Р Е Ш Е Н И Е
№ 879/29.11.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, ХIII състав, в открито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Николай Ингилизов
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа административно дело № 570 по описа на съда за 2021 г., докладвано от
съдия Ингилизов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител адв.Х. претендира отмяна
на ревизионния акт, по съображенията изложени в жалбата. В указания срок не
представя писмени бележки.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и
в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на
ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
указания срок представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена
ревизия във връзка с данък по чл.48 от ЗДДФЛ с период на ревизията от
01.01.2009 г. до 31.12.2012 г.; ДДС за периода от 29.07.2009 г. до 31.03.2011
г., ДДС за периода от 29.03.2013 г. до 10.03.2014 г., вноски за ДОО за
самоосигуряващо се лице за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. и вноски
за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2013 г. Ревизията е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия № 1401219/18.03.2014 г., издадена от началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, изменена с
последващи заповеди за изменение на ЗВР на същия орган по приходите от
26.08.2020 г., 01.09.2020 г. и 30.10.2020 г. и спирана със Заповед №13-1400223/19.06.2014
г. и възобновена със Заповед №Р-13-1401219-143-001/26.08.2020 г. и е следвало
да обхваща сочените по-горе периоди. От ревизиращите органи е съставен
Ревизионен доклад № Р-13-1401219-092-001/16.11.2020 г., срещу който
жалбоподателят е подал възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което е
разгледано, но не е прието за основателно. Ревизията е завършила с издаването
на обжалвания Ревизионен акт № Р-13-1401219-091-001/14.01.2021 г..
Определените задължения
ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № Х 212/08.04.2021
г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния
акт.
В хода на съдебното дирене от
ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и
оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1
бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и
съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи,
че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Причина за спирането на ревизионното производство в периода от 19.06.2014
г. до 26.08.2020 г. е водено досъдебно производство №20/2011 г. по описа на ОД
на МВР Пазарджик, пр.пр. №367/2011 г. по описа на Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик, което е било водено срещу В.Й.К., в качеството и на собственик на
ЕТ „ВИК – Величка Катинова“ за престъпление по чл.255, ал.1, т.6 вр. чл.20,
ал.3 и ал.4 от НК, по което е била присъединена молба от С.В.К., в качеството и
на собственик на ЕТ „С.К.“, в която са били изложени твърдения за издадени в
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. от ЕТ „ВИК – Величка Катинова“ на ЕТ
„С.К.“ документи с невярно съдържание, а именно множество фактури, с предмет на
доставка цигари, каквито стоки реално не били получавани от ЕТ „С.К.“. С
постановление на ОП Пазарджик от 24.04.2018 г. досъдебното производство е било
възобновено и прекратено с оглед на това, че деянието не съставлява
престъпление. В постановлението е прието, че доставките отразени от ЕТ „ВИК –
Величка Катинова“ в издадените фактури за продажба на цигари на големи
стойности не са реални. Ревизионният акт
е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди
за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния
акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол"
като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая от направената служебна справка на
представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на
електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани
електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените
ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са
посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за
правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
Жалбоподателката С.К. била
регистрирана като едноличен търговец и притежавала ЕТ „С.К.“. През ревизирания
период от време същото извършвало
дейност по търговия на дребно с хранителни и промишлени стоки, която дейност
била упражнявана в три обекта – два магазина и кафе-аперитив, находящи се в
с.Сестримо, общ.Белово, обл. Пазарджик.
През 2013 г. била извършена проверка от отдел
„Оперативни дейности“ към ТД на НАП Пловдив, като по работни карти на Г.И.К.и Е.Й.И.
от 30.08.2013 г. с № 1301911/30.08.2013 г., № 1301939/30.08.2013 г. и №
1301938/30.08.2013 г., ЕТ „С.К.“ е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС в
размер на 54 506.99 лева за периода 01.08.2012 – 31.07.2013 г. В последствие
била извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, която
завършила с издаване на Протокол №П-1403593/27.02.2014 г. ЕТ „С.К.“ била регистрирана по ЗДДС от дата
10.03.2014 г. по подадено от търговеца заявление за регистрация.
В последствие на дружеството била възложена ревизия със Заповед за възлагане на ревизия № 1401219/18.03.2014
г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи
заповеди за изменение на ЗВР на същия орган по приходите от 26.08.2020 г.,
01.09.2020 г. и 30.10.2020 г по приходите с данък по чл.48 от ЗДДФЛ с период на
ревизията от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г.; ДДС за периода от 29.07.2009 г. до
31.03.2011 г., ДДС за периода от 29.03.2013 г. до 10.03.2014 г., вноски за ДОО
за самоосигуряващо се лице за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите
се лица за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. и вноски за ДЗПО за УПФ за
самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. Ревизията е била спирана със заповед
13-1400223/19.06.2014 г. и възобновена със Заповед Р-13-1401219-143-001/26.08.2020
г. и е следвало да обхваща сочените по-горе периоди. Причина за спирането е
било водено досъдебно производство, като ревизираното лице е предоставило
Удостоверение №367/13.06.2014 г., издадено от прокурор при Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик. В последствие след получаване на данни за прекратяване на
воденото досъдебно производство, ревизията е била възобновена. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен
доклад № Р-13-1401219-092-001/16.11.2020 г., срещу който жалбоподателят е подал
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което е разгледано, но не е
прието за основателно. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания
Ревизионен акт № Р-13-1401219-091-001/14.01.2021 г.
В констативната част на РД е
записано, че извършваната дейност от РЛ през ревизирания период е търговия на
дребно с хранителни и промишлени стоки, като дейността се упражнява в три
обекта (два магазина и кафе-аперитив), находящи се в с. Сестримо, общ. Белово,
обл. Пазарджик. Посочено е, че доходите, които е генерирало задълженото лице.
са от осъществяваната търговска дейност, подлежаща на облагане с окончателен
годишен (патентен) данък по реда на ЗМДТ и същите са декларирани от лицето в
Приложение № 7 -Патентна дейност на подадената за съответната година ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ. При проверка в информационните масиви на ТД на НАП
Пловдив е установено, че за ревизираните периоди на ЕТ „С.К." са издадени
фактури от регистрирани по ЗДДС лица - основни доставчици на стоки на ЕТ. които
не са намерили отражение в счетоводните му регистри. В хода на проверка,
приключила с протокол № П-1403593/27.02.2014 г. (присъединен, ведно с
приложенията към разглежданото производство с протокол № 1638285/02.11.2020
г.), са извършени насрещни проверки на „Деливъри Пазарджик" АД и ЕТ „ВИК -
Величка Катинова“. При извършените проверки е установено, че предоставената информация касае
периоди, за които са налице основания за прилагане на нормата на чл. 171. ал. 2
от ДОПК и през които РЛ не е регистрирано по ЗДДС и не е следвало да се регистрира
за целите на този закон. Освен това по отношение на ЕТ „ВИК - Величка Катинова“
следва да се отчита и отразеното в постановлението за прекратяване на ДП, че доставките отразени от ЕТ „ВИК – Величка Катинова“ в
издадените фактури за продажба на цигари на големи стойности не са реални,
включително и по отношение на ЕТ „С.К.“. Извършени са проверки и в хода на разглежданото
ревизионно производство, при които за основната част от доставчиците, издали
фактури към РЛ, не са събрани безспорни и категорични доказателства, че
получател по доставките е ЕТ „С.К." и доставките са реално осъществени.
Това са „Топ Дринкс“ ЕООД, „Атик“ ООД. „Бултес“ ООД, „Ден“ АД, „Данан" ООД, РПК „Белово“,
„Хлебмаш комерс 95“ АД, ЕТ „Маяк-8“. Установените при проверката на тези доставчици
факти и обстоятелства са подробно описани в констативната част на РД. Същите не
са оспорени и от ревизираното лице.
В хода на ревизията била извършена насрещна проверка и
на дружеството „Бест“ ЕООД, което също имало издадени фактури на ЕТ „С.К.“.
Резултатите от тази насрещна проверка били обективирани в протокол №
24-01-1401219-2991/27.05.2014 г. При проверката доставчикът е декларирал, че
стоките са закупувани от ЕТ „С.К." от склада на доставчика: транспортът по
доставките е за сметка на ЕТ „С.К.“, разплащанията са в брой. Приложени са
копия на фактури и на контролни ленти на касовите бележки към фактурите,
издадени от ФУ. При преглед и анализ на приложените фактури, касаещи
ревизирания период, органите по приходите са установили, че за получател на
стоката е посочена С.К., която е положила своя подпис при приемането на стоките
по фактурите, издадени от „Бест“ ЕООД. Според приложените към преписката копия
на фактури, предмет на доставките са хранителни стоки (прясно мляко, боза,
кашкавал и др.). Не са приложени
приемо-предавателни протоколи или стокови разписки, но от представената
търговска и счетоводна документация на ревизираното лице е установено, че
липсват такива придружаващи документи и към отчетените в счетоводството на
лицето фактури за закупени стоки. Въз основа на събраните по реда на ДОПК
доказателства и от предоставените документи при извършената насрещна проверка
на „Бест"' ЕООД. органите по приходите са формирали извод, че доставките
между ЕТ „С.К." и „Бест“ ЕООД са реално осъществени. Направен е извод, че
са събрани достатъчно доказателства за наличие на доставка на стоки по смисъла
на чл.6 от ДДС по фактури, издадени на ЕТ „С.К.“ от „Бест“ ЕООД, които не са
отразени в регистрите по ЗДДС на ревизираното лице и не са заприходени
съответните стоки. Същите са пряко свързани с икономическата дейност на лицето
– търговия на дребно с хранителни и промишлени стоки и кафе-аперитив
упражнявана в три обекта в с. Сестримо. Данъчната основа на неотразените
покупки на стоки от горепосочения доставчик по години е в размер на: 516,18 лв.
- за 2009 г.; 150,95 лв. - за 2012 г за покупка на стоки през месец октомври.
За 2013 било прието, че не са отразени покупки на дати 04.04.2013 г. на
стойност 119.16 лева, 02.05.2013 на стойност 98.23 лева, 04.07.2013 г. на
стойност 101.40 лева и 19.12.2013 г. на стойност 61.60 лева. За 2014 г. било
прието, че не са отразени покупки на дати 16.01.2014 г. на стойност 42.57 лева
и 30.01.2014 г. на стойност 128.16 лева. Прието е, че закупените стоки са реализирани на
вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените
приходи от продажби не са отчетени като такива, а са укрити. При определяне на
неотчетените приходи от продажбата на стоките по неосчетоводените фактури е
прието, че същите са реализирани по продажни цени. изчислени за целите на
ревизията на база предоставена от РЛ средна надценка по години, описана в РД и
РА. При ревизията, предвид характера на стоките, е прието, че същите са
реализирани до края на месеца, през който са закупени. Ревизиращите органи са
посочили, че РЛ не е представило протоколи за установени липси или излишъци на
стоки, което не може да се установи по безспорен начин и в годишен аспект,
както и че според представените от РЛ счетоводни регистри не се установяват
осчетоводени брак, липси и излишъци на стоки.
За всеки един от
горепосочените периоди е определена общата стойност на доставените стоки по фактурите,
които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице и
неотчетените приходи от продажби на тези стоки, като данните са изведени в
табличен вид.
Установените
с РА укрити приходи от продажби по неотразените фактури за покупки на стоки от
горепосочения доставчик по години, определени по реда на чл. 122. ал. 2 от ДОПК. са в размер на: 683.78 лв. - за 2009 г. (при средна годишна надценка
32,47%); 290,17 лв. - за 2012 г. (при средна годишна надценка 92.23%). За
посочените периоди не е определено допълнително задължение по ЗДДФЛ, поради
факта, че РЛ е осъществявало дейност, подлежаща на облагане с окончателен
годишен (патентен) данък. За останалите ревизирани периоди 29.04.2013 г. -
09.03.2014 г.. определените по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК укрити приходи от
продажби на процесиите стоки са: 264,14 лв. - за периода 29.04. - 30.04.2013
г., 217,76 лв. - за м.05.2013 г., 224,78 лв. - за м.07.2013 г., 136.55 лв. - за
м. 12.2013 г.(при средна годишна надценка 84,73 %) и 286.86 лв. - за м.01.2014
г. (при средна годишна надценка 40,02 %).
В
РД е извършен анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства,
посочени в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. обсъдени са събраните доказателства и
представените документи от РЛ, съставени са таблици, онагледяващи направените
констатации. Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 29.07.2009 г. до
31.03.2011 г. и от 29.03.2013 г. до 10.03.2014 г., през които основна дейност
на С.В.К. с ЕТ „С.К." е търговия на дребно с хранителни и промишлени стоки
и кафе-аперитив, упражнявана в три обекта (два магазина и кафе-аперитив) в с.
Сестримо. общ. Белово, обл. Пазарджик. За ревизираните периоди ЗЛ не е било
регистрирано по ЗДДС.
От
информационната система на НАП е установено, че за ревизирания период на база
подадени СД по ЗДДС и дневници за продажби от лица регистрирани по ЗДДС, към ЕТ
„С.К." са издадени фактури за доставки на стоки от „Бест“ ЕООД, по които
ревизираното лице е получател и които не е отразило в счетоводната си отчетност.
След извършен анализ на събраните в хода на ревизията документи, органите по
приходите са приели, че процесиите стоки са реализирани на територията на
страната, а приходът от тези доставки е укрит, респ. за неотчетената реализация
на стоки е налице доставка по чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема по смисъла на
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Ревизиращият екип е констатирал,
че С.В.К. с ЕТ „С.К." отговаря на изискванията за задължителна регистрация
за целите на ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.03.2013 г. в размер на 50
610,81 лв. Оборотът, облагаем по реда на ЗДДС, според проверяващия екип, е
формиран от сбора на декларираните приходи по обекти за периода 01.04.2012 г. -
31.03.2013 г. и на неотчетените приходи от реализация на получените и неосчетоводени
стоки от „Бест" ЕООД за този период. В РД е посочено, че данъчната основа
за определяне на размера на дължимия данък за неотчетените приходи от
реализация е определена по реда на чл.122, ал. 2 от ДОПК, като формирането й е
станало на база съответната цена на придобиване на стоките, определена въз
основа на фактурите за покупки и декларирания от РЛ среден процент надценка за
конкретната отчетна година. Оборотът по месеци и обекти е подробно описан в
Ревизионния акт, както следва : за месец април 2012 г. е приет общ оборот от
обектите в размер на 3 643.02 лева и общ оборот за месеца включително
текущия – 38 549.18 лева; за месец май 2012 г. е приет общ оборот от
обектите в размер на 4 252.44 лева и общ оборот за 12 месеца включително
текущия – 39 789.31 лева; за месец юни 2012 г. е приет общ оборот от
обектите в размер на 3 090.84 лева и общ оборот за 12 месеца включително
текущия – 39 791.20 лева; за месец юли 2012 г. е приет общ оборот от обектите в
размер на 3 451.57 лева и общ оборот за 12 месеца включително текущия –
39 177.41 лева, за месец август 2012 е приет общ оборот от обектите в
размер на 3 133.66 лева и общ оборот за 12 месеца включително текущия –
38 248.59 лева, за месец септември 2012 е приет общ оборот от обектите в
размер на 2 416.30 лева и общ оборот за 12 месеца включително текущия –
37 506.25 лева, за месец октомври 2012
е приет общ оборот от обектите в размер на 5888.77 лева, включващ и
неотчетени приходи от продажби в размер на 290.17 лева и общ оборот за 12 месеца
включително текущия – 40 239.74 лева, за месец ноември 2012 е приет общ
оборот от обектите в размер на 5381.42 лева и общ оборот за 12 месеца
включително текущия – 42 727.07 лева, за месец декември 2012 г. е приет
общ оборот от обектите в размер на 4 029.91 лева и общ оборот за 12 месеца
включително текущия – 43 509.27 лева, за месец януари 2013 г. е приет общ
оборот от обектите в размер на 5 269.45 лева и общ оборот за 12 месеца
включително текущия – 46 193.72 лева, за месец февруари 2013 г. е приет общ
оборот от обектите в размер на 4 643.82 лева и общ оборот за 12 месеца
включително текущия – 48 243.90 лева и за месец март 2013 г. е приет общ оборот
от обектите в размер на 5 409.61 лева и общ оборот за 12 месеца
включително текущия – 50 610.81 лева.
В
оборота, подлежащ на облагане след задължителната регистрация по ЗДДС за
ревизирания период били включени и неотразени покупки на стоки от „Бест“ ЕООД с
включена надценка 84.73 % /декларирана от задълженото лице/ за 2013 година и
40.02 % за 2014 г. Така за периода 29.04-30.04.2013 г. бил приет оборот от
736.29 лева, в който се включвала
неотразена покупка от „Бест“ ЕООД на стойност 264.14 лева; за периода май 2013
г. бил приет оборот от 5286.93 лева, в
който се включвала неотразена покупка от „Бест“ ЕООД на стойност 217.76 лева;
за периода юни 2013 г. бил приет оборот от 5 846.67 лева, в който не се включвали неотразени покупки от
„Бест“ ЕООД; за периода юли 2013 бил приет оборот от 6907.22 лева, в който се включвала неотразена покупка от
„Бест“ ЕООД на стойност 224.78 лева; за периода август 2013 бил приет оборот от
6667.71 лева, в който не се включвали
неотразени покупки от „Бест“ ЕООД; за периода септември 2013 г. бил приет
оборот от 5462.67 лева, в който не се
включвали неотразени покупки от „Бест“ ЕООД; за периода октомври 2013 бил приет
оборот от 736.29 лева, в който не се
включвали неотразени покупки от „Бест“ ЕООД; за периода ноември 2013 г. бил
приет оборот от 3391.81 лева, в който не
се включвали неотразени покупки от „Бест“ ЕООД; за декември 2013 г. бил приет
оборот от 4671.68 лева, в който се
включвала неотразена покупка от „Бест“ ЕООД на стойност 136.55 лева; за периода
януари 2014 г. бил приет оборот от 5292.19 лева, в който се включвала неотразена покупка от
„Бест“ ЕООД на стойност 286.86 лева; за периода февруари 2014 г. бил приет
оборот от 4674.12 лева, в който не се
включвали неотразени покупки от „Бест“ ЕООД; за периода 01.03.-09.03.2014 г.
бил приет оборот от 1070.38 лева, в
който не се включвали неотразени покупки от „Бест“ ЕООД.
С
оглед на така установеното било прието, че
регистрация по ЗДДС е следвало да се осъществи до 14.04.2013 г., което
не е сторено в срок, а ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС считано от
10.03.2014 г. Предвид установеното е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3,
т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато
е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок. като са приели,
че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. На основание разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, във
връзка с чл. 25, ал. 2 от с.з. и чл. 122, ал. 1. т. 2. т. 3 и т. 4 и чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за посочения период допълнително е определен дължим косвен данък
в размер на 9 224.82 лева и на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от
ЗЛВДТДПДВ е определена лихва за закъснение при внасянето на данъка в размер на
6 676.63 лева. Като са взели предвид, че дейността на РЛ е търговия на
дребно с хранителни и промишлени стоки и кафе-аперитив, органите по приходите
са приложили нормата на чл. 67. ал. 2 от ЗДДС, като са приели, че данъкът е
включен в договорената цена.
Ревизиращите
органи приели, че с оглед установените резултати от дейността на ЕТ „С.К.“ по
КСО за фонд ДОО по годишно изравняване е
дължима сумата от 11.00 лева, която била олихвена на
основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДДВ за периода от 01.05.2013 г. до
16.11.2020 г. със сумата в размер на
8.61 лева. Тази сума била получена при направено изравняване между установената
реална сума на осигурителен доход от 5107.49 лева и декларираната от лицето
осигурителна сума от 5040 лева и при прилагане на процента на осигурителните
вноски върху разликата от 16.3 на сто.
Ревизиращите органи приели, че с оглед
установените резултати от дейността на ЕТ „С.К.“ по КСО за фонд ДЗПО
– УПФ по
годишно изравняване е дължима сумата от 3.37
лева,
която била олихвена на основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДДВ за периода
от 01.05.2013 г. до 16.11.2020 г. със сумата в
размер на 2.64 лева. Тази сума била получена при направено изравняване между
установената реална сума на осигурителен доход от 5107.49 лева и декларираната
от лицето осигурителна сума от 5040 лева и при прилагане на процента на
осигурителните вноски върху разликата от 5 на сто.
Ревизиращите
органи приели, че с оглед установените резултати от дейността на ЕТ „С.К.“ по за фонд ЗО
по
годишно изравняване е дължима сумата от 5.40
лева,
която била олихвена на основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДДВ за периода
от 01.05.2013 г. до 16.11.2020 г. със сумата в
размер на 4.23 лева. Тази сума била получена при направено изравняване между
установената реална сума на осигурителен доход от 5107.49 лева и декларираната
от лицето осигурителна сума от 5040 лева и при прилагане на процента на
осигурителните вноски върху разликата от 8 на сто.
Направените констатации в РА са
били оспорени от ревизираното лице, като в процесното решение директорът на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП е изложил подробни съображения защо
счита, че направените възражения са неоснователни.
В хода на делото е била назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за задача да се преизчислят
задълженията по ЗДДС като се вземат предвид
констатациите в докладите, изготвени от Г.И.К.и Е.Й.И. от отдел „Оперативни
проверки“ към ТД на НАП Пловдив по работни карти от 30.08.2013 г., според които
ЕТ „С.К.“ е достигнала оборот за регистрация по ЗДДС в размер на 54 506.99
лева за периода 01.08.2012-31.07.2013 г. Вещото лице е посочило в заключението
си, че съгласно констатациите на проверяващите И. и Керемидов, ЕТ „С.К.“ е
следвало да бъде регистрирана по ЗДДС на 14.08.2013 г., което не е сторено и
следователно за формирания оборот след тази дата е бил дължим ДДС на основание
чл.102, ал.3, т.1 от ДДС. Изчислен е дължимият ДДС до датата на регистрацията
10.03.2014 г. и е установено, че ЕТ е
подало задължителните отчетни регистри – дневник на продажбите и дневник на
покупките съгласно изискванията на чл.124 от ЗДДС за месец март 2014 г. С оглед
на това е изчислен дължим ДДС за периода 29.08.2013- 28.02.2014 г. В табличен
вид е представен установения оборот за периода на ЕТ, като е посочено, че за
месец декември 2013 г. оборотът е завишен със сумата от 136.55 лева –
неотразени покупки от „Бест“ ЕООД + 84.73 % надценка, декларирана от ЗЛ, а за
месец януари 2014 г. оборотът е завишен със сумата от 286.86 лева – неотразени
покупки от „Бест“ ЕООД + 40.02 % надценка, декларирана от ЗЛ. С оглед на
установения оборот били изчислени дължимият ДДС, както и дължимата лихва за
просрочие, изчислена към 14.01.2021 г.,
на която дата бил издаден РА. Така според вещото лице дължимият ДДС е в размер
на 4896.33 лева и дължимата лихва за просрочие е в размер на 3506.14 лева.
При тази фактическа обстановка
съдът намира жалбата за неоснователна:
В случая основно спорът между
страните се свежда до това на коя дата за ЕТ „С.К.“, е възникнало задължение за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, както и какъв е размерът на
облагаемия оборот, при съобразяване с разпоредбите на чл. 96
изречение второ от ЗДДС и чл. 102,
ал. 4 от същия закон, следва ли да се приемат за реално осъществени
доставки тези приети от органите по приходите за неотчетени от ревизираното
лице и с доставчик „Бест“ ЕООД, както и дължими ли са лихви за просрочие
предвид спирането на ревизионното производство.
От доказателствата в
административната преписка безспорно се установява, че по отношение на жалбоподателят в ревизираният период са
издавани множество фактури от регистрирани по ЗДДС лица, сред които „Топ Дринкс“ ЕООД,
„Атик“ ООД. „Бултес“ ООД, „Ден“ АД, „Данан"
ООД, РПК „Белово“, „Хлебмаш комерс 95“ АД, ЕТ „Маяк-8“ и „Бест“
ЕООД. Не се спори между страните, че по отношение на издадените от „Топ Дринкс“ ЕООД, „Атик“
ООД. „Бултес“ ООД, „Ден“ АД, „Данан"
ООД, РПК „Белово“, „Хлебмаш комерс 95“ АД и ЕТ „Маяк-8“ не са
събрани категорични доказателства, че ЕТ „С.К.“ е получател по реално доказани
доставки. Не се спори и по отношение на това, че издадените на ЕТ „С.К.“ от ЕТ
„ВИК-Величка Катинова“ са извън периода и за тях е изтекла предвидената в
закона 10 годишна давност. По отношение конкретно на този ЕТ следва да се
отчита и че Окръжна прокуратура гр.Пазарджик е приела липса на извършено
престъпление с предмет доставките по издадените фактури, но и сочи че тези
доставки реално не са извършени. Доколкото обаче е налице и посочената законова
предвидена погасителна давност, то този въпрос въобще не е от значение за
изясняване на настоящото дело. По-късно ще бъде посочено има ли значение
обстоятелството, че именно предвид воденото досъдебно производство с предмет
доставките от ЕТ „ВИК – Величка Катинова“ е било спряно ревизионното
производство спрямо ЕТ „С.К.“. Без значение за правилното разрешаване на делото
са и приетите за недоказани доставки от доставчиците „Топ Дринкс“ ЕООД,
„Атик“ ООД. „Бултес“ ООД, „Ден“ АД, „Данан"
ООД, РПК „Белово“, „Хлебмаш комерс 95“ АД и ЕТ „Маяк-8“, тъй
като не са начислени с РА задължения по ЗДДС по отношение на ревизираното лице
предвид такива доставки.
Според настоящия съдебен състав
липсва основание да се приеме подобен извод и по отношение на „Бест“ ЕООД, за
който доставчик е прието, че издадените фактури в ревизирания период са
издадени във връзка с реално осъществени доставки.
Продажбите на стоки от „Бест“
ЕООД, обективирани с фактури издадени на ЕТ „С.К.“, представляват доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, извършени на територията на страната. Същите са облагаеми по смисъла
на чл. 12 от ЗДДС. Установени са следните издадени фактури
от „Бест“ ЕООД, които не са били отразени в счетоводството на ЕТ „С.К.“
:
Фактура №012/********** от
08.10.2012 на стойност 150.95 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани
като вид и количество. Тази фактура била подписана като получател от С.К..
Същата била придружена с издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите
на дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода 01.10.2012 – 31.10.2012
г. и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за
издадени касови бележки за 08.10.2012 г.
Фактура №012/********** от
04.04.2013 на стойност 119.16 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани
като вид и количество. Тази фактура била подписана като получател от С.К..
Същата била придружена с издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите
на дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода 01.04.2013 – 30.04.2013
г. и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за
издадени касови бележки за 04.04.2013 г.
Фактура №012/********** от
02.05.2013 на стойност 98.23 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани
като вид и количество. Тази фактура била подписана като получател от С.К..
Същата била придружена с издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите
на дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода 01.05.2013 – 31.05.2013
г. и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за
издадени касови бележки за 02.05.2013 г.
Фактура №012/********** от 04.07.2013
на стойност 101.40 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани като вид и количество.
Тази фактура била подписана като получател от С.К.. Същата била придружена с
издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите на дружеството,
синтетична оборотна ведомост за периода 01.07.2013 – 31.07.2013 г. и отразена
счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за издадени
касови бележки за 04.07.2013 г.
Фактура №014/********** от 19.12.2013 г. на
стойност 61.60 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани като
вид и количество. Тази фактура била подписана като получател от С.К.. Същата
била придружена с издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите на
дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода 01.12.2013 – 31.12.2013 г.
и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за
издадени касови бележки за 19.12.2013 г.
Фактура №014/********** от 19.12.2013 г. на
стойност 61.60 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани като
вид и количество. Тази фактура била подписана като получател от С.К.. Същата
била придружена с издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите на
дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода 01.12.2013 – 31.12.2013 г.
и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за
издадени касови бележки за 19.12.2013 г.
Фактура №012/********** от 16.01.2014 г. на
стойност 42.57 лева с предмет хранителни стоки, подробно описани като
вид и количество. Тази фактура била подписана като получател от С.К.. Същата
била придружена с издаден фискален бон, включена в дневник за продажбите на
дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода 01.01.2014 – 31.01.2014 г.
и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за периода и в паметта на ФУ за
издадени касови бележки за 16.01.2014 г.
Фактура №012/********** от 30.01.2014 г. на
стойност 128.16 лева с предмет хранителни стоки,
подробно описани като вид и количество. Тази фактура била подписана като
получател от С.К.. Същата била придружена с издаден фискален бон, включена в
дневник за продажбите на дружеството, синтетична оборотна ведомост за периода
01.01.2014 – 31.01.2014 г. и отразена счетоводно в сметка 501 по дебита за
периода и в паметта на ФУ за издадени касови бележки за 30.01.2014 г.
Сочените фактури съдържат всички необходими
реквизити, подписани са както от доставчика, така и от получателя. Налични са и
останалите необходими реквизити на фактурата - данни за вид, количество и
стойност на стоките, предмет на доставката, което в настоящия случай е налице.
С полагането на подпис се обективират действително извършени доставки от
страните по процесиите стоки, а собствеността е прехвърлена върху едноличния
търговец. Пряка последица от наличието на доказателства, че собствеността на
стоките е прехвърлена на РЛ е, че може да се докаже последваща продажба на процесните
стоки, при която да бъдат укрити приходите, предвид това. че стоките не са
осчетоводени при тяхното придобиване, не са установени като налични, не са
констатирани брак, липси и излишъци по счетоводни данни. Според твърденията на
лицето в хода на ревизионното производство и при обжалването на РА пред
директора на ОДОП Пловдив, няма укрити приходи, защото всички са отчетени чрез
касовите апарати. Тоест следва да са отчетени и приходите, във връзка с
продажби на стоките, придобити с неосчетоводените покупни фактури.
Доказателства в подкрепа на твърдяното обаче не са представени, както в хода на
ревизионното производство, така и в хода на настоящото дело. В производството
по обжалването на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите
е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
От друга страна във фактурите се сочат за доставени стоки, които са пряко
свързани с независимата икономическа дейност на жалбоподателят. Установява се,
че за тези доставки е редовно начислен ДДС от доставчика, както и че същите са
включени по установения от закона ред както в дневниците за покупки и продажби
на „Бест“ ЕООД, така и в подаваните справки-декларации по ЗДДС. Дадените
обяснения от управителя на „Бест“ ЕООД по отношение на транспорта на стоките и
обстоятелството, че същите са предадени лично на ЕТ „С.К.“ и са транспортирани
с транспорт на получателя на доставката не са оборени по какъвто и да било
начин нито в хода на ревизионното производство, нито по настоящото дело.
Единственият аргумент по делото, с който се иска да бъдат изключени от
доказателствата по делото сочените фактури и доставките по тях е
непредставянето на оригиналните фактури от органите по приходите. Тук обаче
следва изрично да се подчертае, че оригинали на фактури не се съхраняват от
органите на НАП, а се съхраняват в счетоводството на страните по доставките и
би следвало оригинал на фактурите да се намира и в счетоводството на
жалбоподателят. Установено е обаче, че тези фактури въобще не са отразени счетоводно
от ЕТ „С.К.“, което правилно е било преценено като укриване на приходи в
резултат на реализирана продажба на стоки, чието получаване е било реално, но е
било укрито. С оглед изложеното, правилно е прието, че доставките са реални,
респективно липсват основания за изключването им от оборота на ЕТ „С.К.“ при
преценката кога е достигнат прага за регистрация по ЗДДС, респективно за това
какъв данък следва да се начисли след тази дата по отношение на доставките, за
които е бил дължим ДДС, но не е начислен.
Предвид на това правилно е прието в РА и в
процесното решение, че ревизиращите органи обективно, в условията на максимално
пълно доказване са изложили своите мотиви, с оглед на които са преминали към
извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като основанието по т. 2 от
ал. 1, е доказано с допустими от ДОПК доказателствени средства. Разпоредбата на
чл. 122. ал. 1 от ДОПК изрично предвижда и урежда правната възможност
ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на
данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8
точки обстоятелства.
Приложеният от органите по приходите подход за
определяне на основата за облагане с косвен данък за ревизирания отчетен период
е по принцип законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и
обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на
особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК.
Съгласно чл. 124. ал. 2 от ДОПК, в производството
по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от него е подкрепено със
събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид
събраните в хода на ревизията доказателства. Освен това, в настоящото
производство жалбоподателката не представя доказателства, които да обосноват
друг правен извод, различен от този на органите по приходите. В случая правилно
е прието, че е относимо и решение на СЕС (седми състав) от 5 октомври 2016 г.
по дело С-576/15 във връзка с неотразени покупни фактури. Според Съда ДДС
Директивата допуска национална правна уредба, по силата на която, когато в
склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и
свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на
данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че
данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица,
и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на
фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени
в посочената директива.
Предвид горното, обосновано е прието от органите по
приходите за доказано, че ревизираното лице е получило стоките по спорните
фактури. В тази връзка може да се приеме, че е налице и последващото им
отчуждаване и евентуалното задължение за отчитане на приходи от тези продажби и
за дължим косвен данък.
Вторият и основен спорен въпрос е кога е следвало
да се регистрира лицето по ЗДДС. Жалбоподателката счита, че оборотът за
задължителна регистрация по този закон е достигнат за периода 01.08.2012 г. -
31.07.2013 г. и възлиза на 54 506,99 лв., като се позовава на приложен доклад
от отдел „Оперативни проверки“, а не към 31.03.2013 г.. както са определили
приходните органи. Този аргумент не може да бъде споделен, тъй като към момента
на извършването на проверката от отдел „Оперативни проверки“ не е било възможно
въз основа единствено на данните от фискалните устройства да се установи, че ЕТ
„С.К.“ е укрила получени доставки от доставчик „Бест“ ЕООД, тъй като механизма
на укриването на тези доставки е липсата на осчетоводяване и последващото
отчуждаване на стоките без издаването на документи доказващо това. Едва в хода
на ревизионното производство и предвид направената насрещна проверка на „Бест“
ЕООД е могло да се установи кои точно от доставките получени от жалбоподателят
от този доставчик са били укрити. С
оглед на наличните по преписката доказателства, съдът счита, че правилно е
прието, че оборът необходим за регистрация по ЗДДС е достигнат за 12
последователни месеца към 31.03.2013 г. Изрично следва да се подчертае, че този
оборот би бил достигнат дори и да се приспадне сумата от 290.17 лева, която е
укрита като оборот през месец октомври 2012 г. в резултат на получена доставка
от „Бест“ЕООД, стоките от която са били отчуждени от ЕТ „С.К.“ в последствие. Както
вече беше посочено обаче липсват основания да се приеме, че такава доставка не
е била реално получена, респективно липсват основания да се приеме, че следва
сочената сума през октомври 2012 г. да бъде приспаданата от оборота на ЕТ за
този период.
Установеното дава основание и да не се кредитира
заключението на вещото лице, макар същото правилно да е сметнало размера на
дължимия ДДС и лихвата върху него. Това е така, тъй като изначално задачата
поставена на вещото лице по изрично настояване на жалбоподателят и процесуалния
му представител предполага регистрация по ЗДДС съгласно приемане на дата
31.07.2013 г. за достигане на оборот над 50 000 лева. Тази дата обаче,
както вече се посочи е значително след датата на която действително е следвало
да се регистрира ЕТ „С.К.“ по ЗДДС, тъй като от доказателствата се установява
именно приетата от органите по приходите дата 31.03.2013 г. Ето защо
заключението на вещото лице не е достатъчно основание да се приеме, че
установеният с РА размер на ДДС и лихвата дължима за него следва да бъде коригиран.
Безспорно до 14.04.2013 г.
/съгласно редакцията на чл.96, ал. 1 от 2007 г. – приложима към момента, в
който е достигнат оборота/, включително от страна на ЕТ „С.К.“ не е подадено
заявление за регистрация по ЗДДС. В разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ясно са
разграничени две хипотези, в които задължените лице имат задължение да подадат
заявление за регистрация по ЗДДС. Едната хипотеза засяга достигане на оборот за
регистрация по ЗДДС от 50 000.00 лв. през дванадесет последователни
данъчни периода, а другата засяга случаите, при които е достигнат оборот за
регистрация от 50 000.00 лв. през два последователни данъчни периода. И в
двете хипотези данъчно задължените лица имат задължение за подаване на
заявление в 14-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът /редакция
към датата, в която жалбоподателят е достигнал този оборот/.
Именно и поради тази причина за
дружеството възниква задължение за регистрация по ЗДДС при спазване на
разпоредбата на чл. 96,
ал. 1 изречение първо от ЗДДС, а именно реализиран е облагаем
оборот в рамките на дванадесет последователни месеца, който надвишава 50000.00
лв. С оглед на това и по отношение на последващите доставки също е бил дължим
ДДС.
Регистрацията по ЗДДС на
10.03.2014 г. не води след себе си извод, че от страна на дружеството е
извършено действие при спазване на императивните разпоредби на чл. 96,
ал. 1 изречение първо от ЗДДС, тъй като тази регистрация е
настъпила близо година след достигането на необходимия за регистрация по ЗДДС
оборот. В настоящия казус от значение са два основни факта: 1/ да е възникнало
задължение за задължителна регистрация по ЗДДС; 2/лицето да не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона срок. В конкретният
случай и двете предпоставки са налице. Механизмът за установяване на размера на
оборота и датата на която е следвало да се регистрира и размера на дължимия
данък се определя след данъчен контрол. Констатациите и определените задължения
се обективират единствено в ревизионен акт. Следователно механизмът, с който
може да се задължи данъчно задълженото лице да изпълни своето задължение за внасяне
на данъка, е установяване на размера му с ревизионен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 102,
ал. 3 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ, Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от
1.01.2013 г. /за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.
96, ал. 1, изречение първо, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с
които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
Според чл. 2 от ЗДДС, обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездни доставки
на стоки или услуги. Доставка на стока е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката - чл. 6, ал.
1 ЗДДС. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по този закон е
доставката на стоки или услуги. Данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена - ал. 2. На
датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли - чл. 25,
ал. 6 от ЗДДС. От съдържанието на издадените по отношение на ЕТ „С.К.“ фактури от „Бест“
ЕООД и останалите доказателства във връзка с тях не може да се направи извод,
че няма реално осъществени доставки на сочените във фактурите хранителни стоки.
Ето защо според съда безспорно е налице данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС.
Когато се касае за случай на
първоначална регистрация по ЗДДС съгласно сега действащия закон, в хипотезата,
когато регистрацията се извършва по инициатива на органа по приходите, същата
действително е занапред, но за периода от датата на която е надвишен оборотът
до датата на регистрация законодателят използва правна фикция, като приравнява
нерегистрираното данъчнозадължено лице през този период на регистрирано такова.
По тази причина всички задължения вменени в тежест на едно добросъвестно,
доброволно регистрирало се лице се считат вменени в тежест и на пропусналото да
извърши регистрацията си доброволно лице. Обратното би било равносилно на
дискриминация и на черпене на допълнителни права от собственото противоправно
поведение на закъснелия с регистрацията си правен субект.
Правилно органите по приходи са
приложили разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС /в редакцията
действаща към месец март 2013 г./, чл.102, ал.5 от ЗДДС вр. чл.25, ал.2 от ЗДДС
и чл.122, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ДОПК и чл.122, ал.2 от ДОПК във връзка
с чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС и при съобразяване
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2
от ППЗДДС и са начислили дължим ДДС в размер 9 2224.82 лв., определен върху
сумата на реализираните приходи от продажби за периода от 29.04.2013 г. до
09.03.2014 г. Правилно, на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, е начислена лихва в размер 6
676.63 за периода от 15.04.2013 г. до датата на издаване на оспорения РА.
По отношение на изложените
възражения относно неправилно начисляване на лихва за периода на спряното
ревизионно производство, съдът счита, че това възражение е неоснователно.
Установените с РА данъчни задължения по никакъв начин не касаят доставки от ЕТ „ВИК-Величка
Катинова“, във връзка с воденото срещу който ЕТ досъдебно производство е било
спряно ревизионното производство. От друга страна се установява, че самото
спиране е станало по искане на ревизираното лице. Разпоредбата на чл.175, ал.1
от ДОПК не предвижда отпадане на лихви
за неплатените в законоустановените срокове публични задължения, ако същите са
установени след възобновяване на спряно ревизионно производство за периода на
спирането. Ето защо, правилно е становището на директора на ОДОП Пловдив при ЦУ
на НАП, че такива са дължими.
Що се касае до установените
задължения по КСО и ЗЗО, съдът счита че правилно са определени същите. След
направена справка в информационната система на НАП е установено, че С.В.К., с
подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигурявашите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
липа, е декларирала упражняване на трудова дейност, считано от 15.01.2004 г.
като собственик на ЕТ и осигуряване за всички осигурителни рискове. От
ревизираното лице е подадена информация с декларация обр. 1 и декларация обр.
6. съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ат. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005 г. (отм. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2020 г.) и е деклариран размерът на
дължимите вноски за ЗОВ за ревизирания период (2009 г. - 2013 г.) Лицето е
внесло декларираните осигурителни вноски, заедно с дължимите лихви. На основание чл. 4, ат. 3. т. 2
от КСО. С.В.К. попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност
поради обшо заболяване за старост и за смърт - лицата, упражняващи трудова
дейност като еднолични търговци, лицата, собственици или съдружници в търговски
дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се
облагат по реда на чл. 26, ат. 7 от ЗДДФЛ. Лицето е избрало да се осигурява и
за фонд „Общо заболяване и майчинство" (чл. 4. ат. 4 от КСО). Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност - чл. 6, ат. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните
вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица
и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната
година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи
осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд -
лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на
държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО - УПФ. като
осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни
вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по
ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и
по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни
вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в
размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване
и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се
лица. които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на
данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика
между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по
реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от
доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При извършване на ревизия
органите по приходите могат да установят осигурителен доход, различен от
дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Основание за това са разпоредбите на чл. 3. ал. 3. т. 1 от Наредбата за
елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски, според които при определяне окончателния размер на
осигурителният доход за самоосигуряващите се лица - осигурителен доход за 2012 г., са начислени дължимите лихви на основание чл.
113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175. ал. 1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 33
от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички
български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със
Закона за бюджета на НЗОК (чл. 29, ал. 3 от ЗЗО). Здравноосигурителните вноски
за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният
търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества
и лицата, регистрирани като" упражняващи „свободна професия и/или
занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде
по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се
лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от
дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Както се посочи за 2012 г. са
установени укрити приходи за месец октомври 2012 г. в размер на 290.17 лева,
като при спазване на законовите изисквания по сочените закони е завишена сумата
въз основа, на която следва да се изчислят задълженията от декларираната
осигурителна сума 5040 лева на реално установената такава 5107.49 лева. Направеното
възражение за липса на доказателства, че тази сума е формирана от трудова
дейност е неоснователно, тъй като укритите доходи са реализирани пряко от
дейността на ЕТ, поради което и правилно е завишена осигурителната сума за 2012
г. Правилно са определени сумите за довнасяне по ДОО в размер на 11.00 лева и лихви в размер на 8.61 лева, ДЗПО – УПФ в
размер на 3.37 лева и лихви в размер на 2.64 лева и ЗО в размер на 5.40 лева и лихви в размер на
4.23 лева. По отношение на тези дължими осигурителни вноски са приложени
правилно действащите към 2012 г. ставки, поради което и няма как да се установи
различен размер на главницата за тези задължения. При правилно установената главница
коректно са установени и дължимите лихви.
Поради изложеното
дотук, жалбата против ревизионния акт като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един
адвокат, което изчислено върху материален интерес от 15 936.70 лв. според
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1008.10 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 160,
ал. 1, предложение последно във връзка с чл. 83,
ал. 4 от ДОПК, Административен съд Пазарджик – 13 - състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.К.,
действаща в качеството си на ЕТ „С.К.“, подадена чрез адв.С.Д.Х. против Ревизионен акт №
Р-13-1401219-091-001/14.01.2021 г., издаден от възложилия ревизията началник
сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
Х 212/08.04.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за
приходите, с който на жалбоподателя са допълнително установени задължения по
ЗДДС, КСО и ЗЗО, както следва : за периода от 29.03.2013 г. до 10.03.2014 г. е
начислен ДДС на стойност 9 224.82 лева, ведно с прилежащи лихви в размер
на 6 676.63 лева; за 2012 година са начислени вноски за ДОО в размер на 11.00
лева и лихви в размер на 8.61 лева; за 2012 г. са начислени вноски за ЗО в
размер на 5.40 лева и лихви в размер на 4.23 лева и за 2012 г. са начислени
вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 3.37 лева и лихви в размер на 2.64 лева или
всичко установени задължения в общ размер на 9 244.59 лева и лихви в
размер на 6 692.11 лева.
Осъжда С.В.К., действаща в
качеството си на ЕТ „С.К.“да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото
в размер на 1008.10 /хиляда и осем лева и десет стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/