Р Е
Ш Е Н
И Е № 369
гр.Стара Загора, 24.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм. дело № 417 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Община Мъглиж срещу Решение
№03-РД/1678/25.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, издадено по заявление за достъп до
обществена информация. В жалбата се сочи, че административният орган е
отказал достъп до обществена информация с основание, че класиранията на
проектите по подмярка 7.2 са публикувани на страницата на ДФЗ. Твърди се, че
публикуваното на този сайт съдържа само информация за проекти, подадени след
2018г., а програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. е стартирала
още през 2014г., като кандидатстването по същата започва от 2016г. Заявява се,
че на сайта на ДФЗ липсва каквато и да е информация относно класирането на
проектите по програмата, за които са подадени заявления за кандидатстване през
2016г. Твърди се също, че Община Мъглиж е кандидатствала с две проектни
предложения, а информация за класирането на Общината и по двете предложения
няма на сайта на ДФЗ. В заключение се обосновава, че оспореното решение не
отговаря и на изискванията, предвидени в чл.59 от АПК, тъй като не съдържа
мотиви. Моли се съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на
административния орган за произнасяне.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по
основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Производството по реда на ЗДОИ е образувано по заявление
до Държавен фонд „Земеделие“ с вх.№ 06-2-001-0800/9 от 17.03.2020г., подадено
от Община Мъглиж, с което е поискано предоставяне на следната информация: Класирането
на общинските проекти по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването
или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ по мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 към 10.03.2020г. Заявителят е
посочил, че желае да получи исканата информация в следната форма: копия на
технически носител (електронна поща).
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение
№03-РД/1678/25.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
е отказано предоставянето на достъп до информация по заявление с вх.№ 06-2-001-0800/9
от 17.03.2020г. Като мотиви за издаване на решението е посочено, че
класиранията на проектите по подмярка 7.2 са публикувани на интернет страницата
на ДФ „Земеделие“, на основание чл.9в, ал.2 от ЗПЗП, а именно: https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN.
Решението е получено от заявителя на
26.06.2020г., като жалбата срещу него е заведена в Административен съд Стара
Загора на 10.07.2020г., с оглед на което се налага извод, че оспорването е в
законоустановения срок и от легитимирано лице – адресат на постановеното
решение и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Заявлението е насочено до Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, който е компетентния
държавен орган по чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
Като правно основание за издаване на процесното
решение е посочен текста на чл.28 от ЗДОИ, чиито разпоредби регламентират
задължението на компетентния орган да разгледа и да се произнесе в определен
срок с изричен акт по заявление за достъп до обществена информация и които не съставляват
правните основания за отказ за предоставяне на обществена информация. Правната
доктрина и практика обаче са единни в разбирането, че непосочването или
погрешното посочване на правното основание не е отменително основание, защото
съдът не е обвързан с правната преценка на органа.
Произнасянето по заявлението е направено след изтичане
на законния 14-дневен срок, без да са налице данни за неговото удължаване по
смисъла на чл.31, ал.1 от ЗДОИ, като това обстоятелство, макар и да се явява
нарушение на процесуалните правила, не е съществено и не се отразява на
законосъобразността на издадения краен акт.
При
преценка на съответствието на административният акт с материалноправните
разпоредби съдът намира, че същият е издаден при неправилно приложение на
материалния закон, поради следните съображения:
Съгласно чл.2, ал.1
и 2 от ЗДОИ
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти,
независимо от вида на нейния материален носител. В случая исканата информация
относно класирането на общинските проекти по програма, финансирана със средства
от Европейския съюз е относима към обществения живот, касае разходването на
публични средства и несъмнено има характер на обществена информация. Същата е
свързана с актовете на ДФЗ като орган, натоварен със специални компетенции и
достъпът до нея е свободен независимо от формата – официална или служебна по смисъла на чл.10
и чл.11 от ЗДОИ.
Също така предоставянето на такава информация ще даде възможност на заявителя
да си състави мнение относно дейността на задължения субект. Т.е. налице са
предпоставки за предоставяне на исканата информация
Съгласно чл.15, ал.1, т.2 от ЗДОИ с цел осигуряване на
прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на
достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура
в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация,
съдържаща информация, определена със закон. Според текста на чл.9а, ал.3 от
ЗПЗП, изр.3-то от ЗПЗП списъкът с проектните предложения, в който се посочва
полученият брой точки за всеки проект по всеки критерий, се публикува на
интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите,
съответно на Държавен фонд „Земеделие“. В разглеждания случай това е направено
на посочената в оспорения административен акт електронен адрес https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN,
т.е. информация за класирането на общинските проекти по подмярка 7.2 е
публикувана в интернет и се явява общодостъпна.
Но текста на посочената разпоредба на чл.9а,
ал.3 ЗПЗП е нов и е публикуван в ДВ бр.2 от 2018г., а Програмата за развитие на
селските райони обхваща периода от 2014г. до 2020г. За информацията отпреди
влизане в сила на чл.9, ал.3 от ЗПЗП липсват данни за публикуването й от
административния орган, издал оспорения в настоящото производство отказ, а такова
искане е заявено със заявление вх.№ 06-2-001-0800/0 от 17.03.2020г. С оглед на
тези данни се налага извод, че Решение №03-РД/1678/25.06.2020г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което отказан достъп до
обществена информация по заявлението за периода преди 2018г., се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част.
На основание чл.173 ал.2 от АПК и поради
невъзможност въпросът да бъде решен по същество, преписката следва да се върне
на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Община Мъглиж.
По делото е
направено искане за присъждане на направените разноски от страна на
жалбоподателя. Това искане следва да бъде уважено единствено по отношение на
заплатената държавна такса в размер на 50 лева, но не и по отношение на
претенцията за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид липсата
доказателства за договорено такова. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Според т.11 от същия тълкувателен акт, претенцията
за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. От така приетото в посоченото тълкувателно решение се налага извод,
че искането за присъждане на разноски освен, че следва да е направено до
приключване на устните състезания по делото, в този срок следва да са
представени и доказателства за
договарянето и извършването на разноските за изплащане на адвокатското
възнаграждение. В разглеждания случай по делото са представени копие от фактура
№262/05.08.2020г. и платежно нареждане за сумата от 900 лева по тази фактура. До приключване на устните състезания по
делото не са представени доказателства за договорено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие, поради което искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
във връзка с чл.173, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Мъглиж Решение
№03-РД/1678/25.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта му, с която отказан достъп
до обществена информация по заявление вх.№ 06-2-001-0800/9 от 17.03.2020г. за
предоставяне на следната информация: Класирането на общинските проекти по
подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на
всички видове малка по мащаби инфраструктура“ по мярка 7 „Основни услуги и
обновяване на селата и селските райони“ от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) 2014-2020 към 10.03.2020г., касаеща периода преди 2018г., като незаконосъобразно.
ВРЪЩА административната преписка на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявление вх.№
06-2-001-0800/9 от 17.03.2020г. в тази му част при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на
Община Мъглиж, сумата от 50 (петдесет)
лева – направени разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: