№ 1827
гр. Варна, 10.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500895 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. Т. с постоянен адрес: с.
..................... общ. Добричка, ул. Десета № 9, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 53/14.03.2024 год., постановено по гр. дело
№ 20243130100211 по описа на РС-Провадия за 2024 год., с което:
1) Д. Т. Т. ЕГН ********** Е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К. Е. Д. ЕГН ********** с адрес
гр. Провадия, .................... вх. Г, ет. 1, ап. 80, на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН;
2) на Д. Т. Т. ЕГН ********** Е ЗАБРАНЕНО да приближава на по-
малко от 50 (петдесет) метра К. Е. Д. ЕГН ********** с адрес гр. Провадия,
.................... вх. Г, ет. 1, ап. 80 и обитаваното от нея жилище, находящо се на
адрес гр. Провадия, .................... вх. Г, ет. 1, ап. 80 за срок от 18 /осемнадесет/
месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
3) Д. Т. Т. ЕГН ********** Е ОТСТРАНЕН от съвместно обитаваното
с К. Е. Д., ЕГН ********** жилище с адрес гр. Провадия, .................... вх. Г,
ет. 1, ап. 80 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл.5, ал. 1, т. 2
ЗЗДН.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
необсъждане на всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни) в
цялост и поотделно, в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в
резултат на което е и необосновано.
Твърди се на първо място, че съдът се е произнесъл по молба, в която
1
са описани конкретни актове на домашно насилие, твърдяни да са извършени
от ответника срещу молителката, касаещи дати, които следват подаването на
молбата за защита на дата 22.02.2024 год., като в последвалата уточняваща
молба от дата 26.02.2024 год. молителката е описала и конкретни актове на
домашно насилие, извършени срямо нея и на дати 24.02.2024 год. и 25.02.2024
год. Т. е., първоинстанционният съд е обсъждал и е постановил решение по
наведени твърдения за конкретни, осъществени спрямо молителката, актове
на домашно насилие, извършени след датата на първоначално подадената
молба за защита, което според жалбоподателя е абсолютно процесуално
нарушение. Навежда още, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетелката Дианка Добрева – майка на молителката, като не е съобразено,
че свидетелката не е очевидец на твърдяните да са извършени спрямо
молителката актове на домашно насилие, не е отчетено също и
обстоятелството, че свидетелката е близък роднина на молителката и
възможната й заинтересованост по делото. Не са обсъдени и дадените от
ответника по молбата, настоящ жалбоподател, обяснения в съдебното
заседание, не са разпитани полицейските служители, отзовали се на
подадения от ответника по молбата сигнал. Счита, че молителката не е
доказала по безспорен начин твърдените актове на домашно насилие на
посочените в молбата й дати, а изводите на районния съд в обратен смисъл са
неправилни и необосновани.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което молбата на К. Е. Д. за защита от домашно
насилие да се отхвърли, евентуално – в случай, че бъде преценено, че са
налице достатъчно доказателства за осъществено от ответника, настоящ
жалбоподател, Д. Т. спрямо молителката домашно насилие, обуславящи
уважаване на молбата й, да се наложи единствено мярката, предвидена в чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Развити са съображения, че другите наложени от
първоинстанционния съд мерки по ЗЗДН ограничават прекомерно правата на
ответника включително и относно начина, по който той би осъществявал
режим на личен контакт с децата си.
В жалбата е направено искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на полицейските
служители, които са посетили адреса по сигнал на молителката, както и на
полицейските служители, които са посетили адреса по сигнал на ответника по
повод счупеното стъкло на служебния му автомобил. Искането се обосновава
с бланкетно твърдение за допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН насрещната страна К. Е. Д. от гр.
Провадия не е подала писмени възражения.
Направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, настоящият съств счита за нееоснователно. На
първо място не се сочи какви точно факти страната се домогва да установи с
поисканите гласни доказателствени средства, т. е., доказателственото искане
не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК. На следващо място липсват
2
конктретни оплаквания и доводи какви точно процесуални нарушения е
допуснал първоинстанционният съд, поради което не е разпитал посочените
по - горе полицейски служители, като се има предвид, че подобно искане,
отправено от ответника в хода на първоинстнционното производство, няма
направено – обратно в проведеното на 11.03.2024 год. съдебно заседание
ответникът изрично е заявил, че няма искания за събиране на доказателства.
Бланкетното посочване в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, без да е посочено конкретно в какво точно се
изразяват, не е основание за събиране на доказателства във въззивното
производство. Отделно от това в жалбата няма никакви твърдения за
обстоятелства, които да попадат в обхвата на нормата на чл. 266, ал. 2, т. 1
ГПК и при надлежното доказване на които е допустимо събирането на
доказателства във въззивното производство.
По тези съображения направеното с жалбата искане за събиране на
доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит
на полицейските служители, които са посетили адреса по сигнал на
молителката, както и на полицейските служители, които са посетили адреса
по сигнал на ответника по повод счупеното стъкло на служебния му
автомобил, е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Д. Т. Т. с постоянен
адрес: с. ..................... общ. Добричка, ул. Десета № 9, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 53/14.03.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20243130100211 по описа на РС-Провадия за 2024
год.;
ОТХВЪРЛЯ, направеното с жалбата на Д. Т. Т. искане за събиране на
доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит
на полицейските служители, които са посетили адреса по сигнал на
молителката, както и на полицейските служители, които са посетили адреса
по сигнал на ответника по повод счупеното стъкло на служебния му
автомобил,
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.05.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4