Номер 69204.09.2020 г.Град гр. Добрич
Окръжен съд – Добрич
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20203200100633 по
описа за 2020 година
С определение № 1902/04.08.2020 год. ,Добричкият районен съд е
прекратил производството по гр.д.№ 1455/2017 год. поради родова
неподсъдност и го е изпратил по подсъдност на Добричкия окръжен
съд.Посочено е ,че спорът по чл.55 ал.1 от ЗЗД не е трудов,а цената на иска
обуславя разглеждането му по правилото на чл.104 т.4 от ГПК от Добричкия
окръжен съд.
Претенцията на З. З. И. ,ЕГН **********,от гр.Д. против “***“АД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С. е заявена с искова молба рег.№
7523/04.05.2017 год.,уточнявана по разпореждания на съда с молби рег.
№№8945/29.05.2017 год.,10100/16.06.2017 год. и 11389/05.07.2017 год.
Изложени са твърдения,ищцата работила по трудов договор при
ответника на длъжност „комисионер в заложна къща“. На 07.05.2012 год. в
обекта, в който работела ищцата, започнала проверка от двама служители на
работодателя и от още едно трето лице. Проверяващите съставили протокол
за начало на ревизията и инвентаризационен опис, двата с дата 08.05.2012 год.
С вх.№355/08.05.2012 год. на работодателя бил съставен „акт за начет“,
съгласно който при проверката била констатирана липса на парични и
стоково-материални ценности на обща стойност 30 597.87 лева. Според
ищцата, тя не е била материално отговорно лице, а проверката била
извършена в нарушение на Закона за счетоводството и международните
счетоводни стандарти, от лица без изискуемата квалификация и без
представителна власт за работодателя,обуславящи нищожност на акта за
начет. По тези съображения ищцата счита, че е нямала задължение да плати
на работодателя стойността от 30 597.87 лева на липсите, както са
констатирани в „акт за начет“ от 08.05.2012 год.Върху ищцата бил оказан
психологически натиск ,да възстанови на работодателя посочената
сума.Поради липса на средства,сключила договор за заем на дата 11.06.2012
год. със „София Комерс Кредит Груп“АД,документиран в нотариален акт за
1
учредяване на договорна ипотека №79 т.5 рег.№6248 д.№828/2012г. на
нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС .Предоставените заемни
средства в размер на 31 467 лева били и преведени по банковата сметка на
ответника за погасяване на задължение на ищцата към последния по акта за
начет и разноските във връзка със сключването на договора за заем и
учредяване на ипотеката.
Тъй като липсвали законовите предпоставки да бъде ангажирана
имуществената отговорност на ищцата като материално отговорно лице за
липси ,то внасянето на процесната сума по сметка на работодателя било без
правно основание,поради което се настоява за връщането й.
Пълната имуществена отговорност по чл. 207 ал. 1, т. 2 КТ за липси се
осъществява по съдебен ред-чл.211 от КТ. Предписаният с разпоредбата на
чл. 211 КТ съдебен ред за осъществяване на пълната имуществена
отговорност на работника към работодателя не означава забрана за
доброволно заплащане на вредите от работника. В случаите, когато не е
налице оспорване на конкретно право, респективно доброволно се изпълнява
изискуемо задължение, не е налице необходимост страните да се обръщат
към съда за уреждане на съществуващите между тях правоотношения.
В случай,че впоследствие работникът твърди,че е престирал при
начална липса на основание,което да оправдава разместването на
имуществени блага- невъзникнало задължение за липси по чл.207 от
КТ,претенцията му следва да бъде квалифицирана като такава по чл.55 ал.1
пр.1-во от ЗЗД.
Този спор не е трудов по смисъла на чл.357 от КТ.
В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.
№9687/16.06.2020 год.,ответното търговско дружество е заявило възражение
за неподсъдност на делото,тъй като седалището му както към момента на
заявяване на претенцията,така и понастоящем е в гр.София и по правилото на
чл.105 от ГПК,искът следва да бъде разгледан от Софийски районен съд.
С оглед на горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 633/2020 год. и
ИЗПРАЩА делото ПО ПОДСЪДНОСТ на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Варна.
2
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
3