Решение по дело №7634/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 20                                                        08.01.2018 г.                                            гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети декември                                            две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7634 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД против А.Д.С. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума, оспорена в заповедно производство по ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС, а именно 93,80 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги номер М***/18.03.2012 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувал и валидно действал договор от 18.03.2012 г. за предоставяне на услуга за конкретен мобилен номер по определен тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лева за срок от 24 месеца. В срока на действие на договора са издадени три фактури, на обща стойност 93,80 лева, за предоставени услуги, които не са изплатени от ответника и която стойност се претендира. Договорът е прекратен от оператора поради неплатени суми. Посочва се, че с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е направил изявление за осъждане на ответника за сумата от 93,80 лева, за която е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът (ответник в настоящото производство) е депозирал възражение против заповедта, поради което е образувано и исково производство.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. След приключване на съдебното заседание е докладвано на съдията докладчик становище на дружество по хода на делото и по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че признава дължимостта на сумата, но твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, поради което моли съдът да не присъжда в полза на ищеца разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между дружеството мобилен оператор и ответника е съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М***/18.03.2012 г., с който на С. е предоставяна услуга за мобилен номер *** по тарифен план Мтел Surf&Talk S с месечна абонаментна такса 19,90 лева за срок от 24 месеца (за краткост Договора). На същата дата С. сключва и договор за лизинг на мобилен апарат. Тя приема и общите условия на оператора (за краткост ОУ). Според тях заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за заплащане на сумите. В срока на действие на договора са издадени три фактури: на 17.10.2014 г., със срок за плащане 06.11.2014 г.; на 19.11.2014 г., със срок за плащане 09.12.2014 г.; на 19.12.2014 г., със срок за плащане 08.01.2015 г. Всички те са за ползване на далекосъобщителни услуги и са на обща стойност 93,80 лева. Ответникът не оспорва, че дължи тази сума, която не е погасена по давност, тъй като от падежа на задължението по всяка една от фактурите до момента на образуване на заповедно производство са изтекли по-малко от 3 години.

Тъй като сумите по фактурите не са платени, операторът едностранно е прекратил Договора, каквото право му дават ОУ.

На 10.08.2017 г. ищецът подава до БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по него е образувано ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС. На  10.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение в полза на оператора за сумата от 93,80 главница, за сумата от 24,21 лева сборна мораторна лихва и за законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Ответникът депозира възражение в срок против издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът депозира искова молба по настоящото дело. С нея обаче не се претендират сборна мораторна лихва и законна лихва върху главницата.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приложеното частно гражданско дело.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Доколкото ответникът не оспорва дължимостта на сумата и признава, че не разполага с доказателства, че я е платил, и вземането не е погасено по давност, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

По възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото:

Както вече се установи, длъжникът дължи на оператора суми за ползвани услуги, независимо дали е получил фактури или не. Падежът на задълженията по тях е настъпил, поради което следва да се приеме, че „срокът кани вместо кредитора“. В този смисъл като не е платил сумите по фактурите, длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът е предявил претенциите си по съдебен ред. ОУ не съдържат изискване за задължителна „предварителна“ процедура преди съдебната такава, в хода на която длъжникът да бъде уведомен, че дължи, респективно да му бъде даван нов срок за изпълнение. Ето защо ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение – аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Тъй като ищецът не е предявил по исков ред цялото вземане, следва да му се присъди само съответна част от разноските в заповедното производство, а именно – 162,94 лева (143,07 лева адвокатско възнаграждение и 19,87 лева държавна такса). Ответникът дължи за исковото производство на ищеца разноски в размер на 205 лева (25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че А.Д.С., ЕГН – **********, дължи на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 93,80 лева (деветдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги номер М***/18.03.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН – **********, да заплати на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 162,94 лева (сто шестдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС във връзка с признатото вземане; 205 (двеста и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ