РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №3168 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България” №81, вх. В, ет.8, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., чрез упълномощения адвокат В.Г. от САК срещу А.П.С., ЕГН **********,***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №620/17.07.2020г. по ч. гр. д. №1547/2020г. по описа на ДРС, а именно: 1) 67,04 лв. /шестдесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща незаплатена сума по Договор за далекосъобщителни услуги от 20.03.2017 г. (сключен между А.П.С. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, което на 16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019г.), за която сума са издадени следните фактури: №**********/22.06.2017г., №**********/22.07.2017г. и №**********/22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по пощата (13.07.2020 г.) до окончателното плащане; 2) 17,47 лв. /седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща законната лихва върху посочената в т. 1 сума за периода от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г. и 3) 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени следните договори, а именно: Договор за далекосъобщителни услуги от 20.03.2017 г. (сключен между А.П.С. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, което на 16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г.
По горните договори за предложените услуги, ищецът е издал 3 бр. фактури с № **********/22.06.2017 г., № **********/22.07.2017 г. и № **********/22.08.2017 г. на обща стойност 67.04 лв. Ответникът не е заплатил на ищеца сумите по фактурите. Предвид гореизложеното, ищцовото дружество е прекратило едностранно договорите за ползваните услуги.
Поради неплащане от страна на А.С., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д. №1547/2020г., като съдът е издал заповед за изпълнение №620/17.07.2020г. срещу длъжника С. за сумите от: 1) 67,04 лв. – главница и 17,47 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу А.С. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо А.С. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договорите за мобилни услуги, 3 броя фактури, описани по-горе, общи условия на мобилния оператор, уведомления за цесия, договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., извлечения от Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019г. и пълномощни.
С разпореждане от 22.12.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от С. на 25.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебно заседание по делото, проведено на 10.06.2021г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяване на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и наличие на указвание на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с писмена молба-становище от 21.04.2021г. /л.73-79/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните парични задължения: 1) 67,04 лв. /шестдесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща глвница - незаплатена сума по Договор за далекосъобщителни услуги от 20.03.2017 г., сключен между А.П.С. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, което дружество на 16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019г., за която сума са издадени следните фактури: № **********/22.06.2017 г., № **********/22.07.2017 г. и № **********/22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по пощата (13.07.2020 г.) до окончателното плащане и 2) 17,47 лв. /седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху посочената в т. 1 сума за периода от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително и в заповедно производство и е представил списък с такива /л.77/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 75.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер 180.00 лв. /пълномощно от 20.10.2020г., приложено на л.7 по делото/, или общо сумата от 255.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1547/2020г. по описа на ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. –адвокатско възнаграждение, или общо 205.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.П.С., ЕГН **********,*** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България” №81, вх. В, ет.8, представлявано от управителя Ю. Б. Ц.в, присъдените парични суми със Заповед №620 от 17.07.2020г., издадена по ч. гр. д. №1547/2020г. по описа на ДРС, а именно: 1) 67,04 лв. /шестдесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща главница, незаплатена сума по Договор за далекосъобщителни услуги от 20.03.2017г., сключен между А.П.С. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, което дружество на 16.10.2018г. е прехвърлило своето вземане на „С.Г.ГРУП” ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г., за която сума са издадени следните фактури: № **********/22.06.2017 г., № **********/22.07.2017 г. и № **********/22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по пощата (13.07.2020 г.) до окончателното плащане на задължението и 2) 17,47 лв. /седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху посочената в т. 1 сума за периода от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България” №81, вх. В, ет.8, представлявано от управителя Ю. Б. Ц. сторените съдебни разноски в настоящото установително производство размер на 255.00 лв. /двеста петдесет и пет лева/, от които: 75.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. –адвокатско възнаграждение, както и в заповедното производство по ч. гр. д. №1547/2020г. по описа на ДРС в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. –адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: