Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 11.12.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 112/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 53 от 18.07.2023 г., постановено по а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на Троянски
районен съд, първи състав е потвърдил наказателно постановление № 108/02.03.2023
г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, с което на М.Т.И., ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева, за
нарушение по чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона
за горите (ЗГ), във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1,
пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на
РС Троян, чрез процесуалния му представител адвокат В.М. от ЛАК.
В касационната
жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Според касационния
жалбоподател са налице нарушения по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Счита,
че не е безспорно установено осъществяването от субективна страна на състава на
нарушението по чл.61, във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите, поради което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя на основание чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ, както и че от данните по делото и доказателствения материал не
става ясно по категоричен начин кой действително е извършител на незаконната
сеч и кога е била осъществена тя, тъй като посоченият от наказващия орган
период не е безспорно установен. Според касатора, упражняването на контрол от
страна на лицето, контролиращо сечта може да се осъществи само когато то е на
място в имота и в негово присъствие е извършвана сечта или когато е било
уведомено предварително за времето, през което ще се осъществява тя. В
заключение се иска отмяна на решението на РС Троян и постановяване на ново, с
което да се отмени наказателното постановление.
В писмено възражение от ответника
по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата
и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Троян в оспореното
решение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М.,
който поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и моли
обжалваното решение да бъде отменено.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тотева оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, с искане съдът да потвърди решението на РС Троян по
съображенията, изложени в депозираното писмено възражение по касационната
жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 160 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, първи състав при РС Троян е потвърдил наказателно
постановление № 108/02.03.2023 г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на М.Т.И., ЕГН: **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет)
лева за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от
Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с
чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47,
ал.1, т.1, пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
законосъобразно.
Административнонаказателната
отговорност на М.Т.И. е била ангажирана затова, че на неустановена дата в
периода от 21.07.2022 г. до 26.01.2023 г., в землището на гр.Априлци, община
Априлци, в отдел 122, подотдел „ш“, имот горска територия собственост на
физически лица, с кадастрален номер 52218.968.19, като лице по чл.108, ал.2 от
Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0675589/18.07.2022
г. за имот горска територия с кадастрален
номер 52218.968.19, не е изпълнил задължението си по чл.108, ал.3
от ЗГ, като не е упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, и не е
изпълнил задълженията си по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, като не е следил за спазването на
правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч
дървета, вследствие на което е допуснал отсичането на общо 11 бр. дървета,
както следва : бук 1 брой с обща кубатура 1 пл.м3; лиственица 10 броя
с обща кубатура 2 пл. м3, без да са маркирани с контролна горска
марка в основата на пъновете им.
Както актосъставителят,
така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно
нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във
връзка с чл.108, ал. 2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка
с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
С оглед установените въз
основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е
правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.
Приетата от районния
съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият касационен състав.
Районният съд е приел,
че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по
същество е приел, че административното нарушение е доказано.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските
показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че
административното нарушение е доказано.
Касационната инстанция
споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на
административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните
свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.
Противно на твърдението
на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви,
които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на
основание чл.221, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване
на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност
и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47. В нормата на чл.47,
ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите
лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и
отбелязани за сеч дървета. Респективно, в разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ е
въведено задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява
контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на
сечището. По силата на чл.108, ал.3 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до
освидетелстване на сечището.
В разпоредбата на чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването
на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч.
Приложената от
наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1,
предл.1-во от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лева,
ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика,
което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за
горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Като изпълнителни
деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни
правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или
контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В случая правилно е
установен безспорният факт, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в
Публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за упражняване на
частна лесовъдска практика с Удостоверение № 8679/04.01.2013 г. /л.14 от
а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на Троянски районен съд/, както и че на негово име
е било издадено позволително за сеч № 0675589 от 18.07.2022 г. /л.12 от
а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на РС Троян/ за поземлен
имот № 52218.968.19 – частна горска територия, находящ се в землището на
гр.Априлци, община Априлци, в отдел 122, подотдел „ш”, както и че М.Т.И. не е
изпълнил задълженията си да упражнява контрол, като не е следил за спазването
на правилата за сеч - да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, както и не е взел мерки по
предотвратяване и спиране на незаконни действия по добива на дървесина, като по
този начин е допуснал да се извърши сеч на 11 броя немаркирани дървета без
издадено позволително за сеч, което задължение му е вменено с разпоредбите на
чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите и в
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Отговорността на касатора в настоящия случай произтича от вменените
му с посочените нормативни разпоредби контролни правомощия, които той не е
изпълнил. Правилно е определено, че нарушението е извършено на неустановена
дата в периода от 21.07.2022 г. до 26.01.2023 г., т.е. от деня на издаденото
позволително за сеч до деня на проверката, като срокът на разрешената сеч макар
и да е бил изтекъл към датата на проверката (позволителното за сеч е било с
валидност до 31.12.2023 г.), то процесното сечище не е било освидетелствано към
26.01.2023 година. Ето защо, с оглед
изложеното, се споделят изводите на РС Троян, че касаторът не е изпълнил
контролните си правомощия при добива на дървесина от процесния имот, възложени му
по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, с което е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му нарушение, поради което правилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ. Независимо до кой момент е валидно позволителното за сеч, то
отговорността на лицензирания лесовъд, в качеството му на лице по чл.108, ал.3
от ЗГ, което следва да следи за спазването правилата за сеч е до момента на
освидетелстване на сечището, което в разглеждания тук случай, към датата на
проверката не е било сторено.
Неоснователни са
доводите на касатора по тълкуването на контролните правомощия, задължения и
функции на лицензирания лесовъд по отношение на дейностите по извършване на
сеч. Както нормата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, така и тази по чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, изрично вменяват в задължение на лицето,
на което е издадено позволителното за сеч и което е вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, да следи за спазването на
правилата за сеч и да не допуска сеч на немаркирани дървета, а само
в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета.
Аналогични задължения за упражняване на контрол и вземане на мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина са регламентирани и в чл.108, ал.3 от ЗГ. Както се посочи по-горе,
съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г., до освидетелстване
на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност
и осъществява контрол по спазване на горните изисквания, т.е. самият Закон за
горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му регламентират контролните
функции и отговорността на лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ. Именно описаните
контролни функции не са били изпълнени от касатора, с което той е извършил
вмененото му нарушение, следователно не е налице твърдяното в касационната
жалба неправилно тълкуване на цитираните норми.
Неоснователни са
доводите на касатора, че за да се установи дали действително жалбоподателят е
извършил противоправно деяние, за което му се търси отговорност, то е било
задължително да се установи по категоричен начин дали, кога и кой е извършил
незаконната сеч. В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на касатора за
извършеното нарушение по чл.257,
ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за
горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от същата
наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е различна и не се покрива с отговорността на
фактическия извършител на сечта. Обстоятелството дали са установени и
санкционирани лицата, фактически отрязали немаркираните с КГМ дървета, по
никакъв начин не води до отпадане на отговорността на лицето, на което е
издадено позволителното за сеч за неупражнен контрол при провеждането на сечта
в имота.
В допълнение следва да
се посочи, че е ирелавантно дали касаторът е присъствал на незаконната сеч.
Отговорността за вмененото му нарушение не е свързана с функция по охрана на
въпросния имот, а касае контрола по добива на дървесина.
Не се споделят от
настоящия касационен състав и възраженията на касатора досежно неустановеността
на датата на извършване на нарушението. Както правилно е изложил съображения в
тази връзка и РС Троян, към датата на констатиране на нарушението не е било
налице освидетелстване на сечището и към тази датата контролните задължения на И.
са съществували (съгласно чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите). Периодът
на нарушението е определен с оглед периода на извършената в сечището сеч.
От
момента на издаването на позволителното именно лицензираният лесовъд носи
отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив и до
освидетелстване на сечището.
Действително жалбоподателят
не може да охранява сечището 24 часа, но не това е имал предвид законодателят,
възлагайки му контрола по спазване изискванията за сеч. Съгласно ЗГ и
подзаконовата уредба, при установяване на незаконна сеч, лицето по чл.108, ал.2
от ЗГ има задължение да състави констативни протоколи (включително и при
неизвестен извършител) и актове (при установяване на извършител) при условията
на чл.274 от ЗГ и да сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на
данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително
за сеч, съгласно изискванията на чл.126, ал.1, т.8 и т.9 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии.
Именно, когато е имал
задължение да действа и да установи нарушенията и сигнализира оторизираните
органи, той е бездействал, като не е предприел нито едно от предвидените от
закона действия.
Касационната инстанция
споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд, както и относно липсата
на основания за приложението на чл.28, във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН, към
които мотиви също следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Наложеното с
потвърденото от РС наказание не явява и явно несправедливо. Наложената с НП
глоба в размер на 350 лева е близо до минимума, предвиден в разпоредбата на
чл.257, ал.1 от ЗГ, като с нея не се засягат права и законни интереси на
наказаното лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е
издадено. При определяне размера на глобата от страна на АНО са взети предвид
отегчаващите вината обстоятелства - наличието на настъпили вредоносни
последици, а именно отсичането на общо 11 броя дървета, с обща кубатура от 3
пл. м3 , не попадащи в обхвата на позволително за сеч №
0675589/18.07.2022 г., както и наличието на два броя предходни нарушения по
Закона за горите, съответно АНП № 143 през 2018 г. и АНП № 221 от 2020 г. по
регистъра на РДГ Велико Търново.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационния
ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН такива се
дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 160 лева,
които следва да му бъдат присъдени, но не в претендирания размер, предвид
разпоредбата на чл.63д, ал.5, във връзка с ал.4 от ЗАНН, съобразно която, в
случаите по ал.4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ (ЗПП). Доколкото в чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)
предвиденият максимален размер за дела по ЗАНН е 150 лева, при липсата на
възражение за прекомерност от страна на касатора и неговия процесуален
представител, и предвид изричното правило на чл.63д, ал.5, във връзка с ал.4 от ЗАНН, то съдът счита, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от 160 лв. следва да се
определи на 150 лева.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д,
ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 18.07.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 122/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОСЪЖДА М.Т. ***,
ЕГН : **********, да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч,
представлявана от директора, с адрес : гр.Ловеч, ул.„Търговска“ № 56, съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на
150 /сто и петдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.