№ 58
гр. Монтана, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221600600034 по описа за 2022 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда на Районен съд-Монтана, постановена на 25.10.2021
година по нчхдело № 1140/2020година, подсъдимият Д.Д. е признат за
виновен в това, че на 26.09.2019 година, в 15.26 часа, в град Б., обл.В. е казал
/написал/ нещо унизително за честта и достойнството на К. Д. К., като го
нарекъл – „ХХХ...”, като обидата е разпространена по друг начин - чрез SMS
съобщение по мобилния му телефон - престъпление по чл. 148 ал.1, т.2 пр.2
във връзка с чл.146 ал.1 от НК; подсъдимият е признат за невинен и
оправдан за това на същата дата и място да е извършил престъпление
по чл.148 ал.1 т.3 пр.1 от НК - да е нанесъл обидата на К.К. в качеството му на
длъжностно лице /адвокат/, при и по повод изпълнение на службата или
функцията му; подсъдимият Д.Д., на основание чл.78а ал.1 от НК, е
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по
чл.148, ал.1 ,т.2 пр.2 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като му наложено
административно накаазние „глоба“в размер на 1 000 лева; осъден е за
заплати на К.К. сумата 700/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение
за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждане - 26.09.2019г. до
1
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск в
останалата му част - над уважения до претендирания раземр от 1 000.00
/хиляда/ лева; в тежест на подсъдимото лице е присъдено заплащането на
държавни такси и разноски по делото.
Присъдата в нейната осъдителна част е обжалвана от защитника на
подсъдимия с оплаквания за необоснованост; искането е за отмяна на
осъдителната присъда.
С определение, постановено на 06.01.2022 година подсъдимият е
осъден да заплати на НБПП-София сумата от 100 лева, а по сметката на РС-Б.
- държавна такса в размер на пет лева; определението е обжалвано с
оплакване за незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник
поддържат жалбите; защитникът на подсъдимия излага конкретни
допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба срещу
осъдителната присъда на РС-Монтана и на жалбата срещу определението на
първоинстанционния съд.
Частният тъжител и неговият повереник оспорват въззивната жалба.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваната присъда
и на обжалваното определение във връзка с оплакванията в жалбите,
доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото,
приема следното:
По въззивната жалба срещу осъдителната присъда на Районен съд-
Монтана:
Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
наказателния процес ; жалбата е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Разгледана по същество - същата е основателна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Обжалваната присъда е постановена при допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила.
Конкретните съображения на въззивната инстанция са следните:
Подсъдимият и жалбоподател в настоящото производство е обвинен
в това, че на 26.09.2019г. в 15.26 часа в град Б., обл.В. е казал /написал/ нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител К.К., наричайки го
2
„ХХХ...”, като обидата е разпространена по друг начин - чрез SMS съобщение
по мобилния му телефон, в качеството му длъжностно лице; частният
тъжител е квалифицирал в тъжбата се това деяние като престъпление по чл.
148 ал.1, т.2 и т.3 НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК. Твърдяното да е налице
квалифициращото деянието обстоятелство по т.3 е изведена от
обстоятелствата, че тъжителят е адвокат, както и член на общинска
избирателна комиися-Б. / тъжба- л.2 от делото на РС-Монтана/.
С обжалваната присъда районният съд, както бе посочено и по-горе,
е признал подсъдимия за виновен в това, че на 26.09.2019 година, в 15.26
часа, в град Б., обл.В. е казал /написал/ нещо унизително за честта и
достойнството на К. Д. К., наричайки го – „ХХХ...”, като обидата е
разпространена по друг начин - чрез SMS съобщение по мобилния му
телефон, приемайки да е извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.2, пр.2
във връзка с чл.146, ал.1 от НК; подсъдимият е оправдан по обвинението по
чл.148, ал.1, т.3 НК.
Налице е вътрешна противоречивост на диспозитивната част на
присъдата в нейната осъдителна част и мотивите на тази присъда, изразяваща
се в следното : казването или написването на нещо, унизително за честта и
достойнството на друго лице, възприето от последното, осъществява състава
на престъплението „обида“ по чл.146, ал.1 от НК; разпространяването й по
друг начин /съдът е посочил в присъдата си разопредбата на чл.148, ал.1, т.2,
пр.2 НК/ представлява довеждане на обидата до по-широк кръг хора.
В случай самият тъжител твърди в тъжбата си, че е получил
съобщение на мобилния си телефон, съдържащо унизителното за честта и
достойнството му обръщение „ХХХ…“. Така е приел и първоинстанционният
съд в мотивите си, където е отразено, че съобщението е изпратено на личния
телефон на тъжителя и е възприето непосредствено от него. Макар в тъжбата
да е посочената и разпоредбата на т.2 на чл.148, ал.1 от НК /тази правна
квалификация не обвързва съда/, тъжителят не е твърдял обидата да е
доведена до знанието на по-широк кръг от хора. Съдът обаче е осъдил
подсъдимия за такова престъпление, без да изложи мотиви какви за приетите
за установени факти от него, които да квалифицират обидата за извършена
при условията на горепосочения законов текст. В мотивите си съдът е
изложил съображения за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК, а в
3
диспозитива е отразено осъждане на подсъдимя за престъпление по чл.148,
ал.1, т.2, пр.2 НК.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че декларираната от
съда увереност за доказаност на обвинението в горепосочената част е
направена при липса на мотивировка на съдебния акт, съответстваща на
изискванията на закона, която да позволи на въззивния съд да провери
правилността на решаващия извод на първостепенния съд за какво конкретно
престъпление е осъдено подсъдимото лице. Налице е, както бе посочено и по-
горе, и противоречие между мотивите на присъдата и нейния диспозитив.
Липсата на мотиви и противоречието между диспозитивната част на
присъдата и нейните мотиви препястват изцяло възможността на въззивната
инстанция да установи действително формираната воля на съда за какво е
осъден подсъдимият. Когато, осъществявайки проверка на
първоинстанционната присъда, въззивната инстанция констатира неяснота
относно вътрешното убеждение на решаващия съд, /а такава в случая е
налице/, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността на
изводите на съда относно наличието или липсата на релевентните факти. В
тази хипотеза порокът на мотивите е абсолотен и въззивният съд следва да
упражни правомощието си по чл.335, ал.2 във вр. с 334, т.1 НПК.
Липсата на мотиви е основание за безусловна отмяна на съдебния
акт; в този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи за
неправилност на присъдата в нейната осъдителна част - наказателна и
гражданска.
В останалата част - тази, с която подсъдимият и жалбоподател в
настоящото производство е оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.3 НК;
в частта, с която е отхвърлен предявеният от тъжителя граждански иск над
размера на сумата от 700 лева до размера на сумата от 1000 лева, присъдата
не е обжалвана от частния тъжител и е влязла в сила; в случая е приложим
принципът за забрана на влошаване положението на подсъдимото лице.
Присъдата следва да бъде отменена и в частта, с която в тежест на
подсъдимия Д.Д. е присъдено заплащането на разноски и държавни такси.
По жалбата против определението на Районен съд-Монтана,
постановено на 06.01.2022 година, с което подсъдимият е осъден да заплати
на НБПП-София сумата от 100 лева, а по сметката на РС-Б. - държавна такса
4
в размер на пет лева:
Съобразно посочения по-горе изход на делото във въззивната
инстанция това определение следва да бъде отменено.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с
чл.334, т. 1 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъдата на Районен съд-Монтана, постановена на
25.10.2021 година по нчхдело № 1140/2020година, в частта, с която
подсъдимият Д.Д. е признат за виновен в това, че на 26.09.2019 година, в
15.26 часа, в град Б., обл.В. е казал /написал/ нещо унизително за честта и
достойнството на К. Д. К., като го нарекъл – „ХХХ...”, като обидата е
разпространена по друг начин - чрез SMS съобщение по мобилния му телефон
- престъпление по чл. 148 ал.1, т.2 пр.2 във връзка с чл.146 ал.1 от НК; на
основание чл.78а ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.148 ал.1 ,т.2 пр.2 във връзка с чл.146 ал.1 от
НК, като му е наложено административно накаазние „глоба“ в размер на
1 000 лева; в частта, с която осъден е да заплати на К.К. сумата 700
/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане - 26.09.2019г. до окончателното й изплащане; в частта, с
която в тежест на подсъдимия Д.Д. е присъдено заплащането на разноски и
държавни такси.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Монтана в отменената част.
В останалата част - тази, с която подсъдимият Д.Д. е признат за
невинен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.3 НК, както и в
частта, с която предявеният от К. Д. К. граждански иск е отхвърлен като
неоснователен над размера на суматаот 700 лева до размера на сумата от 1000
лева, присъдата е влязла в сила.
ОТМЕНЯВА определението на Районен съд-Монтана, постановено
на 06.01.2022 година, с което подсъдимият е осъден да заплати на НБПП-
София сумата от 100 лева, а по сметката на РС-Б. - държавна такса в размер
5
на пет лева.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6