О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Видински  окръжен  съд         гражданско                          отделение

 В закрито     заседание на двадесет и девети ноември

През две хиляди и деветнадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

                                                                        2. Г.Й.

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От        съдията С.С.    ч. гр.  дело № 467    по описа

За  2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от „Б….“ ЕАД против Разпореждане от 28.10.19г по ч.гр.д. №3063/19г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на разходи по изискуем кредит в размер на 120лв.

Жалбоподателят счита,че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано.Счита,че се дължи претендираната сумаькоято сътавлява усреднен разход,свързан с превръщането на  на кредита в изискуем,а не е такса и  и не е предоставена от банката услуга. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната му част и постанови ново,с което да върне делото на Районен съд за издаване на заповед за изпълнение и  изп.лист за отхвърлената сума за разноски в размер ан 120 лв.,както и разноските за настоящото производство .

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №3063/2019г. на ВРС „Б….“ ЕАД е подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.417 ГПК срещу В.Л.И. *** за сумата от 8 780,02лв.-главница,представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от 27.07..16г.,разходи при изискуем кредит-120лв., мораторна лихва в размер на 851,54лв. за периода 07.01.2019г. до 02.10.19г., наказателна лихва в размер на 33,30лв. за периода 14.01.2019г. до 02.10.2019г.,обезщетение за забава-46,39 за периода 03.10.19г. до 22.10.19г.и законна лихва от 23.10.19г. до окончателното издължаване.ВРС е постановил Разпореждане  и е издал Заповед за изпълнение на 28.10.2019г.  за претендираните суми с изключение на претендираната сума за разходи при изискуемост на кредита в размер на  120лв.  като  е отхвърлил искането по чл.417 ГПК в тази част .

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.417 ГПК законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието и като представи убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят  е посочил вземане,наименовано разходи при изискуемост на кредита .Касае се за договорни отношения между страните по договор за потребителски кредит,който   е приложен към заявлението по чл.417 ГПК и в него няма договорено такова вземане на кредитора.

ВРС е отхвърлил като се е позовал на чл.411,ал.2,т.2 ГПК относно служебните задължения на съда във връзка със Закона за защита на потребителите като счита,че в този случай  е нарушена забраната за прекомерно обременяване на потребителя и не е посочено в какво се изразяват тези разходи.

ВОС споделя изводите на ВРС и счита ,че не може да се претенидра  сума, посочена като усреднен разход,свързан с превръщането на  кредита в изискуем.Това е една неясна формулировка за основанието и произхода на задължението,а освен това самият заявител е посочил,че товае  една усреднена сума,т.е тя не е точна и по размер,а предполагаема.Безспорно е,че  независимо дали в исково или заповедно производство паричната претенция следва да точно,конкретно и ясно определена по основание и размер,а в случая това не е така.

Ето защо ВОС намира,че  обжалваното Разпореждане на ВРС  следва да бъде потвърдено като правилно, за което

 О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане  от 28.10.2019г. по ч.гр.д. №3063/19г. на ВРС ,с което е отхвърлена молбата на„Б…“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В.Л.И. за присъждане на разходи по изискуем кредит в размер на 120лв.

 Определението не подлежи на  обжалване-чл.274,ал.4 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                 

 

                                                                                      2.