№ 153
гр. С.З., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901211 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание с правно основание чл. 456 от
КЗ. Тримата ищци посочват, че са наследници на А.Т. К., б.ж. на гр.С.З.,
починал на 08.04.2021 г., в с. Г.Б., община С.З., за което бил съставен от
Община С.З., Препис- извлечение от Акт за смърт № 0898/ 08.04.2021 г., въз
основа на Съобщение за смърт № 113/08.04.2021 г. издадено от АИППМП
„ХИПОКРАТ 63” ЕООД, гр.С.З., д-р Ж. Т..
Твърдят, че наследодателят им А.Т. К. приживе, на 25.05.2018 г. е
сключил - Договор за банков кредит HL9154 с „Т.” АД, като банката му
предоставила банков ипотечен кредит в общ размер 61 840.00 лева.
Съгласно чл.3а, ал.1, т.3 от Договора за ипотечен кредит,
кредитополучателя (наследодателя) подписва и предоставя на Банката
Съгласие за сключване на застраховка с ползващо лице Кредитора (банката)
със застраховател посочен също от Банката.
Условието било изрично посочено и в раздел У.Застраховки, чл.17, ал. 1
и чл. 18, ал. 1 от Договора за ипотечен кредит.
На 08.05.2018 г. наследодателят подписал Съгласие за застраховане, да
бъде застрахован при условията на Договор за групова застраховка на
получателите на ипотечен кредит на „Т.”АД, сключен между „Т.”АД и ЗЕАД
„Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, за негова сметка и в полза на Банката при покритие -
Пакет „Злополука и заболяване”.
На 30.05.2018 г., Застрахователят (ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”ЕАД) и
застрахователния посредник („Юробанк България”АД) предоставили на
наследодателя, като застраховано лице Сертификат № HL91854-**********-1
по Договор за групова застраховка на получателите на ипотечен кредит.
1
Ищците твърдят, че на 08.04.2021 г. наследодателят им бил поканен от
свои колеги и приятели на събиране за колене на прасе в с.Г.Б., общ.С.З..
Рано сутринта на този ден, след закуска той заминал за с.Г.Б., общ.С.З..
Около 11.00 часа без, видими индикации, че не се чувства добре,
изведнъж се свлякъл и паднал по гръб, след което хората около него
започнали да му дават първа помощ и веднага съобщили на Спешна
медицинска помощ в гр. С.З., които пристигнали в селото преди 12.00 часа и
установили, че наследодателят на ищците е в безсъзнание и с витални
показатели.
Във Фиша за спешна медицинска помощ - 0352354, раздел Работна
диагноза записват - „заварен екзистус леталис“.
В този интервал от един час между 11 и 12 часа, първата от ищците била
уведомена по телефона за случилото се и веднага тръгнала за с.Г.Б., но
впоследствие разбрала, че пристигналата вече линейка е прибрала тялото и
обърнала към С.З. и заедно със сина си - третия ищец отишли до болницата -
спешния център в гр.С.З..
Ищцата посочва, че била в шок от случилото се, не знаела какво да
прави и потърсила нейни приятели за съвет и помощ. Те веднага се обадили
на личния лекар на семейството д-р Ж. Т. в кв.Железник, за да издаде
Съобщение за смърт, за да може за последващ ритуал, погребална агенция да
приеме тялото на починалия им близък.
Посочва, че лично е провела разговор по телефона с д-р Т., за да
издиктува личните данни на съпруга си, както и за това какво е посочено в
издадения от МЗ-ЦСМП гр.С.З. - Фиш за спешна медицинска помощ №
0352354.
Д-р Ж. Т. съставил Съобщението за смърт с № 113/08.04.2021 г. и го
предоставил на посочените приятели, за да го донесат на ищцата.
Твърди се, че дни по-късно ищците прочели, че д-р Т. е посочил в
Съобщението в т.7, че смъртта е настъпила в дома им, което не било така.
В т.8, като населено място бил посочил гр.С.З., а не в с.Г.Б., общ. С.З.. В
т. 11 отбелязал, че смъртта е настъпила от заболяване и в т. 12, че същата е
установена от лекуващ лекар, което в случая отново не било така. Като
причина за смъртта в Съобщението било посочено „остър трансмурален
инфаркт на миокарда на предната страна", без да е установено лично от
лекаря или от аутопсия.
Твърди се, че Съобщението за смърт не било издадено от общо
практикуващия лекар след посещаване лично на мястото, където е починал
близкият на ищците и същият не се е убедил чрез внимателен външен оглед
на глава, тяло и крайници за настъпилата смърт.
Също така никъде не било описано и посочено в медицинските
документи (фиш за спешна медицинска помощ и Съобщението за смърт), че
при падането на наследодателя назад, същия си удря главата и е имал голяма
кървяща рана, която би могла също да е причина за настъпилата му смърт.
2
Причината за смъртта не била установена с аутопсия и ищците считат,
че не са спазени Нормативните изисквания за издаване на писмено съобщение
за смърт съгласно Закона за гражданска регистрация, Закона за здравето,
Наредба 14 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт,
Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и
съдебнопсихологичните експертизи.
След уведомяване на ответника - застраховател, с искане за
застрахователно плащане по Договор за групова застраховка на ипотечен
кредит, след настъпило застрахователно събитие - смърт, заедно с приложени
документи, същият със свое писмо с изх. № 01-21-1824 8/31.05.2021 г.
уведомил ищците, че на основание чл.363, ал.4 от КЗ неточно е обявено и
премълчавани обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на
застрахованото лице и не са налице основания за изплащане на
застрахователната сума по предявената застрахователна претенция.
На първо място застрахователят-ответник се позовал на това, че не било
отбелязано във въпросника за здравословното състояние, предоставен от
застрахователя, наличието на заболявания, които са му били известни. На
второ място посочвали, че съществуващо заболяване на наследодателя преди,
сключване на застраховката било причинно-следствена връзка с причината за
смъртта, посочена в Съобщението за смърт.
От ответното дружество посочвали, че след разглеждане на
медицинската документацията били категорични за наличието на
предварително съществуващи заболявания, без конкретно да посочват какво е
заболяването.
Обосновавали се на оценката на събраните медицински документи и
най-вече на посоченото в Съобщението за смърт.
Ищците считат, че доводите на ответника за отказ за изплащане на щета
по силата на сключен застрахователен договор са неоснователни.
Твърдят, че техният наследодател А. К. на 04.05.2018 г. подписал
Декларация за здравословно състояние от пет страници, част от електронните
документи на застрахователя. Всеки отговор в декларацията се отбелязвал от
и на компютъра на служителя на ответника. Декларацията била подписана от
наследодателя, но учудващото в нея било отбелязването на някои от
отговорите на поставените въпроси, от което им ставало ясно, че отговорите
набързо са били попълнени от служителя, а на наследодателя им е
предоставено само да подпише документа.
Ищците посочват, че наследодателят им е подписал също и Съгласие за
застраховане (на 08.05.18г.) с въпросник съставен само от 6 точки. В т.2 и т.3
е дал отговор, че не е получавал лечение за тежко хронично заболяване и
приемане на медикаменти.
Въпросите били зададени без да е посочено подробно, изброено и
уточнено за какви точно заболявалия се касае, за да знае клиента какво го
питат и отговори. Към подписаното съгласие липсвало и не бил предоставен
от ответното дружество на наследодателя Информационен документ за
3
застрахователен продукт застраховка „Живот”,който документ считат, че е
неизменна част от документите за съгласието за застраховката.
Ищците твърдят, че наследодателят им А. К. имал поставена диагноза
„хипертонично сърце без (застойна сърдечна недостатъчност)”, за което му
било предписано медикаментозно лечение и редовни прегледи през 6 месеца,
и консултации при личния лекар. Посочват, че периодичните му изследвания
били с много добри показатели и не е имал оплаквания.
Лекарствата, които приемал нормализирали кръвното му налягане.
Посочват, че е работил като заварчик в М.М.И. и се пенсионирал в края
на 2020 г. Никога не бил ползвал болнични и не е бил на болнично лечение за
това заболяване.
След смъртта на наследодателя си ищците посетили Банка „Т.”, гр.С.З. и
се запознали с подробности, свързани с изтегления от него ипотечен кредит и
застраховка.
От Банката - кредитор заявили, че не е тяхно задължение и трябва да
уведомят лично ответното дружество-застраховател за настъпилото
застрахователно събитие. Банката-кредитор предостави информация във вид
на Погасителен план по кредита на 04.06.2021 г., като към датата на смъртта
на А. К. оставащите вноски за погасяване на кредита били 276 на обща
стойност 50 696лв.
С оглед изложеното по-горе в качеството си на наследници на
застраховано лице, ищците считат, че не следва да погасяват останалите
задължения по Договора за ипотечен кредит, тъй като към договора имало
сключена валидна застраховка с покрит риск „смърт” на кредитополучателя,
която следвало да покрие остатъка по кредита, като считат още, че
претенцията на банката следва да бъде насочена към застрахователя.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, ЕИК *****, представлявано от представлявано от С.И.Н.-А. да заплати
на „Т.”АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.С. - ***,
община С., район В., бул. „***** представлявано от П.Н.Д. - изп. директор,
сумата от 50 596 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по
Договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на
„Т.”АД, сключен между Банката (кредитор) и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, във
връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт” на Антов Тенев К. -
кредитополучател по Договор за банков кредит № HL01854/25.05.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират направените по делото
разноски.
В съдебно заседание от 16.05.2022 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск, който се счита предявен за сумата 50 965, 97лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба , с
който ответникът ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД взема становище по предявения
4
иск, като на първо място счита, че исковата молба е с неуточнени предмет и
правно основание. При изложението на обстоятелствата, на които се основава
иска, процесуалният представител на ищците излагал пространствени
аргументи, свързани с неправилно издаване на Съобщението за смърт, като
посочвал че не са спазени нормативните изисквания за издаването му и
цитирал конкретни нормативни и поднормативни актове, които били
нарушени. При внимателен прочит на обстоятелствата, върху които било
основано искането и като се вземат предвид и част от въпросите, поставени в
исковата молба по поисканата Съдебно - медицинска експертиза, можело да
се направи обоснован извод, че предмет на иска е оспорване на процедурата
по установяване на смъртта на наследодателя на ищците и в частност
оспорване на истинността на издаденото Съобщение за смърт.
Във връзка с горните обстоятелства счита, че ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД е
ненадлежен ответник по търговско дело № 20215500901211/2021 г., което
счита за предпоставка за недопустимост на исковата молба, като моли,
образуваното производство да бъде прекратено.
На следващо място счита, че исковата молба е неоснователна и
недоказана по следните причини:
Наследодателят на ищците А.Т. К. е бил застраховано лице по Договор
за групова застраховка „Живот и Безработица“ на получателите на ипотечни
кредити на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД, сключен на 24.08.2009 г. между ЗАД
„Б.Ж.В.И.Г.“ АД (предишното наименование на ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД),
ЗАД „Б.В.И.Г.“, „Ю.И.Е.Д.Б.” АД и „А.Е.Д.И.Б.“ ООД. Посочва, че
застрахованото лице дало съгласие за застраховане на 08.05.2018 г., като на
същата дата е подписало Въпросник и Декларация за здравословно състояние.
В тях, на писмено зададени от Застрахователя въпроси, е отговорило, че в
момента на подписването на декларацията е здрав, не приема медикаменти
под каквато и да е била форма, както и че през последните пет години не е
получавал лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно
нараняване и инвалидност.
Ответникът излага съображения, че тъй като застраховането е дейност
по поемане на рискове, а в частност при животозастраховането това са
рискове, свързани с живота, здравето и телесната цялост на застрахованите
лица, от изключителна важност за застрахователя е вярното и точно
посочване от страна на кандидатите за застраховане на наличието на
заболявания и приемането на медикаменти под каквато и да е форма.
Посочва, че през м. април 2021 г. в дружеството било подадено
заявление за изплащане на застрахователна сума по повод настъпило с А.Т. К.
застрахователно събитие „смърт“. В самото Завление, подадено от едната
ищца КР. АНТ. П., тя изрично била посочила, че причина за смъртта е остър
трансмурален инфаркт на миокарда на предна част. Представено било
Събщение за смърт, в което била посочена същата причина.
В хода на разглеждане на застрахователната претенция, застрахователят
е изискал медицински документи и справки, които допълнително са
представени по заведената преписка. Като част от тях в застрахователното
5
дружество е представена Справка, издадена от Националната
здравноосигурителна каса, съдържаща данни за наличието на хронични
заболявания с дългогодишна давност на застрахованото лице, а именно
„хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, „есенциална
хипертония“, „исхемична кардиомиопатия“, „стенокардия“. Ответникът
твърди, че за всички тези сериозни заболявания лицето е знаело, приемало е
медикаменти, получавало е лечение и е търсело консултации доста преди
началото на индивидуалното му застрахователно покритие. Всички изброени
хронични заболявания, от които страдал наследодателят на ищците
представлявали рискови фактори, които били в пряка причинно - следствена
връзка с причината за настъпилата с него смърт. Обстоятелството, че тези
заболявания възникнали преди началото на индивидуалното му покритие по
застрахователния договор, попадало в хипотезата на чл. 11, т. 6 от груповия
застрахователен договор, в който било уговорено, че застраховката не
покрива смърт, когато тя е резултат от предварително съществуващо
заболяване, страдание или физическо състояние. В чл. 1 от същия договор
била дадена и дефиниция на този израз, съгласно която “предварително
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние” означавало
заболяване, страдание или физическо състояние, за което застрахованото
лице е получило медицинско диагностициране или лечение преди началото на
индивидуалното застрахователно покритие.
Освен гореизложеното, данните, съдържащи се в ликвидационната
преписка, заведена при застрахователя, доказвали по безспорен начин, че
наследодателят на ищците е укрил информация по отношение на писмено
зададените му от застрахователя въпроси. Това също било самостоятелно
основание за отказ от извършване на застрахователно плащане,
регламентирано в разпоредбата на чл. 363, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Кодекса
за застраховането.
Във връзка с посоченото по- горе, застрахователят се е произнесъл с
отказ.
Посочените в настоящия отговор на исковата молба обстоятелства,
както и събраните по преписката при застрахователя документи, според
ответника доказвали по безспорен начин обосноваността и правилността на
решението на ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД. Застрахователят бил взел своето
решение на база предоставени му от самите ищци документи, като счита, че
всички доводи, наведени в исковата молба относно начина на констатиране на
настъпилата смърт при наследодателя на ищците, били несъстоятелни и
целяли единствено заобикаляне на правната действителност по случая.
Счита, че изключително несъстоятелно твърдението в исковата молба,
че застрахователят не бил предоставил на застрахованото лице
информационен документ за застрахователния продукт. Посочва, че
задължението за предоставяне на информация относно застрахователните
продукти е регламентирано в Кодекса за застраховането със Закон за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн. в ДВ, бр. 101 от
07.12.2018г., с който в българското законодателство била въведена
6
европейската регламентация, свързана с разпространение на
застрахователните продукти. Тази законодателна промяна се била случила
след приемане за застраховане на А.Т. К., респ. даването на съгласие от
негова страна.
Освен гореизложеното, ответникът счита, че предявеният срещу ЗЕАД
“Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД иск е неоснователен, тъй като е подаден от лица, които не
притежават надлежна материално правна легитимация.
Излага съображения, че правната уредба, уреждаща този вид искове, а
именно застраховката за обезпечаване на задължение, се съдържала в чл. 456
от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато
застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на
задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите
наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били
страна по застрахователния договор и са платили задължението при
настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право било дадено и
на всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
Посочва, че към исковата молба не са представени никакви доказателства, от
които да е видно, че ищците са лица, които са заплатили задължението на
своя наследодател.
Ответникът посочва, че следва да се има предвид, че Договорът за
групова застраховка “Живот” на кредитополучатели не е за отговорност от
неплащане, а за застраховка “Живот”. Застрахователят не е обвързан с
никакви свои или чужди задължения по договора за кредит. Задължението за
застрахователя да плати застрахователната сума би възникнало, защото е
настъпило покрито по договора за застраховка застрахователно събитие -
смърт или трайна загуба на работоспособност, и то при условие че са
изпълнени всички законови изисквания и не са налице изключения от
застрахователно покритие, изчерпателно и точно, посочени в договора за
застраховка.
Ответникът прави възражение по чл. 369 от ГПК, като счита, че
настоящото производство е образувано по неприложим съдопроизводствен
ред. Посочва, че в случая не е налице сключване на търговска сделка, нито
което и да е от основанията, посочени в чл. 365 от ГПК. Счита, че се касае за
присъединяване на едно лице към групов застрахователен договор, сключен
между застраховател и банка - кредитор, което придавало на
правоотношението гражданско - правен характер и по тази причина счита, че
спорът следва да бъде решен по общите съдопроизводствени правила.
Моли съда да приеме изложените съображения и да отхвърли
предявената от М.Т. Кирова, КР. АНТ. П. и Т. АНТ. К. срещу ЗЕАД
„Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД искова молба като неоснователна и недоказана.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците вземат
становище, че са неоснователни изложените доводи за неуточнен предмет и
правно основание на исковата молба, както и, че предмет на иска било
оспорване на процедурата по установяване на смъртта на наследодателя на
ищците, както и извода, че е ненадлежен ответник по настоящото дело.
7
Посочва, че по този въпрос била формирана практика на ВКС, която е в
смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право.
Ищците твърдят, че са носители на право на иск срещу ответника-
застраховател в качеството си на наследници на застрахования и като такива
са встъпили в задължението на застрахования кредитополучател по договора
за кредит.
Техният наследодател е страна в застрахователното правоотношение
(застрахован) и те, като негови наследници можели да черпят права от
застрахователния договор. Всички въпроси относно активната
материалноправна легитимация на ищците, а именно дали като наследници на
кредитополучателя са носители на права по сключения между наследодателя
им и ответното дружество договор за застраховка „живот”, правото им да
търсят от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение и други
релевантни въпроси са от значение за решаване на спора по същество, но не
касаели допустимостта на иска.
Относно изложените твърдения за неоснователност и недоказаност на
исковата молба ищците оспорват изцяло изложеното от ответното дружество.
На първо място, както и в исковата молба са посочили, в отказа на
ответника за изплащане на застрахователната претенция, с тяхно писмо с изх.
№01-21-1824 /8/31.05.2021 г., същият не бил посочил и конкретизирал точната
диагноза на заболяването на А. К..
Не бил посочил и точно установената от тях при разглеждане на
застрахователната претенция диагноза. Това ответникът правил в отговора си
на исковата молба, като цитирал и изброявал четири медицински
наименования на едно заболяване, като приемал, че били налице няколко
сериозни заболявания, от които е страдал наследодателят на ищците.
Твърди, че посочените от ответника две диагнози „исхимична
кардиомиопатия” и „стенокардия” били синоними на едно и също заболяване.
На второ място в изложеното от ответника, твърдейки, че
наследодателят им е страдал от няколко хронични заболявания, подчертават,
че тези обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 11,т.6, във вр. с чл.1 от
Груповия застрахователен до говор, като твърдят, че това било основание за
отказ от тяхна страна да извършат застрахователно плащане, съгласно
разпоредбата на чл.363, ал.4 от Кодекса за застраховане.
Считат, че в посочените от ответника клаузи от Груповия
застрахователен до говор,както и в Общите условия по рискова застраховка
„Живот” на ЗЕАД ”Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД съдържали спорни клаузи, които били
неравноправни.
Ищците твърдят, че наследодателят им А. К. не бил запознат с Общите
условия по рискова застраховка „Живот” на ЗЕАД ”Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, които
условия съдържали спорни неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл.
145 от Закона за защита на потребителите.
Преценката относно здравния статус (обстоятелство от значение за
8
риска) на застрахования, би следвало да се основава на информация събрана и
установена по реда на чл.362 от КЗ, но не и чрез отрицателна информация
към застрахования в смисъл „Застрахователят не дължи застрахователна сума
или процент от нея, когато смъртта е в пряка или косвена връзка с някои от
общите изключения ...”. Твърдят, че липсва конкретика. Формулировката,
посочена в чл.9, ал.1 от Общите условия по рискова застраховка „Живот”, а
именно: „по тази застраховка не се покриват следните рискове и последиците
от тях...” и конкретно в т.6 от чл.9, ал.1: ” предварително съществуващи
заболявания или състояния”, можела да бъде приложена към всяка причина
за настъпване на смърт, доколкото „косвено” и „пряко” били неясни
критерии.
Позовават се на чл. 143,ал.2,т.б от Закона за защита на потребителите,
съгласно който неравноправна е тази клауза, съдържаща се в договор, която
позволява търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не била предоставена на потребителя. В
тази връзка се позовават на становище на ВКС.
С оглед на изложеното, ищците считат, че клаузата, на която се
основава отказа на ответното дружество за заплащане на застрахователното
обезщетение е нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Относно изложеното от ответника във връзка с материално правната
легитимация на ищците, последните вземат становище, че тези твърдения са
изцяло неоснователни.
Излагат съображения, че нормата, на която се позовава в твърденията си
ответника, а именно чл.456 от КЗ уреждала хипотезата на пряк иск при вече
извършено плащане на длъжника към кредитора.
Специалните норми на чл.382,ал.1 и ал.3 от КЗ уреждали правото на
длъжника, респективно неговите наследници и съдлъжници да предявят иск,
в случай на бездействието на кредитора, в случая банка „ЮРОБАНК БЪЛГ
АРИЯ”АД.
Допустимото искане било за осъждане на застрахователя да заплати в
полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на
непогасената част от задължението по кредита.
С разпоредбата на чл.382,ал.3 от КЗ, изрично се предвиждало, че по
повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1, наследниците на
длъжника по кредита имали права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
С тази разпоредба се защитавали интересите на наследниците на
застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие,
като се въвеждала възможността същите да предявят иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитор).
Постъпил е допълнителен отговор от страна на ответното дружество,
с който заявява, че поддържа становището си, изложено в отговора на
исковата молба.
Твърди, че в подадената допълнителна искова молба отново не е
9
направено уточнение на правното основание за подаване на иска, а
цитираната практика на ВКС била неотносима към направените от ответника
възражения в депозирания отговор на исковата молба.
Счита, че поясненията и допълненията, направени в допълнителната
искова молба целяли единствено заобикаляне на факти по делото.
Посочва, че е изцяло неоснователно твърдението, че цитираните в
отговора на исковата молба диагнози на хронични заболявалия, от които е
страдал наследодателят на ищците „са СИНОНИМИ на едно и също
заболяване. То се опровергавало изцяло точно от цитираната в
допълнителната искова молба Международна класификация на болестите.
Там и четирите заболявалия, посочени в Справката, издадена от
Националната здравноосигурителна каса, притежавали самостоятелна
кодификация, а именно „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“ е с код по МКБ 111.9, „есенциална хипертония“ е с код по
МКБ 110, „исхемична кардиомиопатия“ е с код по МКБ 125.5, а
„стенокардия“ е с код по МКБ 120.
Моли съдът да не взема предвид всички твърдения, направени в
допълнителната искова молба, относно неравноправностга на клаузи в
Общите условия по Рискова застраховка „Живот“, както и относно
обстоятелството, че А. К. не бил запознат с тях.
Посочва, че наследодателят на ищците А.Т. К. не бил сключвал със
ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД застрахователен договор по Рискова застраховка
„Живот“, която е един от застрахователните продукти, предлагани от
застрахователя и е съвсем различна и отделна застраховка от застраховката
„Живот“ на кредотополучатели. Ответникът отново посочва, че А.Т. К. е бил
застраховано лице по Договор за групова застраховка „Живот и Безработица“
на получателите на ипотечни кредити на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД. Застрахованото
лице е притежавало валиден застрахователен Сертификат № HL91854-
**********-1, съдържащ всички условия по застрахователното му покритие,
който сертификат е бил подписан собственоръчно от него.
Що се отнася до твърденията в допълнителната искова молба,
опровергаващи направеното от ответника възражение за неоснователност на
иска, поради липсата на надлежна материално правна легитимация от страна
на ищците, то счита, че те се дължат единствено на непознаване на
застрахователната материя. Отново посочва, че правната уредба, уреждаща
исковете, свързани със застраховката за обезпечаване на задължение, се
съдържа в чл. 456 от Кодекса за застраховането КЗ). Цитираната от
процесуалния представител на ищците разпоредба на чл. 382 от КЗ уреждала
основните правни положения относно застраховката, сключена от кредитор за
опезпечение. Ал. 3 на чл. 382 от КЗ била свързана с исковете, които кредитора
предявява пред застрахователя (не пред съда) в случай на смърт на длъжник -
застраховано лице. Счита за изключително неоснователни твърденията, че в
конкретния случай кредиторът „Т.” АД е проявил бездействие. Напротив, в
процесния случай банката - кредитор била изпълнила всичките си законови
задължения - предявила е застрахователен иск пред застрахователя и е
10
представила изискуеми документи, въз основа на които при застрахователя
била заведена застрахователната претенция. В тази връзка ответникът
посочва, че към отговора на исковата молба са представени всички
доказателства за това.
Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани доводите на
ищеца в депозираната пред съда допълнителна искова молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Безспорно е установено, че между наследодателят на ищците А.Т. К. и
”Т.”АД е сключен Договор за банков ипотечен кредит HL91854/25.05.2018 г.
за сумата от 61 840 лв. Съгласно чл.3а, ал. 1, т. 3 от Договора за ипотечен
кредит, кредитополучателя А. К. подписва на 08.05.2018 г. съгласие да бъде
застрахован при условията на Договор за групова застраховка на
получателите на ипотечни кредити на Банката(сключен между „Ю.Б.”АД и
ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД )за негова сметка и в полза на Банката при покритие
- Пакет „Злополука н заболявания”.
Безспорно е, че ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД и банката, предоставят на
30.05.2018 г. на А.Т. К., като застраховано лице Сертификат по Договора за
групова застраховка на получателите на ипотечни кредити.
По делото не е спорно, че А.Т. К. е починал на 08.04.2021 г. в с. Г.Б.,
област С.З..
По делото е представено съобщението за смърт с № 113/08.04.2021 г., в
което е посочено, че смъртта е настъпила от заболяване, като причина за
смъртта е посочено „остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната
страна“.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че М. Т. К., КР. АНТ. П. и Т. АНТ. К. са наследници на А.Т. К..
По делото не е спорно, че ищците като наследници на А.Т. К. са
уведомили ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, с искане за застрахователно плащане по
Договор за групова застраховка на ипотечен кредит, след настъпило
застрахователно събитие - смърт, заедно с приложени документи. Ответникът
с писмо с изх. № 01-21-1824 8/31.05.2021 г., уведомил ищците, че на
основание чл. 363, ал. 4 от КЗ има неточно обявено и премълчаване на
обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на застрахованото
лице и не са налице основания за изплащане на застрахователната сума по
предявената застрахователна претенция.
11
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява
следното:
А.Т. К. приживе, на 25.05.2018 г. е сключил Договор за банков кредит
HL9154 с „Т.” АД, като банката му предоставя банков ипотечен кредит в общ
размер 61 840 лв., от които 30 670,00лв. за закупуване на недвижим имот;
25 000 лв. за други разплащания и 6 170 лв.за ремонт на закупения с банков
кредит имот. Погасената сума по Договора за кредит е размер на 10 874,03 лв.
След датата на смъртта е направена една вноска в размер на 478,47 лева,
платена на дата 15.04.2021 г. по погасителния план на Договора за кредит
HL9154.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие „смърт”
остатъка по главница и лихви е 50 965, 97 лв. от които :редовна главница - 50
872,70 лв. и текущо начислени лихви по редовна главница /балансово/ - 93,27
лв.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
А.Т. К. на базата на десет годишна справка от НЗОК и приложени
рецептурна книжка и извършени диспансерни прегледи преди датата на
смъртта му 08.04.2021 г. е бил диспансеризиран във връзка с заболяване:
Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, на базата на хронична
хипертония.
В съобщението за смърт, като основна причина за смъртта е отразено
Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предна стена, която причина е в
причинно следствена връзка с заболяванията за които е бил диспансеризиран.
Без извършване на преглед на тялото на починало лице не е допустимо
издаване на Съобщение за смърт.
В конкретния случай, а и във всеки случай за съмнение за починало
лице е било необходимо извършване на визуален преглед на тялото на
починалия, за да се установи наличие или липса на видими травматични
увреждания, след което на базата на наличните заболявания е напълно
допустимо да бъде издадено съобщение за смърт с вписване на диагноза.
Възможно е удар на главата в областта на тила при падането на
починалия А. К., да е също причина за смъртта му.
Причината за смъртта на А.Т. К. се приема на базата на издаденото
съобщение за смърт, че е „Остър трансмурален инфаркт на миокарда“.
В представените по делото медицински документи няма данни
починалият К., да е провеждал болнично лечение във връзка с описаното
заболяване, както и не е ползвал болнични листове за това заболяване.
В съдебно заседание, вещото лице пояснява че не е коректно да се
приема категорично диагнозата „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на
предна стена“, тъй като А.Т. К. е бил паднал и е имал травма на главата, която
също може да е причина за смърт. Вещото лице е категоричен, че „инфаркт на
12
миокарда“ се установява само с аутопсия.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Е.Н.И. посочва, че с починалия А. К. и семейството му са
семейни приятели, бил колега на мъжа й. На 08.04.2021 г. заедно с А. отишли
на прасе в с. Г.Б.. Мъжете заклали прасето. Изведнъж А. паднал на гръб, за
много кратко време станал, не издал глас. Това се случило към 11:00ч., по
обеда. Трима човека правили масаж на сърцето. Извикали Бърза помощ и
след около половин час дойде линейката. Медиците констатирали инфаркт.
Според свидетелката, А. паднал на гръб, ударил си в главата в тила на асмата
и текнало кръв.
Свидетелката Н.П.Ж. посочва, че познава ищците. Покойния А. бил
приятел и колега с мъжа, с който живее. Инцидентът се случил на осми
април, мъжът на свидетелката решил на заколи прасе и поканили приятели в
с. Г.Б., сред които и А.. Мъжете се събрали и започнали да оправят прасето.
Изведнъж А. паднал на земята. Започнали да му правят сърдечен масаж.
Според свидетелката при удара, А. си ударил главата, тъй като зад него имало
доста дебела лоза, текнала кръв. Обадили се за линейка. Тя дошла след 15-20
минути, но докато дойде той издъхнал. Беше загубил говор, не можел да
вижда, не фокусирал, не можел да говори, излязла му леко пяна на устата и в
един момент изхъркал. След това дошла линейката и попитали какво се е
случило, казали, че с нищо не могат да помогнат. Обадили се на съпругата му
М., на сина му Т.. Като дошли и двамата, тялото на А. било още там.
Съпругата му се обадила на личния лекар, обадила се на познати, а те се
обадили на агенция и казали, че траурната агенция трябва да дойде с
катафалката да го вземе. Спешните медици питали каква е тази кръв и те
казали, че при падането се е ударил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Във връзка с допустимостта на предявения иск с правно основание чл.
134 ЗЗД съдът намира за необходимо да отбележи, че кредитополучателят,
който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно
наследниците на застрахования по групова застраховка "Живот"
кредитополучател имат правен интерес и активна процесуална легитимация
да предявят иск против застрахователното дружество в защита на
имуществените права на банката като искат осъждането на застрахователното
дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор, т.
е. банката дължимата застрахователна сума при осъществяване на
застрахователното събитие, твърдейки наличието на предпоставките на чл.
134 ЗЗД. Дали процесуалната легитимация на ищеца съответства на
материалното правно положение на страните е въпрос на основателност на
исковата претенция, който подлежи на изследване по същество на спора
/Решение № 138/05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ВКС,
постановеното по реда на чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай, ищците, като наследници на кредитополучател по
13
договор за кредит, претендират да се осъди застрахователното дружество да
заплати на банката застрахователно обезщетение по договор за застраховка за
настъпил риск "смърт" на кредитополучателя, съставляваща остатъчната сума
по договор за кредит. Същите обосновават процесуалната си легитимация с
факта, че продължават да изпълняват задълженията на наследодателя си по
договора за кредит и се явяват кредитори на банката, като недължимо
заплатили тези суми. Поради това следва да се приеме, че в случая за ищците,
като наследниците на застрахования кредитополучател съществува правен
интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на
банката /Определение № 490/18.07.2019 г. по т. д. № 3009/2018 г. ТК, II Т. О.,
ВКС/. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 134
ЗЗД е процесуално допустим, поради което следва да са налице материално-
правните предпоставки, обуславящи неговата основателност, а именно: 1.
ищците /процесуални субституенти/ да имат качеството на кредитор спрямо
банката, т. е. да имат вземане към нея, възникнало по договорно или
извъндоговорно основание; 2. бездействие от страна на банката, в качеството
й на титуляр на правата, които се защитават, неупражнявайки имуществените
си права по застрахователна полица 3. неупражняването на правата на
банката да заплашва удовлетворяването й, т. е. с бездействието си тя да
рискува да намали имуществото си; 4. ищците в качеството си на
процесуални субституенти следва да претендират осъждане на ответника не
за себе си, а за носителя на притезанието, т. е. за банката.
Съдът намира, че ищците като наследници на починалият
кредитополучател по сключен договора за кредит с „Т.” АД се легитимира
като кредитор на банката/ползващо/ се лице по застрахователния договор,
произтичащо от неизпълнение на извъндоговорно задължение на банката да
упражни своето право на иск спрямо застраховател при реализиран риск –
смърт на кредитополучателя, за да получи дължимото застрахователно
обезщетение, представляващо остатък на задължението по договора. С оглед
характера на застрахователния договор, обезпечаващ имуществено благо на
кредитора да получи плащане по договора, съдът намира при реализиран
застрахователен риск за банката да съществува не само възможност, а и
задължение да упражни правата по застрахователния договор. В случай на
покрит застрахователен риск "смърт", безспорно съгласието на застрахования
кредитополучател е да се гарантира имуществения интерес на наследниците
на същия като задължени по пасива на наследството лица. По делото не е
установено, „Т.” АД да е предявила претенция срещу застрахователя, поради
което е налице бездействие да реализира притезателното право по
застрахователния договор, а това бездействие застрашава удовлетворяване на
правата на ищците, чрез увеличаване на пасива на наследството.
С оглед изложеното съдът намира, че ищците се явяват кредитори на
банката – съищец по смисъла на чл. 134 ЗЗД и че е налице бездействие при
упражняване на имуществените права на съищеца „Т.” АД по договор за
застраховка с ответното дружество.
Поради това съдът следва да разгледа изложените възражения на
ответното дружество дали е налице изключен риск по процесния
застрахователен договор, който е в причинно-следствена връзка с
14
настъпилата смърт на наследодателя на ищците.
Ответното дружество излага доводи, че А.Т. К. е бил диагностициран с
„хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, „есенциална
хипертония“, „исхемична кардиомиопатия“, „стенокардия“, които
представляват рискови фактори и които са в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилата смърт. Обстоятелството, че тези заболявания
възникнали преди началото на индивидуалното покритие по застрахователния
договор, попадало в хипотезата на чл. 11, т. 6 от груповия застрахователен
договор, в който било уговорено, че застраховката не покрива смърт, когато
тя е резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или
физическо състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 2 КЗ като съществени - от значение
за риска, са определени онези обстоятелства, за които застрахователят,
изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни въпроси.
Съгласно чл. 363, ал. 4 КЗ застрахователят може да откаже изцяло или
частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако
неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за
настъпване на събитието.
По делото не се спори, че при сключване на застрахователния договор, на
въпроса : „Страдали ли сте през последните 10 години или страдате ли сега от
болести на сърцето или кръвоносни съдове /напр. инфаркт, инсулт,
хипертония, сърцебиене, варици /въпрос 3.2/, застрахованото лице, А.Т. К. е
отговорил „НЕ“.
В заключението на съдебномедицинската експертиза е посочено, че видно
от десетгодишна справка от НЗОК и приложени рецептурна книжка и
извършени диспансерни прегледи, А.Т. К. преди датата на смъртта му
08.04.2021 г. е бил диспансеризиран във връзка с заболяване: Хипертонично
сърце без сърдечна недостатъчност, на базата на хронична хипертония.
С оглед изложеното съдът намира, че наследодателят на ищците невярно
и неточно е посочил данните за здравословното си състояние в декларацията
към договора за групова застраховка, като не е посочил заболяването, от
което е страдал към 30.05.2018 г.
Съдът обаче намира, че по делото не е установена по категоричен начин
пряката връзка между заболяването на кредитополучателя А.Т. К. –
15
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, на базата на хронична
хипертония и настъпилата смърт.
Действително в съобщението за смърт № 113/08.04.2021 г. е посочено, че
смъртта е настъпила от заболяване, като причина за смъртта е посочено
„остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната страна“. Съобщението
за смърт е съставено от личния лекар на ищеца, като вписаната от него
причина за смъртта няма характер на официално удостоверяване по смисъла
на чл. 179 от ГПК, съответно неговото изявление не може да обвърже съда с
материална доказателствена сила съда относно причините за настъпилата
смърт, а е писмено доказателство, чиято доказателствена сила следва да бъде
преценена от съда при съпоставка с останалите доказателства по делото.
Поради това няма пречка в настоящото производство да се изследва въпросът
за здравословното състояние на застрахования А.Т. К. и причините, довели до
неговата смърт.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, категорично се посочва,
че „инфаркт на миокарда“ се установява само с аутопсия, каквато в случая не
е направена. Категоричен е извода на вещото лице, че без извършване на
преглед на тялото на починало лице не е допустимо издаване на Съобщение
за смърт. Също така посочва, че е възможно удара на главата в областта на
тила при падането на починалия А. К., също да е причина за смъртта му, а
такъв удар в действителност е имало, видно от свидетелските показания,
които съдът кредитира като убедителни, непосредствени и непротиворечиви.
Следователно, съдът счита, че по делото по безспорен начин е оборена
доказателствената сила на "съобщение" за смърт в частта относно вписаната
причина за смъртта. Поради това следва да се приеме, че причината за
смъртта на А. К. е недоказана, тъй като без проведен оглед и аутопсия на
трупа не е възможно по категоричен и безспорен начин да се определи
конкретната причина за смъртта на наследодателя на ищците.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че не са налице условията
на чл. 363, ал. 4 КЗ и отговорността на застрахователя следва да се ангажира,
въпреки че застрахованото лице А. К. е декларирало, че е клинично здраво, а
от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
същото е страдало към датата на декларирането от посочените по – горе
16
хронично заболявание, тъй като по делото не се установява по категоричен
начин, че именно това заболяване е причина за смъртта му.
С оглед изложеното съдът счита, че ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД следва да
заплати застрахователното обезщетение, в размер на остатъка по процесния
кредит, който от представените доказателства е в размер на 50 965, 97 лв. от
които редовна главница - 50 872,70 лв. и текущо начислени лихви по редовна
главница /балансово/ - 93,27 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД
следва да заплати на „Т.” АД, като кредитор по Договор за банков кредит №
HL91854/25.05.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 50 965, 97
лв., представляваща непогасената част от задължението по Договор за банков
кредит № HL91854/25.05.2018 г., за обезпечение на което е сключен Договор
за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Т.”АД,
между „Т.” АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, включващо остатък от главница в
размер на 50 872,70 лв. и лихва в размер на 93,27 лв. ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД следва да заплати на
М. Т. К., КР. АНТ. П. и Т. АНТ. К. направените по делото разноски в общ
размер на 7 028 лв. / държавна такса в размер на 2 028 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв. и възнаграждения за вещи лица в общ
размер на 1 000 лв./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. С., ***** да заплати на ,,Т.‘‘ АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С. ***, община С., район ,,В.“, бул. ,,***** като
кредитор по Договор за банков кредит № HL91854/25.05.2018 г.
застрахователно обезщетение в размер на 50 965, 97 лв., представляваща
непогасената част от задължението по Договор за банков кредит №
HL91854/25.05.2018 г., за обезпечение на което е сключен Договор за групова
застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Т.”АД, между „Т.” АД
и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, включващо остатък от главница в размер на 50
872,70 лв. и лихва в размер на 93,27 лв. ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. С., ***** да заплати на М. Т. К. ЕГН **********, КР.
17
АНТ. П. с ЕГН ********** и Т. АНТ. К. с ЕГН ********** направените по
делото разноски в общ размер на 7 028 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18