№ 4194
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110132607 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 11.03.2022 г... , в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело №32607/21г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и
чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответника, че в полза на ищеца съществуват вземания към последните за
посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергя, начислена
за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична
престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковата молба.
Прави и възражение за погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител, като не
взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
1
правна страна:
По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства е видно, че ответникът
е придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на транслативен акт,
сключен в период предхождащ последния , а именно през 2007г.
В период, предшестващ процесния, ответникът се е разпоредил с дарствена сделка с правото
на собственост върху процесния имот, прехвърляйки го безвъзмездно в полза на трето за
спора лице, но си е запазил правото на ползване върху него, като е подал и заявление за
откриване на партида, касаещо процесния имот, на негово име.
Следователно ответникът като носител на вещното право на ползване върху имота и
титуляр на паритадата, се явява купувач по процесното правоотношение и носители на
задължението за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия.
По делото е допусната и назначена СТЕ, чието заключение съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно.
Установява се, че през процесния период е била начислявана и топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация, чието количество е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект в сградата.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца през периода
м.01.2017г.-м.04.2019г.., възлиза на сумата от 208.23 лв.., равняваща се като разлика от
сумата начислена по фактура за посочения период, възлизаща в размер от 373.47 лв. и
резултатът от сумите за връщане, формиран за периода м.01.2017г.-м.04.2019г., възлизащ на
сумата от 165.24 лв./222.35 лв. –сума за връщане за периода м.07.2016.-м.04.2017г./10
месеца, включени в периода х 4 месеца, обхващащ времето от м.02.2017г.-м.04.2017г. -
250.50лв. –сума за връщане за периода м.05.2017г.-м.04.2018г. -3.68лв.- сума за връщане за
периода м.05.2018г.-м.04.2019г./
Следователно цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца през периода м.01.2017г.-
м.04.2019г.., възлиза на сумата от 208.23 лв..,
Съдът намира именно периода . м.01. 2017г. до м.04.2019 г за релевантен при определяне на
това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради следното, а
именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на
ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност".
Завлението по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12259/2020 г. по описа на СРС, 172 състав е
подадено на 05.03.2020 г.., поради което в този момент е прекъснато теченето на
погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са длъжни да
2
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 01..2017г. този срок е изтекъл на 17.03.2017., т.е. вземането за цена на
топлинна енергия за м.01.2017г. следва да се приеме за първото по време вземане, включено
в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.01.2017г.-м.04.2019г..,
възлиза на сумата от 208.23 лв.., поради което искът срещу ответника следва да се уважи за
сумата от 208.23 лв.. . и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 364.30
лв. и за периода м.07.2016г. до м..01.2017г., вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.01.2017г. до м.04.2019г.
За вземането за м. 01..2017г. този срок е изтекъл на 17.03.2017г.
С оглед принципа на диспозитивното начало ищецът е поискал присъждане на лихва не от
датата на която е изтекъл 45 дневния срок от момента на изтичане на периода, за който се
относя вземането за м.02.2017г., от изтичане на 45 дневен от издаване на общата фактура,
31.07.2017 г.., като този срок е изтекъл на 14.09.2019г., т.е. ищецът претендира лихва от
15.09.2019г.
Следва да се отбележи, че лихви върху прогнозни стойности не следва да се начисляват.
Лихви се начисляват върху сумите, за които са издадени общите фактури, тъй като те са
издадени за стойност, формиращ елемент от която са не само прогнозните стойности, но и
резултатът от изравнителните сметки.
Първата обща фактура, издадена за вземания, относими за непокрития по давност период е
от 31.07.2017г. Стойността от нея, относима за вземанията за м.01.2017г.-м.04.2017г. възлиза
на сумата от 121.98. /33.04 лв. –сбора от прогнозните стойности и стойностите по дебитните
известия/ + 88.94лв –резултата от изравнителните сметки, относим за периода м.01.107г.-
м.04.2017г./
Лихвата, текла върху главницата от 121.98лв. за периода 15.09.2017г. до 25.02.2020 г.,
изчислена съобразно правилото на чл. 86 ЗЗД, възлиза на сумата от 30.29лв.
Лихвите, начислени въху останалите общи фактури/тази от 31.07.2018г. и тази от
31.07.2019г.,/ и върху стойнистите, за които са издадени данъчните известия, за период,
започващ от деня, в който е изтекъл 45 дневния срок от издаване на съответната обща
фактура е в общ размер от 9. 21 лв./таблицата на стр. 6 от ССЕ/.
Следователно общият размер на лихвата, текла върху главницата, начислена за непокрития
по давност период, възлиза на сумата от 39.5 лв./ 30.29.+9.21лв./, до която сума следва да се
уважи искът по чл. 86 ЗЗ и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
78.35лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по Протокол
3
No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от първоначалната ССЕ стойността на таксата за дялово
разпределение, начислена за процесния период възлиза на сумата от 42.37 лв./таблица № 3,
ст. 5 от експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност следва
да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 08.07.2011г.. /л. 31-32от делото/, сключен между
ищеца и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение, за срок от една година
/т.II,т. 1 от договора/.
В договора няма клауза за автоматичното му подновяване; по делото не е представен
действащ към момента на съсществуване на процесното облигационно правоотношение
договор, удостоверяващ в какъв размер е уговерена между ищцовото дружество и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение цената на услугата за дялово
разпределение и срока за изпълнение на задължението за нейното заплащане.
Отделно от това от ответника е направено и възражение за погасителна давност, като съдът
поради липсата на посочените по-горе данни не може да формира извод и за това в какъв
размер възлиза процесното вземане за непокрития по давност период.
Ето защо този иск и акцесорния му иск по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 440 лв. в исковото производство и в размер от
37.72 лв. в заповедното производство.
Въпреки отхвърлената част от исковете в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски, поради липсата на доказателства за извършване на такива, които доказателства да
са представени до приключване на устните състезания по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК,
има вземания към ИВ. В. М., ЕГН **********, с адрес адрес, сумата от 208.23 лв.,. ..,
представляваща ценна на топлинна енергия за периода м.01.2017г. до м.04.2019г., , ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от от 364.30 лв. и за периода
м.07.2016г. до м..01.2017г., вкл.; както и вземане за сумата от 39.5 лв., представляваща
мораторна лихва, текла върху главницата за периода 15.9.2017 г. до 25.2.2020 г.,.., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 78.35лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу ИВ. В. М., ЕГН
********** за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има
вземания към ответника сумата от 42,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.2.2017 г. до 30.4.2019 г., както и за мораторна лихва в
размер на 7,68 лв. за периода от 31.3.2017 г. до 25.2.2020 г. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу Д. В. И. ЕГН: **********, по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземания към
ответника за сума в размер на 17,24 BGN /седемнадесет лева и 24 стотинки/,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м.04.2018г. до м. 04.2020 г и за ,
мораторна лихва от 31.05.2018г. до 23.04.2021 г. в размер на 3,06 BGN /три лева и 06
стотинки/.
ОСЪЖДА ИВ. В. М., ЕГН ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, сторените от
него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в общ размер от 440 лв. в исковото производство и в размер от
37.72 лв. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„Б. Б.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5