О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260778
16.12.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Илиев в.ч.гр.дело №3084 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „Ай тръст" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" №146, ет.4, чрез процесуален представител юрисконсулт
В. Г., срещу разпореждане №280837 от 05.11.2020г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №13065/2020г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Д.С.С., ЕГН **********, за сумите от 200 лв.- главница по договор за
кредит №2080870 от 27.08.2019г., сключен между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД; 13,48 лв.- договорна възнаградителна лихва
за периода 27.08.2019г.-10.12.2019г.; 11,42 лв.-
законна лихва за забава
по договора за кредит
за периода 11.10.2019г.-09.10.2019г.; 5,54 лв.- административни разноски
във връзка с опити за извънсъдебно погасяване
на задължението; 11,34 лв.-
възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство
от 27.08.2019г. и 3,49 лв.-
обезщетение за забава
върху дължимото възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство
от 22.07.2018г. В жалбата са релевирани подробни оплаквания
за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания
за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми.
Съгласно разпоредбата на
чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил
сезиран от „Ай тръст" ЕООД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.С.С., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от встъпването му
в правата на кредитора
по договор за кредит №2080870 от
27.08.2019г.,
сключен между длъжника и „Кредисимо“
ЕАД, и вземания,
произтичащи от договор
за предоставяне на поръчителство
от 22.07.2018г., сключен
между заявителя и
длъжника. За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение
на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност
за наличието
на неравноправни клаузи в
сключения с потребителя
договор, което „е пречка
да се определи
съществуването на претендираните вземания
към момента на издаване
на заповедта“. Изложил е
съображения, че в договора „липсва посочване на методика
за определяне на ГПР“ и
„липсват данни за извършени
плащания или липса на такива и
техния размер“.
Жалбата срещу
така постановеното разпореждане
е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК
не може да се
издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и ако
искането се основава на
неравноправна клауза на
договор, сключен с
потребител, или е
налице обоснована вероятност за
това.
Според
настоящия състав на съда по отношение на
претендираните вземания за
главница, възнаградителна лихва
и законна лихва за
забава не може да се направи извод
за наличието на пречките
по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за
издаване на поисканата заповед
за изпълнение. Изискванията към съдържанието на договора
за потребителски кредит са уредени
в разпоредбата на
чл.11 от ЗПК,
като по отношение на годишния процент на
разходите в чл.11, ал.1, т.10 от тази разпоредба е
предвидено да се посочи същия, както и
общата сума, дължима
от потребителя, като се посочат
взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите
по определения в Приложение №1
начин. Процесният договор
за кредит отговаря на това изискване,
тъй като в
него е посочен
ГПР и общата сума, дължима
от потребителя, а
в Раздел VII,
т.11 от
Общите условия, неразделна част
от договора, са посочени
и взетите предвид допускания
при изчисляването му. Що
се отнася до
съображенията на първоинстанционния
съд за липсата на данни
за извършени плащания по договора
и техния размер, то
това би съставлявало евентуално
нередовност на заявлението,
която е следвало
да бъде отстранена от
заявителя по указания на съда съгласно
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, но не
може да е
основание за директното
му отхвърляне. Предвид
горното и доколкото
не са налице посочените от първоинстанционния съд основания
за отхвърляне на заявлението в частта му
за претенциите за
главница, възнаградителна лихва
и законна лихва за
забава, както и не се
констатираха такива от
въззивната инстанция, то в тази
му част обжалваното
разпореждане следва да
бъде отменено, а делото-
върнато на първоинстанционния съд
за издаване на заповед за изпълнение.
По
отношение на претенцията за
административни разходи настоящият състав на съда
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване
и управление на кредита,
а съгласно разпоредбата
на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗПК
когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита
кредиторът има право само
на обезщетение за
забава, което не може да надвишава размера
на законната лихва. В случая
заявителят претендира издаване
на заповед за изпълнение за
административни разноски във
връзка с опити за извънсъдебно погасяване
на задължението, за които действия,
доколкото са такива по управление
на кредита и са свързани
с допусната от потребителя
забава, от негова страна не се
дължат каквито и
да са плащания
на кредитора, различни от
обезщетението за забава в
размер на законната лихва.
Ето защо в тази му част
искането за издаване
на заповед за изпълнение е
в противоречие със закона
и правилно е било
отхвърлено.
По
отношение на претенцията
за заплащане на
възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 22.07.2018г.
и обезщетение за
забава върху него настоящият състав
на съда намира следното:
От приложените по делото
писмени доказателства се
установява, че съгласно
предвиденото в общите условия
на „Кредисимо“ ЕАД във
връзка с кредита
е били сключен договор
за предоставяне на поръчителство
между длъжника и „Ай
тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай
тръст“ ЕООД е поело задължението да
сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, а длъжникът да му заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се
заплаща на „Кредисимо“ ЕАД,
който е
овластен да го приеме, заедно
с погасителните вноски по
договора, като размерът на същото не
е бил взет предвид при
изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Независимо че възнаграждението
по договора за предоставяне
на поръчителство се дължи на друго
лице, различно от кредитодателя, същите
са пряко свързани с договора
за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1
от ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК следва
да бъдат включени при изчисляване на
ГПР. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения, а
съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
е създадена за защита на
икономическите интереси на
потребителя като по- слабата
страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да
заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение. В случая
настоящият състав на съда намира,
че при сключването на договора за потребителски кредит
чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, което
е свързано с допълнителни разходи
за потребителя за заплащането му, е
направен опит за
заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на
годишния процент на
разходите по кредита. Според
настоящия състав на съда уговореното в договора
за предоставяне на поръчителство
възнаграждение за поръчителя
в действителност съставлява
допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на
сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/,
уговорено в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като кредиторът „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала
на поръчителя „Ай
тръст“ ЕООД. Предвид горното
претендираните вземания за възнаграждение по договор
за поръчителство и обезщетение
за забава върху него също
са в противоречие със
закона и следва
да се отхвърлят.
Предвид горното обжалваното
разпореждане в тази му част следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОТМЕНЯ разпореждане №280837
от 05.11.2020г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №13065/2020г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с-в, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на „Ай тръст" ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Д.С.С., ЕГН **********, за сумите от 200 лв.- главница по договор за
кредит №2080870 от 27.08.2019г., сключен между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД; 13,48 лв.- договорна възнаградителна лихва
за периода 27.08.2019г.-10.12.2019г.; 11,42 лв.-
законна лихва за забава
по договора за кредит
за периода 11.10.2019г.-09.10.2019г.; ведно със
законната лихва върху
главницата от датата на подаване
на заявлението.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд
за издаване на заповед
за изпълнение за посочените суми,
както и за
направените от заявителя
разноски пред първата и въззивната
инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №280837 от 05.11.2020г.
на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №13065/2020г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с-в,
в частта
му, с която е отхвърлено
заявлението на „Ай тръст" ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Д.С.С., ЕГН **********, за сумите от 5,54 лв.- административни разноски
във връзка с опити за извънсъдебно погасяване
на задължението; 11,34 лв.-
възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство
от 27.08.2019г. и
3,49 лв.- обезщетение
за забава върху дължимото възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство
от 22.07.2018г.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: