Решение по дело №863/2013 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

 

№                                                  16.08.2013г.                        гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                             І-ви граждански състав

На 16.07                                                                                   2013 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Р. А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова

гражданско дело № 863 по описа за 2012г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Б.Б.Й., с ЕГН **********,*** с адрес за съобщения и призоваване: гр. Казанлък, ул. „********** ” № 1, вх.А против „********** ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, ул. „  **********” № 2, представлявано от Е.П.М.. Ищецът твърди, че на 08.03.2011 год., на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70 КT , сключил трудов договор № 3/08.03.2011 год. с ответното дружество, по силата на който приел да работи на длъжността „Инженер проектант- технически ръководител" с основно трудово възнаграждение в размер на 1300 (хиляда и триста) лева. Съгласно клаузите на цитирания договор, ищецът постъпил на работа на 08.03.2011 год., като съвестно и коректно изпълнявал задълженията си, съобразно условията на трудовия договор и представената му длъжностна характеристика. Посочва, че със Заповед №2/01.09.2012 год., на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ, трудовият договор бил прекратен. Твърди, че работодателят останал да му дължи трудови възнаграждения за времето от м. май до м. август 2012г. включително, разпределени помесечно, както следва: 959.18лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2012г.; 993.83 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2012 год., 1039.91лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2012 год. и 1040.33лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2012 год., както и полагащото му се за м. септември 2012г. с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 681,34лв. Посочва, че съгласно трудовия договор, възнаграждението на работника или служителя се изплаща ежемесечно, със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се плаща, поради което и на осн. чл. 86 от ЗЗД, към момента на завеждане на исковата молба ответното дружество му дължи и лихва за забава, както следва: за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. май 2012 год., начислена за периода от 01.07.2012г. до 01.04.2013 в размер на 74.13 лв.; за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. юни 2012 год., начислена за периода от 01.08.2012г. до 01.04.2013 год. в размер на 68.11лв.; за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. юли 2012 год., начислена за периода от 01.09.2012г. до 01.04.2013 год. в размер на 62.18лв.; за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. август 2012 год., начислена за периода от 01.10.2012г. до 01.04.2013г. в размер на 53.39лв. и за забава на доплащането на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за м. септември 2012 год., начислена за периода от 01.10.2012г. до 01.04.2013 год. в размер на 34.96лв.

         От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: 959.18лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2012г.; 993.83 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2012 год., 1039.91лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. юли 2012 год. и 1040.33лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2012 год., както и полагащото му се обезщетение в размер на 681,34лв.;лихва за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. май 2012 год., начислена за периода от 01.07.2012г. до 01.04.2013 в размер на 74.13 лв.; лихва за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. юни 2012 год., начислена за периода от 01.08.2012г. до 01.04.2013 год. в размер на 68.11лв.; лихва за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. юли 2012 год., начислена за периода от 01.09.2012г. до 01.04.2013 год. в размер на 62.18лв.; лихва за забава изплащане трудовото възнаграждение за м. август 2012 год., начислена за периода от 01.10.2012г. до 01.04.2013г. в размер на 53.39лв. и лихва за забава върху обезщетението на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, начислена за периода от 01.10.2012г. до 01.04.2013 год. в размер на 34.96лв., както и законната лихва от датата на завеждане на иска- 04.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите. От съда се иска на осн. чл.242 ал.1 ГПК да допусне предварително изпълнение на съдебния акт за сумата, представляваща неизплатени трудови възнаграждения и лихви, в случай че същата бъде присъдена в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Редовно призован за датата на съдебното заседание, ищецът не се явява, но чрез процесуалния си представител е депозира становище, в което поддържа  исковете си.

Ответното дружество, редовно призовано за  датата на съдебното заседание на осн. чл. 50, ал.2 от ГПК, не взема становище по  исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото трудов договор № 3/08.03.2011г. се установява, че  ответното дружество и ищецът Й. са били в трудово правоотношение. Ищецът бил назначен на длъжност – инженер проектант – технически ръководител, при осем часов работен ден и месечно възнаграждение в размер на  1300 лв.. Договорено било  възнаграждението да се  изплаща ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

С предизвестие№3/01.08.2012г. във връзка  със закриване на  предприятието на осн. чл.  328, ал.1, т.1  от КТ работодателят е указал на ищеца, че след изтичане на  уговорения  или законен срок от  30 дни ще прекрати  трудовото правоотношение на посоченото основание.

Със Заповед № 2/ 01.09.2012г. на осн. чл. 328, ал.1, т.1 от КТ  трудовото правоотношение на ищеца  с ответното дружество било прекратено по причина закриване на  предприятието.

От представеното Удостоверение  за декларирани данни на НАП се установява, че  Б.Б.Й.  на  03.09.2012г. е сключил  трудов договор с  Арсенал АД – Казанлък  с договорена  основна заплата  420 лв..

За изчисляване размера на  дължимите суми за процесния период по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза. От представеното по делото експертно заключение  от 05.06.2013 г. се установи, че дължимите на ищеца суми за трудови възнаграждения в нетен размер са  както следва: м. май 2012г. в размер на  959, 59 лв.; м. юни  2012г.  в размер на  993, 83 лв. ; м. юли  2012г.  1039, 91 лв. ; м. август  2012г.  1040, 33 лв.. или общо в размер на  4 033, 66 лв..

Вещото лице е установило, че във ведомостта за заплати  за м.  септември  2012г. работодателят ответник по делото  е начислил обезщетение по чл. 222, ал.1 от  КТ в размер на  821, 98 лв.. Същото е  калкулирано  като разлика между трудовото възнаграждение, получено при  този работодател и полученото БТВ  след уволнението  при друг работодател, последното, документирано  с Удостоверение с изх. № 2086/19.10.2012г. на Арсенал АД  и е в размер на  478, 02 лв..

Лихвата  за забава вещото лице е изчислило въз основа на  стойността  на дължимите  нетни трудови възнаграждения, помесечно, от датата на просрочие на всяко плащане до датата на  завеждане на  иска – 04.04.2013г. и е като следва: м. май 2012г., нетна  работна заплата 959, 59 лв.  за периода  01.07.2012г. до 04.04.2013г.  лихва в размер на  73, 61 лв.;

 м. юни 2012г., нетна  работна заплата 993, 83 лв.  за периода  01.08.2012г. до 04.04.2013г.  лихва в размер на  67, 82 лв.;

м. юли 2012г., нетна  работна заплата 1039, 91 лв.  за периода  01.09.2012г. до 04.04.2013г.  лихва в размер на  62, 16 лв.;

м. август 2012г., нетна  работна заплата 1040, 33 лв.  за периода  01.10.2012г. до 04.04.2013г.  лихва в размер на  53, 38 лв.;

или общата стойност на  лихвата за забава е в размер на 256, 97 лв.

 Вещото лице е изчислило, че   лихвата за забава, върху нетния размер на  дължимото обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ  от  681, 34 лв.   за периода  от 01.10.2012г.   до 01.04.2013г.  е в размер на  34, 96 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 128 от КТ във вр. чл. 242 от КТ , иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа. По делото се установи, че дължимите на ищеца суми за трудови възнаграждения в нетен размер са както следва: м. май 2012г. в размер на  959, 59 лв.; м. юни  2012г.  в размер на  993, 83 лв. ; м. юли  2012г.  1039, 91 лв. ; м. август  2012г.  1040, 33 лв. или общо в размер на  4 033, 66 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба  - 04.04.2013г. до окончателното изплащане на  сумата.

По отношение на акцесорния иск за мораторни лихви за неплатени трудови възнаграждения съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и доколкото става въпрос за неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи и обезщетение за забава. Установи се, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение. Следователно искът на ищеца е основателен като за всяко неизплатено месечно възнаграждение се дължи обезщетение за забава. Съгласно  т. 1, б. „ б“  от Трудов договор № 3/08.03.2011г. възнаграждението се  изплаща  ежемесечно със срок  до последния  работен ден   на месеца, следващ  месеца за който се отнася. При което и работодателят изпада в забава от последния ден  на месеца следващ този на полагане на труда. По отношение на размера съдът кредитира заключението на вещото лице и установи, че обезщетението в общ размер възлиза на 256, 97 лв., поради което искът следва да бъде  уважен  в тази част, като до претендираната сума от  257, 81 лв. искът , като неоснователен следва да бъде отхвърлен

По иска с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. Правото да се търси обезщетение по посочената норма предпоставя правомерно извършено уволнение на едно от основанията, изброените в разпоредбата. По делото се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание – закриване на предприятието. Безспорно е обстоятелството, че от 03.09.2012г. ищецът е в трудово правоотношение с „Арсенал“ АД – гр. Казанлък.  Не се спори, че за м. септември 2012г. ищецът е получил възнаграждение в размер на 478, 02 лв.. С оглед изложеното размерът на  дължимото от ответното дружество  обезщетение  по чл. 222, ал.1 от  КТ  е в размер на  разликата  между брутното трудово  възнаграждение в „Белларива  Констракшън“ ЕООД  и брутното трудово възнаграждение в „Арсенал „ АД, което възлиза на  821, 98 лв., а в нетен размер е  в размер на  681, 34 лв., поради което искът като основателен следва да се уважи, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба  - 04.04.2013г. до окончателното изплащане на  сумата.

Що се касае до претенцията за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ съдът намира, че същата е недоказана  по следните съображения: Доколкото вземането за обезщетение е парично и безсрочно, обуславящо договорната отговорност на работодателя, то за неговата изискуемост се прилагат общите правила на ЗЗД. По аргумент на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, когато  няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада  в забава, след като бъде поканен  от кредитора - в този смисъл е и трайната практика на ВКС ТР № 3/19.03.96 г. на ОСГК, Определение № 901 от 10.08.2010 г. по гр. д. № 376/2010 г., на ВКС, III г. о /. Тъй като по делото не бяха представени доказателства в тази насока, съдът намира, че не следва да бъдат уважени претенциите за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ.

На ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени, направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 397,14 лв.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда  269,14 лв., разноски по делото - ДТ и възнаграждение за вещо лице.

С оглед разпоредба на чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, досежно присъденото трудово възнаграждение  и обезщетение.

Водим от изложеното  К Р С,

 

Р     Е     Ш    И   :

 

ОСЪЖДА „ Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********** , със седалище и адрес на управление:  гр. Казанлък, ул. „**********“ № 7 Г , ниво IV, офис 1, представляван от  Г.Д. на основание чл.128 от КТ във вр. чл. 242 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Й., с ЕГН **********,*** с адрес за съобщения и призоваване: гр. Казанлък, ул. „********** ” № 1, вх.А  сумата 4033, 66 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месеците: май 2012г., юни 2012г., юли 2012г. е август 2012г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба  - 04.04.2013г. до окончателното изплащане на  сумата. 

ОСЪЖДА „ Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********** , със седалище и адрес на управление:  гр. Казанлък, ул. „Розова долина“ № 7 Г , ниво IV, офис 1, представляван от  Г.Д., на основание чл. 86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Й., с ЕГН **********,*** с адрес за съобщения и призоваване: гр. Казанлък, ул. „********** ” № 1, вх.А сумата 256, 97 лв., мораторна лихва за забава върху неизплатената главница, считано от последния ден  на месеца следващ този на полагане на труда до  подаване на исковата молба – 04.04.2013 г., като за разлика над  256, 97 лв. до  претендираните  257, 81 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА „ Б.К.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Казанлък, ул. „********** “ № 7 Г , ниво IV, офис 1, представляван от  Г.Д., на основание чл. 222, ал.1 от  КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Й., с ЕГН **********,*** с адрес за съобщения и призоваване: гр. Казанлък, ул. „********** ” № 1, вх.А  сумата от 681, 34 лв. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба  - 04.04.2013г. до окончателното изплащане на  сумата. 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Б.Б.Й., с ЕГН **********,*** с адрес за съобщения и призоваване: гр. Казанлък, ул. „********** ” № 1, вх.А против  „ Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********** , със седалище и адрес на управление:  гр. Казанлък, ул. „********** “ № 7 Г , ниво IV, офис 1, представляван от  Г.Д. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 34, 96 лв. мораторна лихва за периода  01.10.2012г.  до  01.04.2013г. върху обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „ Б.К.” ЕООД, гр. Казанлък, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на Б.Б.Й., с ЕГН **********,***, сумата 397, 14  лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „ Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********** , със седалище и адрес на управление:  гр. Казанлък, ул. „********** “ № 7 Г , ниво IV, офис 1, представляван от  Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметката на КРС  269,14 лв., разноски по делото - ДТ и възнаграждение за вещо лице и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на  изпълнителен лист.

На осн. чл.  242, ал.1  от ГПК ДОПУСКА предварително  изпълнение на решението, в частта  на присъденото възнаграждение и   обезщетение за работа.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: