Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ Н.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Рени А., като разгледа
докладваното от съдия Крънчева ВНЧХД № 4015 по описа за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 21.06.2018 г. на Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение
(НО), 15-ти състав, постановена по НЧХД № 17378/2017 г. по описа на СРС, НО, 15-ти
състав, подсъдимата В.К.А. е призната за невиновна
в това, че в периода от 14.04.2017 г. в гр. София до неустановена дата през
месец май 2017 г., при условията на продължавано престъпление – с две деяния,
които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е
приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като клеветата е извършена
по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнението на служебните му
задължения – в качеството на В.П.Н. на младши инспектор в сектор “С - 4” при
ОСПСОВОР – СДВР, както следва:
1.
На 14.04.2017 г., в гр. София, в разговор с оператор на Национална система 112,
проведен в 11,27 часа, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК,
като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод
изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши
инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР.
2.
На 14.04.2017 г., в гр. София, в разговор с оператор на Национална система 112,
проведен в 11,41 часа, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК,
като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод
изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши
инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР.
3.
На неустановена дата в периода от 14.04.2017 г. до края на месец май 2017 г., в
гр. София, в писмено сведение, подадено в рамките на дисциплинарна проверка,
извършена от СДВР, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като
клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод
изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши
инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР, поради което и на основание чл.
304 от НПК, подс. А. е оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Със
същата присъда, подсъдимият И.М.А. е признат за невиновен в това, че на 05.05.2017 г., в
гр. София, в писмено сведение, подадено в рамките на дисциплинарна проверка,
извършена от СДВР, е приписал на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като
клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод
изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши
инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР, поради което и на основание чл.
304 от НПК, подс. А. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С
присъдата е отхвърлен предявения от В.П.Н. граждански иск, предявен солидарно
срещу подсъдимите В.К.А. и И.М.А., за присъждане на обезщетение за причинените
от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, предмет на
повдигнатите обвинения, неимуществени вреди в размер на 6000 (шест хиляди)
лева, ведно със законната лихва от извършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител В.П.Н. е
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 234,60 лева
(двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), за изготвена по делото
експертиза, които да бъдат заплатени в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт и по сметка на ВСС.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
с допълнение от адв. В.С. – от АК – Перник, в
качеството му на пълномощник на частния тъжител В.П.Н.. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че същата почива изцяло на
предположения. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни
в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
В
допълнението към депозираната въззивна жалба се
пресъздава установената по делото фактическа обстановка, въз основа на което се
заключава, че престъплението, извършено от подсъдимите, е безспорно доказано
както от обективна, така и от субективна страна. Развиват се доводи, че
подсъдимите безспорно са съзнавали, че В.Н. не е извършил приписаното му
деяние, като от контекста на подадения сигнал на тел. 112, в който се съдържа
набедяването, както и в двете сведения, подадени от подсъдимите, може да се
направи извод, че са го набедили във вземането на подкуп именно с цел да превенират по-нататъшни проверки спрямо тях. Сочи се, че
подсъдимите са съзнавали, че това набедяване ще има отрицателен ефект по
отношение на Н., като най-малкото ще бъде образувана дисциплинарна проверка.
Развиват
се доводи, че първият съд е направил превратно тълкуване на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, въз основа
на което неправилно е приел, че не е доказано, че тъкмо подс.
А. е разговаряла с оператор от Националната система на тел. 112. Сочи се, че по
делото е установено, че още с подаване на сигнала, лицето е било идентифицирано
като В.А. и това обстоятелство се потвърждава от изнесеното в саморъчно
написаните обяснения от подсъдимата в хода на образуваната дисциплинарна
проверка. Изтъква се, че изводите на съда, че не е доказано подсъдимата да е
визирала конкретни полицейски служители, е в противоречие със събраните писмени
доказателствени средства и в частност с установеното,
че в сигнала си до СДВР подсъдимата е посочила регистрационния номер на
служебния полицейски автомобил, чрез който тъжителят е бил индивидуализиран и
го е описала по външни белези. Твърди се, че по сходен начин следва да се
подходи и към събраните доказателства срещу подс. А..
Моли
се за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда
и постановяване на друга, осъдителна, с която подс. В.А.
и И.А. да бъдат признати за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение,
както и за уважаване на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански
иск от тъжителя срещу подсъдимите. Излагат се подробни съображения за
причинените в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди на
тъжителя, изразяващи се в емоционален стрес и психически дискомфорт.
В
съдебно заседание тъжителят В.П.Н., редовно призован, не се явява и не ангажира
становище по постъпилата въззивна жалба и по фактите
и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Повереникът на тъжителя Н. – адв.
С., поддържа подадената въззивна жалба по
съображенията, изложени в нея и моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, и
вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатото им частно обвинение, като им бъде наложено
максималното, предвидено в закона наказание – „Глоба“ в размер от по
15 000 лева, както и „Обществено порицание“. Намира предявения от тъжителя
и приет за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск за
безспорно доказан по основание и размер, поради което предлага същият да бъде
уважен. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски от тъжителя.
Защитата
на подсъдимата В.К.А. – адв. П.Й. – от САК, пледира присъдата
на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, като неоснователна. Посочва, че по делото не са
събрани категорични доказателства за това, че подкуп не е бил даден, респ.
взет, тъй като сигналът е подаден няколко дни, след като се твърди, че е даден
подкупът и не е била извършена своевременно проверка, дали у длъжностното лице
се намират сумите, твърдени, че са дадени като подкуп. Релевира
доводи, че по делото не е установено при проведения разговор на телефон 112
подсъдимата да е индивидуализирала лицето, за което се отнася сигналът.
Изтъква, че съгласно трайната практика на ВКС, право да подадат жалба имат
всички лица, а не само тези, чиято жалба е основателна, и това само по себе си
изключва отговорността на подсъдимата за клевета. Посочва, че по делото е
останала недоказана причинно – следствената връзка между процесното
деяние и последиците за психиката на тъжителя, тъй като по същото време той е
имал и семейни проблеми.
Защитата
на подс. И.М.А. – адв. П.Б.
– от САК, се солидаризира със становището на защитата на подс.
А.. Намира депозираната въззивна жалба за
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а присъдата на СРС да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата
В.К.А. не взема отношение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване и по основателността на депозираната въззивна
жалба. В последната си дума заявява, че предоставя на съда.
Подсъдимият
И.М.А. не взема отношение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване и по основателността на депозираната въззивна
жалба. В последната си дума заявява, че предоставя на съда.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни, писмени и веществени доказателствени средства, показанията на св. Ц.Г.В., депозирани
в о.с.з. на 22.05.2018 г.; показанията на св. Н.Г.В., И. М.З.и Е.И.Й., снети в
о.с.з. на 21.06.2018 г.; писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 –
София № 123/30.03.2018 г., ведно с 1 брой оптичен носител (л. 46 от съд. п-во); писмо от СДВР рег. № 513000-16738/13.04.2018 г.,
ведно със заверени преписи от материали по образувана дисциплинарна проверка по
докладна записка рег. № 812102-886/18.04.2017 г. (л. 48 – 85 от съд. п-во); материали по преписка с вх. № 513000-37587/23.08.2017
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 34490/2017 г. по описа на СРП; резултат от
полиграфско кардио – респираторно мониториране
на целонощен сън по отношение на подс.
А., издадено от МЦ „Авицена“ (л. 92 – 93 от съд. п-во); писмо от НОИ по отношение на трудови правоотношения
на подсъдимите лица (л. 117 и 118 – 119 от съд. п-во);
справка за съдимост на подс. А. (л. 19 – 20 и л. 104
– 106 от съд. п-во); справка за съдимост на подс. А. (л. 22 и л. 108 от съд. п-во),
както и заключението на назначената и изготвена съдебна компютърно – техническа
експертиза, депозирана пред СРС на 13.06.2018 г. (л. 112 – 115 от съд. п-во) и разясненията на изготвилото я вещо лице в съдебно
заседание.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване, съдът е кредитирал изцяло събраните гласни и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими
към предмета на доказване в производството. Съдът не е дал вяра единствено на
показанията на св. Е.Й.в частта им, в която същият е посочил, че полицейските
служители са спрели управлявания от И.А. автомобил по време на движение, като е
преценил, че показанията му се оборват от тези на св. В.. Останалите, събрани
по делото, писмени доказателствени средства и
заключението на назначената и приета съдебна компютърно – техническа експертиза
(СКТЕ), първият съд е кредитирал изцяло.
Пред
настоящата инстанция са изискани и приети, в качеството им на писмени доказателствени средства, актуална справка за съдимост по
отношение на подс. А., № 696/31.10.2018 г., издадена
от РС – Айтос и актуална справка за съдимост по отношение на подс. А., № 4921/31.10.2018 г., издадена от РС – Пловдив,
които настоящата инстанция изцяло кредитира, като прецени, че са относими към предмета на доказване по делото и са изготвени
по установения ред и форма от компетентни длъжностни лица.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, първият съд е приел, от фактическа
страна, че частният тъжител В.Н. заемал длъжността младши инспектор в сектор „С
– 4“ при ОСПСОВОР при СДВР. На 14.04.2017 г. същият бил назначен в наряд
полицейски екип, заедно със св. Н.В., който също работел като младши инспектор
в ОСПСОВОР при СДВР – МВР, като двамата управлявали лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № *******. Докато извършвали обход на
охраняваната от тях територия и докато се движели със служебния автомобил в гр.
София, по ул. „Цар Симеон“, забелязали лек автомобил „Ауди“, управляван от подс. И.А.. Тъй като полицейските служители имали данни, че
същият не притежава свидетелство за управление на МПС, се опитали да го
настигнат, но поради натовареното движение не успели да го спрат, като
единствено го последвали. Впоследствие забелязали, че подс.
И.А. и неговата съпруга – подс. В.А., излизат от
платен паркинг. Полицейските служители не извършили проверка на техните
документи, като единствено предупредили подс. А., че
когато управлява МПС трябва да притежава съответното СУМПС.
На
същата дата – 14.04.2017 г., в 11,27 ч. на телефон 112 бил подаден сигнал от
лице, което се представило за В.А. и което съобщило, че полицейският патрул,
управлявал служебен автомобил с рег. № *******, притеснява нея и нейния съпруг.
Лицето обяснило, също така, че преди две седмици на полицейски служител са дали
подкуп от 60 лева.
На
14.04.2017 г., в 11,41 ч., при проведен разговор между оператор на национална
система телефон 112 и лице, представило се като В.А., то потвърдило, че същите
полицейски служители се заяждали преди две седмици и тогава им била дадена
сумата от 60 лева.
Във
връзка с така подадения сигнал до тел. 112 била извършена проверка от СДВР по
повод извършени корупционни действия от страна на В.Н. и Н.В.. В хода на
проверката били снети писмени сведения от В.А. и И.А..
В
даденото от нея сведение, подс. А. посочила, че на
03.04.2017 г. съпругът й И.А. отишъл при нея и поискал 60 лева, за да ги даде
на полицаи, които преди това тя видяла, когато същите са поискали от съпруга й
документи за колата. Посочила също така, че на 14.04.2017 г. същите полицаи пак
се заяждали с нейния съпруг.
В
дадените от него писмени сведения в хода на извършената от СДВР проверка, подс. И.А. посочил, че на 03.04.2017 г. или на 04.04.2017 г., на кръстовището на ул. „Братя Миладинови“ и ул.
„Св. св. Кирил и Методий“ до него спрял полицейски автомобил, като полицейските
служители поискали неговите документи, както и документите за автомобила.
Подсъдимият обяснил още, че взел документите, които били при съпругата му В.А.,
като в тях пъхнал сумата от 60 лева, след което ги предоставил на полицейските
служители. Посочил също така, че на 14.04.2017 г. един от същите полицаи, на
който бил дал 60 лева, го спрял и го заплашвал.
При
извършената проверка от СДВР били направени изводи, че не са събрани
доказателства, които да потвърдят изнесените в сигнала данни за корупционни
действия от страна на полицейските служители В.Н. и Н.В..
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че подс.
А. не е осъществила от обективна страна състава на престъплението „клевета“ по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като по
делото не е доказано по необходимия несъмнен и категоричен начин, че именно
подсъдимата е лицето, което е разговаряло с оператор от Национална система 112,
както и че същата не е посочила конкретни имена на полицейски служител, който е
взел подкуп, а в депозираните от нея писмени сведения на 30.05.2017 г. не е
конкретизирала извършени корупционни действия от страна на тъжителя Н., а
единствено е пресъздала това, което й е съобщил нейния съпруг. Ето защо е
признал подсъдимата за невиновна да е осъществила състав на престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на
основание чл. 304 НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото й частно обвинение.
СРС
е приел, от правна страна, че подс. А. също не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението „клевета“ по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като не е посочил конкретни имена на полицейски
служител, който е взел подкуп. Мотивирал е извод, че с деянието си подсъдимите
са упражнили правото си на жалба, а не са осъществили състав на престъпление
клевета. Ето защо е признал подсъдимия А. за невиновен да е осъществил състав
на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1от НК и на основание чл. 304 НПК го е
оправдал изцяло по повдигнатото му частно обвинение.
С
атакуваната първоинстанционна присъда съдът е отхвърлил
предявения от В.П.Н. граждански иск, предявен солидарно срещу В.К.А. и И.М.А.,
за присъждане на обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, предмет на повдигнатите обвинения, неимуществени вреди в
размер на 6000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва от извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител В.П.Н. е
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 234,60 лева
(двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), за изготвена по делото
експертиза, които да бъдат заплатени в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт и по сметка на ВСС.
Настоящият въззивен
състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, в основни линии споделя както фактическите констатации,
така и правните изводи на първоинстанционният съд.
Съображенията в тази връзка са следните:
СГС в този си състав,
изцяло споделя изводите на СРС, относими към
личността на подсъдимите А. и А., предходната съдимост на А., семейното им
положение и трудова заетост към датата на извършване на инкриминираното деяние,
като прецени, че същите са формирани въз основа на правилен анализ на събраните
по делото писмени доказателствени средства, и в
частност – въз основа на показанията на св. Е.Й.и отразеното в свидетелствата
за съдимост на подсъдимите, в т.ч. и изисканите в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.
Настоящата
инстанция няма основание да не сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд относно служебната ангажираност на
тъжителя В.Н. към датата на извършване на инкриминираното деяние – младши
инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР, и естеството на служебните му
задължения, като прецени, че в тази насока по делото са събрани напълно единни,
еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви
гласни и писмени доказателствени средства –
показанията на св. Ц.В., Н.В. и И. З., и материали от образувана дисциплинарна
проверка по докладна записка № 812102-886/18.04.2017 г. Въззивната
инстанция прецени, че така събраните гласни доказателствени
средства изцяло кореспондират с писмените такива, поради което и коментираните
показания са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно от
свидетелите, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на
инстанциите по същество по фактите.
Показанията
на св. В. и отразеното в информационни карти № 250693 и 298082 (л. 60 и л. 61
от съд. п-во), справка – отчет относно месечен график
на служителите на 01-ва група на сектор „С – 4“ към ОСПСОВОР – СДВР за м. април
2017 г. (л. 62 от съд. п-во) и ежедневни ведомости за
разстановка на силите и средствата на 03.04.2017 г. и
на 14.04.2017 г. (л. 63 и л. 64 от съд. п-во), позволяват
на инстанциите по същество да установят по нужния несъмнен и категоричен начин,
че на 03.04.2017 г. и на 14.04.2017 г. тъжителят Н. и св. В. били на смята като
автопатрул към 03 РУ – СДВР със служебно зачислени
автомобили с ДК № *******(на 03.04.2014 г.) и ДК № *******(на 14.04.2017 г.).
Действително, в хода на разпита си пред съда, св. В. заявява, че няма спомен на
03.04. или на 04.04.2017 г. да е бил дежурен
съвместно с тъжителя Н. – обстоятелство, което се установява по безпротиворечив начин от отразеното в посочените по-горе
писмени доказателствени средства, но тази
невъзможност свидетеля да възпроизведе релевантни факти и обстоятелства, съдът
отдаде на изминалия продължителен период от време между датата, за която В.
дава показания – 03.04.2017 г., и тази на разпита му пред СРС – на 21.06.2018
г., при което е напълно естествено същият да не е в състояние да възпроизведе в
цялост и детайли възприетата от него фактическа обстановка към събития,
темпорално отдалечени на повече от година, както и на въведения ротационен принцип
за сформиране на нарядите, а не на евентуална недобросъвестност или
субективизъм при депозиране на показанията на този свидетел пред съда.
Също така безпротиворечиво
се установява – въз основа на показанията на св. В., че на процесната
по делото дата – 14.04.2017 г., тъжителят Н. и св. В., с управлявания от същия
служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК
№ *******, предприели движение след управляван от някое от подсъдимите лица лек
автомобил марка „Ауди“ с намерение да извършат проверка на водача по подозрение,
че същият не притежава СУМПС, но до проверка не се стигнало, тъй като към
момента, в който полицейските служители са застигнали подсъдимите, същите вече
били паркирали автомобила и се придвижвали пеша, при което полицейските
служители им отправили единствено полицейско предупреждение. По тези факти и
обстоятелства страните не спорят.
В
тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че за
извършена полицейска проверка на автомобил, управляван от подсъдимия А., докато
същият е бил в движение, свидетелства Е.Й.. Същият обаче, не е в състояние да
посочи конкретната дата на извършване на проверката, както и обстоятелства,
свързани с нея, поради което и според въззивния съд,
показанията му не позволяват извод, че св. Й.визира извършената на 14.04.2017
г. проверка от страна на Н. и В.. В този смисъл, макар за съда да не възникна
съмнение, че този свидетел депозира обективно и добросъвестно показания пред
съда, същите според въззивната инстанция, не касаят процесния случай и поради това са неотносими
към предмета на доказване, и не могат да бъдат поставяни в основата на изводите
на инстанциите по същество по фактите.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с осъществените обаждания към Дирекция „Национална
система 112“, РЦ 112 – София – на 14.04.2017 г., в 11,27 ч. и в 11,41 ч., и
съдържанието на проведените разговори с оператора, настоящият съдебен състав
установи, като кредитира изцяло заключението на назначената и приета като
доказателство по делото съдебна компютърно техническа експертиза, като
съобрази, от една страна, че същото е обективно, компетентно, ясно и пълно,
отговаря на поставените задачи и е относимо към
предмета на доказване, а от друга – че кореспондира по несъмнен начин с
гласните доказателствени средства – показанията на
св. В., З. и В., и писмените такива – материали от образувана дисциплинарна
проверка по докладна записка № 812102-886/18.04.2017 г. По отношение на тези
факти и обстоятелства е налице пълно съвпадение на изводите на двете инстанции
по същество по фактите.
Въззивният съд не може да се солидаризира единствено с
изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока,
че по делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че тъкмо
подсъдимата А. е провела процесните разговори с
оператора на телефон 112. Действително, по делото не е била назначена и
изготвена фонетична експертиза, която да даде заключение в тази насока, но от
останалите, събрани и обсъдени по-горе писмени доказателствени
средства и заключение на СКТЕ, това обстоятелство се явява безспорно
установено. Така, видно от съдържанието на разговора между оператора на телефон
112 и лице от женски пол – установено безспорно от вещото лице, изготвило СКТЕ,
лицето от женски пол се е представило като „В.А.“ (л. 114 от съд. п-во); вярно е, че това обстоятелство само по себе си не е
достатъчно, за да се установи самоличността на участващото в разговора лице, но
предвид съобщената от лицето информация, която изцяло кореспондира с отразеното
от подсъдимата в обясненията й, депозирани в хода на извършената проверка, за
съда е безспорно, че именно тя е подала сигнал на телефон 112. В тази насока е
и съобщеното, в хода на разговора на подсъдимата с оператора, местонахождение
на първата – на ул. „********, което напълно кореспондира със съобщеното от св.
Й.относно местонахождението на търговския обект, в който подсъдимите работели.
Така събраната доказателствена съвкупност, според въззивния съд, е достатъчна, за да обоснове единствено
възможния извод, че именно подс. А. е лицето,
разговаряло с оператора на телефон 112 на процесните
по делото дата и часове.
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен
съд относно предприетата проверка от органите на СДВР по отношение на тъжителя Н.
и св. В. във връзка с постъпилия сигнал за корупционно престъпление, както и
относно съдържанието на обясненията, депозирани от А. и А. в хода на
проверката. Тези факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателствени
средства – заверени преписи от материали по образувана дисциплинарна проверка
по докладна записка рег. № 812102-886/18.04.2017 г. (л. 48 – 85 от съд. п-во) и материали по преписка с вх. №
513000-37587/23.08.2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 34490/2017 г. по описа
на СРП, които настоящата инстанция изцяло кредитира. Измежду така събраните доказателствени източници не се констатират каквито и да
било съществени противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено
обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 НПК.
Въз основа на направения задълбочен и
подробен анализ на доказателствената съвкупност,
събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, СРС е формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата,
визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт, които
настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да
преповтаря. Възраженията във въззивната жалба за
неправилност и необоснованост на съдебния акт, настоящата инстанция преценява
за неоснователни.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло
споделя крайния извод на СРС, че подс. А. и подс. А. не са осъществили от обективна страна състава на
престъплението „клевета“ по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
В
тази връзка настоящата инстанция намира следното:
За да бъде осъществен съставът на
престъплението “клевета” по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е необходимо от
обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този
законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото
физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата,
алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението “клевета” – разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети
лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (вж. Р
464-81-І) прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или
отрицателни качества, които са от една страна неверни, несъответни на
обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му
име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората
възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил (вж. Р 464-81-І и Р 80-98-І).
В
съдебната практика и в правната доктрина се приема, че предмет на
престъплението „клевета“ могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които
носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То следва да е
позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност – да
приписва извършването на престъпление. На следващо място, тези факти трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност (вж. Р 452-10-ІІІ).
Престъплението,
уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността
му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до
знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
За съставомерността на деянието от обективна страна
не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От
субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с
пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да
съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният
характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното
обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му
престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ).
Когато
клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено
от пострадалия, като цели твърденията му да стигнат до съзнанието на поне едно
трето лице.
Когато
клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да не е сигурен в
действителното положение, но въпреки това да прави съответното твърдение, или
да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат възприети от трето лице,
но да се примирява с тази възможност.
При
обективната и субективна съставомерност на дадено деяние
по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност
за осъществен състав на престъплението “клевета”.
Клеветата
е квалифицирана по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от
НК, когато е осъществена по отношение на длъжностно лице или на представител на
обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
В конкретния по делото случай не са
налице предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата А.
за осъществен състав на престъплението „клевета“ с обсъдените по-горе обективни
и субективни признаци.
Действително,
по делото е безспорно установено – по съображенията, подробно изложени по-горе,
че на процесната по делото дата – 14.04.2017 г., подс. А. е провела разговор с оператор на телефон 112 – в
11,27 ч., в който е заявила, че покрай нея и мъжа й е преминал полицейски
патрул с полицейски автомобил с рег. № *******, в екип от двама полицейски
служители, единият от които „…русоляв такъв,
нисичък“, които ги изнудват за пари. Уточнила е, че две седмици по-рано им дала
сумата от 60 лева. Установява се, че на същата дата, в 11,41 часа, подс. А. е провела втори разговор с оператор от телефон
112, в който отново е заявила, че преди две седмици е дала на полицаите от „патрулката“ 60 лева. В даденото от нея сведение – погрешно
датирано, както е приел и първият съд, на 05.04.2017 г., същата е посочила, че
на 03.04.2017 г., около 19,30 – 20,00 часа мъжът й се обадил да му занесе
документите при колата им на ул. „Братя Миладинови“, където тя видяла двама
полицаи; по-късно дошъл и й поискал сумата от 60 лева, като от него разбрала,
че ги е дал на полицаите; на 14.04.2017 г. същите полицаи започнали да се
заяждат с мъжа й, като тя им викнала от далеч да дойдат да им даде 60 лева, при
което звъннала на телефон 112.
За
настоящия съдебен състав е безспорно, също така, че в хода на образуваното
дисциплинарно производство срещу тъжителя Н. и срещу св. В., не са установени
данни за допуснати нарушения от страна на същите.
Същевременно,
както правилно е приел и първият съд, твърденията,
изнесени в сигнала на подсъдимата, подаден на телефон 112 и в сведението й,
депозирано в хода на извършената дисциплинарна проверка, не са индивидуализирани по начин, въз основа на който да може да се
заключи, че касаят тъкмо личността на тъжителя Н.. Вярно е, че подсъдимата,
в разговора й с оператора на телефон 112 е съобщила регистрационния номер на
автомобила, с който са се придвижвали полицейските служители към 14.04.2017 г.,
за които подсъдимата е изнесла данни, че на 03.04.2017 г. са получили
неследваща им се имотна облага – сума в размер на 60 лева; вярно е и това, че
по делото е безспорно установено, че на 14.04.2017 г., автомобилът с
регистрационния номер, индивидуализиран от тъжителката, е бил служебно зачислен
на тъжителя Н. и на св. В.; най-после вярно е и това, че и на 14.04.2017 г., и
на 03.04.2017 г. тъжителят и св. В. са били заедно на смяна. Изложеното
несъмнено сочи, че подсъдимата е визирала именно полицейските служители Н. и В..
Събраните по делото доказателствени източници, обаче,
не позволят да се формира еднозначен
извод личността на кой от полицейските служители е визирана от подсъдимата в
сигнала и в сведенията й. В този смисъл твърденията, инкиминирани
с частното обвинение не са конкретизирани в достатъчна степен, за да позволят
извод, че са насочени именно срещу личността на тъжителя и същият се е явил
пострадал от конкретните деяния, вменени във вина на подсъдимата.
Изложеното в пълна степен е относимо и по отношение обвинението, повдигнато по
отношение на подс. А.. По делото да е безспорно
установено, че в дадените от него писмени сведения в хода на извършеното от
СДВР дисциплинарно производство, подс. И.А. посочил,
че на 03.04.2017 г. или на 04.04.2017 г. на
кръстовището на ул. „Братя Миладинови“ и ул. „Св. св. Кирил и Методий“ до него
спрял полицейски автомобил, като полицейските служители поискали неговите
документи, както и документите за автомобила. Подсъдимият обяснил още, че взел
документите, които били при съпругата му В.А., като в тях пъхнал сумата от 60
лева, след което ги предоставил на полицейските служители. Посочил също така,
че на 14.04.2017 г. един от същите полицаи, на който бил дал 60 лева, го спрял
и го заплашвал.
От
твърденията на този подсъдим, обаче, също
не може да се направи еднозначен извод, че същият е визирал именно личността на
тъжителя. Инкриминираното съдържание
на сведението не съдържа конкретизация по отношение на лицето, което се свързва
с общественоопасното деяние, твърдяно от подсъдимото
лице и всеки извод, че пострадал е именно тъжителят, би почивал не на реално
установени факти, а на предположения, което е недопустимо, с оглед разпоредбата
на чл. 303, ал. 1 от НПК.
Предвид горното съдът намери, че
предвид липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието,
инкриминирано по чл. 147 НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този
законов текст.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването
на който и да е от признаците от състава – в случая на неговото изпълнително
деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради
това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали
подсъдимите са осъществили от субективна страна състава на вмененото им
престъпно посегателство, както и квалифицирания състав на престъплението от
този вид.
Ето
защо и като е оправдал подсъдимите по обвинението да са осъществили състав на
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК,
а подс. А. – и вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, СРС, НО, 15-ти състав е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Съображенията на повереника на частния тъжител в противния смисъл се
преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.
В
настоящото производство, съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния
процес предявения от В.П.Н. граждански иск, предявен солидарно срещу В.К.А. и И.М.А.,
за присъждане на обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, предмет на повдигнатите обвинения, неимуществени вреди в
размер на 6000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва от извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
Така
предявеният граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД.
Посочената
разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да
не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да
обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на
личността, като единство от телесен и духовен интегритет, както и на основните
права и свободи на личността.
Несъобразяването
с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за
нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение
за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото
до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и
относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в
натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието
на гражданската отговорност на подсъдимите, ангажирана в настоящото
производство.
Задължението
за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това
представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове
на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи
последиците от неспазване на това задължение.
В
синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди;
да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
Предвид
изложеното по-горе относно липсата на конкретизация в твърденията на
всяко от подсъдимите лица по отношение личността на полицейския служител, за
който подсъдимите са изнесли, че е приел подкуп, не може да се направи извод,
че пострадал от престъплението се е явил именно тъжителят Н.. Същият не е споменат конкретно от
подсъдимите, а съдържанието на употребените от тях изрази позволява да се
формира извод, че деянието, от което са се оплакали, е извършено от някой от полицейските
служители в патрулния автомобил, без да е посочено точно от кое лице. В този
смисъл по делото не се установява тъжителят да се явява пострадал от деянието.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите за
недоказаност на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Същият правилно е отхвърлен от първоинстанционния
съд, като неоснователен.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в
частта относно направените по делото разноски, като прие, че правилно тъжителят
е осъден да заплати направените по делото разноски в гореупоменатия
размер.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 21.06.2018 г., постановена
от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 15-ти състав по НЧХД № 17378/2017
г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/