Р Е Ш Е Н И Е №710/20.11.2018г.
20.11.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1117 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение вх.№ *** г., предявена от „Мобилтел” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес ***2 – адв. В. Г., против Н.П.Д. с ЕГН ********** ***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 698,25 лв. - неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги *** г. и сумата от 80,18 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по същия договор.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 39,90 лв. с ДДС по избран тарифен план. По същия били издадени следните фактури: фактура № *** г. с падеж на плащане 27.02.2015 г. за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за сумата от 0,70 лв.,фактура № *** г. с падеж на плащане 27.03.2015 г. за отчетен период 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г. за сумата от 52,08 лв.,фактура № *** г.,с падеж на плащане 29.04.2015 г. за отчетен период 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г. за сумата от 27,40 лв. и фактура № *** г. с падеж на плащане 21.08.2015 г. за отчетен период 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г.,в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 698,25 лв.
Сочи се, че Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени процесните фактури. Операторът начислил също на длъжника и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 698,25 лв. поради това, че длъжникът не е заплатил в срок всички дължимите към оператора услуги и е допуснал забава с повече от 124 дни. Сочи се, че неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54.12 от Общите условия и договора в размер на 698,25 лв. /16 месечни такси от по 33,25 лв. без ДДС или общо 532,00 лв.,като е начислена и сума в размер на 166,25 лв. такса тарифно обвързване,като общата сума била в размер на 698,25 лв. за периода от 21.08.2015 г.-датата на предсрочно прекратяване на договора до 15.01.2017 г. датата на края на действието на договора/, като предсрочно едностранно прекрати същия на осн.чл.27.2 и чл.54 от ОУ. Размерът на неустойката бил определен съгласно уговореното в т. „Отговорност“ на Приложение № *** г. към договора, а именно – в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичането на определения срок на договора, а именно – в случая, въз основа на дължимите месечни такси без ДДС за периода от за периода от 21.08.2015 г.-датата на предсрочно прекратяване на договора до 15.01.2017 г. датата на края на действието на договора .Издаването на фактура № *** г. с падеж на плащане 21.08.2015 г. за отчетен период 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г. договора бил прекратен и на абоната са били начислени дължимите от датата на прекратяване месечни абонаментни такси по договора до изтичане на определения срок за ползване на същия.
Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът е бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца е било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника.
В с.з. ответника се представлява от назначения му особен представител,който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответната страна и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенциите на ищеца в настоящото производство произтичат от твърдения за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за далекосъобщителни услуги *** г.,сключен при общи условия, по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 39,90 лв. с ДДС.Твърди се,че ответника не е заплатил в договорения срок дължимите суми по издадените фактури за ползваните от него услуги по този договор,поради което и ищецът е упражнил правото си едностранно да прекрати посочения договор с ответника и да му начисли процесната сума от 698,00 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване и за неизпълнение на договора,за която сума твърди,че е издадена фактура № *** г. с падеж на плащане 21.08.2015 г. за отчетен период 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г. и начислена посочената неустойка. Също така се твърди неизпълнение на задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги съгласно издадените по договора фактури- фактура № *** г. с падеж на плащане 27.02.2015 г. за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за сумата от 0,70 лв.,фактура № *** г. с падеж на плащане 27.03.2015 г. за отчетен период 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г. за сумата от 52,08 лв.,фактура № *** г.,с падеж на плащане 29.04.2015 г. за отчетен период 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г. за сумата от 27,40 лв., за сумата от 80,18 лв.
С Определение от 25.10.2018 г. с което е съобщен проектът доклада по делото на ищеца е указано,че носи доказателствена тежест да установи следните факти :че през процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношения по посочения договор *** г. и при посочените условия /индивидуални и общи/; че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги през отчетните периодите, за които са издадени фактурите; датата на прекратяване на договора и основанието за възникване на правото да се начисли неустойка; доказателства за начисляването на самата неустойка и за начина на формирането й. Ищецът следва също да докаже, че потребителят е обвързан от общите условия към сключения договор, като се е съгласил писмено с тях и е получил екземпляр, подписан от търговеца, при подписването на договорите в съответствие с разпоредбата на чл.147а, ал.4 от Закона за защита на потребителите, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за този факт, както и че не сочи доказателства за това какво е било съдържанието на общите условия, и че абонатът ги е приел и че се е съгласил предварително с тях.
Ищецът не се е явил в с.з. и не е представил доказателства,че страните са били обвързани от посочената облигационна връзка,произтичаща от цитирания договор за далекосъобщителни услуги,при посочените в исковата молба индивидуални и общи условия. Въпреки,че съдът е указал на ищеца,че на основание чл.146,ал.2 ГПК,че не сочи доказателства за тези факти по делото не е представен договора за далекосъобщителни услуги *** г. с общите условия,нито доказателства,че ответника е получил екземпляр от тях,нито пък твърдяните фактури по които са начислени посочените по-горе суми за неплатени далекосъобщителни услуги и неустойка. С оглед на това няма как да се прецени и да се приеме за доказано,че ответника да е бил обвързан от посочения договор и от общите условия към него. По делото липсват доказателства за това, че потребителят-ответник е подписал договора за далекосъобщителни услуги и се е съгласил писмено с общите условия към процесния договор и че е получил екземпляр от тях, подписан от търговеца, при подписването на договора. С оглед на това,че по делото не са представени посочените доказателства,няма как да се прецени,че ответника е запознат с общите условия и че ги приема,което означава,че същия не е обвързан нито от клаузите на договора,нито от клаузите на общите условия. А след като не е представен договора за далекосъобщителни услуги,нито общите условия по него в които са уговорени падежите на задълженията, начините на плащане, погасителните вноски, датата на изпадане в забава, предпоставките за начисляване на неустойка и начинът на нейното формиране, то съдът приема, че по делото ищецът не е доказал наличието на валидни облигационни правоотношения по процесния договор, по които ответникът да е бил обвързан от същия и посочените клаузи на общите условия, цитирани в исковата молба, които дават право на ищеца да претендира начисляването на неустойка за неизпълнението на договорите. Точно защото не се установява ответникът да е бил обвързан от договора за далекосъобщителни услуги и общите условия, няма как да се прецени и да се приеме за доказано, че същият е изпаднал в забава за заплащане на задълженията си, че тази забава е настъпила на точно посочените от ищеца дати, и че претендираната неустойка е начислена при наличието на предпоставките за това и в правилния размер, който следва според общите условия.
При това положение съдът намира предявените искове за изцяло недоказани,по следните съображения :
Ищецът не е представил договор за договор за далекосъобщителни услуги *** г. с общите условия към него,нито посочените фактури с които се твърди неизпълнено задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги и същите с оглед непредставянето им не са приети за надлежни доказателства по делото.По тази причина, съдът намира,че по делото не е доказано страните да са били обвързани от посочените облигационни връзки,произтичащи от цитирания договор,при посочените в исковата молба индивидуални и общи условия.По тази причина ответника не дължи на ищеца каквито и да било суми,произтичащи от твърдения за наличието на такъв договор-нито неустойка,нито главница.
С оглед на горното съдът счита,че предявения иск по чл.422 ГПК е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като съдът прие,че страните не са били обвързани от посочената облигационна връзка,не дължи произнасяне за направеното оспорване от страна на особения представител на ответника за погасителна давност на вземанията съгласно разпоредбата на чл.111,ал.1,т.“б“ и „в“ от ЗЗД,с оглед на това,че същото е ирелеватно към настоящия случай. Само за пълнота обаче, следва да се отбележи,че по отношение на процесните вземания така както са посочени в исковата молба е приложима кратката тригодишна давност. Периодични задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, като с оглед спецификата на предоставяните от мобилния оператор услуги, насрещните престации на абонатите му имат характер на периодични плащания. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.В настоящия случай вземането по първата фактура е станало изискуемо на падежната дата 27.02.2015 год. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.01.2018 год. давността по посочените вземания е прекъсната. Вземането по процесна фактура е станало изискуемо на падежната дата упомената в нея /така, както е предвидено в ОУ мобилният оператор е предоставил 15 – дневен срок за плащане от датата на издаване на фактурата/ или на 15.03.2015 год. Т.е. тригодишната давност по посочените фактури описани в исковата молба не е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.01.2018 год.,като вземанията не са погасени по давност.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски,такива не му се следват нито от заповедното,нито по исковото производство.
По изложените мотиви, ЯРС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мобилтел” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес ***2 – адв. В. Г. против Н.П.Д. с ЕГН ********** ***,за приемане на установено по отношение на ответника,че същия дължи на ищеца следните суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС,а именно : сумата от 698,25 лв. - неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***г. и сумата от 80,18 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по същия договор.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: