РЕШЕНИЕ
№. 2442
гр. Пловдив, 13.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело к.н.а.х дело № 2359 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална инспекция по околна та среда и водите
/РИОСВ/ – Пловдив, чрез своя директор, срещу решение № 260599 от 15.07.2021 г.,
постановено по а.н.д № 3242 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, XIV – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 25/10.04.2020 год.
на директор на РИОСВ - Пловдив, с което на П.Д.С., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 / три хиляди/ лева за
нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че са налице предпоставките за квалифициране на деянието като
„маловажен случай“. Твърди се, че административното нарушение е безспорно
установен като същото се характеризира с висока обществена опасност, тъй като
засяга особено важни обществени интереси. Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – П.Д.С., чрез процесуалния си представител – адвокат Нели
Пеева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че предписанията
на контролните органи са били добросъвестно изпълнени още преди да е образувано
самото административно наказателно производство. Това обосновавало извод за
несъразмерност на наложеното наказание спрямо поведението на нарушителя.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от П.Д.С. срещу НП
№ 25/10.04.2020год. на директор на РИОСВ – Пловдив. Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № 53 от 14.10.2021 г., съставен
от Е.Ю. – на длъжност младши експерт в отдел „Управление на отпадъците и
опазване на почвите“ в РИОСВ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
На 18.07.2019г. при
извършена планова проверка от служители на РИОСВ - Пловдив, в землището на
с.Първенец, общ. Родопи било констатирано нерегламентирано замърсяване с
различни битови и строителни отпадъци в поземлен имот 59032.12.191 в местността
„Герена“ – общинска собственост и поземлен имот 59032.14.5 в местността
„Чакъла“ – общинска собственост. Замърсяване
с битови отпадъци били установено и на изхода на с. Първенец в посока с.
Брестовица.
За установеното
замърсяване бил съставен Констативен протокол № 0008892/18.07.2019г. в
присъствието на представител на община Родопи, с който на кмета на общината
било дадено предписание в срок до 13.08.2019г. да почисти констатираните
отпадъци.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО наложил на П.Д.С., в качеството на кмет на община Родопи, глоба
в размер на 3000 лв.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта като пояснява, че за изпълнението на предписанието по
Констативен протокол № 0008892/18.07.2019г. била извършена контролна проверка
след изтичане на едномесечния срок, при която било установено, че замърсяването
не е премахнато.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това съдът
изложили мотиви относно наличието на предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“, тъй като преди образуването на
административнонаказателното производство нарушителят, макар малко след срока
на предписанието, предприел действия по премахване на замърсяването.
ІV. От правна страна:
9. С оглед установената по делото фактическа и правна обстановка, следва да бъдат
споделени изводите на районния съд, че в хода на административното наказване не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Страните не
спорят по фактите, както и относно компетентността на органите, участвали в
административната фаза на производството.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, еднозначно и непротиворечиво се установява, че
при проверката на 18.07.2019г., в землището в землището на с. Първенец, общ.
Родопи е установено нерегламентирано замърсяване в имоти – общинска собственост.
Няма спори по отношение на обема и вида на замърсяването.
Следва да се отбележи,
че в случая отговорността на нарушителя е ангажирана за неизпълнение на пряко
произтичащи от закона безсрочни задължения, а не за неизпълнение на дадените му
предписания по повод констатиране на това бездействие. В този смисъл
касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, че предприетите
действия по почистване, приключили след срока на предписанието (на дата
30.08.2019г., както поддържа и самия жалбоподател) дават основание за
квалифициране на нарушението като „маловажен случай“. Напротив, именно поради
неизпълненото в срока на предписание, при което кметът на общината е осъществил
и самостоятелен състав на административно нарушение, са възникнали откачващи, а
не смекчаващи вината обстоятелства. В случая предписанието на контролните
органи имплицитно съдържа и предупреждение към задълженото лице за последиците
от пролонгиране на противоправното му поведение, поради което при неизпълнение
на задължението по закон и последващо неизпълнение в срок на самото
предписание, целите на административното
наказване не ще бъдат постигнати от поредно предупреждение.
Според чл. 19, ал. 3, т.
15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Тази
норма ясно поставя задължение за адресата както да предприема превантивни
мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места, така и да организира последващи такива за отстраняване на
замърсяване, което не е било предотвратено.
В случая съвкупният
доказателствен материал сочи именно на бездействие от страна на задълженото
лице, което е продължило и след изрично даденото му предписание. Не могат да бъдат споделени вижданията на
районния съд, че за изпълнение на поставеното задължение е било достатъчно
сключването на договор с почистваща фирма. Законът изисква да са предприети такива мерки, в резултат на
които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места,
а в случай че тази превенция е неефективна, да се организира почистване от
нерегламентираното замърсяване. По аргумент от чл. 1 на ЗУО, двете мерки -
възпиращата и възстановителна, са поставени с една цел, а именно
предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на вредното
им въздействие. При това положение не може да има съмнение, че нормата изисква
и конкретен резултат от организацията по почистване.
В случая за съставомерността на деянието има
значение именно фактът, че не е било своевременно организирано премахване на
вече допуснато натрупването на отпадъци, което бездействие не е било отстранено
нито по почин на задълженото лице, нито в срока по предписание на контролните
органи. Подобно поведение не разкрива стремеж за спазване на установения ред на
държавно управление. Въпреки че като карен резултата замърсяването е било
премахнато преди съставянето на АУАН, поведението на нарушителя не обосновава
смекчаващи вината обстоятелства. При липсата други обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, деянието не разкрива белезите на „маловажен
случа“, т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, след като
замърсяването в процесните общински имоти по своя вид и обем сочи на
хронология, а не на инцидентност, налице са отегчаващи обстоятелства, които
изключват маловажността и незначителността на нарушението.
Правилно описаното нарушение е отнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба. Законосъобразно е определен и
субектът на отговорността, за което законосъобразно му е наложено и
предвидените в закона по вид и размер административно наказание. Последното е
определено в минимален размер, поради което не подлежат на допълнителна
корекция.
От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но правилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260599 от 15.07.2021 г.,
постановено по а.н.д № 3242 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XIV
– ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25/10.04.2020 год. на
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.