Решение по дело №101/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е        № 125

                                                 гр.Кюстендил, 07.06.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети май  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                                 АСЯ СТОИМЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 101 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

З.К.А. ***, чрез пълномощника си адв. А.В.,  е подал касационна жалба срещу решение № 260131 от 22.12.2020г.  на  Районен съд – Дупница  по АНД № 752/2020год., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 3624633, издаден от ОД на МВР-Кюстендил. Изложени  са доводи за неправилност на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Процесуалното нарушение на районния съд  касаторът свързва с липсата на формирани изводи по всички релевирани в жалбата възражения срещу законосъобразността на издадения ЕФ. По същество се оспорват правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение с твърдения за неустановеност на нарушителя, както и на годността на АТСС. Възразява се срещу съдържанието на ЕФ, за който се твърди, че няма пълно описание на деянието, както и на протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532, който се счита за несъответен на утвърдения образец. Сочи се на неяснота във връзка с квалификацията на нарушението  и за несъответна на последното санкционна норма. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш.

Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не  изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за правилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден  електронен фиш серия К, № 3624633, издаден от ОД на МВР-Кюстендил за налагане на касатора  на административно наказание  “глоба” в размер на 300,00 лв. на осн. чл.182, ал.2, т.4 от  ЗДвП  във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1  от ЗДвП.

 От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 27.01.2020год. в 12,52 часа с АТСС  е заснето  движение  на  лек  автомобил “Ауди РС 6 Авант“  с рег. № Е5151МВ, на АМ - 3 “Струма“, км. 83+000 в посока гр. София, със скорост от 125 км/ч. при ограничение на скоростта за извън населено място от 90км/ч, въведено с ПЗ В26.

В производството пред РС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че административното нарушение е установено със преносими система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1,  която е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ и е технически годна за експлоатация, видно от  Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г. 

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ от паметта на използваното АТСС, в който се съдържат данни за датата, часа, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. АНО е представил  и  Протокол за използване на АТСС рег. № 27/01/10  от 27.01.2020г.  – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредба  №8121з-532 от 12.05.2015г.  за условията и реда за използване на автоматизирани  технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана Наредбата/, посредством който се установява времето, механизма на работа и местонахождението на средството за контрол, както и данни относно наличието на ПЗ В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 90 км/ч. Нарушителят  е  собственик на автомобила, установен въз основа на справка в Централната база на КАТ.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава електронния фиш по съображения за законосъобразност. Приема се, че оспореният фиш има изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а приложената към него снимка като веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15  от ЗДвП установява по безспорен начин извършването на релевираното нарушение, което е надлежно квалифицирано и за което на  собственика на автомобила, е наложено предвиденото в закона наказание.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателката касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по релевирания  спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства;  надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се  възприемат изцяло.  Поддържаните в касационната жалба оплаквания,  съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК, са неоснователни.

Както се посочи по-горе, процесуалното нарушение на районния съд  касаторът свързва с липсата на формирани изводи по всички релевирани в жалбата възражения срещу законосъобразността на издадения ЕФ. Изложените доводи са неоснователни. В оспореното решение се съдържат констатации по фактите, относими към административното нарушение, в съответствие с които са формирани   правни  изводи за доказаност на същото, т.е. за законосъобразност на ЕФ. С горните съображения съдът е изпълнил задължението си за мотивиране на постановения съдебен акт, като е даден  отговор  на  всички наведени оплаквания.

Във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съобразени с оглед приложимия закон, решаващите правни изводи на районния съд за  съставомерност и доказаност на релевирано деяние. От установената фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото е установено и заснето с  преносима система за контрол на скоростта на движение на МПС, т.е. с  АТСС съгласно дефиницията по §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Видно от доказателствата, процесното техническо средство е уред за контрол, работещ самостоятелно, одобрен и проверен по реда на ЗИ, който установява и автоматично заснема нарушения. Годността на АТТС, използвана в случая се доказва от събраните писмени доказателствени средства - Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ и Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г.  Изложените характеристики на АТСС се доказват от документите към преписката и опровергават като неверни твърденията на касатора в обратен смисъл.

От друга страна, с приложения  по делото Протокол за използване на АТСС  с № 27/01/10  от 27.01.2020г.  – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредбата,   се установява  времето  на  работа и местонахождението на уреда. Противно на изложените от касатора доводите,  протоколът  има нормативно установеното съдържание  по  образец – приложение  към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредбата, включително данни за  наличието на ПЗ В26 в процесния участък, въвеждащ ограничението на скоростта от 90 км/ч. Протоколът  е  официален свидетелстващ документ, не е оспорен от нарушителя и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. удостоверените с него обстоятелства  следва да се приемат за доказани. Що се отнася до мястото, датата и часа на нарушението, точна информация се съдържа в изготвения клип и същата е отразена по идентичен начин в издадения ЕФ. При съпоставка  с данните в  съставения протокол е видно, че деянието е установено  в участък, попадащ в обхвата на  действие на  ПЗ и на разположеното  на пътя АТСС.  

Касационният съд приема изцяло изводите в оспореното решение, че административното нарушение е доказано от събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл.189, ал.15 от ЗДвП.  Приложеният  по делото  клип /снимка/  от паметта на използваното техническо средство е издаден надлежно при спазване на специалните правила на чл.5, ал.1 и чл. 9, ал.4 от Наредбата,  и с него се  установява мястото, датата и часа на нарушението; видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост  /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и на правилото на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Мотивите на въззивния съд в частта за реквизитите от съдържанието на оспорения ЕФ  са съобразени с горното правило, въведено със  специална разпоредба, която дерогира приложението на общата норма на чл.57 от ЗАНН.  Нарушителят е  собственик на процесното МПС, който не е опровергал  презумпцията по чл.189, ал.5 от ЗДвП по надлежния ред чрез представяне на декларация.  Анализът на доказателствата сочи на управление на МПС извън населено място със скорост над установената /разрешената/ с пътен знак, т.е. доказано е нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, за извършването на което на нарушителя е наложено предвиденото административно наказание.  Налице е пълно съотвествие между правната квалицикания на съставомерното деяние и приложената санкционна норма.

Издаденият  електронен  фиш е законосъобразен и като го е потвърдил, ДРС е постановил  правилно  решение, което касационната инстанция ще остави в сила.

Водим от горното,  Административният съд

                                                          

                                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 260131 от 22.12.2020г.  на Районен съд – Дупница,  постановено по  АНД № 752/2020год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.