Р Е
Ш Е Н
И Е
№
11.10.2021 г., град Свиленград
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Жаклин Арнаудова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 27/ 2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК,
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“, Париж рег.№ *********, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева, иска от съда да
признае за установено по отношение на ответника А.Е.Х., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***,
наличието на вземанията,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 664/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград, за следните
суми: 654,00 лв. – главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№ CREX-17618502/ 15.01.2020 г.,
143,76 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.01.2021г.,
24,99 лв. – мораторна лихва за периода от 15.03.2020г. до 16.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от 30.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски, както и
тези, направени в заповедното производство.
При условията
на евентуалност, ищецът предявява осъдителни искове за посочените претенции.
Ищецът твърди, че на
15.01.2020г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
ЕИК: *********, и ответникът са сключили Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-17618502, по силата
на който търговецът е предоставил на ответника кредит за
закупуване на стоки или услуги, срещу задължение за връщането му на 12 месечни
вноски - всяка по 66.48 лв. Месечните вноски съставлявали изплащане
на главницата по заема, ведно с надбавка, съставляваща печалба за кредитора, съобразно
приложемите по договора годишен процент на разходите /ГПР/ и годишен лихвен
процент /ГЛП/. Заемната сума била преведена по сметка на упълномощения
търговски партньор, така че кредитът бил усвоен от от кредитополучателя, но той преустановил плащането на
вноските по кредита. Поради това и на основание чл.3 от договора, вземането
станало изискуемо в пълен размер, считано от 15.03.2020г., за което ответникът
бил уведомен на 21.05.2020г.
Оветникът
дължал по договора главница в размер на 654,00 лв. за периода от 15.02.2020г.
до 15.01.2021г., от която 92,59 лв. била с настъпил падеж до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК (дължима за периода от 15.02.2020г. до 15.03.2020г.), и 561,41 лв. – предсрочно
изискуема главница (дължима за периода от 15.04.2020г. до 15.01.2021г.).
Дължимата от ответника възнаградителна лихва била в размер на 143,76 лв. - за
периода от 15.02.2020г. до 15.01.2021г., от която 40,37 лв. била с настъпил
падеж до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (дължима за периода
от 15.02.2020г. до 15.03.2020г.), и 103,39 лв. – предсрочно изискуема (дължима
за периода от 15.04.2020г. до 15.01.2021г.). Към датата на подаване на исковата
молба в съда били падежирали всички вноски по кредита.
Ищецът подал Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която било образувано ч.гр.дело №
664/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград и издадена Заповед за
изпълнение. В изпълнение на дадените му указания ищецът предявил настоящия иск
за установяване на вземанията си в едномесечен срок.
Поради изложеното, ищецът моли съда да
уважи исковете и да му присъди разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47 от ГПК особен
представител на ответника – адв. О., с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва валидността на договора за кредит, с твърдение, че не е
подписан от посочения кредитор, поради което бил нищожен, поради липса на
съгласие. Освен това, в договора не било посочено физическо лице, което представлява
търговеца. Посочено било, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон България
е действало чрез друго дърговско дружество – „Технополис България“ ЕАД, без да
бил отразен представителя му, изразил воля от името на търговеца – кредитор.
Затова, договорът бил нищожен и поради липса на съгласие за сключването му от
конкретно физическо лице – представител.
Ответникът оспорва твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, доколкото
волеизявлението на кредитора за това не било достигнало до длъжника.
Оспорва и претенцията за възнаградителна
лихва след твърдяната предсрочна изискуемост, ако се приеме, че е налице
такава. Уведомлението за предсрочна изискуемост било изпратено с
исковата молба, поради което в случай на забава, мораторната лихва се дължала
за всяка една от падежиралите месечна вноска, а не върху претендираната главница,
която не била изискуема.
В хода на процеса поддържа, че ответникът
не дължи заплащането на застрахователна премия в размер на 54 лв., съставляваща
компонент от месечната погасителна вноска, тъй като не бил сключил договор за
застраховка с ищеца.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното частно гр. дело № 664/2020г. по описа на Районен съд –
Свиленград, делото е образувано по Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от ищеца на 27.10.2020г. По делото е
издадена Заповед № 260082 от 28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, в полза на ищеца
срещу ответника, за следните суми: 654
лв. – главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-17618502/ 15.01.2020 г., 143,76 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.01.2021г., 24,99 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.03.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В
изпълнение на указанията, в указания му едномесечен срок, ищецът е депозирал
настоящата искова молба.
От представения с исковата молба
договор, именуван Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-17618502
от 15.01.2020г., и приложения към него погасителен план,
се установява, че ищецът, в качеството му на кредитор, се е задължил да
предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер
на 654 лв., който е следвало да се върне в срок до 05.01.2021г., на 12 месечни
вноски, всяка една в размер на 66,48 лв. или общо 797,76 лв. Видно от договора,
кредитът е за потребителски цели - закупуване на смартфон „SAMSUNG“ на стойност 629 лв.,
като включва сумата 600,00 лв. - цена на стоката, от която е приспадната
първоначална вноска в размер на 29,00 лв., и сумата 54,00 лв. - плащания по
застрахователна премия по групова полица № 5/2008. Застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Договорът
е сключен при лихвен процент 38,37% и годишен процент на разходите 45,90%.
В чл.1 от договора е посочено, че с
подписването му от страните кредитополучателят се съгласява предоставения му
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор (в случая
„Технополис България“ ЕАД, видно от договора), като с извършване на плащането
по този начин се изпълнява задължението на кредитора за предостави на
кредотополучателя кредита, предмет на
договора, респ. се създава задължението на кредитополучателя за заплати на
кредитора месечните погасителни вноски.
Съгласно
чл.3 от договора: „При забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.“.
Договорът е подписан за „кредитор“ от
Есра Айдън Мустафа.
Представена е т.нар. „Последна покана“
от 21.05.2020г., изходяща от ищеца и адресирана до ответника, в която се
посочва, че поради неплащане на повече от две вноски по Договор CREX-17618502 от 15.01.2020г., вземането е обявено за
предсрочно изискуемо. По делото няма данни поканата да е достигнала до длъжника
– ответник.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че дължимия размер на кредита по процесния договор е 797,76 лв.,
формиран от главница в размер на 600,00 лв., възнаградителна лихва в размер на
143,76 лв. и застраховка в размер на 54,00 лв. Видно от заключението кредита е
усвоен чрез закупуване на смартфон за сумата 629,00 лв., като ответникът е
внесъл първоначална вноска в размер на 29,00 лв., а 600,00 лв. ищецът е превел
на търговеца, от който е закупена вещта. В заключението се посочва, че по
кредита няма извършени погашения. Вещото лице е уточнило в о.с.з., че на база
главница в размер на 600,00 лв. договорната лихва за целия срок на договора се
равнява на 131,89 лв., както и че мораторната лихва до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 33,00 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна да следните правни
изводи:
Съобразно
разпределената доказателстване тежест в настоящото производство, ищецът следваше
да установи наличието на на действителен договор, сключен между страните, с
посочените в исковата молба параметри; наличие на договорно неизпълнение от
страна на ответника – какво е и кога се е осъществило; кога вземането му е
станало изискуемо; какъв е размерът на вземането му.
От събраните по делото доказателства се
установи, че страните са сключили договор за кредит, съгласно който ищецът е
поел задължение да предостави на ответника сумата от 654 лв., която последният
се е задължил да върне на 12 месечни вноски до 05.01.2021 г. Процесният договор
е подписан от страните, като направеното от особения представител на ответника
възражение в тази връзка е неоснователно. Освен това, ищецът – кредитор по
договора не оспорва, че е поел задължение за предоставяне на кредит на
ответника – кредитополучател по договора, при условията на последния. Предвид
на тези данни, изпълнен е фактическият състав на чл.301 от ТЗ - търговецът да е
потвърдил действията на представител, действащ без представителна власт. Следва
извода, че възражението за нищожност на процесния договор, поради липса на
съгласие за сключването му, е неоснователно.
Процесният договор отговаря на императивните
изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т.20 от ЗПК. В случая,
договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, посочен е общият размер на кредита, фиксираният лихвен процент, ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, инкорпориран е и погасителен план. Тъй
като за целия срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, не е налице
задължение погасителният план да съдържа информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми – по арг. от чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК. Съобразена е и императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута,
определена с постановление на МС на Република България. С оглед изложеното,
съдът приема, че е възникналото заемно правоотношение, което валидно обвързва
страните.
Във връзка с претенцията за главница
следва да се уточни, че от размера на кредита 654,00 лв. е приспадната сумата
29,00 лв. (първоначална вноска) и е включена застраховка от 54,00 лв., така че по
сметка на търговеца са преведени 600,00 лв. (видно от заключението по
назначената ССчЕ). Т.е. реално е била предоставена главница в размер на 600,00
лв. и кредитополучателят дължи връщане на главница само в този размер. Освен
това, по делото не са представени доказателства да е бил сключен договор за
застраховка, по който да е уговорена застрахователна премия в размер на 54,00
лв., като такъв договор е задължителен да съществува, доколкото единствено
писмената му форма го прави действителен. Фактът, че кредитополучателят е поел
задължение с договора за кредит да заплаща и застрахователна премия като част
от месечната вноска не отговаря на разпоредбата на чл.382 от КЗ, която изисква
задължително при сключването на застрахователния договор да изрази воля
застрахователят или негов посредник. Дори да се приеме, че така постигнатите
уговорки сочат на правоотношение по договор за потребителски кредит под формата
на заем, по силата на който заемодателят е поел задължението да заплати на
застрахователя дължимата от ответника застрахователна премия, която последният
се е задължил да върне разсрочено на кредитора, то не са налице доказателства,
че ищецът е заплатил тази премия на застрахователя.
Отделно от това, тази сума от 54,00 лв.
не се претендира като застрахователна премия, а като част от главницата. Застрахователната
премия представлява самостоятелно вземане, като нито в заповедното
производство, нито в исковото такова ищецът е заявил претенция по отношение на нея.
Изрично е посочил, че търсените суми са за главница, договорна лихва и
мораторна лихва.
Предвид изложеното, съдът намира, че
дължима е само тази сума от главницата, която е била реално преведена, а именно
– 600,00 лв., като недължима е прибавената към главницата застрахователна
премия в размер на 54,00 лв.
Дължима е и уговорената договорна лихва,
която видно от съдържанието на договора е в размер на 38,37 %. Уговорката е
валидна, тъй като не е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации. Едновременно с това величината на ГПР (45,90 %) и на
възнаградителната лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗПК) не
надвишава императивно уредения лимит съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
следва, че договорената възнаградителна лихва не е прекомерна и следователно се
дължи.
По делото се установи, че ответникът не
е платил повече от две вноски по договора и е изпаднал в забава, но не се
установи, че представената покана му е
връчена преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдът обаче следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно,
обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Изявлението
на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да се съдържа
в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към
нея. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис
от исковата молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател (така
Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, II т. о.). След да
се уточни, че е налице надлежно уведомяване и когато исковата молба е връчена
на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител (в този смисъл
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.). В
случая исковата молба е депозирана преди падежа на последната погасителна
вноска (15.01.2021г.), но преписа от исковата молба е връчен на особения
представител на ответника след това (07.04.2021г.), т.е. преди кредитът да бъде обявен за предсрочно
изискуем е настъпила изискуемостта му.
Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Ето защо и с оглед факта, че в хода на процеса е изтекъл срока на
договора, се дължи договорна лихва за целия този срок. Същата обаче следва да
се определи на база главница в размер на 600,00 лв. и се равнява на 131,89 лв.,
съгласно ССчЕ.
Предвид изложеното, искът за главница по
кредита следва да бъде уважен до сумата 600,00 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 654,00 лв. следва да се отхвърли, а искът за възнаградителна
лихва следва да бъде уважен до сумата 131,89 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 143,76 лв. следва да се отхвърли.
С оглед обстоятелството, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на главницата преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, претендираната мораторна лихва следва да се изчисли върху всяка
една падежирала погасителна вноска. Според вещото лице, мораторната лихва до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (27.10.2020г.) възлиза на
33,00 лв., но тъй като се предендира такава в по-нисък размер – сумата 24,99 лв
за периода до 16.09.2020г., то тази сума ще се присъди
Тъй като исковете не са отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, съдът не дължи произнасяне по
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Съобразно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, разноските в заповедното производство, следва да се присъдят с
решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив. В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв. - за държавна такса и 50,00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство е извършил разноски в общ размер на 725,00
лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. С оглед уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски в размер на 68,99 лв., както и тези, направени в хода на настоящото
производство, които възлизат на 666,95 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Е.Х., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, че
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег.№ *********, действащ чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните
суми: 600,00 лв. – главница по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-17618502/ 15.01.2020 г., 131,89 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.01.2021г., 24,99 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.03.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
сумата от 600,00 лв. до пълния предявен размер от 654,00 лв. - за главница, за
разликата над сумата от 131,89 лв. до пълния предявен размер от 143,76 лв. – за
възнаградителна лихва и за законна
лихва върху главницата за периода от 30.09.2020г. до 15.01.2021г., за които
суми е издадена Заповед № 260082/28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 664/2020 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА
А.Е.Х., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С. А. – Франция, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата 68,99
лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 666,95 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: