Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34 22.02.2018 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и втори януари
2018 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
Като
разгледа докладваното от съдия Дякова
в.гр.д.№**5/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:
С решение № **1/19.05.2016 год. по
в.гр.д.№ 450/2015 год. на Д.кия окръжен съд е обезсилено решение №30/27.03.2015 год.,респ. №*5,т.І,стр.70-74/27.03.2015
год. по публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,постановено по гр.д.№731/20**
год. на Каварненския районен съд и производството по делото е било прекратено.
С решение № 153/09.**.2017 год. по
гр.д.№ 4486/2016 год. на ВКС,І г.о. е отменено решение № **1/19.05.2016 год. и
определение № 478/06.07.2016 год.по в.гр.д.№ 450/2015 год. на Д.кия окръжен
съд,като делото е върнато за ново разглеждане-постановяване на акт по
съществото на спора.
Производството е за повторно разглеждане на
дело,образувано по реда на чл. 294 от ГПК, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.
В. И. С., И.И.С., Е.И.С.,*** и М.И.С.,*** са подали въззивна жалба рег.№ ***2/21.05.2015
год. срещу решение №30/27.03.2015 год.,респ. №*5,т.І,стр.70-74/27.03.2015 год.
по публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,постановено по гр.д.№731/20** год.
на Каварненския районен съд,с което са отхвърлени предявените от тях искове за установяване по отношение на ответника „П.Д.Н.Г.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Ср., ул.”Ст.К.”, №*,
че същия не притежава сервитутно право върху недвижим имот: земеделска земя –
нива с площ от ** 471 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *****.**.*по
КК на гр.Ш., одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006год., при съседи: *****.**.**;
*****.***.***; *****.**.**и *****.**.**за енергиен обект сондаж R **4, съобразно описанието на това
право, дадено с констативен нотариален акт №** том **, рег.№****дело №****/2008год.
на нотариус №***, вписан под №***, том *, вх.рег.№****/15.12.2008год. на
Службата по вписванията К.,както и в тяхна тежест са били възложени
сторените от търговското дружество съдебно деловодни разноски в размер на 4
587.00 лв.Претендират отмяната на първоинстанционния съдебен акт като
неправилен-постановен в отклонение от материалния и процесуалния закон ,а
въззивният съд да постанови нов по
съществото на спора за уважаване на исковата им претенция.
Въззиваемата страна „П.Д.Н.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н Ср., ул.”Ст.К.”, №* счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в
подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 2022/02.07.2015
год.
Страните възпроизвеждат
повторно излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения и
правни доводи,респективно възраженията си срещу
твърденията и оспорванията на противната страна ,като считат извода за
правилността на обжалваното решение за предпоставен от извода относно основателността и доказаността на
претенцията.
Предявените с искова молба рег.№ ****/28.10.20**
год.,вписана с вх.рег.№ ****/29.10.20** год.,АКТ № *** т.**имотна партида № *****
на Службата по вписванията гр.К. от 1./В. И. С. , ЕГН **********,2./И.И.С. ,
ЕГН **********,3./Е.И.С.,ЕГН **********,*** и 4./М.И.С. с ЕГН ********** ***
срещу “П.Д.Н.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Ср.,
ул.”Ст.К.”, №*,искове са отрицателно
установителни относно сервитутно право върху недвижим имот- земеделска земя –
нива с площ от ** 471 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *****.**.*по
КК на гр.Ш. за енергиен обект сондаж R **4 в поземлен имот с идентификатор *****.**.** по
КК на гр.Ш..
Изложени са твърдения,че
правото на собственост върху земеделския имот е обект на тяхно
притежание по силата на възстановяване в
сроковете и по административния ред на ЗСПЗЗ през 1994 год.,сключен договор за
доброволна делба от 05.12.2000 год. и
по наследяване. На 15.12.2008 год. ,ответното търговско дружество се снабдило с
констативен нотариален акт относно сервитутно право за съществуващ енергиен
обект-нефтен сондаж R **4 върху сервитутна зона с площ от 4 436.86 кв.м и
местоположение съгласно приложена скица-проект,представляваща част от окръжност
с център сондажното съоръжение и радиус от
Формалната легитимация на ответника като титуляр на
сервитутно право върху притежавания от
тях земеделски имот било пречка да
упражняват правомощията си на собственици в пълния им обем.Понастоящем в ход
била процедура по изработване на общ устройствен план за предоставяне на земите им статут на урбанизирана територия и без
съгласието на ответника били лишени от възможността да реализират
инвестиционна инициатива.С оглед на горното е отправено искане да бъде признато
за установено,че ответникът не притежава за енергиен обект сондаж R **4 в поземлен имот с идентификатор *****.**.** по
КК на гр.Ш.1,сервитутно право върху собствения им поземлен имот с идентификатор *****.**.*по
кадастралната карта на гр.Ш.,съставляващ нива с площ от ** 470.95 кв.м.,
съобразно описанието на това право, дадено с констативен нотариален акт №** том
** рег.№****дело №****/2008год. на нотариус №***, вписан под №***, том *,
вх.рег.№****/15.12.2008год. на СВ К..Претендира се и отмяната на посочения констативен нотариален
акт на основанието по чл. 537 ал.2 от ГПК.
В подаден в срока и по реда на чл. **1 ал.1 от ГПК отговор
рег.№ 5323/27.12.20** год. ответникът “П.Д.Н.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., р-н Ср., ул.”Ст.К.”, №* изразява
становище за недопустимост и
неоснователност на претенцията поради липса на правен интерес от заявяването й,
по съображения,че правото на собственост върху спорния земеделски имот не е
част от патримониума на ищците,а сервитутното право е обект на притежание на
дружеството.Реституционната процедура по отношение на поземлен имот с идентификатор *****.**.*по
кадастралната карта на гр.Ш. не била окончателно приключила с определяне реални граници ,като предпоставка
за търсена съдебна защита на конкретен земеделски имот.Решенията на
административния орган не били приложени по делото,а поземлен имот с
идентификатор *****.**.*не бил идентичен с възстановения от ПК имот.Решението
на ПК било нищожно в частта си,с която правото на собственост е възстановено в
сервитутната зона,тъй като същата не е
земеделска земя по смисъла на чл.2 т.4 от ЗСПЗЗ ,т.е. не подлежи на
възстановяване.В тази връзка настояват съдът да упражни правомощията си за
косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта на органа на поземлена
собственост относно наличието на
условията за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот
в полза на ищците по делото. Нефтения сондаж
съставлявал енергиен обект,експлоатиран непрекъснато в годините след
1960 год.,първоначално от П.Д.П.Г.-Д.Д.,а впоследствие от преобразуваното през
В писмено становище рег.№ **96/02.04.2014 год.,ищците
заявяват още един способ за придобиване собствеността върху поземления
имот-този по чл.79 от ЗС ,при условие на евентуалност (ако бъдат приети за
разглеждане новозаявените от ответника твърдения и възражения).
Допълнителното основание ,решението на ПК да не прояви реституционен ефект по
отношение имот с идентификатор №*****.**.*,като съставляващ част от 3 640 дка, одържавени на основание чл. * от ЗС с Разпореждане на МС
№***/20.06.1955 год.,неотменено в срока и от органа по § 41 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ подлежи на
разглеждане от съда,тъй като не е нововъведено от търговското дружество с
допълнителния отговор рег.№ 980/19.03.2014 год., а по същината си е уточняващо
и конкретизиращо своевременно заявеното
възражение, че не подлежи на възстановяване правото на собственост върху
имот,който не е с характера на земеделска земя по смисъла на чл.2 ал.1 т.4 от
ЗСПЗЗ .
Ако ответникът претендира права,които изключват тези на
ищеца,следва в отговора на исковата молба да изложи фактите,въз основа на които
твърди,че правото му е възникнало. Твърденията,че правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор *****.**.*е обект на притежание на търговското
дружество като правоприемник на преобразувано дружество с държавно
имущество,което от своя страна е станало собственик по силата на чл.17а от
ЗППДОбП (отм.),респ. на изтекла в негова полза придобивна давност са
новъведени и обосноваващи нов придобивен
способ,поради което не подлежат на разглеждане,а като последица и реципрочно
заявеното при условие на евентуалност,последващо възражение на ищците за
придобиване собствеността и на
оригинерното основание по чл. 79 от ЗС.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С постановление на Министерския съвет от 30.06.1954 год. е
създадено „Държавно П.Д.П.Г.”-гр.К..За
извършване на мероприятия по проучване и добив на нефт в района ,предприятието е отправило до министъра на
тежката промишленост искане изх.№ */ 12.05.1955 год. за отчуждаване на 3 640
дка кооперативна земя,стопанисвана от Трудово Кооперативни Земеделски Стопанства в селищата Т. и Ш..Министерството на
земеделието не е имало възражения срещу отчуждаването на 3 640 дка обработваеми земи-така писмо изх.***-П/1955
год. до Министерството на тежката промишленост.Заетите от дейността на
предприятието и подлежащи на отчуждаване
земеделски площи,съставляващи блокове на отделните ТКЗС са посочени в
удостоверение изх.№ ***/10.05.1955 год. на Местния народен съвет на ДТ с.Ш.,Балчишка
околия и кадастрална снимка на
подлежащите на отчуждаване имоти.Въз основа на доклад на министъра на тежката
промишленост вх.№ ***/01.06.1955 год. е издадено Разпореждане № ***/20.06.1955
год. на Министерски съвет за отчуждаване на кооперативни недвижими имоти за
нуждите на предприятието З.Д.Н.Г.,гр.К..На основание чл.* от Закона за
собствеността и чл.3,чл.5 и чл. 9 от Правилника за отчуждаване на имоти за
държавна и обществена нужда ,с
разпореждането са отчуждени 3 640 дка
кооперативни имоти,находящи се в землището на с.Ш.,Б. съгласно Приложение №1 -Списък на
кооперативните имоти ,находящи се в землищата на с.Ш. и Т.,които се отчуждават
за нуждите на предприятието за добив и преработка на Н.Г. ,гр.К. и скица на
кадастралните очертания на имотите.Отчуждените имоти са били приспаднати от
фонда на обработваемата земя.Отчуждаването е извършено с отстъпване на ТКЗС в
замяна на държавни фондови земи,границите на които е следвало да бъдат уточнени
от Околийския народен съвет.В тази връзка
са представени протокол № **/25.05.1955 год. на ИК на МНСДТ -Ш.,удостоверение
№ ****/21.08.1957 год. на народния съвет на с.Ш.,както и документи за извършени
замени на земи на ТКЗС със земи от ДПФ:протоколи от 21.07.1955 год.
потвърждения от 1957 год.,отправени от
ТКЗС“О.“,с.Т. и ТКЗС “С.К.“, с.Ш. до Държавно П.Д.П.Г., гр.К..
По делото липсват доказателства отчуждаването на процесния
поземлен имот за сочените държавни нужди да е отменено по реда на §41 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ,обн.ДВ,бр.28/1992 год. от Министерски съвет след влизане на закона в
сила.При повторното разглеждане на делото се представя Баланс на територията на
землището на гр.Ш.,като част от извършени през 1995 год. технически дейности по земеразделянето ,в който общата
му площ е посочена като възлизаща на
69 429.35 дка,от която територии З.Д.Н.Г. в обем от 440.28 дка.
Ищците В. И. С. ,И.И.С.,Е.И. С.и М.И.С. са наследници по
закон на починалия на дата 07.04.2002 год.
И.А.С.,б.ж.на гр.Ш.,съответно като негови съпруга и низходящи от първа
степен.Наследодателят на ищците е наследник по закон (низходящ от втора степен
) на починалия на дата 29.05.1973 год. И.А.С. (наследодател и наследник са
съименици)-така удостоверение за наследници изх.№ ***/07.03.20** год. на Община
гр.Ш..
Спорния земеделски имот е бил реституиран от Общинска
поземлена комисия гр.Ш. по преписка вх.№***/02.09.1991
год. на наследниците на И.А.С., поч.29.05.1973 год.Преписката на ОбПК не е
съхранена в цялост. Налично по нея е единствено уведомление от дата 25.**.1993
год. до заявителя за издадено протоколно
решение №**/**.09.1992 год. на ПК за признаване и определяне за
възстановяване правото на
собственост на наследници на И.А.С.
върху 145.*** дка земеделски земи в землището на гр.Ш. с план за земеразделяне
.В преписката не се съдържат на хартиен носител постановените
административни актове:решения №№ ***,**** от 06.09.1994 год. и ***/25.04.1994
год. за признаване и определяне за възстановяване право на собственост върху
земеделски земи с план за
земеразделяне и за възстановяване на
собствеността в реални граници.ПК Ш. е взела решение,решенията за
възстановяване на земеделски земи,да не се прилагат по преписките,образувани по заявления на
гражданите,а копия от същите не могат да бъдат издадени поради последващи
разпоредителни сделки-така писма изх.№№***/02.04.2014 год. и ***/04.01.2016
год. на Общинската служба по земеделие
гр.Ш..Решенията не са съхранени и от нотариуса,съставил констативен нотариален
акт за собственост на недвижими имоти,придобити по ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба,поради
унищожаване на документите с Акт от 29.06.2006 год.-така писмо изх.№ **/28.03.2014
год. на нотариус С.А.,с рег.№ *** на НК.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижими
имоти,придобити по ЗСПЗЗ №*** Т.*рег.№***д.№***/05.12.2000 год. на нотариуса С.А.
с район на действие КРС ,вписана в регистъра на НК под № ***, наследодателят на
ищците И.А.С.,както и Д. И. Д.,И.С.Т.и Х.А.С.,всичките като наследници на И.А.С.
са били признати за собственици на
няколко недвижими имота ,един от които е НИВА
в местността“К.С.“,с площ от **.471
дка-имот с кадастрален №***по плана за
земеразделяне на гр.Ш.,при граници и съседи:М., имот № ***-държавна
собственост,стопански двор, Пасище,мера,път **кл.,имот № *** -държавна
собственост,Н.Г..Акта е съставен по реда
на чл. 483 ал.1 от ГПК,във връзка с § 4
от ПЗР на ПМС № 250/1993 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и въз основа
на представени на нотариуса влезли в сила
решения по чл. 17 ал.2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ на ПК-Ш.№***,**** от
06.09.1994 год. и №****/25.04.1994 год.
По силата на договор
за доброволна делба на наследствени и съсобствени недвижими земеделски
имоти,сключен с АКТ № ** т.****/05.12.2000 год.,НИВА в местността“К.С.“,с площ от **.471 дка-имот с кадастрален №*** по плана за земеразделяне на гр.Ш. е била
възложена в дял и е станала собственост на И.А.С..
Според отразеното в скица №***/17.05.20** год. на СГКК гр.Д.
и в т.1 заключение рег.№ 3688/26.**.2014 год. на вещото лице М.Х.,изготвила
назначена по делото съдебно-техническа експертиза,поземлен имот с
идентификатор *****.**.*по кадастралната карта на гр.Ш. е идентичен на реституирания на ищците имот *** по плана за
земеразделяне.Въз основа на сходка
между кадастрална снимка от 1955 год.,съставляваща
приложение към Разпореждане № ***/20.06.1955 год. на Министерски съвет и сега
действащата кадастрална карта на гр.Ш..вещото лице е посочило в т.2 от заключение рег.№ 3688/26.**.2014 год.,че процесният поземлен имот *****.**.*е част
от всичките 3 640 дка земеделски земи,отчуждени за нуждите на ДП „П.Д.Н.Г.”-гр.К..
Ответникът „П.Д.Н.Г.“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.С.,район Ср.,ул.“Ст.К.“ № * е правоприемник на „П.Д.Н.Г.” ЕАД,гр.П.,еднолично
търговско дружество с държавно имущество,създадено по Разпореждане № 23/23.09.1991 год. на
Министерски съвет за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество,по силата на което са
преобразувани предприятия и държавни
фирми по Списък-Приложение № 1 и № 2 към
разпореждането ,вписано първоначално и с промени по партида в търговския
регистър при П.ския окръжен съд по ф.д.№
4661/1991 год. ,а впоследствие след промяна на седалището и адреса на
управлението на дружеството по ф.д.№
4812/2004 год. на Софийски градски съд.
На основание чл. 68
от ЗДС и чл. 148 ал.1 от ППЗДС е съставен Акт № *** /27.07.2000 год.за частна държавна
собственост на недвижим имот,находящ се
в землището на гр.Ш.,общ.Ш., обл.Д. –установка
З.Д.Н.Г.,съгласно който земя с
площ от 3 669 кв.м. , имот № *** по плана за земеразделяне на землището на
гр.Ш. е включена в капитала на „П.Д.Н.Г.”
ЕАД,гр.П..Имот № *** е съседен на
имот №*** на И.А.С.- така отбелязването
относно границите и съседите в посочените по –горе констативен
нотариален акт и договор за доброволна делба,както и скица № ***/05.02.2003
год. за имот № ***-Д.С.Н.Г.. На 08.09.2005 год., ответникът „П.Д.Н.Г.“АД се е
снабдил по реда на чл. 483 ал.1 от ГПК и въз основа на писмени
доказателства с констативен нотариален акт № *** т.** рег.№ *** д.№ ***/2005
год. на нотариуса Й.П.с район на действие КРС и рег.№ *** на НК за собственост
на земя с площ от 3 669 кв.м. в имот № *** в землището на гр.Ш.,понастоящем
поземлен имот с идентификатор *****.**.**
по КК на гр.Ш..
На основание чл.18 ал.1 от Конституцията,чл. 69 от ЗДС
,във връзка с чл. 3 ал.1 от Закона за подземните богатства, е съставен АКТ за
изключителна държавна собственост № ***/10.06.2003 год. на имот “Н. Т.“,Вид на
подземното богатство-нефт,обща площ на Н.то -8 387 189 кв.м.,от които
площ на участък суша- 5 770 кв.м. и площ
на участък подморски блокове- 2 616 251 кв.м.Не е спорно между
страните,че процесния нефтен сондаж R **4 е
част от това Н. .
Нефтен сондаж R **4 функционира от
Понастоящем добива на суров нефт от “Н. Т.“, се
осъществява по сключен между Министерски
съвет на РБългария и„П.Д.Н.Г.” ЕАД,гр.П.
концесионен договор от дата 12.09.2003 год. и анекс № */01.07.2004
год.,както анекс № */07.12.2005
год.,сключен между Министерски съвет на РБългария и ответника „П.Д.Н.Г.“АД,гр.С..
Срокът на договора е 35 години.
На 15.12.2008 год. ,ответникът „П.Д.Н.Г.“АД се е снабдило със
съставен на основание § 26 ал.3 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 60
ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) констативен нотариален акт №** т.** рег.№****д.№****/2008
год. на нотариуса Й.П.с район на действие КРС и рег.№ *** на НК,за възникнало по силата на закон и за срок до **.08.2038
год. сервитутно право за съществуващ
енергиен обект-нефтен сондаж R **4 върху сервитутна зона с площ от 4 436.86
кв.м и местоположение съгласно приложена скица-проект,представляваща част от
окръжност с център сондажното съоръжение и радиус от
Вещото лице М.Х.,изготвила назначена по делото
съдебно-техническа експертиза е посочило в т.3 от заключение рег.№ 3688/26.**.2014
год.,че липсва изготвен ПУП за определяне на сервитутна зона към сондаж № R **4.
Съгласно заключение рег.№ 7295/17.**.2015 год. на вещото
лице инж.С.Ц.,от гледна точна на сигурността и безопасността,както и спазване
на технологичните правила при ремонтните дейности е необходима площ около
добивния сондаж за изграждането на сондажна ремонтна площадка с отстояния,определяна
като сервитутна зона –окръжност около сондажа с център сондажното съоръжение и
радиус от 57 метра,засягаща и съседния
имот.Съгласно заключенията рег.№№*56/15.01.2016 год. и ***4/07.03.2016
год. на вещите лица инж.Д. И.,инж.В.А.и
инж.Т.В.изготвили съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа
експертиза,нефтен сондаж R **4е разположен изцяло в рамките на
имота-собственост на ответното дружество и на разстояние 9.50 м. от имота на
ищците. Сондажа е съвкупност от монтирани надземни и подземни съоръжения.При
съобразяване техническите нормативни изисквания ,вида на дейността (ремонта,
аварийна, експлоатационна), както и вида на
използвана от ответното дружество
техника ,следва да бъде определен сервитут
с център –сондажа в два варианта
с радиус от 30 м. и с радиус от 57 м.,като съответно в първия се засяга имота
на ищците на площ от 842 кв.м.,а във втория
на площ от 4 002 кв.м.Поземления имот № *****.**.*е прилежаща част
към сондажа,разположен в съседния имот,предназначена за обслужването му и без
която експлоатацията на сондажа би била невъзможна.При нормалната ежедневна
работа на нефтения кладенец,площи от съседния имот не се засягат.Събирането и
извозването на нефтената емулсия през определен период от време се осъществява
с машини и съоръжения (цистерни и товарни автомобили),разположени на терена на
дружеството и като се използва съществуващ пътен подход.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Предявените искове са
за защита на правото на собственост на
ищците върху нива с площ от **.471 дка,съставляваща поземлен имот
с идентификатор *****.**.*по
кадастралната карта на гр.Ш.,чрез отричане със сила на пресъдено нещо на
претендираното от ответното търговско дружество сервитутно право за енергиен
обект нефтен сондаж R **4 върху същия имот.Исковете са негаторни установителни по смисъла
на чл.109 от ЗС.Съобразно посоченото в т.1 от тълкувателно решение
№4/2015 от 06.**.2017 год. по тълкувателно дело № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС,
предмет на делото не е правото на собственост върху служещия поземлен имот с
идентификатор *****.**.*,нито правото на собственост върху господстващия съседен на него поземлен имот с идентификатор
*****.**.**,а единствено несъществуването на сервитут в полза на пречещия имот,който собственика
на засегнатия имот следва да търпи.
Исковете
са допустими.
Съобразно
т.1 от тълкувателно решение № 8 от 27.**.20** год. по тълкувателно дело № 8
/2012 год. на ОСГТК на ВКС, решение № 15
/ 19.02.2016 год. по гр. д. № 4705/2015
год. на ВКС, II г. о. и решение № **/12.03.2016 год. по гр.д.№ 3637/2015 год.
на ВКС ,**г.о.,налице е правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ,когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва.Доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не
на процесуална, а на материална легитимация,а въпросът за титулярството на
правото обуславя произнасяне по съществото на спора, доколкото установяването
на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия
имот .Макар настоящите искове да въвеждат като предмет на делото
сервитутното право на ответника, предпоставка за уважаването им, както и при
останалите петиторни искове, е установяване от ищците, че са титуляри на
защитаваното чрез негаторните установителни искове право на собственост върху
засегнатия от претенцията на ответника имот. В този смисъл са и дадените в
отменителното решение № 153/09.**.2017 год. по гр.д.№ 4486/2016 год. на ВКС,І г.о. указания за приложимост на разрешението на посочените по-горе решения на
ВКС и в случаите, при които твърденията
на ищеца, с които се обосновава правният интерес (че е собственик на
необременен със сервитутно право на ответника недвижим имот) включват и
твърдения за притежание на всички правомощия, съдържащи се в претендираното от
ответника сервитутно право, тъй като съдебна защита на правото на собственост
се дава на носителите на това право.
Поземления сервитут представлява ограничението,наложено върху
един недвижим имот,за служенето и
ползата на друг недвижим имот,принадлежащ на различен собственик.
Ищците считат да са придобили правото на собственост на
служещия земеделски имот по силата на възстановяване в сроковете и по административния ред на чл.** ал.1 ЗСПЗЗ ,договор по чл. 35 ал.1 от
ЗС и наследяване по правилата на чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 от ЗС,необремен със
сервитут.Ответното търговско дружество счита ,че като енергийно предприятие е носител на възникнал в негова полза по силата на ЗЕЕЕ(отм.) и запазил действието
си по ЗЕ, сервитут за енергиен обект ,разположен в собствения му
господстващ имот.
Както Закона за енергетиката и енергийната
ефективност,обн.,ДВ,бр.64/16.07.1999 год.,отм.,бр.18/05.03.2004 год.,така и
Закона за енергетиката,обн.,ДВ,бр.107/09.12.2003 год.,съдържат разпоредби, разрешаващи колизията на права във връзка с реституиране на недвижими имоти- бивша
държавна собственост, ако в тях има изградени енергийни обекти,респективно
създадени сервитутни зони. Законите индивидуализират ползващия се правен
субект чрез посочването на определено негово качество, свързано с упражняваната
от него дейност. Именно упражняването на тези дейности и техния обществено
значим характер обуславят допуснатата от закона възможност за принудително
налагане на посочените сервитутни права върху чужди на енергийните дружествата
недвижими имоти. Сервитутите са свързани с имотите,а не с лицата,които са техни
собственици,поради което законодателят е вменил задължение на собствениците с
възстановено право на собственост да се съобразяват с изградените в имотите им
съоръжения и да ползват земята съобразно установените сервитутни зони. Съгласно разпоредбите на § 67, ал. 7 ЗЕЕЕ
(отм.), както и
чл.64 ал.3 т.3 и т.6, § 4, ал. 9 ПЗР от
сега действащия ЗЕ
-сервитутът е противопоставим на бившия собственик, респ. на неговите
наследници и имотът се връща, обременен със сервитутното право в полза на
енергийното предприятие,като сервитутът
възниква едновременно с възстановяването на собствеността-така и решение № 394
/ 21.01.2012 год. по гр. д. № **/20**
год. на ВКС, I г. о., решение № 97 / 28.04.2014 год. по гр. д. № 5931/20** год. на ВКС, I г. о.
Горните правила следва да бъдат
приложени само в случай, че всяка от страните
установи да е носител на твърдяното от нея право на собственост върху реституиран служещ
имот,респективно законно учреден сервитут в полза на енергийно предприятие за
обект в господстващия имот,като съответното придобивно основание не следва да е
опорочено по наведените от противната
страна възражения.
Съобразно констативен нотариален акт № *** Т.*рег.№***д.№***/05.12.2000 год.,съставен по реда на чл. 483 ал.1 от ГПК,във връзка с § 4 от ПЗР на
ПМС № 250/1993 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ ,правото на собственост върху земеделски имот
№*** :НИВА в местността“К.С.“,с площ
от **.471 дка, е било възстановено на
ищците в нови реални граници с плана за
земеразделяне на гр.Ш..Осъществената реституция по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски имот в полза на ищците следва
да бъде приета за удостоверена с факта на обективиране на съдържанието на решенията от дати 25.04.1994 год. и 06.09.1994
год. по чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от
ППЗСПЗЗ на орган по поземлената
собственост в съставения от нотариус констативен нотариален акт.Констативния
нотариален акт е официален свидетелстващ
документ,който не е оспорен от ответника и доказва с обвързваща съда сила
съществуването на такива решения с конститутивно действие и с възпроизведеното
от нотариуса като длъжностно лице в кръга на възложените му правомощия
съдържание.
Нефтът
по смисъла на чл.3 ал.2 от Закона за мините и кариерите (отм.16.03.1999 год.) е минно полезно изкопаемо,поради което и
процесният нефтен сондаж R **4 следва да се третира като мина по
смисъла на горния закон.По смисъла на § 1 т.41 от допълнителната
разпоредба на Закон за енергетиката и
енергийната ефективност,обн.,ДВ,бр.64/16.07.1999 год., отм.,бр.18/05.03.2004 год. и
§ 1 т.24а от Допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката, обн., ДВ,бр.107/09.12.2003 год. ,нефтът,
като първичен енергоносител е “енергиен ресурс“.По смисъла на § 1 т.17 от
допълнителната разпоредба на Закон за
енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и § 1 т.23 от Допълнителните
разпоредби на Закон за енергетиката, “енергиен обект“ е обект или съвкупност от
обекти ,с предназначение в него или посредством него да се извършва добив или
съхранение на нефт или природен газ
,т.е. нефтен сондаж R **4 е
енергиен обект.
Ответното търговско дружество,което добива енергийни ресурси въз основа на
концесия за добив има качеството на
енергийно предприятие по смисъла на § 1
т.24 от Допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката ,респективно
правоприемник е на такова,както и на държавно предприятие,което е стопанисвало
полезни изкопаеми.
В
Закона за мините и кариерите (отм.16.03.1999 год.) не е предвидено учредяване
на сервитутни зони за експлоатация на мини и кариери или възникването им по
силата на закона.В разпоредбата на чл. 21 от с.з. е била предвидена възможност ведомството,което стопанисва
полезните изкопаеми,да ограничава или забранява извършването на нови
строежи,насаждения и пр. върху местата,на или под които се осъществява минна
експлоатация,като точните очертания на зоните с ограничения за всеки конкретен
обект са се определяли със заповед. По смисъла на § 1 т.51 от допълнителната разпоредба на Закон за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.),”сервитутна зона” е зоната около енергиен обект,върху
земя-чужда собственост,в която енергийното предприятие има право на прокарване
и право на преминаване при изграждане,поддържане и ремонт на енергийните
съоръжения,която е с размери,съобразени с изискванията за безопасна
експлоатация. Сервитутите по Закона за енергетиката са посочени в разпоредбата на чл. 64 ал.2
т.1-3,а именно право на преминаване на
хора и техника,право на прокарване на проводи и съоръжения и ограничаване в ползването на поземлени имоти,прилежащи към
енергийните обекти.Безспорно е установено по делото, че нефтен сондаж R **4 е започнат на 29.03.1956 год. ,
завършен е на 05.04.1956 год., изпитан е бил
през месец януари 1959 год. ,
експлоатацията му е започнала през 1960 год.,като сондажът е съществуващ
и действащ и понастоящем.Около изградените и съществуващи преди 1999 год.
енергийни обекти се създават сервитутни зони exlege с факта на влизане на Закон
за енергетиката и енергийната ефективност, обн.,ДВ,бр.64/16.07.1999 год.,отм.,бр.18/05.03.2004
год.-така чл.60-чл.62 и не е необходимо
допълнително учредяване на такива зони срещу обезщетяване по реда на сега
действащия Закон за енергетиката, обн.,ДВ,бр.107/09.12.2003 год., който в § 26
ал. 1 от ПЗР запазва действието на сервитутите, възникнали по отменения ЗЕЕЕ .След като сервитутът веднъж е
възникнал по силата на закона и в последващ нормативен акт не е предвидено
преуреждане на отношенията на собствениците на служещия и господстващия имот,
не е налице основание за последващо отпадане действието на сервитута. Липсата
на предвиждания в конкретния случай в общ и подробен устройствен план по смисъла
на чл. 66 от ЗЕ и съобразно изискванията
на наредбата по чл. 64 ал. 9 ЗЕ относно служещия поземлен
имот,съставлява неизпълнение на правно дължимо действие от ответника .В законодателството
не е предвиден срок за осъществяване на предвиждането на сервитутните зони в
общите и подробни устройствени планове и неизпълнението на това задължение не
рефлектира върху възникването и наличието на сервитутното право- така решение № 97 / 28.04.2014 год. по гр. д. № 5931/20** год. на ВКС, I г. о., решение
№ 12 / 19.05.2009 год. по т. д. № 676/2009
г. на ВКС,II т. о. и определение №
184/04.02.20** год. по гр. д. № 1931/2009 год. на ВКС, IV г.о.
Макар да се приема за всестранна и пълна реституцията на
бившата земеделска земя търпи изключения,в рамките на които и по заявено от
ответника искане,следва да бъде проведен
косвения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт,с който
се възстановява собствеността на бивш земеделски имот. Инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на индивидуалния реституционен
административен акт е способ за защита правата на трето лице,
от което се иска да се съобрази с гражданско-правните последици, в т.ч. и
вещно-правния ефект на този акт.Възможността от провеждането на такъв контрол от съда,
възниква в рамката на правен спор и конкуриращи права на собственост по
отношение на обекта на реституция, с оглед на настъпили през годините промени
на характера на собствеността, функционалната характеристика, нуждите, които
задоволява и др. Съдът зачита само
валидното, съобразено със закона, възстановяване на собствеността. Когато
решението на поземлената комисия като административен акт противоречи на
разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост, съдът не е
обвързан с него.
Според разпоредбата на чл.2 ал.1 т.4 от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на закона са
предназначените за земеделско производство,които не са заети обаче от открити
мини и кариери,от енергийни,напоителни,транспортни или други съоръжения за общо
ползване,нито са прилежащи части към такива съоръжения.Към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ,обн.ДВ,бр.17/01.03.1991 г. и на реституционните решения от 25.04.1994
год.06.09.1994 год.на ПК гр.Ш. ,процесният поземлен имот не е имал статут на
земеделска земя,тъй като е попадал в категорията на посочените по-горе терени.
С оглед възражението на ответното търговско дружество за
оспорване валидността на реституционната процедура, правно релевантни са фактите на какво основание имотът е бил
одържавен и за какво мероприятие и дали с последващ акт поради
нереализирането му е бил върнат на кооперативната организация, от която е бил
отчужден.
Завземанията и
отчужденията на недвижими имоти във връзка с експлоатацията на находища на
полезни изкопаеми са се уреждали първоначално с Указ № 902 на Президиума на ВНС
от 04.06.1948 год. за мините и подземните богатства, (обн.,ДВ,бр.**5/**.06.1948 год.,отм.
,Изв.,бр.92/15.**.1957 год.)-чл. 8 и чл.9,а впоследствие със Закона за мините и кариерите (обн.Изв.,бр.92/15.**.1957
год.,отм.ДВ,бр.23/12.03.1999 год.)-чл.22-чл.26.Отчуждаването на частни и
кооперативни недвижими имоти се е извършвало
по реда на Закона за собствеността .Съгласно чл.* ал.1 от Закона за собствеността (обн.,Изв.,бр.92/1951
год. ), имотите ,принадлежащи на частни лица,кооперации и други
обществени организации,могат да се отчуждават за особено важни нужди на
държавата .Отчуждаването се извършва с разрешение на Министерски съвет и
собствеността се придобива от датата на
решението.Отчуждени
имоти,които след преминаване на нуждата са годни за предишното си предназначение
е следвало да се предадат на общинския народен съвет за включване в държавните фондови земи-така
чл.26 ал.3 от Закона за мините и
кариерите (отм.).Съобразно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби към
ЗИДЗСПЗЗ(ДВ,бр.28 от 1992 год.) ,Министерския съвет в едномесечен срок от
влизане в сила на закона отменя, отчужденията,извършени за държавни
нужди,когато отчуждените земеделски земи не са използвани по
предназначение или държавна нужда е
отпаднала.
Събраните по делото
писмени доказателства и заключение на вещо лице
сочат,че нива в местността“К.С.“,с площ от **.471 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на гр.Ш.,респ. идентичния му поземлен имот с идентификатор *****.**.*по
кадастралната карта на гр.Ш. е част от всичките 3 640 дка земеделски
земи,отчуждени за нуждите на ДП „П.Д.Н.Г.”-гр.К. с Разпореждане № ***/20.06.1955 год. на
Министерски съвет за отчуждаване на кооперативни недвижими имоти за нуждите на
предприятието З.Д.Н.Г.,гр.К..По несъмнен начин е установено наличието на
държавна нужда за отчуждаването,както и спазването на реда за отчуждаването. Безспорно
е ,че след отчуждаването и до настоящия момент, отчуждените земи са
били и се използват по предназначение . Безспорно поземленият
имот,реституиран на наследодател на ищците,е прилежаща част към сондажа
/мината/,разположен в съседния нему имот,предназначена да го обслужва,без която
експлоатацията на съоръжението би била невъзможна ,тъй като
служи за осигуряване на подстъп към сондажа,за ремонтни дейности -така
заключенията на тройните съдебно-технически експертизи.По делото липсват
доказателства отчуждаването на процесния поземлен имот за сочените държавни
нужди да е отменено по реда на §41 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,обн.ДВ,бр.28/1992 год. с
нарочен акт от Министерски съвет след влизане на закона в сила. Държавната
нужда ,по повод на която е извършено
отчуждаването не следва да се счете и за
фактически отпаднала.Действително е налице намаление в площите на отчуждени от
ТКЗС за държавни нужди (тези на ДП „П.Д.Н.Г.”-гр.К.,на което ответникът е
правопремник) земеделски земи в от 3 640 дка, в сравнение с показаните в
баланса на землището територии З.Д.Н.Г. в обем от 440.28 дка ,но също така е
безспорно ,че част от тези територии е
господстващия имот ,в който и понастоящем функционира действащ нефтен
сондаж.
Със ЗСПЗЗ е проверен принципа на пълната
земеделска реституция. С установените по закона правила се гарантира
възможността за възстановяване правото на собственост на всички земеделски
земи, като изключенията са уредени в чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 10б ЗСПЗЗ и § 41 ЗСПЗЗ, доколкото в последната хипотеза
липсва акт на МС за отмяна на отчуждаването на земеделска земя. Извършеното
отчуждаване за държавна нужда може да бъде отменено само от органа по
отчуждаването - Министерския съвет в срока по § 41 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/92 г.) с
оглед неизползване отчуждените земеделски земи по предназначение или отпадане
на държавната нужда, наложила това отчуждаване. При липса на акт на
Министерския съвет за отмяна на отчуждаването на земеделска земя за държавна
нужда, такава земя не подлежи на реституиране, тъй като не е отпаднала нуждата,
за която е била отчуждена. Издаването на решение в обратен смисъл за
възстановяване право на собственост върху
земи,загубили статута си на земеделски
е в отклонение от предметната компетентност на органа по земеделската
реституция и в нарушение на императивна
материалноправна норма . С оглед на горното, основателно е възражението
на ответното търговско дружество за липса на предпоставка за успешно провеждане
на реституционна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска
земя, предвид ограничението на разпоредбата на § 41 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.В
този смисъл са решение № 96 / 26.03.2010 год. по гр. д. №
3820/2008 год. на ВКС, I г. о.,решение №
158/ 10.02.2000 год. по гр. д. № 1**2/99
год. на ВКС, IV г. о.,решение
№ 362 / 15.07.2010 год. по гр. д. № 536/2010 год. на ВКС, II г. о.,решение № 1**9
/ 08.10.2008 год. по гр. д. № 1247/2007
год. на ВКС, V г. о.,решение № 599
/ 07.07.2009 год. по гр. д. № 310/2008 год.
на ВКС, IV г. о.
Сочените от ищците решения на ВКС (според тях в обратен
смисъл),а именно решение № 500 / 25.01.2012
г. по гр. д. № 60/20** год., I г. о.
уреждат друга хипотеза,макар сходна-чл. 10б от ЗСПЗЗ,а в решение № 240
/ 24.09.2012 год. по гр. д. № 217/20** год.на
ВКС, I г. о. изрично е посочено,че състава
споделя виждането,че
при липса на акт на Министерския съвет за отмяна на
отчуждаването на земеделска земя за държавна нужда, такава земя не подлежи на
реституиране, тъй като не е отпаднала нуждата, за която е извършено отчуждаването.Посочено
е обаче,че още към 1979 год. е било е преустановено разработването на кариера и
възстановено предназначението на земята
и същата предоставяна от земеделско стопанство за лично ползване на части лица .
Горното води до извод,че реституирания земеделски имот не
е имал статут на земеделска земя,а е
имал установен статут на обслужващ процесния сондаж ,изваден от фонда на
обработваемите земеделски земи ,което съставлява законова пречка а рестиуирао
му.Следователно осъществената в нарушение на закона реституция в полза на
наследници на И.А.С. е непротивопоставима на ответното дружество и ищците не се
легитимират спрямо дружеството като собственици на поземлен имот *****.**.*,върху
който дружеството се легитимира като титуляр на сервитутно право с нотариален
акт №**/2008 год.
При служебната
проверка на обжалваното решение, съдът не установи порок, който да го определя
като недопустим или нищожен акт.Налице е съвпадение на
фактическите и правните констатации на
първоинстанционния и въззивния съд,респективно крайния резултат от
решаващата,еднаква по обем дейност на двете съдебни инстанции,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,въззивният съд следва да потвърди решението
на КРС.
С оглед изхода по спора на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за разглеждане на претенцията от
първоиннстанционния съд,двукратно от въззивния съд и в касационната инстанция . Дружеството е сторило разноски,както следва:в първата
инстанция-4.10 лв ДТ за преписи от документи,5 лв.- ДТ за удостоверение,267 лв.
възнаграждение на вещи лица;във въззивната инстанция при първоначалното
разглеждане на делото -950 лв. за вещи лица .При разглеждането на делото в
различните инстанции,дружеството е заплащало по 4320 лв. адвокатско възнаграждение,във всяка
една от тях ,т.е. общо 4 пъти.Наведено е възражение за прекомерност на
платеното от дружеството адвокатско възнаграждение във всяка една от инстанциите
. Възраженията са въведени своевременно в рамките на производствата .При посочената
цена на исковете от 1 980.20 лв. дължимото минимално адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 368.61 лв. за една
инстанция. С оглед значителната правна и
фактическа сложност на делото, следва да бъде редуцирано до размер от 1200 лв.
за всяка една инстанция.
По
изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №30/27.03.2015 год.,респ.
№*5,т.І,стр.70-74/27.03.2015 год. по публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК
по гр.д.№731/20** год. на Каварненския районен съд,с което са отхвърлени предявените 1./В. И. С. , ЕГН **********,2./И.И.С. , ЕГН **********,3./Е.И.С.,ЕГН
**********,*** и 4./М.И.С. с ЕГН ********** *** за установяване ,че „П.Д.Н.Г.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Ср., ул.”Ст.К.”, №*, не притежава
сервитутно право върху недвижим имот: земеделска земя – нива с площ от ** 471
кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *****.**.*по КК на гр.Ш.,
одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006год., при съседи: *****.**.**; *****.***.***;
*****.**.**и *****.**.**за енергиен обект сондаж R **4, съобразно описанието на това
право, дадено с констативен нотариален акт №** том **, рег.№****дело №****/2008год.
на нотариус №***, вписан под №***, том *, вх.рег.№****/15.12.2008г. на СВ К..
ОТМЕНЯ решение №30/27.03.2015 год.,респ.
№*5,т.І,стр.70-74/27.03.2015 год. по публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК
по гр.д.№731/20** год. на Каварненския районен съд в частта на отговорността за
разноски.
ОСЪЖДА 1./В. И. С. , ЕГН **********,2./И.И.С. , ЕГН **********,3./Е.И.С.,ЕГН **********,***
и 4./М.И.С. с ЕГН ********** ***
ЗАПЛАТЯТ на „П.Д.Н.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., р-н Ср., ул.”Ст.К.”, №* сумата от 6026.10 лв. ,сторени
съдебно-деловодни разноски в производствата във всички инстанции до момента.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.