№ 202
гр. Благоевград, 14.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора А. Кр. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600185 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор
А..
Жалбоподателят С. С. не се явява, редовно уведомен.
Явява се защитникът адв. И. Д., редовно упълномощен.
ДОКЛАДВА СЕ, че жалбоподателят С. С. е представил декларация, че няма да
присъства днес, поради което не е доведен от органите на ОЗ „Охрана“.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ, че делото е образувано по повод депозирана въззивна жалба
от защитника на обвиняемия по ДП №2/2025г. по описа на ГПУ Златарево
срещу определение №42/07.02.2025г., постановено по ЧНД №79/2025г. по
описа на РС Петрич, с което по отношение на обвиняемия С. е взета най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Излагат се
съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното определение.
Настоява се, че не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК и се иска
отмяна на определението и вземане на по-лека мярка за неотклонение от
задържане под стража. Предлага се парична гаранция в минимален размер.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам депозираната жалба като неоснователна. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. Д.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържам депозираната
жалба с изложените в същата съображения. Нямам искания за събиране на
нови доказателства.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам определението на
първостепенния РС Петрич, с което е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на обв.С., за правилно и законосъобразно. Съдът
мотивирано е посочил наличието на предпоставките, изискуеми съгласно
2
разпоредбата на чл.63 за взимане на най-тежката мярка за неотклонение.
Считам, че категорично е налице обоснованото предположение, че именно
обвиняемият е извършил вмененото му престъпление, като това се извежда от
разпита на всички разпитани по делото свидетели, включително и
проведените пред съдия такива. Считам, че липсва каквото и да е
доказателство в противната насока, което да обосновава това предположение,
че именно обвиняемият е съпричастен към вмененото престъпление. Също
обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда високо
наказание „лишаване от свобода“ кумулативно с „глоба“ и „конфискация“,
тежко по смисъла на закона и „лишаване от свобода“, регламентирано в чл.63.
Намирам, че в случая е налице, за разлика от първостепенния съд, е налице и
опасност от укрИ.е, независимо от наличието на установен адрес на
обвиняемия, доколкото с оглед съдебното му минало и при наличие на реална
възможност, с оглед съдебното му минало за налагане на ефективно налагане
при осъждане за това престъпление, може да бъде и е обяснимо от житейска
гледна точка да е налице стремеж към избягване на наказателна репресия.
Намирам, че е налице опасност от извършване на престъпление в случая
доколкото се касае за лице с богато съдебно минало, осъждано за
престъпление от общ характер, включително на „лишаване от свобода“ с
ефективно изтърпяване на наказанието.
Поради тези съображения намирам, че единствената адекватна мярка за
неотклонение, която би могла да осъществи целите на чл.57 НПК, е именно
най-тежката такава „задържане под стража“ спрямо обвиняемия и за това моля
да потвърдите определението на РС Петрич като правилно и законосъобразно.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, както заявих преди малко поддържам
депозираната жалба, считайки първоинстанционното определение за
неправилно и незаконосъобразно. Действително, както каза и прокурорът
днес, на доверителят ми е повдигнато тежко по смисъла на закона обвинение,
за което законодателят след изменението на Наказателния кодекс през 2023г. е
увеличил предвиденото наказание за разпоредбата на чл.280 НК, а именно
„лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, „глоба“ и „конфискация“ на част или
цялото имущество на ищеца. Поради тези факти и обстоятелства в жалбата
съм изразил становище досежно това е ли налице обоснованост на
3
обвинението и тези доказателства, които са събрани за точната квалификация,
която е приложена в конкретния случай, именно, както заявих в разпоредбата
на чл.280, ал.2, т.3 и 4 НК. Според мен към настоящия момент липсват
каквито и да е доказателства от събраните в хода на ДП, които да дадат
основание да се приеме, а именно наличие на първата предпоставка за точно
това обвинение.
Макар че многократно в практиката си лично вие сте имали възможност да се
произнесете по мерки за неотклонение, където основно се цитира, че става
въпрос за работно обвинение, за първоначален етап на разследването, става
въпрос за възможност, дадена от закона на прокурора да промени обвинението
в един по-късен момент, но с оглед задължението, което НПК е вменил в
задължение на разследващите, съответно и на наблюдаващия прокурор, за
това дали и следва ли да се повдигне обвинение ако не са събрани достатъчно
доказателства за виновността точно по това обвинение на обвиняемото лице,
законът е категоричен, че макар и в начален етап от разследването, макар и в
неизяснена до там фактическа обстановка, каквато е според мен, и практиката
каквато има съответния върховният съд в неколкократните си тълкувателни
решения и другата съдебна практика, следва да се приеме, че за да се повдигне
обвинение, съответният разследващ или следовател трябва да събере с
категоричност доказателства, които да дадат основание на същия да повдигне
по точно този текст обвинение на обвиняемото лице. Считам, че дори не
следва да се приеме, че минималният необходим кръг от тези доказателства е
наличен, че за да се допусне, че същият е извършител на престъпление по
чл.280. Тъй като вие сте запознати с доказателствата по делото доверителят
ми е роден в селото, над което е задържан, т.е. това е ежедневната му
дестинация, където същият пребивава и е бил с неговия автомобил, където е
бил спрян за проверка. Не говорим за действия, които същият се е опитвал да
предотврати тази проверка или да се отклони по какъвто и да е повод в този
район. Не считам, че от тези доказателства и описанието, както е на самото
обвинение в района на 32-ра гранична пирамида на държавната граница,
именно в селото, където същият е роден, с. Ч., същият е задържан от
граничните полицейски власти. Както се вижда от разпита на свидетелят
турски гражданин, който според мен дори не знам как е снета и неговата
самоличност, установено лицето, тъй като няма документ за самоличност, но
това в хода на ДП би следвало, ако ни се даде такава възможност, да се
4
установи, но това лице, турски гражданин, както се установява от разпита
пред съдия е заявил, че не познава шофьора на този автомобил, не е
разговарял с него, не е заплащал каквито и да е финансови средства на същия.
В разпита на полицейските служители същите твърдят, че пред тях
доверителят ми е заявил, че е следвало да заведе това лице до границата.
Неколкократно полицейските служители заявяват това обстоятелство като
установяващ факт, който настоящият съд би трябвало да коментира. Или
всичко казано до тук дава основание за мен да изложа тези мотиви и
приемайки, че точно обвинението по чл.280 не следва да бъде прието за
обосновано. Напротив, за мен, ако действително в хода на разследването бъдат
установени някаква съпричастност на доверителя ми към някаква
неправомерна дейност от негова страна, следва да се квалифицира като такова
по разпоредбата на чл.281, а именно ако действително целта, макар за мен да е
неустановена на ДП, е била на този чужд гражданин да премине в Република
Македония, което е доста учудващо от твърдения от него маршрут – от
Турция, през Гърция, през България, следващ Северна Македония, т.е. влязъл
е в ЕС пък после е искал да излезе, нещо, което за мен е неустановено с
категоричност, та в този ред на мисли считам, че ако се приеме, че е налице
разпоредбата на чл.281, там се предвижда друга наказателна отговорност,
която законодателят е предвидил с наказание от 1 до 6 години. Макар че, както
заявих, и в гр.Петрич да е бил спрян от полицейските служители, на същият е
следвало да му бъде повдигнато обвинение в града, че е превозвал чужд
гражданин с тази единствена цел, установена от разпита на турския
гражданин.
На следващо място, не мога да се съглася с мотивите, които са изложени от
първоинстанционния съд относно факта и обстоятелството за това, че от
доказателствата по делото следва да се направи извод за наличие на реална
опасност доверителят ми да извърши друго престъпление, макар че днес
прокурорът не се съгласи с мотивите на първоинстанционния съд относно
изводите, че не е налице опасност от укрИ.е предвид изложените
обстоятелства.
Уважаеми окръжни съдии, в кориците на делото се намират две справки за
съдимост на доверителя ми, от които е видно, че действително той има
предходни осъждания, които датират повече от 20 години. Едно от
5
осъжданията, които са налични по отношение на същия, същият е осъден на
ефективно наказание за срок от 10 години, като през 2007 година с
определение от 15.03.2007г. на ОС Кюстендил по ЧНД №178/2007г. същият е
освободен предсрочно условно от затвора и е изтърпял остатъка от
наказанието си от 2 години, 11 месеца и 11 дни. Ако приемем, че този остатък
от близо 3 години е изтърпян на дата 15.03.2010г. до настоящия момент са
изминали 14 години, които съгласно разпоредбата на чл.88а би следвало
настоящият съдебен състав, а и всеки да приеме, че доверителят ми е
реабилитиран на това основание. Ето защо не мога да се съглася, че
реабилитацията, заличавайки предходните осъждания, към настоящия момент
и към извършване на това противоправно деяние, за което е повдигнато
обвинение на доверителя ми, следва да се счита за неосъждан и с оглед на това
обстоятелство към настоящия момент считам, че от доказателствата по делото
не може да се направи такъв извод само от фактите, че същият е предходно
осъждан, какъвто е извода на първостепенния съд, каквито и доводи в
днешното съдебно заседание се изтъкнаха. Неколкократно се опитвам да
убедя и доверителя ми относно фактите, които бяха изложени пред
първоинстанционния съд относно трудовата ангажираност, да се изложат
допълнителни доказателства относно фактите с неговия работодател, но не
можахме да осигурим такива доказателства, но в кориците на делото е
трудовият му договор, който доказва, че същият е с поС.на трудова
ангажираност, има поС.ен адрес, има семейство, малолетно дете, за което
следва да се грижи и това са задържащи факти и обстоятелства, които съдът
при вземане на решението си следва да анализира и да прецени доколко най-
тежката мярка за неотклонение следва да бъде наложена по отношение на моя
доверител.
За яснота ще спомена и практиката на САС, който по идентичен казус с
протоколно определение от 06.02.2025г. прие, че може да бъде гарантирано
участието и целите, визирани от законодателя в НПК и на лице, което е
осъдено, с друга мярка за неотклонение, различна от тежката. Аз в своята
жалба съм посочил аргументи и искане за налагане на по-лека мярка за
неотклонение, а именно „парична гаранция“ предвид трудовата ангажираност
на доверителя ми, но дори ако приемете, че от тези доказателства по делото
може да се направи обосновано предположение за авторството на доверителя
ми по този текст, по който е привлечен като обвиняем, моля да прецените дали
6
една мярка „домашен арест“ може да гарантира нормалното приключване на
настоящото наказателно производство, макар че този турски гражданин в ДП
не са събрани доказателства за търсене на него на наказателна отговорност, но
в конкретния случай може би ще е необходимо да се изяснят допълнителни
факти и обстоятелства с негов повторен разпит, за който ние най-вероятно ще
настояваме.
С оглед поведението на доверителя ми и доказателствата, събрани в хода на
ДП, моля да отмените определението на РС Петрич, с което е взета най-
тежката мярка за неотклонение и постановите друго, с което да вземете по-
лека такава с която, както заявих, по мое усмотрение целите, визирани от
законодателя в НПК могат да бъдат гарантирани с ограничаване
придвижването на доверителя ми и постановяване „домашен арест“ на същия.
Съдът се оттегля на съвещание.
Заседанието продължава в 15.00 часа.
След съвещание като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото съдът намира следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат И. Д., в
качеството му на защитник на обвиняемия по досъдебно производство №
2/2025 г. по описа на ГПУ Златарево – С. И. С., ЕГН **********, който е
обвинен за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал.
1 от НК. С жалбата се иска отмяна на Определение № 42 от 07.02.2025 г. по
ч.н.д. № 79/2025 г. описа на РС Петрич, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, алтернативно се иска да се определи по-лека такава.
В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Защитникът счита, че не може да се направи извод за
наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.
Поддържа и че не e налице реална опасност обвиняемият да извърши
престъпление или да се укрие. Счита, че районният съд е извел от самата
тежест на обвинението извода за реална опасност от извършване на
престъпление. Поддържа, че са налице задържащи факти и че обвиняемият е
7
неосъждан, че същият е с добри характеристични данни, има семейство,
установен поС.ен адрес, трудово е ангажиран, както и че е оказал съдействие
на органите на досъдебното производство. Затова счита, че той няма да се
укрие и че ще съдейства на разследващите органи. Изразява становище, че не
са събрани доказателства обвиняемият да е многократно осъждан, да се готви
да напусне пределите на страната, нито за наличието на други висящи дела.
Представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна и
изразява становище за правилност на обжалваното определение, тъй като
счита, че са налице всички предпоставки за определяне на най-тежката мярка
за неотклонение.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и
като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража се
взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият привлечен за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до
десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация
на част или на цялото имущество на дееца.
В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите Д.И.С., И.Л.Л.
и Ц.П.Б.. Чуждестранният гражданин О.С. е разпитан пред съдия. В своята
съвкупност с останалите доказателства – схема на задържаните лица в зоната
за отговорност на ГПУ Златарево от РДГП Кюстендил, дактилоскопна карта,
протокол за доброволно предаване, удостоверение за уведомление №
235/01.09.2014 г., постановление за приобщаване на веществени
доказателства, протокол за оглед на веществени доказателства, експертна
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие,
справка за съдимост – събрания доказателствен материал по делото дава
основата за извода, че е обосновано предположението за авторството на
престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Затова е правилна преценката на първоинстанционния съд, че са налице
достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение за
8
съпричастност на С. И. С. към престъплениeтo, в коeто е обвинен.
Според приложената справка за съдимост обвиняемият е реабилитиран.
Съдебното минало обаче не е единствен индикатор при преценка реалната
опасност от извършване на престъпление или укрИ.е (Протокол № 3281 от
01.03.2023 г. по ч. н. д. № 2703/2023 г. на СРС). По изключение
изключителната тежест и начин на извършване на престъплението може да
обоснове кратковременно начално задържане (виж Решение на ЕСПЧ от
27.08.1992 г. по делото Tomasi с/у Франция, жалба № 12850/87). В § 51 от
решение на ЕСПЧ от 26.06.1991 г. по делото Letellier срещу Франция, жалба
№ 12369/86, Съдът е приел, че поради особената тежест и обществената
реакция към тях, някои престъпления могат да доведат до социално
безпокойство, което може да оправдае предварителното задържане, поне за
известно време.
В доказателствата по делото се съдържат данни, че лицето е съпричастно към
преднамерени, предварително подготвени и организирани действия по
осигуряване на нелегален трафик на чужденец през границата на страната.
Затова в настоящият случай характера на осъщественото деяние, което е
предмет на обвинението и неговия начин на извършване характеризират
наличието на висока степен на обществена опасност на деянието и дееца (в
този смисъл определение № 27 от 21.09.2023 г. по ч. н. д. № 106/2023 г. на
Военен съд - София). Това обуславя наличието на опасност за обвиняемия да
извърши друго престъпление.
Обвиняемият има съпруга и се грижи за дете, той има адресна регистрация и е
трудово ангажиран, поради което са налице привързващи фактори, които да го
обвързват с неговото местожителство. Същевременно деянието по чл. 280 от
НК, се характеризира с организираност и планираност, като неговото естество
създава условия за обвиняемият безпрепятствено, бързо и внезапно да
напусне пределите на страната (виж протокол № 6796 от 17.04.2023 г. по ч. н.
д. № 5086/2023 г. на СРС относно деяние по чл. 281 НК). Тези съображения
обосновават наличието на реална опасност за укрИ.е.
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице. При преценка на това дали наложената мярка е подходяща и адекватна
се вземат предвид критериите, посочени в чл. 56, ал. 3 от НПК (определение
№ 133 от 04.05.2015 г. по ч. н. д. № 359/2015 г. на Апелативен съд - София).
9
Съгласно чл. 56, ал. 3 НПК при определяне на мерките за неотклонение се
вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението,
доказателствата срещу обвиняемия, здравословното съС.ие, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Степента на обществена опасност на престъплението по чл. 280, ал. 2 НК и
доказателствата срещу обвиняемия обуславят вземането на по-тежка мярка.
По делото липсват доказателства той да страда от заболявания, които да са
несъвместими с условията на следствения арест. Доводите за необходимостта
от полагане на грижа за роднина, в конкретния случай не могат да надделеят
над наличните опасности от укрИ.е и извършване на престъпление (виж
определение № 671 от 21.11.2019 г. по ч. н. д. № 575/2019 г. на Апелативен съд
- Пловдив). С вземането на „гаранция“, „подписка“ или на „домашен арест“ не
биха могли да се постигнат целите на чл. 57 НПК, тъй като тези мерки за
неотклонение не биха премахнали конкретните реални опасности от укрИ.е и
от извършване на престъпление, които се установяват по делото относно
обвиняемия.
При така установеното, въззивният съд намира, че не са налице основания за
определяне на по-лека мярка за неотклонение от определената такава, поради
което следва да бъде потвърдено определението на районният съд, с което по
отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Поради изложеното на основание чл. 64, ал.8 и 9 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №42/07.02.2025г., постановено по ЧНД
№79/2025г. по описа на РС Петрич, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо С. И. С. с ЕГН **********, обвиняем по ДП
№2/2025г. по описа на ГПУ Златарево.
Определението на съда е окончателно.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
10
Заседанието приключи в 15,05 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11