О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 11.07.2022 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ- В състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА С.
при секретаря Цветелина
Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
в.гр.дело № 1207 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.64, ал.2 от ГПК.
С решение от
10.02.2022 год. постановено по в.гр.дело № 1207/2019 год. по описа на СГС,
Г.О., ІІІ-В състав са осъдени Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***
6, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, сумата от 2550 лв./ две
хиляди, петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете
съдебни инстанции. С решението на съда са осъдени Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Т.А.К., ЕГН **********,
с адрес: гр.София, кв.“Филиповци“, ул.“ *****на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2050 лв./ две
хиляди и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни
инстанции. С решението на
съда са осъдени Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Б.А.П., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2050 лв./ две хиляди
и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете
съдебни инстанции.
С молба с вх.№ 277891/30.03.2022 г.,
подадена от ищците Х.М.Х. и С.М.Х., е направено искане за възстановяване по
чл.64, ал.2 от ГПК на срока за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да
поискат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В
молбата се излагат доводи от молителите, че делото не е било предоставено на
разположение на страните в деловодството на състава и едва на 28.03.2022 год.
са успели да се запознаят подробно с решението и неговите мотиви. В молбата се
излагат доводи също така, че делото еднократно е било предоставено на
разположение на процесуалния представител на останалите въззиваеми
страни на 08.03.2022 г., но в този ден никой от молителите не е могъл да се яви
лично в съда, поради което не са могли да се запознаят с решението. След това
делото отново било на доклад и едва от 28.03.2022 год. е в деловодството на
разположение на страните.
Въззиваемите
страни- ищци Ю.П.К. и Н.П.С., чрез пълномощника
си адв.Р.С. в писмено становище излагат доводи за
основателност на направеното искане.
Въззиваемите
страни- ответници Т.А.К.,
Б.А.П. и „У.С.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Р.Ш. в
писмена молба излагат доводи за недопустимост и неоснователност на направеното
искане за възстановяване на срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК от
страна на ищците Х.М.Х. и С.М.Х..
Съдът приема, че искането на ищците Х.М.Х. и С.М.Х.,
направено с молба с вх.№ 277891/30.03.2022 г., за възстановяване по чл.64, ал.2
от ГПК на срока за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат
изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските е
процесуално недопустимо, поради следното:
По
приложението на чл.64 от ГПК е формирана трайноустановена
практика, в това число определение № 408 от 01.08.2016 г. по ч.т.дело №
1471/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Съгласно тази практика производството по чл.64 от ГПК е процесуален способ за защита на
страните в гражданския процес срещу неблагоприятните
последици от пропускане на установените
от закона или на определените
от съда срокове
за извършване на съдопроизводствени действия, когато
пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които
страната не е могла да преодолее. Посоченият способ е приложим тогава, когато срокът е започнал да тече
и страната, която иска възстановяването му по реда
на чл.64 от ГПК, е пропуснала да извърши дължимото
процесуално действие до неговото изтичане.
Съгласно разпоредбата
на чл.64, ал.2 от ГПК, пропуснатият срок подлежи на възстановяване,
ако страната докаже, че пропускането
му се дължи
на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее.
Съдебната практика приема,
че особено непредвидените обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК са тези обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по
време на срока и страната не е била в състояние
да ги преодолее, т.е. да извърши
в рамките на определения от закона или съда
срок конкретно процесуално действие.
В процесния случай, искането за възстановяване на срок по реда на чл.64 от ГПК, обективирано
в молба с вх.№ 277891/30.03.2022 г., е обосновано с твърдения от ищците Х.М.Х. и С.М.Х., че делото не е било предоставено на разположение на
страните в деловодството на състава и едва на 28.03.2022 год. са успели да се
запознаят подробно с решението и неговите мотиви. В молбата от 30.03.2022 год. не се съдържат никакви твърдения, че срокът
за подаване на молба
по чл.248 от ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото решение, в
частта относно разноските е пропуснат поради наличие на особени
непредвидени обстоятелства,
които ищците Х.М.Х. и С.М.Х. не са могли да преодолеят. В този смисъл искането на Х.М.Х. и С.М.Х., обективирано
в молба с вх. № 277891/30.03.2022 г.ггг, за възстановяване на пропуснат срок по чл.64 и
сл. от ГПК за подаване на молба по чл.248 от ГПК е процесуално недопустимо, тъй като същото не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК. В процесния случай, доколкото в молбата от 30.03.2022 г. не се съдържат твърдения за пропускане на
срока поради наличие на особени
непредвидени и непреодолими
за страната обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, не би могло да се
приеме, че искането за възстановяване
на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК. При констатация за ненадлежно сезиране
с искане за възстановяване на срок поради липса
на твърдения за наличие на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, съдът не
дължи проверка за спазване на
едноседмичния срок по чл.64, ал.3 от ГПК, нито провеждане
на процедура по възстановяване на срок. При липса на изложени твърдения от страната, че срокът
за изпълнение на указанията на съда е пропуснат поради наличие на особени
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, молбата по
чл.64, ал.2 от ГПК се явява недопустима.
С оглед на изложеното
настоящият въззивен състав приема, че искането на ищците
Х.М.Х. и С.М.Х., обективирано в молба
с вх. № 277891/30.03.2022 г. , на основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат
срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските, следва да бъде
оставено без разглеждане, като процесуално недопустимо.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Х.М.Х., ЕГН ********** и С.М.Х., ЕГН ********** обективирано в молба
с вх. № 277891/30.03.2022 г. , на основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат
срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските, като процесуално недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в 1 –седмичен срок, считано от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1./
2./