№ 149
гр. Габрово, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200629 по описа за 2022 година
Жалбоподателката С. С. С. от гр. София е обжалвала Наказателно
постановление № 646050-F652216, издадено на 06.07.2022 година от лице, и. ф. на
директор на ТД на НАП – Велико Търново, оправомощено чрез заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020 г. на Министъра на финансите, с което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч и §33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2022 г, и за преодоляване на последиците, обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г., на същата е била наложена глоба в размер на сумата от 200 лева, на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Въз основа съображения, изложени в жалбата и
проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателката е приела наказателното
постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за
неговата цялостна отмяна със законните последици, които произтичат от това. В
жалбата е направено и искане за изменяване на посоченото постановление чрез
намаляване на наложеното наказание до минимално предвидения от закона размер.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. От същата страна е направено искане
за присъждане разноски във връзка с осъществено процесуално представителство при
разглеждането на делото, които се претендират съобразно указаното в чл. 63д от
ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
1
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателката е управител на дружество „Апарел Сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, което е със седалище и адрес на управление на територията на гр. Габрово.
При проверка, която била извършена на 09.05.2022 година от св. К. И.
(инспектор по приходите в офис Габрово към ТД на НАП – Велико Търново) въз
основа на постъпило писмо с Вх. № 12-00-48/24.02.2022 година на на ЦУ на НАП и
осъществена от нея справка в търговския регистър при АВ, същата установила, че като
задължено лице представляваното от жалбоподателката дружество не е изпълнило
задължението си да подаде заявление за вписване и представяне за обявяване по реда
на чл. 38, ал. 1 от ЗСч в Агенцията по вписванията - търговски регистър, на годишен
финансов отчет за дейността си през 2020 г., в установения (§33 от ПЗР на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2022 г, и за преодоляване на последиците) срок – до
30.09.2021 година. Заявление Г2 е подадено със закъснениеПоради това на същата
дата - 09.05.2022 година, в личното присъствие на представляващото дружеството лице
е съставен акт за установяване на административно нарушение, който му е бил
предявено и е бил подписан от него. Въз основа на този акт е издадено и съответното
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери за
установено следното:
Данните, отразени в копието от приложеното (на л. 12) известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка, водят до заключение, че обжалваното наказателно
постановление е получено от жалбоподателя на 13.08.2022 година. Приложената на л. 4
извадка от системата за сигурно електронно връчване към МЕУ на Република България
сочи, че жалбата срещу същото е подадена на 29.08.2022 година, или на първата
работна дата, настъпила след последния ден - 27.08.2022 година (събота, неработен
ден) на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок за неговото обжалване, започнал
(съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на това и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на постановлението, макар и не само въз основа на съображенията,
които се поддържат по повод на него.
За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко е
необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. В настоящия случай същият е съставен в тримесечен срок от
деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 09.05.2022 година – датата за
2
извършване на проверката, приключила с установените от св. К. И. обстоятелства, а
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Установените изисквания в
чл. 34, ал. 1, б. „В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект на едногодишния срок,
започнал да тече от датата за извършване на нарушението, което в конкретния случай
произтича от бездействие, свързано с неизпълнение на задължение до изтичане на
предварително определен от закона срок. И това е така, тъй като между датата за
съставяне на акта и последния ден (30.09.2021 г.), до който (съобразно указаното с §33
от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2022
година, и за преодоляване на последиците) е следвало да се подаде заявление за
вписване и представяне на годишния финансов отчет за дейността на дружеството през
2020 г., е изминал период, чиято продължителност не надвишава този срок. С оглед на
изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са били допуснати нарушения на административно-производствените
правила, които да са довели до незаконосъобразно санкциониране на нарушителя
поради това, че то е било реализирано след изтичане на съответните давностни
срокове, предвидени в ЗАНН, в т.ч. и поради факта, че акта за установяване на самото
нарушение е бил съставен в личното присъствие на това лице.
Като отчете събраните писмени доказателства, съдът намери, че изводът за
съществуването на описаното в акта и НП нарушение следва да се оцени като
обоснован от фактическа страна. Меродавния начален момент за изчисляване на срока
за изпълнение на регламентираното по закон задължение е предварително определен и
след като по делото не е спорно, че до 30.09.2021 г. то не е било изпълнено при
предвидените условия в чл. 38, ал. 1 от ЗСч, то нарушението очевидно е осъществено
от обективна страна. Конкретната квалификация на последното също следва да се
приеме за правилно определена, тъй като кореспондира на предвиденото в
нормативната база, която е действала към датите на неговото извършване и
установяване, а свързаните с нея фактически обстоятелства са безспорно установени от
събраните доказателства.
Въпреки че прие нарушението не само за извършено, но и за установено според
предвидения за това ред, съдът намери, че искането за отмяна на наказателното
постановление ще следва да се уважи. От данните, които се съдържат в приложените
доказателствени материали, е видно, че се касае за формално нарушение, което
законодателно не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. След
като това е така, а по делото не са налице данни, които да установяват, че
жалбоподателката е била санкционирана за други сходни нарушения по ЗСч, може да
се приеме, че осъществяването на конкретното нарушение от нея се дължи по-скоро на
пропуск във връзка със своевременното изпълнение на предвиденото задължение за
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО по реда на чл.
3
38, ал. 1 от ЗСч в Агенцията по вписванията, а не на поведение, което е свързано със
съзнателно и/или умишлено неспазване на регламентираните във връзка с това
срокове. То би могло да съставлява и резултат от грешка, посочена във възражение с
Вх. № 6924/13.05.2022 г. (на л. 7), подадено против акта за установяване на самото
нарушение. Тя не е обсъждана от наказващия орган независимо от приложените (на л.
9) доказателства за нея, които водят до извод, че предприетия (още на 17.06.2021 г.)
опит за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗСч действително би могъл да
не доведе до настъпване на преследваната чрез него цел при допусната грешка,
произтекла от попълването на друг формуляр при заплащане на дължимата за това
такса. Налице е и второ обстоятелство, което също е останало вън от вниманието на
наказващия орган. От отразените в акта и наказателното постановление констатации е
видно, че към датата за съставяне на акта, представляваното от жалбоподателя
дружество вече е било подало в офис Габрово при ТД на НАП Велико Търново
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за дейността си през 2020 година
(заведена под Вх. № 2217И0273163 на 12.03.2021 година), съобразно която то е
реализирало приходи в размер на сумата от 91 740,99 лева през нея. Тъй като
поведението във връзка с това е било проявено преди 09.05.2022 година, т.е. преди
датата за образуване на административно-наказателно производство при условията на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, се налага извод, че извършеното от нея не би могло да е довело
(на практика) до никакъв негативен резултат, щом като данните за дейността на
дружеството през 2020 г. са станали публично известни в резултат на въпросната
декларация преди този момент. Нито едно от тези обстоятелства, както и извършеното
(макар и със закъснение) изпълнение на задължението, не е било подложено на
обсъждане от наказващия орган, който поради това не е и изпълнил в необходимия
обем задължението си да прецени дали дали описаните в акта действия са довели до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. А
основанията за това са били налице, тъй като описаните по-горе обстоятелства
установяват една действително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се
допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за
нарушението глоба от 200 лева се явява завишена с оглед на тях. При тези
обстоятелства, които са обосновавали заключение за маловажен случай на
административно нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл.
28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай на такова ще го
накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за
него (съобразно приложимото ТР № 1 от 12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на
РБ, НК) проверка за наличие или липса на маловажност по същество, той е издал един
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна именно поради това.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 646050-F652216, издадено на
06.07.2022 година от лице, и. ф. на директор на ТД на НАП – Велико Търново,
оправомощено чрез заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на Министъра на финансите,
чрез което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч и §33 от
ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС на РБ от 13.03.2022 г., и за преодоляване на последиците, на С. С. С.,
ЕГН **********, с адрес град София, кв. „Овча купел”, ул. „680-та” № 15, е наложена
ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към посоченото по-
горе физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото
решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото НП
№ 646050-F652216, издадено на 06.07.2022 година от лице, и. ф. на директор на ТД на
НАП – Велико Търново, същото ще бъде санкционирано за него.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5