Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи март през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3906 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В ***е
постъпила искова молба от ***против Й.П.Г. с
ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответницата, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи сумата в размер на 350,39 лв. - главница,
36,81лв. възнаградителна лихва за периода от 28.04.2015г. до 07.12.2015г.;
74,26лв. – лихва за забава за периода от 28.04.2015г. до 30.05.2017г.,
180,25лв. – такси за периода от 28.04.2015г. до 07.12.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 22.06.2017г. до окончателното изплащане
Ищецът
твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски ***,
сключен между ответницата и ***, по силата на който соченото дружество
предоставило на ответницата кредит в размер на 450лв., а кредитополучателя се
задължил да върне сумата на седмични погасителни вноски, които съставлявали
изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на
61,47лв. и такси в общ размер на 284,76лв. Таксите били начислени за използване
на услуга ***съгласно уговореното в чл.25 от договора, която представлявала
домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието.
Същите такси били регламентирани в букви „В“ и „Д“ на първа страница на
договора по основание и размер. Твърди се, че длъжникът не изпълнявал всички
свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като
падежът на първата непогасена вноска настъпил на 27.04.2015г., при което
считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и се начислявало
обезщетение в размер на законната лихва. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
07.12.2015г., с което станал изискуем целия неизплатен остатък от задължението.
Твърди се още, че на 28.07.2016г. между *** и ***бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който произтичащите от процесния договор
вземания били цедирани в полза на ищеца. Сочи се, че в изпълнение на
задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедента упълномощил ищеца да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено
уведомление до кредитополучателя чрез ***, но пратката била върната в цялост
като непотърсена. Навеждат се доводи, че връчването на съобщението като
приложение към исковата молба има същите последици на уведомяване на длъжника.
Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№4578/2017г. на *** била издадена заповед за
изпълнение, но при условията на чр.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
длъжника за предявяване на установителен иск.
Ответницата Й.П.Г.
е представлявана в исковото производство от особен представител, който в
депозирания писмен отговор е ангажирал становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Навеждат се доводи, че
цесията не е била съобщена на длъжника надлежно, както и че кредита не бил
обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№4578/2017г. по описа на ***, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит от 24.01.2015г.,
сключен между ***, в качеството на кредитодател и Й.П.Г., в качеството на
кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение кредитодателя е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 450лв. По делото не е
налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение да
предостави на заемополучателя заемната сума.
Според
обективираното в договора, страните са приели фиксиран размер на
възнаградителна лихва от 61,47лв. Предвидена е била такса за оценка на досие в
размер на 29,73лв. Страните са предвидили също така възможност за ползване на
услугата ***и такса за нея в размер на 262,26лв. Според регламентираното в чл. 25 от договора за кредит, при избор на
тази услуга от длъжника, служител на кредитора е следвало да предаде на кредитополучателя на
посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава
адреса, за да събира дължимите вноски. Посочено е в същия текст, че 30 % от таксата се равнява на разходите, свързани с
организирането на тази услуга (напр. транспортни разходи)
Страните по
правоотношението са приели, че кредитът е следвало да бъде погасяван на
седмични вноски – общо 45 на брой, всяка в размер на 17,70лв. и последна в
размер на 17,43лв., като първата е била дължима на 31.01.2015г.
От изслушаното в о.с.з. на 21.03.2019г.
заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата
е върнала на кредитодателя суми в общ размер на 224,70лв., като последното
плащане е било извършено на 28.06.2015г.
Установява се от приложения препис на
Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., сключен между ***, в
качеството на цедент и ***, като цесионер, че кредитора по процесния договор е
прехвърлил в полза на ищеца всички вземания, произтичащи от договора.
Установява
се също така от представения препис на пълномощно, изходящо от цедента, че е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърляне на техните
задължения.
По делото е приложено уведомление, изходящо от
цедента, чрез пълномощника му и адресирано до ответницата Й.Г., с което я
уведомява за цедиране в полза на ищеца на вземанията спрямо нея, произтичащи от
процесния договор за кредит от 24.01.2015г. Същото не е било връчено преди
депозиране на исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от представения препис на Договор за потребителски кредит от 24.01.2015г., че ответницата Й.П.Г. е
получила от *** сума в размер
на 450лв., която е следвало да върне на равни месечни вноски за срок от 45
седмици или до 07.12.2015г.
Установи се
също така, че страните са уговорили договорна лихва, фиксирана в размер на
61,47лв.
Съдът
намира, че не се установи от събраните в настоящото производство доказателства кредитодателят
да извършил действията по предотавяне на услугата ***за която в процесния
договор единствено е отбелязано, че е била избрана от длъжника. При този избор,
в тежест на кредитора е възникнало задължението негов служител да предаде на кредитополучателя на посочения в договора
адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира
дължимите вноските, а
доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Установи се
от обсъдения Договор за цесия от 28.07.2016г., че креддетодателя *** е прехвърлил
в полза на ищцовото дружество вземанията си спрямо ответницата, произтичащи от
процесния договор за кредит.
Съдът счита,
че за цедирани следва да се приемат единствено вземанията за непогасена
главница и договорна лихва (таксата за оценка досие не е претендирана и не се
обсъжда от съда), а вземането за такса ***доколкото не е съществувало в полза
на цедента, не е могло и да бъде прехвърлено на цесионера.
С оглед
установеното от експертното заключение, че ответницата е върнала на
кредитодателя суми в общ размер на 224,70лв., съдът приема, че с тази сума
следва да се приеме за погасено изцяло задължението за възнаградителна лихва в
размер на 61,47лв. и част от задължението за главница – в размер на 163,23лв.
При това непогасена е останала главница в размер на 286,77лв. Именно това,
съществувало в полза на цедента вземане, е било прехвърлено на ищцовото
дружество с обсъдения Договор за цесия от 28.07.2016г.
Следва да се
посочи, че неотносимо към спора се явява възражението на ответницата, че
процесния договор за кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем преди
депозиране на заявлението, т.к. уговорения в съглашението срок за връщане на
дължимите по договора суми е изтекъл още на 07.12.2015г. и кредиторът не се
позовава на предсрочна изискуемост.
От събраните в настоящото производство
доказателства не се установи съобщаване на цесията на длъжника по правилото на
чл.99, ал.4 от ЗЗД преди депозиране на исковата молба.
Ищецът е
приложил към исковата молба уведомление за извършената цесия, изходящо от него,
като пълномощник на цедента. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
С оглед
липсата на доказателства за връчване на това съобщение на длъжника, съдът
приема, че то не е било връчено преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Както приема трайната практика на ВКС, получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая уведомлението от цедента за
сключения договор за цесия с предмет вземанията по процесния договор
представлява приложение към исковата молба, което е било връчено на ответницата
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а след това и чрез назначения особен
представител.
С оглед
горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца произтичащите от процесния
договор за кредит вземания, което се установи, че е за непогасена главница в
размер на 286,77лв.
Ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане на дължимата главница. Доколкото
уговорените като седмично дължими вноски са включвали и част от приетото за
несъществуващо вземане за такса ***а ищеца не установи по основание и размер вземането
си за обезщетение за забавено плащане на дължимата част от отделните месечни
вноски от датите им на падеж до датата на изтичане на срока на договора за
кредит, съдът приема, че обезщетение за забавено плащане на непогасената
главница в размер на 286,77лв. е дължимо за периода от изтичане на срока по
процесния договор - 07.12.2015г. до 30.05.2017г. При използване на онлайн
калкулатор за законна лихва, това обезщетение се изчислява от съда на 43,12лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 286,77лв.,
представляваща непогасена главница по процесния договор за кредит и сумата от
43,12лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.12.2015г. до
30.05.2015г. Исковата претенция до пълния претендиран размер на главницата от 350,39лв.,
до пълния претендиран размер на лихвата за забава от 74,26лв., както и за
възнаградителна лихва в размер на 36,81лв. и такси в размер на 180,25лв. следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на
ищеца, съразмерно уважената част от иска, разноски за заповедното производство
в размер на 38,25лв. (при направени такива в общ размер на 75лв.) и разноски за
исковото производство в размер на 359,55лв. (при направени такива в общ размер
на 705лв.).
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Й.П.Г. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми : сумата от 286,77лв., представляваща главница по
Договор за потребителски *** и сумата
от 43,12лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
07.12.2015г. до 30.05.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2017г. по
ч.гр.д.№4578/2017г. по описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на главница до пълния претендиран размер от 350,93лв.,
на лихва за забава до пълния претендиран размер от 74,26лв. и за периода от
28.04.2015г. до 06.12.2015г., както и за установяване дължимостта на сумата от
36,81лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до
07.12.2015г. и сумата от 180,25лв., представляваща такси за периода от
28.04.2015г. до 07.12.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.П.Г. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 38,25лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 359,55лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: