Р Е Ш Е
Н И Е № 260012
гр. София, 08.10.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в съдебно
заседание проведено при закрити врата на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д.н. № 48
по описа за 2020 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е молба от „Ш.6.“ ЕООД, с ЕИК. за откриване на
осн. чл.625 във вр. с чл.626, ал.1 от ТЗ на производство по несъстоятелност за дружеството
- молител.
С
молбата се сочи, че длъжникът не е в състояние да изпълни свои изискуеми
парични задължения по търговски сделки, както и публично-правни задължения към
държавата и е спрял плащанията към кредиторите си. Към датата на подаване на
молбата - 18.03.2020 год., молителят твърди, че задълженията му възлизат общо
на 220 930.36 лева.
Длъжникът сочи, че дружеството не разполага
с налични активи към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. С
уточняваща молба от 28.05.2020г. длъжникът излага, че не е спрял плащанията си
към две банки, с които има договори за кредит, но плаща забавено и непълно.
С молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и уточняващата я молба, длъжникът е представил опис и оценка
на активите и пасивите си към датата на подаване на молбата и списък на
кредиторите с посочване на адресите, вида и размера на вземанията им. Приложил
е също така годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата.
Длъжникът твърди неплатежоспособност
по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ – невъзможност да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка и публичноправно задължение към
държавата, свързано с търговската му дейност – задължения по ревизионен акт,
както и за заплащане на данъци. Не сочи начална дата на неплатежоспособността.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на длъжника, приема за установено следното от фактическа страна:
Представените
по делото от длъжника писмени доказателства - ревизионен акт, справка за
публични задължения, която не носи подпис и печат, удостоверение за наличието
или липсата на задължения към датата 19.02.2020г. както и ГФО на дружеството за
2018г. не установяват задълженията му към кредитори по търговски сделки, нито
публичните му задължения. По делото не са представени доказателства за
задължения на длъжника по търговски сделки, а представеният ревизионен акт няма
данни да е влязъл в законна сила. Досежно представеното удостоверение от НАП по
чл.87, ал.6 от ДОПК следва да се отбележи, че удостоверява публични задължения към
НАП в размер на няколко пъти по-нисък от твърдения в молбата на длъжника.
Горното
съществено се отличава от изнесеното в молбата на длъжника, в която се сочи за
различни по размер кредитни задължения към банки, както и за задължения към
други кредитори – „А.“ ЕООД и НАП.
Не
се твърди, а и не се установи по делото активи и имущество на длъжника, налични
към момента на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
Съдът
с определението си от 01.06.2020 год. за насрочването на делото за разглеждане
в с.з. служебно е назначил съдебно-икономическа
експертиза с оглед установяване на твърдените от длъжника обстоятелства по
чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. установяване на липсата на тези по чл.631 от ТЗ.
Експертизата, след запознаване с материалите по делото, счетоводните документи
на длъжника, оглед на активите му и при необходимост – след проверка в
съответните данъчни и осигурителни служби, е следвало да изготви заключение по
следните задачи:
1. Какъв е размерът
на задълженията на длъжника, от какво са формирани, кога е настъпил техният
падеж, има ли плащания по тях и кога е извършено последното плащане;
2. Каква е
стойността на наличното имущество на длъжника по баланса към датата на подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и налице ли е то към
датата на извършване на проверката от експертизата;
3. Какъв е анализът
на ликвидността, финансовата автономност и рентабилност на длъжника;
4. Да се установи
справедливата пазарна стойност на активите и пасивите на длъжника към момента
на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност;
5. Длъжникът извършва
ли търговска дейност към момента, какви са месечните приходи от тази дейност,
достатъчни ли са те за покриване на задълженията му; ако не извършва дейност –
от кога;
6. Да се установи
надвишават ли пасивите на длъжника неговите активи; разполага ли търговецът с
имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения и може ли да
покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи – с оглед
показателите за ликвидност;
7. Да се посочи
датата, към която цялото имущество на търговеца е станало недостатъчно за
покриване на паричните му задължения и да се определи начална дата на
неплатежоспособност на длъжника;
8. Да се установи дали затрудненията
на длъжника са временни и разполага ли той с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите – към датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и към
датата на извършване на експертизата.
по несъстоятелност
и датата на извършване на експертизата;
9. В случай на откриване на
производство по несъстоятелност – разполага ли длъжникът с налично имущество,
достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.
Съдът
е определил депозит в размер на 600 лева за изготвяне на експертизата, вносим
от длъжника в петдневен срок от съобщението. Извън указания от съда срок длъжникът
с молба от 20.07.2020 год. е посочил, че няма възможност да внесе депозит
поради липса на парични средства. С оглед на горното и поради невнесен в срок
депозит в с.з. на 29.09.2020 год. съдът е отменил определението си за
назначаване на експертиза с така формулираната задача.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Изпълнени са условията за разглеждане на молбата и
образуване на дело по несъстоятелност съгласно изискванията на чл.628, ал.3 от ТЗ, като са представени доказателства по чл.78, ал.1 от ДОПК за уведомяване на Националната
агенция за приходите за внасяне на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Съгласно чл.
607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1)
неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо всички видове
длъжници, и 2) свръхзадълженост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл.
64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КД с акции/. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи
до това от посочените основания, които са изтъкнати в молбата по чл. 625
или чл.
629, ал. 4 ТЗ. В конкретния случай молителят се е позовал на наличието на
неплатежоспособност.
Според чл.
608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, или 3) задължение по частно държавно
вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", а елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията
на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали основание на правната
теория / Коментар на ТЗ –
част ІV, изд. 1996 г., стр. 65 – 83; В. Т., Несъстоятелност по ТЗ, изд.
1996 г., стр. 47 – 50; Г. С., Търговска несъстоятелност, изд. 2011 г., стр. 61
– 75; С. С. в "Актуални въпроси на производството по
несъстоятелност", изд. 2015 г., стр. 42 – 67; Г. Г., Несъстоятелност, изд.
2017 г., стр. 172 – 191./ и съдебната практика - решение № 64/23.03.2010 г. по
т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 115/2011 г.
на ВКС, І т. о.; решение № 118/9.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І
т. о.; решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.;
решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І т. о., решение №
71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., и др. да приемат, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение, чрез наличните си парични и
други реално ликвидни активи. По традиция невъзможността се определя като
обективна, но по същество тя е субективна, каквато е всяка невъзможност за
изпълнение на паричен дълг предвид чл.
81, ал. 2 ЗЗД /обективно е икономическото състояние на длъжника, а не
невъзможността му да плати/. Обективната невъзможност за изпълнение предполага
изпълнението да не е възможно нито от длъжника, нито от трето лице, поради
възникнало външно събитие /случайно събитие или непреодолима сила/ и то би
довело до освобождаване на длъжника от задължението му спрямо кредитора /чл. 89 ЗЗД/, което при паричните задължения по дефиниция е изключено, тъй като
пари в оборота обективно винаги има. Обстоятелството, че длъжникът не разполага
с необходимите парични средства и достатъчно ликвидно имущество е типичен
пример за субективна невъзможност за изпълнение /по смисъла на общото
облигационно право/, което именно е и причината същият да продължи да отговаря
спрямо кредитора за неплащането, а това обуславя и възможността спрямо него да
се проведе принудително изпълнение, форма на което и е производството по
несъстоятелност.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си
парични задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за
пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира или ако
разполага с налични парични средства или ако разполага с такива непарични
активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства,
достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по себе
си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност
надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да
обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено
притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна
точка активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време
в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност / решение
№ 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о./. По правило тези
ликвидни активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да
не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т. е.
до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило интересите
на кредиторите с още неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип
релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които
счетоводно се класифицират като краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се
подразделят на четири групи – материални запаси /суровини и материали,
незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т. е. за препродажба/ и
парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при
едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране
на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за
обосноваване на платежоспособността на длъжника. Това е така, защото в редица
случаи начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен
е въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото
осчетоводяване не всякога отразява реалността /счетоводните регистри са частни
документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо независимо от счетоводното класифициране на
даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на
длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /продаваем,
събираем/ в обозрим кратък срок. Съответно – длъжникът е неплатежоспособен ако
не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да
покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл.
608, ал. 1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ е правно, а не счетоводно, което налага при преценката за
наличието й да се изследват правните елементи от неговия фактически състав, а
част от тях е реалната имуществена неспособност за генериране на парични
средства за покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа
на действително /а не само счетоводно/ ликвидните активи на длъжника.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е
необходимо състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на
последните устни състезания по делото /решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г., решение № 216/29.11.2016 г. по т. д. № 448/2016 г. на ВКС, ІІ т.
о. и др./. В практически аспект това предполага следната поредност на
изследване: 1) дали към датата на последните устни състезания длъжникът
разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му
установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор – дали
затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. При втория етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието
на длъжника, което по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, вкл. и на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща основните финансови показатели за дейността на
длъжника, и по-специално – коефициентите за ликвидност и финансова автономност.
Отговор на горните въпроси е
следвало да бъде даден в настоящото производство от назначената служебно от
съда съдебно-икономическа експертиза, но същата не е могла да бъде изготвена
поради невнесен депозит от длъжника, а няма основание възнаграждението на
вещото лице по т.д.н. да бъде заплащано от бюджета на съда. Поради горното
съдът следва да приеме, че при така събраните по делото доказателства няма
основание да се приеме, че молителят е неплатежоспособен.
От събраните по делото доказателства не се установи
наличието на предпоставките на чл.607а, ал.1 във вр. с чл.608, ал.1, т.1 или 2
от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ш.6.“
ЕООД, с ЕИК .. Не се установи изискуемо парично задължение на молителя по
търговска сделка, нито такова публичноправно задължение, по които последният да
е спрял плащанията. Фактът на спиране на плащанията също остана недоказан.
От
друга страна, в настоящото производство не бяха ангажирани никакви
доказателства за стойността на притежаваните от длъжника активи, нито за
обстоятелството че не притежава такива.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията – чл.608, ал.3 от ТЗ, но в настоящата хипотеза такова
спиране не се установи. Презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.2 от ТЗ в настоящия случай е също неприложима, доколкото дружеството – длъжник е обявило
в ТР, ГФО за 2018г. и не са изминали три години с необявени финансови отчети.
С оглед на изложеното и на осн. чл.631
от ТЗ съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ш.6.“
ЕООД, с ЕИК .за откриване на осн. чл.625 от ТЗ на производство по
несъстоятелност за дружеството, поради неплатежоспособността му.
Решението на осн. чл.633, ал.2 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на длъжника.
СЪДИЯ :