадените в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговори на исковата молба
ответниците Д.Ц. и В.Ц. са оспорили предявените спрямо тях искове като
5
неоснователни с единствен довод за заявен от тях и вписан изричен отказ от
наследството на наследодателя им Т. Ц.. В срока за отговор на исковата молба
за ответника Т.Ц., изтекъл за другите двама, такъв е подаден и от тримата
ответници, с който заявяват възражение за изтекла погасителна давност и
отново се позовават на отказа от наследство.
С протоколно определение от 21.02.2017г. е допуснато на основание
чл.214,ал.1 от ГПК изменение на предявените искове относно техния петитум,
който спрямо Д.Ц. да се счита за главница от 41666,67лв., договорна лихва от
2513,90лв. и лихва за забава от 7538,22лв., а спрямо В.Ц. и Т.Ц. да се счита за
главница от по 8331,33лв., договорна лихва от по 502,78лв. и лихва за забава
от по 1507,65лв., съобразно дяловете им от наследството в размер на 2/3 за
първата и по 1/6 за последните двама. Отказите от наследство са оспорени
като нищожни поради предхождащо ги приемане на наследството.
С подадената от ответниците писмена защита за първи път са наведени
поддържаните и с въззивната жалба възражения против исковете.
С първоинстанционното решение исковете спрямо В.Т. са отхвърлени
изцяло поради липса на пасивна материалноправна легитимация, с оглед
направения от нея валиден отказ от наследството на баща й Т. Ц.. Исковете
спрямо Д.Ц. са уважени частично, а спрямо Т.Ц. изцяло за главницата по
кредита и договорната лихва, а за обезщетението за забава е отхвърлен, като е
прието, че отказът от наследството на Д.Ц. е недействителен, за което е
налице влязло в сила решение по приложеното гр.дело №636/2017г. на
Районен съд-П., както и, че наследственият й дял от наследството на нейния
съпруг не е 2/3, както е поддържал ищецът, а 1/3, с оглед чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1
от ЗН и доколкото при сделка на един от съпрузите с трето лице, когато в
регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, както в случая, се
прилага законовият режим на разделност, съгласно чл.20 от СК, а съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за нужди на семейството, съгласно
чл.32,ал.2 от СК, каквито тези по договора за кредит не са, доколкото са
поети във връзка с дейността на наследодателя като земеделски
производител, като отказът на В.Ц. от наследството уголемява дяловете на
останалите наследници, при което дяловете на Д.Ц. и Т.Ц. са равни – по 1/2.
Приел е процесният договор от 02.11.2010г. и двата подписани анекса към
него да не са били оспорени от никой от ответниците като неистински или
6
недействителни, както и никой от тях да не е оспорил получаването на сумата
от 50000лв. по кредита по банковата сметка на наследодателя им, за
превеждането на която е представен и платежен документ, а наведеното едва с
писмената защита възражение за липса на валидно договаряне по анекс
№2/21.02.2013г. като такъв с дата след датата на смъртта на наследодателя,
при което да е недължимо задължението за изплащане на договорна лихва от
6% за периода 27.11.2012г.-29.11.2013г. и падежът на главното задължение да
е уговореният с първия анекс – 26.11.2012г., да е неоснователно, тъй като
автентичността на подписа на наследодателя върху анекса не е била оспорена,
нито неговата валидност поради липса на съгласие от наследодателя за
сключването му, а доколкото посочената в него дата действително е такава
след датата на смъртта на наследодателя, да се касае до недостоверна дата по
смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК, в подкрепа на което да е и обстоятелството, че
той е сключен на основание взето от УС на ДФ“З.“ решение с протокол
№40/03.10.2012г. за разсрочване издължаването на кредита, каквото не би
било взето при липса на инициирано от кредитополучателя преди това искане
за разсрочване и подписване на предложения му въз основа на взетото
решение анекс. Приел е за неоснователно несвоевременно наведеното едва с
писмената защита възражение за това, че с договора се предоставя
безвъзмездна помощ, а не кредит, при което последващото договаряне за
кредит е нищожно, тъй като заглавието и клаузите в договора, както и
основанието по чл.12,ал.1,т.2 и ал.2,т.1,б.Б от Закона за подпомагане на
земеделските производители, на което е сключен, се отнасят до
предоставянето именно на целеви кредит, а обстоятелството, че в т.1.3 и т.1.4
е посочена държавна помощ де минимис под формата на безвъзмездни
средства, която не може да надхвърля левовата равностойност на 7500 евро за
период от три данъчни години, касае друга мярка за подпомагане на
земеделските производители, различна от предоставянето на целеви кредит,
сред предвидените от чл.12,ал.2,т.1,б.А-б.В от ЗПЗП, и в случая тя е част от
бланковото съдържание на договора, извън индивидуалните уговорки между
страните, касаещи кредитирането. Приел е никой от ответниците да не твърди
общият им наследодател да е погасил изцяло или частично поетите с
договора и анексите към него задължения, като с извършените от него
плащания в размер на общата сума от 3175лв., съгласно приетото заключение
на ССчЕ, да е погасена единствено договорната лихва в размер на 6%
7
годишно върху главницата за периода 05.11.2011г.-26.11.2012г., посочена във
втория анекс като изцяло погасена. Приел е за неоснователно заявеното чак с
писмената защита от ответниците възражение, че упоменатата в т.1.4 от
договора сума за безвъзмездна помощ от 7500 евро с левова равностойност
14662,50лв. следва да бъде приспадната от дължимата главница от 50000лв.
по кредита, по който начин размерът на задължението за връщане на
главницата да е 35337,50лв., тъй като никъде в договора страните не са
уговорили, че в случай, че на земеделския производител се следва държавна
помощ де минимис от 7500 евро и тя не му е предоставена, ще се извърши
прихващане между задължението на фонда за плащането на такава, каквото
не е и предвидено с договора, и задължението на стопанина да върне
предоставения му кредит до размер на по-малката от двете суми. Приел е за
неоснователно позоваването на ответниците на чл.4.2 от договора относно
недължимостта на законна лихва за забава, тъй като, макар и смъртта на
наследодателя да е настъпила преди датата на изпълнение на задължението по
смисъла на чл.81,ал.1 от ЗЗД, претенцията се основава не на договорна клауза,
а на нормата на чл.86,ал.1 от ЗЗД, и ответниците като наследници на
починалия преди падежа по втория анекс техен наследодател изпадат в забава
след изтичане на седем дни от поканата, съгласно чл.84,ал.1,изр.второ от ЗЗД,
като такава покана е била връчена само на Д.Ц. на 23.07.2015г. чрез С. Ц.-
снаха на Т. Ц., а изпратената на Т.Ц. на 26.05.2015г. не му е била връчена,
поради което искът спрямо него за заплащане на обезщетение за забава за
периода 30.11.2013г.-10.09.2015г. е изцяло неоснователен, а спрямо Д.Ц.
следва да се уважи само за периода на забавата от 07.08.2015г. до
10.09.2015г. Приел е декларацията с нотариална заверка на
подписите на сънаследниците от 30.01.2013г., с която се съгласяват, че Т.Ц.
ще бъде правоприемник на правата и задълженията на общия им
наследодател, произтичащи от качеството му на едноличен търговец с фирма
„Т. Ц. 48“, да е неотносима към задълженията на наследодателя спрямо
ищеца, тъй като те са поети в качеството му на регистриран земеделски
производител, а не на едноличен търговец, и тя касае вътрешните им
отношения. Приел е заявлението на ответника Т.Ц. с молбата му от
28.06.2016г., че е поел еднолично отговорността за заплащане на дълга на
баща му, да не променя обема на отговорността на Д.Ц., защото заместването
й като длъжник, съгласно чл.102,ал.1 от ЗЗД, е възможно само с изричното
8
съгласие на кредитора, каквото липсва. Приел е своевременно заявеното само
от ответника Т.Ц. възражение за изтекла погасителна давност за
неоснователно, тъй като, съгласно втория анекс, падежът на задълженията за
възстановяване на полученото кредитиране и за заплащане на
възнаградителна лихва за периода на разсрочване върху него е определен на
29.11.2013г., от когато до предявяване на исковете на 11.09.2015г. не е
изтекъл нито общият петгодишен срок за главното вземане, нито краткият
тригодишен срок за погасяване на акцесорното вземане.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира така постановеното първоинстанционно решение за валидно, а в
обжалваните му части и за допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за недължимост на
законна лихва върху присъдената главница и присъдената договорна лихва,
поради липса на заявено с исковата молба такова искане, тъй като
формулираното в нея касае единствено последното по ред претендирано
вземане за законна лихва за забава, каквото искане да не е направено и с
изменението на иска от 21.02.2017г. С подадената на 11.09.2015г. искова
молба вх.№26081 и уточняващата я молба вх.№29595/16.10.2015г. ищецът е
заявил изрично искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 11.09.2015г., до окончателното изплащане на сумата,
което искане като акцесорно на главните вземания касае именно тях и този
негов характер обосновава систематическото му място в изложението като
последно по ред на претенциите. Обстоятелството, че то не е направено при
изменението на исковете, сочи единствено, че изменението не се отнася до
първоначално заявената претенция за законна лихва, която с него не е
оттеглена.
Спорът във въззивното производство досежно главницата по кредита се
концентрира единствено около нейния размер, с оглед пределите на
въззивната жалба, посредством която първоинстанционното решение не се
атакува в частите му относно присъдените в тежест на ответниците Д.Ц. и
Т.Ц. главници до размер съответно на 17668,75лв. и 5889,58лв., в които като
необжалвано то е влязло в сила, а в частите му над посочените суми до
присъдените съответно от 25000лв. и 8331,33лв.
В тази връзка жалбоподателите поддържат възражението си предмет на
9
процесния договор №... да е освен кредитът в размер на 50000лв. още и
безвъзмездна помощ от 7500 евро с левова равностойност 14662,50лв.,
уговорена в т.1.3 и т.1.4 от него и подлежаща, съгласно т.7 от Анекс
№01/15.11.2011г., на прихващане от сумата по кредита, след извършването на
каквото непогасеният остатък от главницата да се равнява на 35337,50лв., от
който Д.Ц. следва да заплати 1/2 или 17668,75лв., а Т.Ц. – 1/6 или 5889,58лв.
Действалият към датата на сключване на договора Регламент /ЕО/
№1535/2007 на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на чл.87 и 88 от ДЕО
към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански
продукти лимитира общият размер на предоставените на едно и също
предприятие помощи до 7500 евро за период от три данъчни години, който
таван се прилага независимо от формата и целта на помощите, като при
надхвърлянето му цялата помощ става неправомерна и няма валидно правно
основание. Когато помощта не е под формата на безвъзмездни средства, за
размер на същата се счита нейният брутен еквивалент безвъзмездни средства
или паричната й равностойност в брутно изражение, който се изчислява по
определена методика за помощи в натура, за помощи под формата на кредит
или поета от държавата гаранция, или под формата на дялово участие в
предприятие, на данъчно облекчение и други. В тази връзка предмет на
процесния договор е предоставяне на помощ под формата на целеви кредит по
чл.12,ал.2,т.1,б.Б от Закона за подпомагане на земеделските производители. В
раздел I от договора се съдържат общи клаузи относно неговия предмет,
който е за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж
и/или фуражни компоненти /т.1.1/, чийто размер се определя на база един
брой от посочените в т.1.2 преживни животни – крава, биволица, овца-майка
и коза-майка, който размер, според т.1.3 се изразява в брутния еквивалент
безвъзмездни средства на кредита, изчислен по Методика на Министерство на
финансите, като общият размер на предоставените на един земеделски
производител помощи de minimis не може да надхвърля левовата
равностойност на 7500 евро за период от три данъчни години и този таван се
прилага независимо от формата и целта на помощите, съгласно т.1.4 от
договора. Видно е, че клаузите по т.1.3 и т.1.4 от договора, на които се
позовават жалбоподателите, не регламентират предоставяне на безвъзмездни
средства в размер на 7500 евро, както неправилно считат, а уреждат
правилата за определяне на позволения размер на кредита като помощ, която
10
не е под формата на безвъзмездни средства, съобразно изискванията на
цитирания Регламент. При съблюдаване на тези правила в т.2.2 от договора
размерът на отпуснатия на наследодателя Т. Ц. кредит е определен на
50000лв. за 100бр. крави /по 500лв. за един брой/. В този смисъл договорът не
касае предоставяне на помощ под формата на безвъзмездни средства. Липсват
доказателства наследодателят да е бил одобрен за отпускане на такава в
размер на 7500 евро, с което негово вземане ищецът да извърши прихващане
на дължимата му се сума по кредита, съобразно предвиденото в т.7 от Анекс
№01 от 15.11.2011г. към процесния договор. Освен това, прихващането не
настъпва автоматично, клауза в каквато насока в договора няма, а
доказателства за извършено такова по делото не са ангажирани.
Неоснователно жалбоподателите се позовават на Указания за прилагане на
схема за държавна помощ от 07.10.2020г. Те касаят предоставяне на директна
субсидия за покриване на дължимите суми по главница и лихва по
предоставени от ДФ“З.“ кредити в периода 2008-2012г. на животновъди,
отглеждащи едри и дребни преживни животни, какъвто е предоставеният на
наследодателя кредит, но тази безвъзмездна помощ цели преодоляване на
последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19 и се
отнася за отсрочените до 27.11.2020г. кредити, какъвто настоящият не е. При
тези обстоятелства и при липса на доказателства за плащане или погасяване
чрез прихващане или по друг начин на главницата по кредита, правилно с
първоинстанционното решение тя е присъдена в обжалваните размери,
съответстващи на наследствените дялове и на обема на заявените от ищеца
претенции.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Д.Ц. да не дължи
сумата от 243,54лв., представляваща лихва за забава върху невърнатата
главница за периода от 07.08.2015г. до 10.09.2015г., поради това, че поканата
за доброволно изпълнение не й е била връчена. Освен, че фактът на
връчването й не е бил оспорен своевременно, той е надлежно установен
посредством представените от ищеца с исковата молба покана от 22.07.2015г.
с предоставен посредством нея 14-дневен срок за възстановяване на кредита и
известие за доставяне, според което поканата е изпратена по постоянния към
този момент адрес на Д.Ц. в гр.П., ул.“Ч.м.“№7 и е връчена на 23.07.2015г.
чрез С. Ц., която, според данните по делото, е нейна снаха. За да е надлежно
връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на
11
получателя. Надлежно е и връчването на друго лице по общите правила на
чл.46 от ГПК и специалното правило на чл.36 от Закона за пощенските услуги
и чл.5,ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети. При връчването чрез друго лице се смята, че то
е извършено на адресата и от този момент волеизявлението е достигнало до
него и започва да тече свързания с връчването срок, тъй като се предполага,
че другото лице е в такива отношения с адресата, че знае за колко време
отсъства и има възможност да му предаде книжата своевременно. В тежест на
адресата е да установи, че книжата реално не са му били предадени от
другото лице. Жалбоподателят Д.Ц. единствено оспорва редовността на
връчването, но не излага обстоятелства, поради които поканата да не й е била
предадена, нито ангажира доказателства за такива.
Жалбоподателите считат да не дължат уговорената с Анекс
№02/21.02.2013г. към договора лихва в размер на 6% годишно върху
главницата по кредита от 50000лв. за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г.,
поради нищожност на този анекс като такъв с дата след датата на смъртта на
наследодателя – 20.01.2013г. Правилно първоинстанционният съд е приел
възражението за преклудирано като несвоевременно заявено за първи път чак
с писмената защита. Не се касае за нищожност, която съдът би могъл да
установи служебно в хипотеза, в която порокът произтича от самия договор,
без да е необходимо събиране на други доказателства и да се изследват други
обстоятелства. Безспорно датата на анекса следва датата на смъртта на
наследодателя. Анексът, обаче, носи негов подпис чрез параф и изписване на
трите имена, който подпис не е оспорен своевременно, съгласно чл.193,ал.1
от ГПК, от ответниците, нито въобще се оспорва от тях. В този смисъл и
доколкото частният документ се ползва с обвързваща формална
доказателствена сила относно неговото авторство, съгласно чл.180 от ГПК,
която не е оборена по надлежния ред на чл.193 и чл.194 от ГПК, анексът
следва да бъде зачетен като автентичен. Частният писмен документ не се
ползва с обвързваща формална доказателствена сила досежно датата на
съставянето му, за разлика от официалния, поради което оспорването на
датата е такова по същество, а не по смисъла на чл.193 от ГПК, и се
подчинява на общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК относно
доказателствената тежест, по силата на което всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
12
Изключение от това правило е въведеното от чл.181 от ГПК. Съгласно
същото, страната, която се позовава и ползва от документа, следва да докаже
определени факти, установяващи по несъмнен начин предхождащото
настъпването им съставяне на документа. Това изключение, обаче, е
приложимо единствено когато частния документ се противопоставя на трети
лица. Трето по смисъла на цитираната разпоредба е лицето, което не е
участвало в съставянето на документа, черпи права от лицето, подписало
документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие,
че датата на възникването им предшества датата на документа. В случая
ответниците като наследници на подписалия анекса кредитополучател нямат
качеството на такива трети лица, чиито права биха били увредени от
антидатирането. Очевидно е, че отразената в анекса дата не е вярна, но само
по себе си това в случая е без правно значение за действителността му,
доколкото авторството на същия от подписалия го наследодател на
жалбоподателите не е оспорено от тях и опровергано, при което и като се има
предвид, че той е сключен въз основа на решение на УС на ДФ“З.“, взето с
Протокол №40 от 03.10.2012г., за разсрочване издължаването на кредита и
въз основа на подадено в рамките на определения с това решение срок
заявление от наследодателя за разсрочването, то несъмнено е подписан преди
20.01.2013г. – датата на смъртта на наследодателя. При това положение въз
основа на анекса е възникнало валидно задължение за заплащане на
предвидената в него лихва по разсрочването в размер на 6% за периода от
27.11.2012г. до датата на новия падеж 29.11.2013г., равняваща се на
3016,67лв., според заключението на ССчЕ, поради което правилно искът
спрямо Д.Ц. за заплащане на такава до размер на наследствения й дял от 1/2 е
уважен за сумата от 1508,33лв., а този спрямо Т.Ц. до претендирания размер
от 502,78лв. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за
недължимост на законна лихва върху така присъдените суми от датата на
подаване на исковата молба – 11.09.2015г., до окончателното им изплащане.
Позоваването на т.4.2 от процесния договор в тази връзка е несъстоятелно,
тъй като не се касае за уговорена с договора лихва, нито посредством тази
клауза е ограничена отговорността за забава на кредитополучателя-длъжник,
произтичаща от разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД. Следва да се има предвид
и, че договорената възнаградителна лихва съставлява възнаграждение на
кредитора за ползването на предоставените от него на кредитополучателя
13
парични средства, поради което не е налице и нормативна пречка върху това
възнаграждение да бъде начислена дължимата за забавеното му плащане
законна лихва след предявяване на иска.
Своевременно заявеното от ответника Т.Ц. възражение за изтекла
погасителна давност правилно е прието за неоснователно от
първоинстанционния съд. Давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД. В случая се касае за
вземания с определен падеж, поради което и съгласно чл.84,ал.1,изр.1 от ЗЗД,
изискуемостта настъпва след изтичане на деня за изпълнение. С втория анекс
падежът е определен на 29.11.2013г. Дори и този анекс да се приеме за
нищожен, какъвто не е, то по първия падежът е определен на 26.11.2012г., от
когато до датата на подаване на исковата молба – 11.09.2015г., от която
давността се прекъсва, не е изтекъл нито петгодишният по чл.110 от ЗЗД,
нито тригодишният по чл.111 от ЗЗД, давностен срок.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му с нея
части.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261005 от 01.12.2021г., постановено по
гр.дело №2468/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
Д. К. ЦВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., бул.“М.М.К.“№42,
адв.П.К., е осъдена да заплати на Държавен фонд „З.“-гр.С., бул.“Ц.Б.“№136,
в качеството й на наследник на починалия на 21.01.2013г. Т.Т. Ц. с
ЕГН:**********, според наследствения си дял от 1/2 от наследството му,
сумите, както следва: сума в размер над 17668,75лв. до 25000лв.,
съставляваща невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен
между ДФ“З.“ и Т. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.09.2015г. до окончателното й плащане; сума в размер на 1508,33лв.,
съставляваща договорна лихва от 6% по договор за кредитиране №...,
сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.-29.11.2013г., ведно
14
със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до окончателното й
плащане; сума в размер на 243,54лв., съставляващи лихва за забава върху
невърнатата главница за периода 07.08.2015г.-10.09.2015г.; В ЧАСТТА, с
която Д. К. ЦВ. е осъдена да заплати на Държавен фонд „З.“ сумата от
546,88лв.- разноски по съразмерност с уважената част от исковете; В
ЧАСТТА, с която Т. Т. ЦВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З.,
бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., е осъден да заплати на Държавен фонд „З.“-гр.С.,
бул.“Ц.Б.“№136, в качеството му на наследник на починалия на 21.01.2013г.
Т.Т. Ц. с ЕГН:**********, според наследствения си дял от 1/2 от
наследството му, сума в размер над 5889,58лв. до 8331,33лв., съставляваща
невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и
Т. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до
окончателното й плащане, и сумата от 502,78лв., съставляващи договорна
лихва от 6% по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц.,
за периода 27.11.2012г.-29.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 11.09.2015г. до окончателното й плащане, И В ЧАСТТА, с която Т. Т.
ЦВ. е осъден да заплати на Държавен фонд „З.“ сумата от 903,15лв.-разноски
по съразмерност с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15