Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. София,
02.12.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г., като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9203 по описа за 2015г. на СГрС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г).
Образувано е по искова молба вх. № 90506/14.07.2015г., изпратена по пощата на
13.07.2015г., депозирана от З.Г.Н.,
ЕГН ********** и К. И. Н., ЕГН **********
двамата с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Д.К.,*** срещу „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, с която са поискали от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл.
86 от ЗЗД да заплати
на всеки ищец сумата от по 150 000лв., ведно със законната
лихва от 10.07.2014г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М.К. Н., ЕГН **********, настъпила
на 10.07.2014г. на главен път І-8, км „271” от виновно противоправно поведение
на Б.Л.Б. като водач на автомобил „Фолксваген
Шаран”, рег. № ******, застрахован при
ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № 22114001551614/2014г., като бъде осъден да
заплати на ищеца К.Н. и обезщетение
за претърпени от него вреди, причинени
от същото поведение на застрахования при ответника водач, както следва:
сумата от 200 000лв., ведно със
законната лихва от 10.07.2014г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания-загуба на слезка,
отстраняване на части от тънки черва, увреждания на дебело черво,
химоперитониум масива, нарушаване на целостта на гръбначния стълб на ниво трети
поясен прешлен, ексудативен плеврит, обезобразяване на лице и тяло; сумата от 6957лв., ведно ведно със законната
лихва от 10.07.2014г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на
уврежданията. Навели са твърдения, че М.Н.
е дъщеря на ищцата Н. и майка на ищеца Н., М.Н. и ищецът Н. на
09.07.2014г. пътували като пътници в
автомобил „Тойота Корола“ съответно на задна седалка и на предна дясна седалка,
водач на застрахован при ответника автомобил нарушил правила за движение, което
довело до удар с автомобила, в който пътували М.Н. и К.Н., в следствие на който
настъпила смъртта на М.Н. и телесните
увреждания на ищеца Н.. Посочили са, че са понесли тежко загубата на
родственика си, имали изградени отношения на привързаност, взаимна обич и
уважение, ищецът Н. бил направил разходи за лечението в претендирания размер за
престой в болницата , за санитарни материали и за комплект винтова
стабилизация, период на възстановяването бил дълъг и труден, имал загрозявания по лицето и тялото,
понижено било самочувствието му , затруднен бил социалния му живот, защото бил
обект на непрестанни погледи и въпроси от околните. Претендирали са разноски.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че водач на
застрахован при него автомобил не бил провел виновно противоправно поведение единствено
в следствие на което да са настъпили процесните вреди, принос за същото имал и водач на автомобил
Тойота Корола, в който пътували Нишкови, а и наследодател на ищците и ищеца Н.,
които пътували били без поставени
предпазни колани по време на ПТП, не бил изпаднал в забава, нямало близки
отношения между ищците и М.Н., размерите на исковете били прекомерни, ищецът Н.
не бил направил разходи за лечението, за които бил предявил иск. Претендирал е
разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт, оспорил е претенцията на
ищците за възнаграждение за адвокат, като е посочил че хонорар не бил платен а
и бил прекомерен.
Третото лице помагач на страната на ответника: Ц.К.П., ЕГН **********, е оспорило
исковете. Навела е твърдения, че наследодателят й Б.Б. не бил провел виновно
противопарвно поведение, ПТП било причинена от протвоправно поведение на водач
на автомобил „Тойота Корола“.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети неоспорени от страните
удостоверение за наследници изх.№
396/23.06.2015г. издадено от Община Родопи, препис-извлечение от акт за смърт ,
издаден от община Пловдив, дубликат на удостоверение за раждане, издадено на
16.07.2014г. от община Пловдив, съгласно
които М.К. Н. е починала на 10.07.2014г., като е оставила за наследник по закон
сина си К. И. Н., З.Г.Н. е майка на М.Н..
По делото е приета неоспорена от страните полица №
22114001551614 по застраховка „Гражданска отговорност“, носеща подписи,
положени за страните по нея, съгласно която на 06.06.2014г. ответникът е
сключил със Б.Л.Б. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил
„Фолксваген Шаран”, рег. № ****** за период от 06.06.2014г. до 06.06.2015г. за
територия на РБългария .
По делото са приети постановление от 03.06.2015г. на
РП-Пловдив по пр.пр. 4787/2014г., досъдебно производство № 237/2014г.,
протоколи за оглед на местопроизшествие, носещо подписи на служители на МВР,
посетили местопроизшествие, скица и снимки, съгласно които на 09.07.2014г. в землището
на с. Бяла река, на главен път І-8, км „271” е настъпило ПТП с участието на автомобил
„Фолксваген Шаран”, рег. № ******, управляван от Б.Л.Б. и автомобил Тойота Корола”, рег. № ******,
управляван от П.А. Г., при което са загинали двамата водачи, М.Н., която
пътувала в Тойота Корола на задна седалка зад шофьора, както и друго лице, а
пътуващият на предна дясна седалка в автомобил „Тойота Корола” К.Н. е получил телесни
увреждания, наказателното производство е прекратено поради смъртта на двамата
водачи, застрахован при ответника водач бил нарушил правила за движение по
пътищата, като навлязъл в насрещна лента за движение, автомобил Тойота Корола е
силно деформиран в предна част.
По делото са приети епикриза, издадена от 12.08.2014г.
от УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД-гр.Пловдив, история на заболяването № 41893, фактура
№ **********/16.07.2014г. с фискален бон от 16.07.2014г., фактура № **********/12.08.2014г. с фискален
бон от 12.08.2014г., издадени от УМБАЛ „Св.Георги”, фактура № 84/30.07.2014г.,
фактура № 89/27.08.2014г., издадени от „Е.” ЕООД, съгласно които ищецът Н. е
бил приет в болница на 10.07.2014г. за 32 дни, поставена е диагноза „руптура
лиенис, травма на тънко черво без открита рана в корема, котузио торацис” - политравма,
извършени са 6 операции-включително и за
стабилизиране на прешлени Л2,Л3, Л4, неколкократно са правени ревизии на
коремна кухина, ищецът е заплатил на 16.07.2014г. на болницата 6470лв. за
комплект 6 винтова стабилизация „аско” титан, а на 12.08.2014г. сумата от 180лв.
за болничен престой, на ищеца са издадени от „Е.”ЕООД две фактури за санитарни
материали за сумата от 140,41лв. и 166,89лв., фактурата за 140,41лв. не носи
подпис за издателя й.
Разпитан по делото св.
Д. е заявила, че е дъщеря на ищцата З.Н.
и леля на ищеца К.Н., на 10.07.2014г.
била на гости в дома на майка си в с.Х., чула майка си да говори по
телефона, излязла й я видяла да държи лист в ръка, припаднала, като се свестила
казала, че сестрата на свидетеля е загинала при катастрофа, а племенника на
свидетеля бил в болница, от полицията им казали къде е К.Н., както и че М.Н. е
в моргата. Заявила е, че приживе М.Н. живеела заедно с майка си и сина си,
добре живеели, помагали си, не е имало неразбирателство между тях, ищцата все
още не била преодоляла загубата на дъщеря си. Посочила е, че ищецът К.Н. не
познавал баща си, бил отгледан от майка си М.Н., били много близки с нея,
реално израснали заедно, защото М.Н. го родила когато била едва на 17 години.
Заявила е, че за смъртта на М.Н. казали на сина й едва 1 месец след ПТП, в този
момент ищецът Н. бил в болница в много тежко състояние, все още не бил
проедолял загубата й, тъжно било вече на празници у тях, защото М.Н. имала
рожден ден около Великден. Ищецът Н. плачел за майка си и в момента, станал
по-затворен, по-чувствителен. Посочила е, че ищецът останал в болницата около 2
месеца, бил в инвалидна количка, спял на специален дюшек, баба му го хранела и
обличала, водела го тоалетна, след изписването от болницата К.Н. през повечето
време лежал, имал нужда да го придържат, за да се движи, тръгнал на училище
през октомври 2014, когато вече можел да се движи сам. Заявила е, че в момента
ищецът Н. се оплаква от болки в главата, ставите, краката, все още лекарите не
били преценили, че трябва да се махнат поставените пирони. Посочила е, че от известно време се е
преместила да живее при майка си и при племенника си, за да им помага.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно
и задълбочено, неопровергано от други доказателства по делото, вещото лице е
посочило, че ПТП е настъпило на прав
участък на двулентов път, водач на „Фолксваген” навлязъл при лек десен завой в насрещна лента за движение със скорост от
110км/ч, опитал се да се върне в своя лента, в този момент в насрещна лента се
движел автомобил „Тойота” със скорост от 122км/ч., водач на Тойота в опита си да избегне удара
завил наляво, но въпреки това настъпил удар между двата автомобила около
осевата линия, но малко повече в платно за движение на Тойтота - на 1м. в лента
за движение на „Тойота” и около 20см. в лента за движение на „Фолксваген”, удар
бил челен и кос в предни леви части на
двата автомобила, след удар автомобил „Тойота” се завъртял на 65 градуса по
посока на движение на часовникова стрелка , като след удара бил силно
деформиран, най-вече в предна лява част, деформирани били седалки, арматурно
табло, оборотомер и скоростомер, предно стъкло и капак.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по комплексна съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като
вярно и задълбочено, неопровергано от други доказателства по делото, вещите
лица след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца Н., са посочили,
че причината за смъртта на М.Н. са
получените при процесното ПТП травми-тежка съчетана травма: черепно-мозъчна и
лицево-челюстна травма; гръдно-коремна травма-контузия на гръден кош и корем,
счупване на гръдна кост и двустранно счупване на ребра с разкъсване на
пристенна плевра и кръвоизлив в двете половини на плевраната кухина, контузия
на ляв бял дроб, разкъсване на слезка и черен дроб с масивен кръвоизлив в
коремна кухена; разкъсно контузни рани на десен долен крайник, счупване на лява
ключица и диафразно счупване на дясна бедрена кост, в следствие на които се
развил непреодолим хеморагичен и травматичен шок. Посочили са, че в причинно – следствена
връзка с процесното ПТП ищецът К.Н.
е получил: тежка коремна травма, представляваща контузия на корема с разкъсване
на слезката, разкъсване на корена на тънките черва, кръвонасядания на опоръка
на тънките черва и ретроперитонеално нараняване с десерозация на сигмовидното
дебело черво с последвал масивен излив на кръв в коремната кухина, слезката
оперативно е премахната, частично са премахнати тънки черва, зашит е външен
слой на сигмовидно дебело черво; счупване на тялото на трети поясен прешлен без
увреждане на гръбначния мозък, извършена е операция - алиенация на трети поясен
прешлен с транспедикуларна стабилизация на ниво 2-3-4- поясни прешлени; гръдна
травма с изявен постравматичен ексудативен плеврит, наложил операция за
евакуация; контузия на главата с разкъсно-контузна рана на челото и на носа.
Посочили са, че от раните при ищеца има белези по челото, в основата на носа,
над дясната вежда и десен горен клепач , по цялата ширина във върховата част на
носа, вдясно от долната устна, има белези от хирургичните намеси в областта на
корема, левия и десния хълбок, левите междуребрени мускули, областта на гърба,
тези белези са постоянни за цял живот, може с времето да се поизгладят, но не и
да изчезнат, добре видими са, като в съвкупност променят чертите на засегнати
части на главата, лицето и тялото, обективно загрозяват лицето и част от
тялото. Посочили са, че през време на болничния престой ищецът е претърпял общо
6 операции, като неколкократното отваряне на коремната кухина се наложило поради
усложнения. Вещите лица са посочили, че остеосинтезата, поставена на ищеца Н.
за стабилизация на поясния прешлен би следвало да се премахне оперативно, като
около 1 месец след това ще има обездвижване при ищеца, а интензивните болки при
такава операция са около 10-15 дни, но болки ще има в областта на увреждането и
за в бъдеще при промяна на времето и при натоварване. Посочили са, че при
прегледа на ищеца той се оплаквал от болки в областта на поясния прешлен,
изтръпване на долни крайници, болки при навеждане, което давало основание да се
обоснове извод, че поставена остеоснитеза следва да се премахне, но такъв
категоричен извод можело да се направи след изследване с ядрено-магнитен
резонанс или скенер. Вещите лица са посочили, че както при М.Н., така и при К.Н.
уврежданията на вътрегръдните и коремни органи са от инерционен тип на
вътрешните органи, като те не могат да се предотвратят от поставен
обезопасителен колан, този колан не можел да предотврати и уврежданията, които са от
притискане от деформирани части на купето. Посочили са, че поставен
обезопасителен колан теоретично би могъл да предотврати настъпването на
по-тежки черепно-мозъчна и лицева травми на М.Н., счупването на лявото й бедро,
възможно е и травмите в гръдните и коремните области да са по-леки, но само ако
шофьорска седалка не се е изместила назад от удара и от деформацията на автомобила,
като не е притиснала М.Н.. Поставянето на обезопасителен колан при ищеца К.Н.
можело да предотврати контузия и разкъсно-контузни рани на главата и лицето, но
само ако не е имало притискане на Н. в изразената деформация в предната част на
автомобила. Водеща за смъртта на М.Н. е тежката коремна травма, но в
причиняването й не можело да се изключи черепно-мозъчната травма и тази на
опорно-двигателния апарат.
По делото е приет протокол от химическа експертиза №
А-272/ 24.07.2014г.,съставен от химик в специализирана лаборатория при МБАЛ
„Пловдив“АД, съгласно който Б.Л.Б. е бил с 2,01 промила алкохол в кръвта при
изследването на пробата, изпратена от КСМ-УМБАЛ- Пловдив , донесена на ръка на
18.07.2014г.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм)
вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл.
86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответник- противоправно поведение в следствие
на което са причинени вреди; претърпяване на конкретни вреди, които са
причинени на ищеца от този деликт, който
деликт представлява застрахователното събитие; обстоятелства, които да
обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за
които е предявена претенция, родствени връзки между ищците и загиналия при ПТП;
намаляване на имуществото на ищеца Н. със сумата, за които е предявил претенция
за имуществени вреди; за които предпоставки ищците следва да проведе пълно и
главно доказване.
При така депозирания отговор и при така направени
възражения от ответник, вкл. и възражение
по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в
негова тежест е да установи наличие на съпричиняване от страна на родственика на ищците и ищеца Н., тоест да
ангажира доказателства, че те са провели поведението, за което са наведени
твърдения от ответника и това поведение е допринесло обективно за настъпване на
вредоносния резултат -че са пътували без
поставен обезопасителен колан и това е допринесло за настъпване на смъртта
на М.Н., съответно до уврежданията на К.Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ със
застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в
границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.1, т. 1 вр. с чл.
268, ал.1, т. 2 от КЗ застрахователят по застраховка ГО на автомобилисти
покрива отговорността на застрахования
за причинени на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и
неимуществени вреди от телесно увреждане, но без причинени имуществени вреди на пътник в това
МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.2 от КЗ
застраховката ГО на автомобилисти покрива и отговорността за вреди, причинени
от лице, което не е изрично упълномощено да управлява автомобила, ако то не е
придобило владението върху автомобила чрез кражба, престъпление по чл. 346 от НК или грабеж.
Застрахователния риск при тази отговорност е
опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.
Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно
деяние, вредата и причинната връзка между тях. При задължителното застраховане
по ГО на МПС на застраховане подлежат собствениците на МПС и ползвателите на МПС на законно основание
(арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за причинени от
тях вреди – лична или на техни вещи, може да се ангажира отговорността на
застрахователя. При застраховката гражданска отговорност на автомобилисти на
обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за които отговаря
водачът или собственикът на МПС – за вреди от лично действие или за вреди от
вещи.
Съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахователят е отговорен, има право на иск пряко срещу
застрахователя за обезщетение, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл.
207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл. 224, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема, че от приета по делото неоспорена от
страните полица по застраховка Гражданска отговорност, по делото е установено ,
че към 09.07.2014г. ответникът е бил обвързан от валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с водач на автомобил „Фолксваген Шаран”,
рег. № ******.
Съдът приема, че от приетите по делото протоколи за
оглед на местопроизшествие, постановление на РП-Пловдив, епикриза, заключения
по съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, по делото се
установява, че на 09.07.2014г. в землището на с. Бяла река, на главен път І-8,
км „271” е настъпило ПТП с участието на автомобил „Фолксваген Шаран”, рег. № ******,
управляван от Б.Л.Б. и автомобил Тойота
Корола”, рег. № ******, управляван от П.А. Г., при което са загинали двамата
водачи, пътник , както и М.Н., която пътувала в Тойота Корола на задна седалка
зад шофьора, а пътуващият на предна дясна седалка в автомобил „Тойота Корола” К.Н.
е получил телесни увреждания. Установява се, че при процесното ПТП водач на
застрахован при ответника автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, като се движел със скорост от 110км/ч и навлязъл в насрещна лента за
движение. За последните обстоятелства съдът съобрази не само приети писмени
доказателства, но и категоричния извод на вещото лице по автотехническата експертиза,
заключението по която не е оспорена от страните по делото, не е и опровергана
от другите доказателства по делото. С оглед гореизложеното съдът приема, че застрахован при ответника водач на автомобил „Фолксваген Шаран“ е
нарушил правила за движение по пътищата, поради което и доколкото презумпцията
на вина не е оборена по делото, то отговорността на ответника за претърпени
вреди от поведението на застрахования при него водач на „Фолксваген“ може да се ангажира.
По делото се установи от прието по делото
удостоверение за наследници, удостоверение за раждане, че ищцата З.Н. е майка
на загиналата М.Н., ищецът К.Н. е син на
загиналата М.Н. , поради което и съдът приема, че съобразно Постановление № 2/30.11.1984г. на
Пленума на ВС ищците са е в кръга лица, имащи право на претенция за обезвреда
на неимуществени, вреди претърпени от смъртта на М.Н..
На самостоятелно основание ищецът К.Н. има основание
да претендира от ответника заплащане на обезщетяване на вредите от претърпените от него телесни увреждания при
процесното ПТП.
По
възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото и отговорността
на пострадалия като допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността
на застрахователя. За да има основание за прилагане на института на чл. 51,
ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с
настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите,
съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в
някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране е обективен принос , който е противоправно поведение и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният
риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на
ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени възражения е
да установи наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тоест да
ангажира доказателства, че увреденият е извършил действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е
провъзгласено с Постановление № 17/1963г.
Този институт се прилага и по отношение на недееспособни лица, ако те са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Това е така, защото
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на причинната връзка
между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината на пострадалия.
При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под
чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на лицето, под чийто
надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при приложението на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД само, за да се направи
разграничение по размер на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно
поведение на пострадал и на делинквент.
В конкретния случай съдът приема за установено от
прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от
страните по делото и неопровергано от други доказателства, че поставения
обезопасителен колан от родственика на ищците и от ищеца Н. би предотвратило
степента на увреждания само по главата и лицето им, както и на бедрото на М.Н., но само при условие че тези травми
не са причинени и от притискане с деформираните части на купето на автомобила. Доколкото
от заключението по авто-техническата
експертиза се установява, че общата скорост на двата автомобила е била 230
км/ч., че автомобил „Тойота” е бил силно деформиран особено в предна лява част
- с деформирани седалки, предно стъкло и
капак, арматурно табло, то съдът приема, че уврежданията по главата и лицето на
ищеца Н., пътуващ на предна седалка, не
е установено, че не биха се получили в същия вид и степен дори той да е бил с
поставен обезопасителен колан. Механизмът на настъпването на вредите - скоростта на автомобилите, място на удар,
деформации, обуславят извод, че ищецът Н. дори при поставен обезапосителен
колан би получил всички увреждания, включително и тези по лицето и главата. Вещите
лица по медицинската експертиза са били категорични в извода си, че вредите по
лицето и главата на ищеца Н. може да се получат от удар с деформирани части на
купе. По делото е установено, че купето в предна част е било силно деформирано,
включително седалките, таблото, поради което и съдът приема за установено, че
нараняванията по лицето и главата на ищеца Н. , пътуващ на предна седалка, биха
се получили в същия вид и степен на увреждане и при поставен обезопасителен
колан. Останалите увреждания на ищеца Н. вещите лица са посочили, че не се
влияят от поставения колан, поради което и съдът приема, че възражението на
ответника за съпричиняване от ищеца Н. е неоснователно.
Съдът приема, че доколкото вещите лица по медицинската
експертиза са посочили, че водещи за настъпването на смъртта на М.Н. са
травмите по гръдните и коремните органи,
то дори М.Н. да е била с поставен обезопасителен колан, това не е било от
естество да предотврати настъпването на леталния изход. Поставянето на
обезопасителен колан се установи по делото, че би могло да намали степента
черепно-мозъчна , на лицево-челюстна травма и на опорно-двигателния апарат, но
тези травми не са водещи за леталния изход. Водещи за леталния изход са
травмите в гръдните и коремни органи, които са инерционни травми и не се влияят
от поставения обезопасителен колан. Към
горното следва да се добави, че деформацията на автомобила, скоростта на
автомобилите при удара предпоставят извод, че травми по главата, лицето ,
бедрото са се получили от притискане в части на деформирано купе, което по
делото е установено, че не би било
избегнато при поставен обезопасителен колан.
При така възприето съдът приема, че подставения
обезопасителен колан не би предотвратил настъпването на уврежданията на ищеца К.Н.
в степента, която е установено по делото, нито би предотвратил настъпването на
смъртта на М.Н., поради което възражението на ответника за съпричиняване е
неоснователно.
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на М.Н.:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая и досежно размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. При
причиняване на смърт на пострадалия, неговите най-близки по пряка линия и по
съпружеска линия, съответно лица, с които е изградил такива отношения, понасят
неимуществени вреди. Справедливия размер на обезщетението за такива вреди от
значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между
него и близкия, търсещ обезщетение за тези вреди, действителното съдържание на
съществуващите между тях житейски отношения. Обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. При определянето на размер на обезщетението се вземат предвид
социално-икономическите условия както и лимитите по застраховка „ГО” към дата
на увредата. (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от събрани по делото гласни
доказателства, които съдът изцяло кредитира, като логични, последователни,
резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани по
делото доказателства, се установява, че
ищецът К.Н. на детска възраст от 17 години е загубил
майка си, която го е отгледала сама, между ищеца
К.Н. и майка му, загинала на 34
годишна възраст, е имало изградена силна връзка между родител-дете,
живеели са заедно, ищецът е лишен от родителска грижа рано, не е преодолял
загубата на майка си, все още често плаче за нея, поради което и като съобрази
внезапната загуба на младата си майка
(34 годишна) на детска възраст 17 години и то по нелеп и жесток начин, като съобрази и
обичайните отношения между родител и
дете, то съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца К.Н. вреди от загубата на майка му е
размер от 150 000лв. За да определи този размер съдът съобрази
обстоятелството, че връзката между ищеца и
майка му е била силна, живеели са заедно, били са близки, разчитали са
един на друг, ищецът е отгледан само от майка си, няма връзка с баща си, съдът
съобрази и житейски оправданото очакване на дете на тази възраст към родител за
подкрепа за в бъдеще, от реализиране на което очакване ищец е лишен.
Съдът приема, че от събрани по делото гласни
доказателства, които съдът изцяло кредитира, като логични, последователни,
резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани по
делото доказателства, се установява, че
между ищеца З.Н. и дъщеря й, загинала на 34 годишна
възраст, е имало изградена обичайна връзка между родител-дете,
изпълнена с взаимно чувство на обич, привързаност, подкрепа и опора, ищцата и живяла заедно с дъщеря си в една къща и домакинство, понася тежко
загубата на дъщеря си, поради което и
като съобрази внезапната загуба на
детето й на възраст от 34 години по нелеп и жесток начин, като съобрази
и обичайните отношения между родител и
дете, то съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца З.Н.
вреди от загубата на дъщеря й е размер от 120 000лв. За да
определи този размер съдът съобрази обстоятелството, че връзката между ищеца и
дъщеря й е била силна, живеели са заедно, били са близки, разчитали са един на
друг, съдът съобрази и житейски оправданото очакване на родител към дете за
подкрепа за в бъдеще, от реализиране на което очакване ищец е лишен.
При определяне на размерите съдът съобрази, че вредите
си двамата ищци са оценили на една и съща сума, но разпитания по делото
свидетел, а и житейската логика обосновава извод, че справедливото обезщетение
за страданията на ищеца Н., загубил на невръстна възраст младата си майка ,
която единствено се е грижила като родител
за него, следва да е по-високо по размер от обезщетението на вредите,
претърпени от ищцата З.Н., която има и друга дъщеря, която се грижи за нея. При
определяне на размерите съдът съобрази социално-икономическите условия и
лимитите на сумите по застраховка
„Гражданска отговорност” към юли
2014г.
Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задълженията
до този размер, то съдът приема, че иск
на ищеца З.Н. за сумата от 120 000лв. и за ищеца К.Н.
за 150 000лв. следва да се
уважи.
По размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди от телесните увреждания
на ищеца К.Н.:
Съдът приема, че от приети по делото фактури , фискални
бонове, епикриза, заключение по съдебно-медицинската експертиза по делото се
установи, че ищецът Н. веднага след процесното ПТП е бил приет в болница за
лечение на травмите, получени от процесното ПТП ищецът е заплатил на
16.07.2014г. на болницата 6470лв. за комплект 6 винтова стабилизация „аско”
титан, както и на 12.08.2014г. сумата от 180лв. за болничен престой. При така
установеното съдът приема, че направените от ищеца разходи за тези суми са в
пряка причинна връзка с процесното ПТП поради което и иск за тези суми следва
да бъде уважен
Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, че сумите по издадените от „Е.”ЕООД две фактури за санитарни
материали за сумата от 140,41лв. и от 166,89лв. са заплатени от ищеца, то по
делото не е установено ищец да е претърпял такива имуществени вреди. Ответникът
изрично е оспорил с отговора обстоятелство, че тези суми са платени от ищеца и
в тежест на ищеца е било да докаже плащането им, но това не е направено по
делото. Фактурата не доказва плащането,
същото се доказва с касов ордер или с фискален бон, но такива не са представени
по делото. Към горното следва да се добави, че
фактурата за 140,41лв. не носи и подпис на издателя й, което е
допълнително основание да не се приеме като документ установяващ претърпени от
ищеца вреди за сумата по тази фактура. При така възприето съдът приема, че иск
за имуществени вреди, представляващи стойност на санитарни материали по фактурите, издадени
от Е.”ЕООД, не следва да се уважава.
По размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания на
ищеца К.Н.:
Съдът приема, че от прието по делото заключение по съдебно
медицинската експертиза, показанията на свидетеля , епикирза, по делото се
установява , че в следствие на процесното ПТП ищецът на детска от 17 години е претърпял:
тежка коремна травма, представляваща контузия на корема с разкъсване на
слезката, разкъсване на корена на тънките черва, кръвонасядания на опоръка на
тънките черва и ретроперитонеално нараняване с десерозация на сигмовидното
дебело черво с последвал масивен излив на кръв в коремната кухина, слезката
оперативно е премахната, частично са премахнати тънки черва, зашит е външен
слой на сигмовидно дебело черво; счупване на тялото на трети поясен прешлен без
увреждане на гръбначния мозък, извършена е операция - алиенация на трети поясен
прешлен с транспедикуларна стабилизация на ниво 2-3-4- поясни прешлени; гръдна
травма с изявен постравматичен ексудативен плеврит, наложил операция за
евакуация; контузия на главата с разкъсно-контузна рана на челото и на носа;
останали са множество белези по лицето и тялото, които няма да изчезнат до
живот, променят чертите на тялото и лицето, претърпял е общо 6 операции, състоянието
му е било опасно за живота, в болницата е останал за 32 дни, а след това се е лекувал в дома си,
не е могъл да се обслужва и придвижва
сам, оплаква се от болки в ставите, главата, крака, престои операция за
премахване на остеосинтеза, след която ще има около едномесечно обездвижване и
интензивни болки за около 10-15 дни. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетеля, като резултат от личните и впечатления, неопровергани от другите
доказателства по делото, подкрепени от приети епикриза. Съдът изцяло кредитира
изцяло заключението на вещите лица по медицинската експертиза, като задълбочено
и неоспорено от страните, неопровергано от другите доказателства по
делото. При така установеното съдът
приема, че справедливия размер на обезщетението е 100 000лв. За да
определи този размер съдът съобрази вида, броя и тежестта на травмите при
ищеца, покриващи критериите за тежка политравма, отстраняването на слезката и
на част от тънките черва, множеството тежко увредени органи, операциите, които е
претърпял ищеца, предстоящата операция, невъзможността за се обслужва сам по
време на болничния престой, нуждата от чужда помощ след изписването от
болницата, за да се придвижва, останалите белези на големи площи и на видими
места – по лицето, главата, тялото, които за загрозяващи. Съдът съобрази младата
детска възраст на ищеца при получаване на уврежданията, специфичното отношение
към външността на тази възраст, тежкия процес на възстановяване-6 операции и
нужда от неколкократно отваряне на коремна кухина, дългия период на болничен
престой, но и обстоятелството, че още през октомври 2014г. – само 3 месеца след
ПТП, ищецът вече се е върнал в училище,
както и че независимо от политравмата,
реално оздравителния процес при ищеца е приключил, предстои само операцията за
премахване на остеосинтезата. При определяне на размера съдът съобрази обстоятелството,
че ентензивни болки са изпитвани от ищеца в областта на отделните травми, но
периода на същите е съвпадал, след първите 3 месеца по делото не е установено
при ищеца да има постоянни интензивни болки, поради което и приема, че не са
налице обстоятелства, които да обосноват извод за по-голям размер на
обезщетението. При определяне на размера съдът съобрази социално-икономическите
условия и лимитите на сумите по
застраховка „Гражданска отговорност” към юли 2014г.
При така възприето съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
сумата от 100000лв., поради
което и с оглед липсата на доказателства
за погасяване на това задължение на, то съдът приема, че иска за сумата от 100 000лв. следва да се уважи.
По исковете за
обезщетение за забава за плащане на главница за неимуществени вреди , за която съдът прие, че иск е
основателен:
Вземането е възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва
и без покана до длъжника от момента на откриване на дееца, което в случая
съвпада с настъпване на ПТП. Застрахователят отговаря като делинквента и
приложими досежно забава са разпоредбите за деликта.
При така възприето съдът приема, че ответник е
изпаднал в забава на плащането на главницата, за която съдът прие, че искове
са основателен от момента, в който се
претендира- 10.07.2014г. , до
изплащането им.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на задължението за лихва, то иска за лихва върху
главницата, за която съдът прие, че иск е основателен, следва да се уважи.
По исковете за
обезщетение за забава за плащане на главница за имуществени вреди , за която съдът прие, че иск е
основателен:
Вземането е възникнало от деликт и изискуемостта му
настъпва и без покана до длъжника , но то възниква от момента, в който
разходите са направени. Да се присъди лихва от по-ранен момент от момента, в
който разходи са направени, тоест преди
да намалее имуществото на пострадалия, би довело до неговото неоснователно
обогатяване. Застрахователят отговаря като деликвента и приложими досежно
забава са разпоредбите за деликта.
При така възприето съдът приема, че ответник е
изпаднал в забава на плащането на главницата от 6470лв. на 16.07.2014г., когато е платена тази сума съобразно
представения фискален бон, а за плащането на главницата от 180лв. – на 12.08.2014г. когато е платена тази сума съобразно
представения фискален бон, като от тези моменти следва да се присъди лихва
върху тези суми, а искането за присъждане на лихва от по –ранен момент следва
да се отхвърли.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото по искове съдът приема, че
разноските следва да се възложат в тежест на ответника при съобразяване на
обстоятелство, че ищците са освободени от задължение за внасяне на такси и
разноски по делото на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
При разпределяне отговорността за разноски направените
разноски от ответника за вещи лица и съдебни удостоверения следва да се
разпределят по равно между ищците доколкото са относими по еднакъв начин към
исковете и на двамата ищци. По същият начин следва да се определят и сумите,
които ответник следва да бъде осъден да внесе по сметка на съда като разноски
за вещи лица.
При така възприето ответник следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГрС сумата от 14800лв.
разноски за държавна такса и сумата от 284,81лв. разноски за вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца З.Н.
сумата от 5600лв, а на ищеца К.Н. сумата от 10425,41лв., разноски за адвокат. Същото
е определено с оглед на изхода на делото и установеното като уговорено и
платено възнаграждение за адвокат от ищеца К.Н., и възнаграждение за адвокат
платено от ищеца З.Н. до размера от 7000лв. Неоснователни са доводите на
ответника, че адвокатско възнаграждение не
е платено от ищците – в договорите за правна помощ се сочи плащане в брой. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението, претендирано
от ищеца Н. – то е съобразено с цената на исковете, правната и фактическа
сложност на делото. Минималното
възнаграждение по исковете на К.Н. е 10737,85лв., а се претендира 14500лв. В
случая няма постановени тълкувателни
решения, които да са разрешили повдигнат правен спор по въпроса,
противоправното поведение на водач не е било установено със съдебен акт, който
да е бил задължителен за настоящия състав по реда на чл. 300 от ГПК, единственото безспорно обстоятелство е било наличието
на застрахователно правоотношение, тоест спорни са били останалите основания за
уважаване на иска, като предмет на делото е бил въведен и принос на пострадали
при ПТП. По делото са изслушани са заключения на три отделни вещи лица,
разпитан е свидетел, приети са множество писмени документи, което обосновава
извод, че сложността на делото не е под средната
за такъв тип дела. Обстоятелството, че по делото са проведени само две съдебни заседания
не обосновава обратен извод. Тези заседания са били достатъчни за да се
установи фактическата обстановка по делото защото в тях съдът и страните са
успели да извършат всички необходими действия. Вида, характера и броя на тези
действия са такива, че не предпоставят извод, че сложността на делото е под
средната за такъв тип дела. Поради същите съображения съдът приема, че
възражението на ответника срещу претендираното от ищеца З.Н. следва да се уважи
частично, като при разпределяне на отговорността за разноски се съобрази не
платения от ищеца Н. а възнаграждение от 7000лв. Този размер на
възнаграждението съдът приема, че съответства на сложността на делото по
исковете на Зорк Н.. Минималното възнаграждение по Наредбата по исковете на З.Н.
е 4530лв., а се претендира 9800лв.,
последното за горницата над 70000лв. е прекомерно.
Ищецът З.Н.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 906лв. възнаграждение за юрисконсулт; сумата
от 37,50лв. разноски за вещи лица;
сумата от 0,50лв. разноски за съдебно удостоверение.
Ищецът К.Н.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 3017,34лв.
възнаграждение за юрисконсулт; сумата от 52,69лв. разноски за вещи лица; сумата от 0,70лв. разноски за
съдебно удостоверение.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.Г.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Д.К.,***
сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл.226 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 120 000лв., (сто и двадесет хиляди лева), ведно със законната
лихва от 10.07.2014г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й М.К. Н., ЕГН **********,
настъпила на 10.07.2014г. на главен път І-8, км „271” от виновно
противоправно поведение на Б.Л.Б. като
водач на автомобил „Фолксваген Шаран”, рег. № ******, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност” полица № 22114001551614/2014г.,
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 5600лв. (пет хиляди и
шестстотин лева), представляващи разноски за адвокат по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над 120 000лв. до
предявения размер от 150 000лв. ,
за лихва върху тази горница и за разноски за горницата над 5600лв. до 9800лв.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К. И. Н., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Д.К.,***
сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл.226 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от 150 000лв., (сто и петдесет хиляди
лева), ведно със законната лихва от 10.07.2014г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка му М.К. Н., ЕГН **********, настъпила на 10.07.2014г. на главен
път І-8, км „271” от виновно противоправно поведение на Б.Л.Б. като водач на автомобил „Фолксваген
Шаран”, рег. № ******, застрахован при
ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № 22114001551614/2014г.; сумата от 100 000лв.
,(сто хиляди лева), ведно със законната
лихва от 10.07.2014г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания, претърпени на 09.07.2014г. на главен път І-8, км „271” от
виновно противоправно поведение на Б.Л.Б.
като водач на автомобил „Фолксваген Шаран”, рег. № ******, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност” полица № 22114001551614/2014г.;
сумата от 6470лв. (шест хиляди
четиристотин и седемдесет лева), ведно със законната лихва от 16.07.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени
вреди за лечение на причинените на 09.07.2010г. травми от противоправно
поведение на водач на автомобил „Фолксваген Шаран”, рег. № ****** -разходи за
комплект 6 винтова стабилизация; сумата от 180лв.
(сто и осемдесет лева), ведно със законната лихва от 12.08.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди за
лечение на причинените на 09.07.2010г. травми от противоправно поведение на
водач на автомобил „Фолксваген Шаран”, рег. № ****** –болничен престой; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 10425,41лв. (десет хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и 0,41лв), представляващи разноски за адвокат
по делото, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете, както следва: иска за обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от телесните увреждания за горницата над 100 000лв. до предявения размер от
200 000лв. и за лихва върху тази горница; иска за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от общо
307лв. и лихва върху тази сума от 10.07.2014г., като разходи за санитарни
материали; иска за лихва за забава за плащането на имуществени вреди от 6470лв.
за периода от 10.07.2014г. до
15.07.2014г.; иска за лихва за забава на плащането на имуществени вреди от
180лв. за периода от 10.07.2014г. до
11.08.2014г.
ОСЪЖДА З.Г.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Д.К.,*** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 944лв. (деветстотин
четиридесет и четири лева), представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Д.К.,***
да заплати на „Застрахователна компания Л.И.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 3070,73лв. (три хиляди и седемдесет
лева и 0,73лв) , представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал.1 вр.
с ал. 6 от ГПК сумата от общо 15 084,81лв,
(петнадесет хиляди осемдесет и четири
лева и 0,81лв), представляващи разноски по делото за държавна такса и вещи лица
съобразно уважената част от искове.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника: Ц.К.П., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: