РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. К. Р. от гр.****, чрез адв.М. С.
срещу решение № 1625/16.05.2022г. по гр.дело № 20244/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1, прел. трето
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от П. К. Р., ЕГН: **********, срещу „Муратов
Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *****, за осъждане на ответника да заплати ищеца
следните суми: 4707,66 лева /четири хиляди седемстотин и седем лева и
шестдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща платени на
04.08.2014 г. от ищцата съдебни разноски на основание Решение №
29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд, Решение от
14.03.2013 г. по гр.д. № 1449/2019 г. на Софийски градски съд и Определение
№ 1016/31.07.2014 г. по гр.д. № 4738/2013 г. на ВКС, 4 ГО, отменени по реда
на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с Решение № 75/23.03.2016 г. по гр.д. № 6298/2015 г.
1
на ВКС, и сумата в размер на 3528,61 лева /три хиляди петстотин двадесет и
осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 04.08.2014 г. – 21.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените при условията на
евентуалност обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 55, ал.1, прел. първо ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от П. К. Р., ЕГН: **********,
срещу „Муратов Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *****, за осъждане на ответника да
заплати ищеца следните суми: 2353,83 лева /две хиляди триста петдесет и три
лева и осемдесет и три стотинки/ – главница, представляваща недължимо
платена сума при начална липса на основание, и сумата в размер на 1764,30
лева /хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
04.08.2014 г. – 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Решението се обжалва изцяло
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и необосновано.
Сочи се, че първата инстанция неправилно е приложила материалния закон
по отношение на погасителната давност, като неправилно е преценено в кой
момент се е осъществил фактическият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД и от кога
даденото от ищцата на отпаднало основание подлежи на връщане, като при
това следва да се вземе предвид, че при новото разглеждане на спора от друг
състав на въззивния съд – СГС, решението е потвърдено в частта за
разноските, като към този момент разноските са били все още дължими и към
момента на предявяване на иска давностният срок не е бил изтекъл. Сочи се,
че ВКС също застъпва тезата, че разноските по делото в производството по
чл.307, ал. 2 от ГПК зависят от изхода на спора при новото разглеждане на
делото, поради което неправилно е определен моментът, от който започва да
тече погасителната давност. Възразява се и по отношение на претенциите за
присъждане на обезщетение за забава. Сочи се, че в настоящия случай става
въпрос за задължение за връщане на разноски платени по отменено съдебно
решение, като на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и
2
без покана, като в хипотезата на „привиден кредитор“ тези казуси следва да
бъдат тълкувани с оглед принципа на добросъвестността. Сочи се практика на
Върховен касационен съд в тази насока. Иска се отмяна на решението и
уважаване на предявените искове и на евентуално предявените искове.
Претендират се съдебните разноски по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от „Муратов пропърти“
ЕООД, с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото. Няма
искания за събиране на доказателства.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателни са възраженията на жалбоподателката, че неправилно е
приложен материалния закон по отношение на погасителната давност, като
неправилно е преценено в кой момент се е осъществил фактическият състав
на чл.55 ал.1 от ЗЗД и от кога даденото от ищцата на отпаднало основание
подлежи на връщане. Според РС Пловдив основанието за дължимостта на
сумата е отпаднало с влизане в сила на Решение от 07.03.2016 г., постановено
по гр. д. № 6298/2015 г. на ВКС, а именно на 07.03.2016 г. Приема се, че от
този момент вземането е станало изискуемо, респ. от този момент е започнал
да тече петгодишният срок по чл. 110 ГПК, като същият изтича на 07.03.2021
г.
Според ППВС 1/1979г. на ВС на РБ, основание за приложение на
нормата на чл.55 ал.1 от ЗЗД и възникване на задължение за връщане на нещо
получено на отпаднало основание е налично, когато основанието за плащане е
отпаднало с обратна сила. От този момент започва да тече 5 годишната
погасителна давност. Правното основание за плащане в казуса е осъдителния
диспозитив за разноските по решение по гражданско дело № 32909/09г. на
3
СРС. След като същото е влязло в сила е извършено плащането от ищеца за
разноските, по които е осъден. Впоследствие по реда на чл.307 ал.2 от ГПК от
ВКС е отменено влязлото в сила решение по гр.д. №1449/2013г. на СГС, с
което е потвърдено решение по гражданско дело № 32909/09г. на СРС. Тоест
правното основание за плащането - решение по гражданско дело № 32909/09г.
на СРС не е било отменено с обратна сила. Впоследствие с ново решение на
СГС по гр.д.3743/2017г. решението по гражданско дело № 32909/09г. на СРС
е отново потвърдено от въззивния съд. Тоест към момента решението на ВКС
от 07.03.2016г. правното основание /съдебно решение/ не е отменено и не е
отпаднало с обратна сила, а просто е възобновена неговата висящност по
отношение на неговото влизане в сила. Горното решение е било отменено
едва с трето по ред въззивно решение по гр.д. №15741/2018г. на СГС, когато
всичките останали искове на „Муратов пропърти“ ЕООД са окончателно
отхвърлени. От този момент е отпаднало правното основание за плащане на
сумите за разноски по предходното решение на първата инстанция – СРС по
гр.д. № 32909/09г. С определение №46/05.02.2021г. по гр.д. №2257/2020г. на
ВКС не е допуснато до касация дело гр.д. №15741/2018г. на СГС. От този
момент вече правното основание е отпаднало с обратна сила, стабилизирана
от силата на пресъдено нещо на съдебния акт. От този момент тече
погасителната давност по ЗЗД. Тоест от датата 05.02.2021г. до датата на
завеждане на иска 21.12.2021г. погасителната давност не е изтекла.
Ето защо обжалваното решение е изцяло неправилно и следва да се
отмени изцяло. На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ответника „Муратов
пропърти“ ЕООД дължи на ищеца П. К. Р. платените от нея 4 707,66 лева за
разноски по отмененото съдебно решение на СРС, на отпаднало основание.
По иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД същият е основателен от деня на стабилизиране
на отменителния акт на СГС, което е отново определение №46/05.02.2021г. по
гр.д. №2257/2020г. на ВКС. Тоест дължи се законната лихва върху вземането
от 05.02.2021г. до датата на завеждане на иска - 21.12.2021г. В останалата
част за периода от 04.08.2014г. до 04.02.2021г. иска е неоснователен и следва
да се отхвърли. От претендираните 3 528,61 лева се дължат за периода
04.08.2014г. до 04.02.2021г. само сумата от 418,46 лева, в другата част искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. По евентуално предявения иск, с
оглед уважения основен иск съдът не се произнася.
Разноските се дължат съответно на отхвърлената и уважената част от
4
исковете. Претендирани са от ищцата Р. общо 8 236,27 лв., а са уважени от
съда искове за 5 126,12 лева. Исковете са уважени на 62,24% и са отхвърлени
на 37,76%. В тези съотношения се уважават разноските на страните.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца Р. следва да се заплатят от
ответника „Муратов пропърти“ ЕООД разноските за водене на това дело,
съразмерно уважената част от исковете. Разноските по списък с разноски са за
първата инстанция ДТ – 329,45 лева /л.8/ и 700 лв. за адвокатски хонорар /л.9/
или общо 1029,45 лева. За въззивната инстанция ДТ 167,90 лв. /л.8/, 700 лв. за
адвокатски хонорар /л.23/ общо 867,90 лева. За производството по
обезпечаване на иска адвокатски хонорар 200 лв./л.66/ , ДТ 42,90 лева /л.67/ и
5 лева за издаване на обезпечителна заповед – 5лв. /л.69/, общо 247,90 лева.
Общо разноските за ищцата са в размер на 2 145,25 лв. от тях се присъждат
62,24% или 1 335,20 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника „Муратов пропърти“
ЕООД следва да се заплатят от ищеца П. Р. разноските за водене на това дело.
За въззивната инстанция 700 лева за адвокатски хонорар /л.36/. За първата
инстанция 700 лева за адвокатски хонорар /л.72/. Общо 1400 лева, от тях се
присъждат 37,76% или 528,64 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1625/16.05.2022г. по гр.дело №
20244/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав,
като вместо това постанови:
ОСЪЖДА „Муратов Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление гр.***** да заплати на П. К. Р., ЕГН: ********** от
гр.***** сумата от 4707,66 лева /четири хиляди седемстотин и седем лева и
шестдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща платени на
04.08.2014г. от ищцата съдебни разноски на основание Решение № 29.06.2012
г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд, Решение от 14.03.2013 г.
по гр.д. № 1449/2019 г. на Софийски градски съд и Определение №
1016/31.07.2014 г. по гр.д. № 4738/2013 г. на ВКС, 4 ГО, отменени по реда на
чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с Решение № 75/23.03.2016 г. по гр.д. № 6298/2015 г. на
5
ВКС и с решение по гр.д. №15741/18г. на СГС и определение по гр.д.
№2257/2020г. на ВКС, постановено на дата 05.02.2021г., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 21.12.2021г. до окончателното плащане,
ведно със обезщетението за забава върху главницата за периода 05.02.2021г.
до датата на завеждане на иска 21.12.2021г. в размер на 418,46 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в останалата му част за сумата
над 418,46 лева до пълния предявен размер от 3 528,61 лева . .
ОСЪЖДА „Муратов Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление гр.***** да заплати на П. К. Р., ЕГН: ********** от
гр.***** сумата от 1 335,20 лева за разноски по това дело.
ОСЪЖДА П. К. Р., ЕГН: ********** от гр.***** да заплати на
„Муратов Пропърти“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление
гр.***** сумата от 528,64 лева за разноски по това дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6