Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.П., 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският районен
съд, II
състав в публичното заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при секретаря Н. С. като
разгледа докладваното от съдия Стоилова по гр.дело № 119 по описа за 2020год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба, подадена от К.Н.С. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.З.Н. ЕГН **********
***.
В исковата молба се излага, че на 30.12.1994г.
ищцата заедно с покойния си съпруг, починал на 22.09.2013г. прехвърлили на сина си З. Н.З., починал на 28.03.2019
година собствените си недвижими имоти, а именно: дворно място, находящо се в
гр. Д., общ. Д., обл. Варна, с площ от 780 /седемстотин и осемдесет/ кв.м,
съставляващо УПИ № XII-603 /дванадесети шестстотин и три/ в кв. 33 /тридесет и
три/ по плана на града, при граници: улица, С. З. С.ов, Р. С. и З. С.ов К. заедно
с построените в имота къща и стопански постройки срещу задължението на
приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, лично или
чрез трето лице като им осигури спокоен и сносен живот, какъвто са водили до
прехвърлянето на имота, докато са живи.
Сделката е обективирана в нотариален акт № 198, том
IV, дело № 1262/30.12.1994 година на Провадийски районен съдия.
Твърди се, че нито наследодателя на ответника, нито
пък ответника, изпълнявали задълженията си по договора. Ищцата твърди, че тя се
грижела за сина си вместо обратното като му готвела, перяла, почиствала
жилището, заплащала електроенергията, водата, пазарувала от нейните и на
съпруга й пари.
Ищцата твърди, че синът й починал на 28.03.2019
година. След смъртта му тя очаквала грижите за нея да поеме неговият единствен
наследник и неин внук - ответник в настоящото производство, но това не се
случило. Ищцата твърди, че едвам открила ответника, за да го уведоми за смъртта
на баща му. Веднага след погребението той заминал някъде, като ищцата не знаела
къде е и освен, че ответникът не изпълнява задълженията, поети от наследодателя
му да я гледа и издържа, дори не й се обаждал, за да разбере дали тя е добре.
В срока по чл.131 ГПК ответника по иска подава
отговр.
В него той твърди, че подаденият иск е
неоснователен.
Твърди, че ищцата не била собственик на процесната
идела част от описаните в исковата молба имоти, тъй като видно от представените
документи за собственост при изповядване на сделката собственик на имотите е
бил само Н. И.. Твърди се, че той е получил като дарение процесното дворно
място ведно с построената върху него жилищна сграда и е признат за собственик
въз основа на давностно владение на построената в дворното място друга жилищна
сграда още преди дарението.
Твърди се, че въпреки, че ищцата не е собственик на
процесните имоти ответникът се е грижил за нея. Тя знаела, че ответникът живеел
в К. и когато баща му починал се обадила на вуйчо му да му съобщи затова.
Ответникът веднага си купил самолетен билет и
пътувал на 30.03.2019г., като отседнал при ищцата в процесното жилище.
Ответникът разбрал, че след смъртта на баща си по наследство е станал
собственик и на прано дворно място в съседство с процесното и на земеделски
земи.
Ответникът твърди, че в продължение на един месец
се грижел за ищцата, правел неотложни ремонти в къщата, плащал данъци. Питал я
от какво имала нужда, но тя му казвала, че не се нуждае от нищо.
Ответникът оставил на ищцата да ползва
овощната градина, която била в съседство с процесното дворно място и рентата от
земеделските земи.
Ответникът
казал на ищцата къде живее като заминава. След като ответникът заминал за К. се
обаждал на баба си като в началото тя вдигала телефона, но после престанала.
Ответникът чрез свои познати и приятели се осведомявал за съС.ието на баба си и
искал да говори с нея, но тя отказвала. Той дори потърсил съдействието на
дежурния полицай от районното управление, който изпратил патрул, полицаите
намерили ищцата пред дома й и я помолили да отговори на телефонното му
обаждане, тя му заявила, че не иска повече никога да го чува.
Твърди се, че бащата на ответникът също изпълнявал
задълженията си по договора като извършил много подобрения в имота, текущи
ремонти, подмяна на дограма, закупил и поставил климатик, нови електроуреди,
ремонти на стопанските постройки, заплащане на данъци за имота.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
В
съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск и моли за уважаването му, ответникът чрез процесуалния си представител моли
за отхвърляне на предявения иск.
С оглед събраните
доказателства по делото, съдът намира за установено следното:
От нотариален акт № 198,
том ІV, дело № 1262/1994 г. на РС П. се установява, че ищцата К.С. и съпругът й
Н.З. са прехвърлили на сина си З. Н.З., собствените си недвижими имоти, а
именно: дворно място, находящо се в гр. Д., общ. Д., обл. Варна, с площ от 780
/седемстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващо УПИ № XII-603 /дванадесети
шестстотин и три/ в кв. 33 /тридесет и три/ по плана на града, при граници:
улица, С. З. С.ов, Р. С. и З. С.ов К. заедно с построените в имота къща и
стопански постройки срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и
гледането на прехвърлителите, лично или чрез трето лице като им осигури спокоен
и сносен живот, какъвто са водили до прехвърлянето на имота, докато са живи,
като прехвърлителите си запазват правото на собственост върху този имот докато
са живи.
От скица
на поземлен имот № 15-412638-21.05.2020 г.; скица на сграда №
15-412648-21.05.2020 г.; скица на сграда № 15-412658-21.05.2020 г.; скица на
сграда № 15-4122662-21.05.2020 г. се установява, че за процесните имот има
издадена кадастрална карта и те са със следните идентификатори: ПИ с
идентификатор 24565.502.1508, с административен адрес гр.Д., ул.“***, с
площ 818 кв.м., урбанизирана територия, при съседи имоти с идентификатори:
24565.502.2034, 24565.502.1507, 24565.502.1511, 24565.502.1510, 24565.502.1509,
24565.502.2208. Жилищната сграда построена в имота е с идентификатор
24565.502.1508.1 със застроена площ 75 кв.м., брой етажи – 1, предназначение
жилищна еднофамилна сграда. Втората жилищна сграда в имота е с идентификатор 24565.502.1508.2 с площ 38 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение жилищна еднофамилна сграда. В имота има трета сграда с
идентификатор 24565.502.1508.3, със застроена площ 31 кв.м., брой етажи – 1, предназначение хангар, депо,
гараж.
От нот.акт № 71, том І,
н.д. № 188/1989 г.; нот.акт № 7, том ІІ, нот.д. № 398/1967 г.; нот.акт № 114, том І, н.д. № 272/1990 г.; нот.акт № 11,
том ІV, н.д. № 1262/1975 г. се установява, че на 05.05.1967г. З. С.ов И. е
признат за собственик по давностно владение на няколко имота, находящи се в с.Д.,
а именно: дворно място с площ 795 кв.м., включено в парцел XIII, кв.100 по плана на селото, ведно с построените
в него сайвант и къща.; на незаsтроено
дворно място с площ от 790 кв.м., дворище с планоснимачен номер 871, включено в
парцел XII, в
кв.100 по плана на селото; незастроено дворно място с площ 1 дка, с пл.№ 871,
което дворище е включено в парцел V; дворно място от 425 кв.м., представляващо имот с пл.№
871, за което не е отреден парцел, в кв.101.
З. С.ов К. - бащата на Н.З.
му е дарил на 08.04.1975г. следния свой собствен имот представляващ Дворно
място от 790 кв.м., включено в парцел XIII-871 заедно с построения в него сайвант, в
кв.10 по плана на гр.Д.. На 13.04.1990г. Н.З. И. е
признат за собственик по давностно владение на къща построена в дворно място с
площ 780 кв.м. съставляващо УПИ № XII-603 /дванадесети шестстотин и три/ в кв.
33 /тридесет и три/ по плана на града.
На 10.03.1989г. З. С.ов И.
дарява на внук си З. Н.З. собствения си имот, находящ се в гр.Д. и
представляващ празно дворно място с площ 600 кв.м. в парцел V-603, в кв.33 по плана на гр.Д..
От удостоверение с изх. №
9400-2289/1/29.10.2020 г. издадено от
Община Д. се установява, че УПИ XIII-603 в кв.33 от кадастралния и
регулационния план на гр.Д., одобрен със Заповед № 4794/03.09.1976г., описан в
нотариални актове №
198, том ІV, дело № 1262/1994 г. на РС П. и нотариален акт № 114, том І, н.д. №
272/1990 г. е идентичен с УПИ XIII-871 в кв.100 от предходния план на гр.Д.,
одобрен със Заповед № 5112/11.10.1957г., описан в нотариални актове нот.акт №
7, том ІІ, нот.д. № 398/1967 г.; нот.акт
№ 11, том IV,
нот.д. № 1262/1975 г..
Удостоверение за
наследници с изх. № 121/02.04.2019 г., изд. от община Д.; удостоверение за
наследници с изх. № 121/02.04.2019 г., изд. от община Д. удостоверение за
наследници № 129/04.04.2019 г. се установява, че З. С.ов К. е починал на
11.04.1990г. като е оставил за свои наследници по закон децата си В. З. Л., С. З.
С. – починал на 02.11.1997г. и оставил наследници; Н.З. И., починал на
22.09.2013г. и оставил за свои наследници съпругата си К.Н.С. и сина си З. Н.З.,
починал на 28.03.2019г. и оставил за свой наследник сина си Н.З.Н. и дъщеря си Т. Н. З.; Н. З. К., починала на
17.11.2015г. и оставила наследници.
От удостоверение за
сключен граждански брак, изд.въз основа на акт за сключен граждански брак №
0058/01.04.1959 г., изд. от община гр. Д. и декларация за идентичност на лице с
различни имена на К.Н.С. от 13.10.2020 г. се установява, че ищцата е сключила
граждански брак с Н.З. И. на 01.04.1959г.. Ищцата е декларирала, че имената К. Н.
П.а и К. Н. И.а са нейни имена, а имената й по лична карта са К.Н.С..
От справка за имоти на
собственици със зададено име; решение № 161/08.02.2001 г.; решение № 71/18.08.1998 г.; решение № 97/27.07.1999
г.; решение № 162/21.01.2016 г.; решение №
70/16.08.1995 г.; нот.акт № 105, том V, дело № 1438/1996 г.; договор за
аренда от 12.08.2010 г.; договор за преарендуване на земеделска земя от
21.06.2016 г.; договор за преарендуване на земеделска земя от 01.06.2016 г. се
установява, че на наследниците на З. С.ов К. е възстановено правото на
собственост на имоти в стари реални граници и съгласно плана за земеразделяне с
решения на поземлената комисия на 27.07.1999 г., на 18.08.1998 г., на
27.07.1999г., на 21.01.2016 г., на 16.08.1995г., находящи се в землището на гр.Д.,
в землището на с.Р., на с.Б., на с.С.. Въз основа на Решение № 24/16.08.1995г.
на ПК в гр.Д. е издаден нотариален акт 105, том V, дело № 1438/1996 г., с който
С. З. С.ов, Н.З. И., Н. З. К., В. З. Л. са признати за собственици на недвижими
имоти възстановени по ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с.С..
На 12.08.2010г. И.ка Н.С., Н.З. И., Н. З. К. в
качеството си на наследници на З. С.ов К.а са сключили договор за аренда с „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД за нива,
находяща се в землището на с.Б. за срок от 15 стопански години до 01.10.2025г..
На 21.06.2016г.
„Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД сключва договор за преарендуване на
земеделски земи с „М. Гардън“ ЕООД за този имот.
На 12.08.2010г. И.ка Н.С.,
Н.З. И., Н.З. К. в качеството си на наследници на З. С.ов К.а са сключили
договор за аренда с „Еко Тур Инвест“ ЕООД за три ниви, находяща се в землището
на с.Р. и с.С.за срок от 15 стопански години до 01.10.2025г.. На 01.06.2016г.
„Еко Тур Инвест“ ЕООД като арендатор сключва договор за преарендуване на
земеделски земи с „Фиш Мар България“ ЕООД за тези имоти.
От приходна квитанция № 3271/09.04.2012 г.;
приходна квитанция № *********/12.03.2013 г.; приходна квитанция №
*********/07.03.2014 г.; приходна квитанция № **********/23.02.2015 г.;
приходна квитанция № **********/01.03.2016 г.; приходна квитанция № **********/08.03.2017
г.; приходна квитанция № **********/08.03.2017 г.; приходна квитанция №
**********/13.03.2018 г.; приходна квитанция № **********/08.03.2019 г.;
приходна квитанция № **********/26.03.2020 г. се установява, че за периода
2012г. – 2020г. данъците и таксите дължими за процесния имот са заплащани от
ищцата.
От електронни фактури и
резервации за полет К.-България се установява, че ответникът е резервирал
самолетни билети на 28.03.2019г. за пътуване по маршрут на 30.03.2019г. от Квебек до Торонто, от Торонто до Виена, на
31.03.2019г. от Виена до Варна, на 20.04.2019г. от Отопени до Мюнхен, от Мюнхен
до Монреал, от Монреал до Квебек. Билетите са заплатени от ответника.
От показанията на св.Р. и
св.К.а, които съдът кредитира като еднопосочни, безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
покойният син на ищцата З. е разведен и има син – ответника по делото, майката
и детето са заминали да живеят в К. още докато детето е било малко. Ответникът
не се е връщал в гр.Д. след заминаването си в К. преди погребението на баща си.
З. живеел при ищцата, той ходел на работа, а тя се грижела за него и за
домакинството като го перяла, готвела му, чистела, работела в градината,
правела покупките за дома, заплащала режийните разноски – ток, вода, телефон. Ищцата
сеела, копаела двора, а синът й З. го орял. З. имал приятелка, която оставала
да пренощува в дома му, но и в тези случаи ищцата готвела, слагала масата и
домакинствала. Ищцата боледувала, паднала в къщата си на два пъти като нейни
приятелки една, от които св.Р. й помогнали да стане, като се наложило ищцата да
остане в болница. Друг път св.Р. завела ищцата на лекар в гр.П. това се
случвало след смъртта на З.. След смъртта на сина си З. ищцата често имала
високо кръвно налягане и се обаждала на св.К.а за помощ. Преди това в случите,
в които боледувала ищцата дъщеря й Т. я водела на лекар. З. бил в добри
отношения с родителите си.
След като се върнал за
погребението на баща си ответника останал при ищцата в процесния имот за
няколко дни. След смъртта на З. дъщерята на ищцата Т. й помогнала да разчистят
жилището, изхвърлили старите мебели, купила нови, купила климатици, направила
пристройка – изба за вино и ракия, тъй като ищцата варяла ракия. Т. й направила
долната стая (лятна кухня), за да й е удобно на ищцата да готви и пере,
закупила й пералня, прекарали й вода, сложили й юнга. Сложила й СОТ.
През лятото ищцата стояла
пред дома си със св.Р. и други приятелки и дошли полицаи, които я питали защо
не вдигала телефона на внука си. Имало пусната обява, че къщата на ищцата се
давала под наем и няколко пъти отивали цигани, които искали да я наемат.
Ищцата имала ниви, които
отдала под аренда, като от парите, които вземала като рента заделила и пазела
делът на ответника.
От показанията на св.Д.Д.
и св.Р.Д., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че тяхната майка е живяла със З.
от около 2000г. до смъртта на З. като са нямали общо домакинство, а са живели в
дома на ищцата и в дома на майката на св.Д.и. З. и майка му са били в добри
отношения. Според св.Д.и З. се е грижел за процесната къща, толкова, че да не
се руши, но не си спомнят точно какво е правил. Спомнят си, че е сменял улуци. З.
е пазарувал като заедно с ищцата са работили в двора, като той е орал, а тя се
е грижела за посевите. Ищцата е вършела домакинската работа.
Ответникът се върнал за
погребението на баща си като след това останал при ищцата няколко дена.
От показанията на св.Н.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че е разбрал за смъртта на З. от майка си, която
му се обадила по телефона. Св.Н. не знаел, в коя държава живее ответникът, той
не поддържал връзка с баща си З.. Св.Н. организирал погребението на З., опитал
да се свърже по телефона с ответника и майка му, но не успял. Св.Н. съобщил на
св.П. за смъртта на З. и го помолил да съобщи това на ответника. След това
ответникът се свързал по телефона със св.Н., казал му, че ще се върне за
погребението и да го изчакат.
От показанията на св.П.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че З. е бил женен за сестрата на св.П., но
са се развели, като сестра му е заминала да живее в К. заедно със сина им. Св.П.
узнал за смъртта на З. от св.Н.. Ищцата звъняла на св.П. и се интересувала от
внука си Н. като се разбирали кога да се чуят с него по телефона. Ищцата се
интересувала дали ответникът не е обявил за продан къщата, тъй като отивали
хора да я питат. След погребението на баща си ответникът стоял около един месец
в България като основно бил при баба си – ищцата по делото.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е конститутивен
иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне по отношение на ½ идеална част на
договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 198, том ІV, дело
№ 1262/1994 г. на РС П., с който К.С. и
съпругът й Н.З. са прехвърлили на сина си З. Н.З., собствените си недвижими
имоти, а именно: дворно място, находящо се в гр. Д., общ. Д., обл. Варна, с
площ от 780 /седемстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващо УПИ № XII-603
/дванадесети шестстотин и три/ в кв. 33 /тридесет и три/ по плана на града, при
граници: улица, С. З. С.ов, Р. С. и З. С.ов К. заедно с построените в имота
къща и стопански постройки срещу задължението на приобретателя да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителите, поради неизпълнение на договореното
задължение за издръжка и гледане от страна на двамата ответници.
В тежест на ищеца е да
докаже, че е сключен процесния договор за издръжка и гледане, че тя е била
собственик на идеална част от процесните имоти, тя се е грижела за сина си и го
е издържала, че трудно е открила ответника след смъртта на баща му, че веднага
след погребението той е заминал.
В тежест на ответника е
да докаже, че той и баща му са изпълнявали задълженията си по процесния
договор, че е търсил баба си, че е правил текущи ремонти по къщата, че й е
предоставил за ползване овощната градина и рентата от земеделските си земи, че
само Н. И. е бил собственик на процесните имоти по дарение и давностно
владение, идентичността между процесните имоти и тези описани в нотариален акт
№ 11, том 4, н.д. 1262/1975г. и нотариален акт №114, том 1, н.д. 272/1990 на РС
П..
Съдържанието на
насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за
издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован).
Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако
не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, какъвто е
случаят, то издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам. В случая в договора е посочено, че приобретателят се задължава да
предостави издръжка и гледане на прехвърлителите лично или чрез трето лице като
им осигури спокоен и сносен живот, какъвто са водили до прехвърлянето на имота,
докато са живи.
Престацията на
прехвърлителя по договор за издръжка и гледане е прехвърляне на собствеността
на имота, като в случая се прехвърля голата собственост, тъй като
прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху прехвърлените
имоти.
От нот.акт № 71, том І,
н.д. № 188/1989 г.; нот.акт № 7, том ІІ, нот.д. № 398/1967 г.; нот.акт № 114,
том І, н.д. № 272/1990 г.; нот.акт № 11, том ІV, н.д. № 1262/1975 г. и
удостоверение с изх. № 9400-2289/1/29.10.2020 г. издадено от Община Д. се установи, че
процесните имоти са били собственост по давностно владение на З. С.ов К. – баща
на Н.З. И.. З. С.ов е дарил на 08.04.1975г. на сина си Н. И. по време на брака
му с ищцата процесното дворно място и сайвант. На основание чл.33 ЗЛС (отм.)
тези имоти са станали лична собственост на Н. И..
На 13.04.1990г. Н. И. е
признат за собственик въз основа на давностно владение на процесната къща. Придобивната
давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху
чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен
от закона срок от време. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.
1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Фактическа власт върху една вещ може да се упражнява от повече от
едно лице и тогава е налице съвладение. Поначало упражняването на фактическата
власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено. Когато един недвижим имот се владее като собствен от двамата
съпрузи, т.е. две лица осъществяват съвладение на този недвижим имот, по време
на брака им, то правото на собственост също се придобива общо. В случай обаче,
че някой от съпрузите не е владял недвижимия имот от самото начало, конкретно се преценява дали и двамата съпрузи
са упражнявали фактическа власт и са изявявали намерение за своене, т.е. дали
съпругът, който не е владял от самото начало е допринесъл за придобИ.е правото
на собственост - така постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №
319/14.10.2011 год. по гр.д.№ 1125/2010 год. на ВКС, I г.о..
Принцип в
гражданското законодателство е,
вещните права да се придобиват
въз основа на обективирано волеизявление за това. Действието на придобивната
давност не е ex lege. Правната последица - придобИ.е на правото на собственост
или на друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. За да се трансформира фактическото съС.ие на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка. До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ал. 1
ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС -т ака тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по
тълкувателно дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Давностното владение,
като юридическо основание по смисъла на чл.77 от ЗС за придобИ.е собствеността
на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, изисква срокът за
придобИ.е на имущество по давност и позоваването на давността от страна на
някой от съпрузите да е настъпило в рамките на брака-така постановеното по реда
на чл.290-293 от ГПК решение № 336/05.07.2010 год. по гр.д.№ 699/2009 год. на
ВКС, II г.о.
В случая ищцата няма
твърдения да е придобила процесната къща по давност заедно с покойния си
съпруг, нито има доказателства в тази насока.
Поради това по делото не
е доказано да е било налице съвместно владение на ищцата и покойния й
съпруг върху процесната къща с намерение за своене от двама им, с начало на отпочване и краен момент, конкретно установени
и с продължителност на срок от 10 години, изцяло изтекъл по време на
брака на ищцата и съпругът й, както
и извършено позоваване на последиците от давността от ищцата по време на брака й.
След като по правилото на
чл. 154 от ГПК, ищцата не е доказала настъпването на конкретни юридически
факти, обуславящи фактическия състав на
чл.19 ал.1 от СК от 1985 год. във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС, респективно не е
опровергала легитимиращото действие на нот.акт № 114, том І, н.д. № 272/1990 г.
съдът приема, че само Н.З. И. е станал собственик на процесната къща въз основа
на изтекла в негова полза придобивна давност.
По отношение на двете
постройки в имота записани в нотариален акт № 198, том ІV, дело № 1262/1994 г.
на РС П. като стопански постройки, а в издадените от СГКК гр.Варна скици едната
като жилищна сграда, а другата като депо, хангар, гараж, съдът намира, че на
основание чл.92 ЗС като приращение те са станали собственост на собственика на
процесното дворно място Н.З. И..
Предвид гореизложеното се
установи, че към датата на изповядване на сделката обективирана в нотариален
акт № 198, том ІV, дело № 1262/1994 г. на РС П. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане ищцата не е била собственик на
прехвърлените имоти, съответно не е изпълнила поетото от нея задължение да
прехвърли собствеността върху тях, за да получи насрещна престация за издръжка
и гледане.
Съдът не споделя
тълкуването на процесуалния представител на ищцата на нотариален акт № 198, том
ІV, дело № 1262/1994 г. на РС П., според което този договор е сключен от Н.З. И.
в полза на ищцата. В нотариалният акт страните по сделката ясно са заявили
волята си, че както Н. И. така и К.С. прехвърлят на сина си собствеността върху
процесните имоти срещу задължение от негова страна да издържа и гледа
прехвърлителите. Никъде в нотариалният акт не е записано, че само Н. И.
прехвърля собствеността върху процесните имоти срещу задължението на сина им да
гледа освен прехвърлителя и трето лице бенефициер съпругата му.
След смъртта на съпруга
си Н.З. ищцата също не е станала собственик на ½ ид.ч. от процесните
имоти, тъй като съпругът й приживе се е разпоредил с тях.
Предвид гореизложеното
ищцата не е изпълнила задължението си по договора за издръжка и гледане да
прехвърли собствеността върху ½ ид.ч. от процесните имоти, но съпругът й
Н.З. е изпълнил и нейното задължение като е прехвърлил цялата собственост на
процесните имоти на сина си З. З.. В случая следва да намери приложение нормата
на чл.73 ЗЗД, целеният правен резултат от страните по договора за издръжка и
гледане е постигнат - цялата собственост върху процесните имоти е прехвърлена
на приобретателя З. З.. Съответно за него е възникнало задължението да
предостави издръжка и гледане лично или чрез трето лице на своите родители.
След смъртта на З. З. на 28.03.2019г. задължението за издръжка и гледане като
част от наследството му преминава върху сина му Н.Н. – ответник по делото.
От събраните по делото
гласни доказателства – разпитите на св.Р., К.а, св.Д.и се установи, че ищцата и
синът й са живели в едно домакинство в процесните имоти. Показанията на всички
свидетели по делото са еднопосочни по отношение на това, че ищцата се е грижела
сама за домакинството в къщата, както и за сина си З., тя е чистела, готвела,
перяла, пазарила, заплащала сметките за изразходвана вода, ток, телефон, а от
приетите по делото квитанции се установи, че ищцата е заплащала сама и данъците
за имота. Ищцата дори е домакинствала и на съжиетелстващата жена със сина й
като й е готвила и слагала маса. Ищцата е сеела и събирала реколтата от дворното
място. Единственото което е правил синът й З. З. е да пазари, да оре дворното
място и да смени улуците на къщата. Свидетелите Д.и не посочиха конкретни
грижи, които е положил З. З. за къщата и за подобряване на битовите условия,
при които са живели родителите му, поради което съдът намира, че такива не са
извършвани. Освен това св.З. не се е грижел и за здравословното съС.ие на майка
си, за което грижи е полагала само дъщеря й Т., а след смъртта му освен нея и
приятелките на ищцата, едни от които св.Р. и св.К.а.
Ответникът след смъртта
на баща си също е продължил да не изпълнява задълженията за издръжка и гледане
на ищцата. Ответникът живее в К. и не е осигурил лице, чрез което да престира
поетите задължения по договорът за издръжка и гледане. Обстоятелството, че ответникът
проявява заинтересованост от баба си като я търси по телефона и като е останал
при нея няколко дни след погребението на баща си не е достатъчно за изпълнение
на задължението за издръжка и гледане. Ответникът не дава издръжка на баба си и
не полага грижи за нея нито лично, нито чрез друго лице. Ответникът не доказа
да е дал на баба си полагащата му се рената от отдадените по аренда ниви.
Напротив, ищцата доказа, че получава и рентата на ответника, но му е заделила
парите с готовност да му ги предаде.
Установи се, че ищцата
има нужда от медицински грижи, поради влошеното си здравословно съС.ие след
смъртта на сина си, но не ги получава от ответника.
За улеснение на бита си
ищцата има нужда от подобрения в имота, които се установи, че са извършени от
дъщеря й, а не от ответника.
Предвид на събраните по
делото доказателства е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответника
по договора, което обосновава основателността на предявения иск.
По
разноските:
Ищцата е претендирала разноски по
делото. Според доказателствата по делото и представения списък ищцата е сторила
следните разноски – за държавна такса по делото – 50 лева, такса за издаване на
скици – 80 лева, за съдебни удостоверения – 15 лева, 8 лева за заверени преписи
от искова молба, 1300 лева за адвокатско възнаграждение. Поисканата разноска в
размер на 10 лева за държавна такса за вписване на исковата молба не следва да
се присъжда, тъй като няма доказателства, че е сторена. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищцата. Според чл.7, ал.6 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 600 лева.
Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата не
е прекомерен предвид действията извършени от процесуалния й представител,
активното му участието в двете проведени по делото съдебни заседания,
представяне на писмена защита и отдалечеността на РС П. от гр.Варна, където е
местоработата на адв.Р., налагаща пътуване и разноски за път. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в общ размер на
1453 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
обективиран в нотариален акт № 198, том IV, дело № 1262/30.12.1994 година на
Провадийски районен съдия, в частта, с която К.Н.С. с ЕГН **********,
с адрес *** прехвърля на сина си З. Н. З. с ЕГН **********, починал на
28.03.2019г., 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: Дворно място, находящо
се в гр. Д., общ. Д., обл. Варна, със следното описание по документ за
собственост (нотариален
акт № 198, том IV, дело № 1262/30.12.1994 година на Провадийски районен съдия)
с площ от 780 кв.м, съставляващо УПИ № ХII-603 в кв. 33 по плана на града, при граници:
улица, С. З. С.ов, Р. С. и З. С.ов К. заедно с построените в имота къща и
стопански постройки и със следното описание по скица на поземлен имот №
15-412638-21.05.2020 г.; скица на сграда № 15-412648-21.05.2020 г.; скица на
сграда № 15-412658-21.05.2020 г.; скица на сграда № 15-4122662-21.05.2020г.
дворно място с идентификатор 24565.502.1508, с административен адрес гр.Д.,
ул.“***, с площ 818 кв.м., урбанизирана територия, при съседи имоти с
идентификатори: 24565.502.2034, 24565.502.1507, 24565.502.1511, 24565.502.1510,
24565.502.1509, 24565.502.2208 ведно с построените в него жилищната сграда с
идентификатор 24565.502.1508.1 със застроена площ 75 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение жилищна еднофамилна сграда, жилищна сграда с идентификатор
24565.502.1508.2 със застроена площ 38
кв.м., брой етажи – 1, предназначение жилищна еднофамилна сграда, хангар, депо,
гараж с идентификатор 24565.502.1508.3, със застроена площ 31 кв.м., брой етажи – 1.
ОСЪЖДА Н.З.Н. ЕГН ********** *** да заплати на К.Н.С. с ЕГН **********, с адрес *** сторените
по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар в размер на 1453 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ………………….