№ 3968
гр. Варна , 05.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на пети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110107129 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Инвестиционна
компания БГ“ ЕООД срещу В.Д. Штрум, с която е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 от ЗЗД.
Твърденията в исковата молба се основават на допуснато от ответника
неизпълнение за заплащане на уговорено възнаграждение по договор за
поръчка от 20.06.2019 г.
С исковата молба е представен процесния договор за поръчка от
20.06.2019 г., от който ищецът извежда претенцията си, като съгласно т. 11 от
договора страните се споразумяват всички възникнали спорове да се решават
по българското законодателство от компетентния Варненски съд.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал възражение за местна
неподсъдност с доводи, че постигнатото споразумение за изборна подсъдност
е сключено преди възникване на спора, че ответникът има качеството на
потребител и не го обвързва, поради което моли за прекратяване на
производството и изпращането му по подсъдност по неговия настоящ адрес в
гр. Балчик по правилото на чл. 113 ГПК.
В предоставения от съда срок ищецът не е взел становище по
направеното възражение за местна неподсъдност на спора.
Съдът като взе предвид доводите на страните, намира възражението за
местна неподсъдност на спора за основателно, по следните съображения:
Съобразно разпоредбите на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
1
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. "Търговец",
според разпоредбата на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. "Услуга" е всяка
материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ. - на § 13, т. 14 ДР на ЗЗП.
В случая ищецът – търговец основава вземането си на договор за
посредническа услуга. В този смисъл, правоотношението между ответника и
ищеца е възникнало по силата на търговска сделка, по която ответникът –
физическо лице е потребител на посредническа услуга по смисъла на пар. 13
ал. 1 ДР на ЗЗП, а ищецът – на търговец съгласно § 13, т. 2 и т. 14 ДР на ЗЗП /
в този смисъл и Определение от 12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 664/2020 г. на
ВОС/.
Подсъдността е въведена в обществен интерес, поради което не може да
бъде изменяна по съгласие на страните /чл.117, ал.1 от ГПК/. Законодателят
по изключение е допуснал да се уговаря подсъдност, различна от законно
предвидената – т.нар. договорна подсъдност. Тя е уредена в разпоредбите на
чл.117, ал.2 и ал.3 от ГПК, които поставят особени изисквания за валидност
на договора за подсъдност, който е процесуален договор, но следва да
отговаря и на общите изисквания за валидност на договорите - договорът да е
сключен в писмена форма; да се отнася до имуществен спор; спорът трябва да
е определен конкретно; уговорената подсъдност трябва да бъде местна, а не
родова или функционална, не и по местонахождението на недвижим имот;
уговореният местно компетентен съд трябва да бъде посочен конкретно.
Съобразно ал. 3 от чл. 117 ГПК договор за избор на съд по искове на
потребители поражда действие само ако е сключен след възникване на спора.
В случая обаче видно от представения договор, макар да касае
възникнали имуществени спорове между страните, е сключен преди
възникване на настоящия спор /20.06.2019г./, поради което и с оглед
качеството на потребител на ответника не го обвързва.
Налице е специална местна подсъдност, уредена в разпоредбата на чл.
2
113 ГПК, която предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния.
Видно от служебно извършената адресна справка за ответника и
представеното копие на документ за самоличност към отговора на исковата
молба, последният е с настоящ и постоянен адрес в с. Кранево, общ. Балчик,
обл. Добрич. Обстоятелството, че ответникът има качество на потребител по
сключен с него договор за посредничество, предвиждащ услуги за
посредничество при сключване на договор за продажба на недвижим имот,
обуславя извода, че искът е следвало да бъде предявен пред съда по
настоящия адрес на ищеца - потребител.
В случая местно компетентен е съдът по настоящия адрес на ищеца–
потребител, а именно Районният съд - Балчик.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7129/2021г. по описа на
Районен съд - Варна, 50 състав и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Районен съд – Балчик, на чл.119, ал.3 вр. чл.113 вр.от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3