Решение по дело №418/2023 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                              № 343

 

гр. Стара Загора, 18.10.2023г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА                                               

       

при секретар   Николина Николова                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                    като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 418 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от И.Т.Ж. *** чрез адвокат А.А. против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0327-000052/ 04.07.2023г, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради налагане на мярката при недоказано извършено административно нарушение. Жалбоподателката счита, че след като  е дала биологична проба за изследване резултатите от нея са определящи за наличие на предпоставки да налагане на ПАМ.  Направено е искане за отмяна заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената Заповед № 23-0327-000052/ 04.07.2023г на мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП на жалбоподателката И.Ж. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 04.07.2023г. около 23:18ч. в гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ пред магазин „Монита“ в посока север-юг, И.Ж.  управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ ***. При извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози Drug Test 500-АRJM 0050 с проба № 31 е отчетен положителен резултат и се установява, че управлява след употреба на наркотично вещество амфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 099558/ 05.07.2023г и е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 842089/ 04.07.2023г.

 

   АУАН е съставен за това, че на 04.07.2023г. в 23:18ч. в гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ пред магазин „Монита“ в посока север-юг, И.Ж.  управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ ***. При извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози Drug Test 5000-АRJM 0050 с проба № 31 в 23:32ч е отчетен положителен резултат и се установява, че управлява след употреба на наркотично вещество амфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 099555/ 05.07.2023г Прието е, че с описаното деяние водачката виновно е нарушила чл.5 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателката  е изразила становище, че няма възражения по съставения АУАН.

 

По делото са приети като доказателства съдържащите се в административната преписка протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег.№307р-12537/04.07.2023 г.; протокол №*********-10000/20.06.2023 г. за сервизна проверка на Drugtest 5000; заповед №349з-54/07.01.2022 г.; справка за нарушител/водач за И.Т.Ж.; талон за изследване №099555/05.07.2023 г.; протокол за личен обиск на лице от 04.07.2023 г.;  заповед за задържане под стража №45/04.07.2023г.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 05.07.2023г на адресата. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената Заповед № 23-0327-000052/ 04.07.2023г на мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 349з-54/07.02.2022г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП. В процедурата по издаването й са спазени процесуалните правила.

 

Обжалваната заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на И.Ж. като водач на МПС е издаден АУАН серия GА № 842089/ 04.07.2023г. за управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „Дръг-тест“ 5000.  Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GА № 842089/ 04.07.2023г. е подписан без възражения, но на практика с установеното по делото даване на кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се оспорват констатациите в него. Доказателствената му сила не е потвърдена и в настоящото съдебно производство.

 

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо И.Ж. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнила даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване.

 

В разпоредбата на чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на  чл. 5, ал.1 от приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди  Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ - при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

 

Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай резултатът от теста, проведен с Дръг Тест 5000-АRJM 0050, е оспорен, макар това изрично да не е отбелязвано в талон за изследване № 099555 от 05.07.2023г, издаден съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА. Издаването на такъв талон се налага при отказ на лицето да му бъде извършена  проверка с техническо средство/тест, при оспорване показанията на техническото средство или когато фактическото състояние н а лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство/тест. Несъмнено първата и третата предпоставка не са изпълнени по отношение на жалбоподателката, поради което талон й е издаден в хипотезата на оспорване на резултата от теста, както се твърди в жалбата. По преписката са налице данни за изпълнение на предписанието за лабораторно изследване, но не са представени резултати от извършената химико-токсикологична експертиза, нито е изразено становище от ответника  в тази насока. С оглед на това отразеното в заповедта фактическо положение не се подкрепя от доказателствата по делото. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно извършване на административно нарушение, което в конкретния казус не е установено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При проследяване на отразяванията в представените протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, заповед за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР и протокол за личен обиск се установяват несъответствия относно точното време на тестване на жалбоподателката за употреба на наркотични вещества, но само те не са достатъчни да се приеме незаконосъобразност на заповедта за ПАМ. Разликата в минутите, при положение, че не се оспорва шофирането на посочените в административния акт място, дата и час, както и факта на тестване, не представлява негов съществен порок.  

        

С оглед гореизложеното съдът намира по съществото на спора, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0327-000052/ 04.07.2023г, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, е  незаконосъобразна. Подадената срещу нея жалба се явява основателна и заповедта следва да бъде отменена.

 

При този изход  на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ Раднево, където служи издателят на оспорената заповед/ на жалбоподателя следва да се присъдят  направените разноски по делото в размер на 510 лв, от които 10лв държавна такса и 500лв адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба от И.Т.Ж. ЕГН ********** ***  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 23-0327-000052/ 04.07.2023г, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора  да заплати на И.Т.Ж. ЕГН ********** ***  сумата 510 /петстотин и десет/ лв, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението не подлежи на касационно оспорване.

  

                                                         СЪДИЯ :