Решение по дело №1194/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 825
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20225300501194
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от
ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №11326/28.04.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от М. Д. Т., ЕГН **********, страна
по изпълнително дело №63/2022 г. по описа на ЧСИ ******, чрез адв. С.А.,
срещу постановление изх. №1937/21.03.2022 г. на ЧСИ ******, рег. №826 по
регистъра на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, с което е отказано да се
намалят разноските за адвокатско възнаграждение на „*******“ ООД, ЕИК
*******, по изпълнителното дело от 1800 лв. на 200 лв.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно, тъй като предмет на изпълнителното дело е публична
продан на недвижими имоти, съсобствени на страните, след дело за делба,
като всяка от страните има качеството ищец и ответник едновременно, в
производството няма типичните страни взискател и длъжник, тъй като се
касае за способ за ликвидиране на съсобственост. Счита, че всяка от страните
следва да понесе разноските, които е направила, тъй като това произтича от
нормата на чл.355 ГПК и особения характер на производството. Делото не е с
фактическа и правна сложност, по същото единствено е подадена молба от
пълномощника на дружеството. Иска се редуциране на адвокатското
възнаграждение, заплатено от „*************, като им се присъдят и
разноските по настоящето производство.
Ответната страна по жалбата – Н. Т. А. чрез процесуалния си
1
представител адв. Т.Д. счита жалбата за основателна и моли да се уважи, тъй
като не е налице нито една от посочените в чл.10 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези.
Постъпило е и възражение от „*************“ ООД чрез
процесуалния представител адв. А.П., като се излагат съображения, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение и да се потвърди
постановлението на ЧСИ, като се излагат съображения.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като навежда доводи за твърденията си.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – страна в
изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от
ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на
Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК
подлежи на обжалване.
Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №20228260400063 по описа на Частен съдебен
изпълнител ************от регистъра на КЧСИ, е образувано на 24.01.2022
г. по молба на „***********“ ООД чрез адв. А.П., с приложен изпълнителен
лист, издаден на 23.08.2021 г. от РС Пловдив въз основа на решение
№4071/16.11.2011 г. по гр.д. №173/2004 г., като се изнасят на публична
продан две съсобствени на страните ниви. Указано е, че след извършване на
проданта сумата следва да се разпредели по следния начин: 1/3 общо за М. Д.
Т., Т. Д. Т. и Д.Т. К. (по 1/3 за всеки от тях); 1/3 за И. Б. Ц. и 1/3 за П. Ц. П.
Отбелязано е, че изпълнителният лист е издаден в полза на И. Б. Ц.
Видно от приложения към делото нотариален акт (л.24 и сл.), в
хода на делбеното производство П. П. е продал на съсобственика си И. Ц.
собствените си идеални части от имотите – предмет на изпълнителното
производство, а с нотариален *********. на нотариус ******** (л.27 и сл.), И.
Ц. (и съпругата му) са продали на *********** собствените си 2/3 идеални
части от същите имоти.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие, като е договорено възнаграждение в
размер на 1800 лв. Представено е и потвърждение за плащане на същата сума.
С молбата за образуване на делото са посочени правата на
страните върху съсобствения имот към настоящия момент, като е поискано
извършване на опис, оценка и публична продан на имотите. Поискано е и да
се извърши справка в НБД „Население“ за наследниците на Т. Т. и Д. К..
Независимо от направените от молителя искания, ЧСИ е
разпоредил изпращане на ПДИ и съобщение по чл.458 ГПК, както и справки
ГРАО, НАП и изискване на удостоверения за тежести и удостоверения за
наследници. Наложил е и възбрана върху имотите – действие, което не е и
поискано.
2
До страните са изпратени уведомления за насрочения опис на
имотите, като това, адресирано до Т., е връчено на 15.02.2022 г. (л.89). В
същото е отбелязано, че в производството са присъединени разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на „*********“
ООД в размер на 1800 лв.
С молба от 21.02.2022 г. Т. е възразила срещу размера на
възнаграждението, като е посочила, че в случая няма дълг. Възражение е
постъпило и от Н.А. чрез адв. Д..
С атакуваното постановление (л.147) ЧСИ е приел, че хонорарът
на пълномощника на дружеството е изчислен при спазване на разпоредбите
на чл.10 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразен е с фактическата и правната
сложност на делото и с оглед изпълнителните действия, които ще бъдат
извършени в хода на изпълнителното производство, като е оставил без
уважение исканията за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Съобщение е получено от Т. чрез адв. А. на 30.03.2022 г., като жалбата е
постъпила при ЧСИ на 06.04.2022 г.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Както вече се посочи, в случая изпълнителното производство е
образувано по молба на правоприемник на съделител въз основа на
изпълнителен лист, с който допуснатите до делба недвижими имоти са
изнесени на публична продан. Насрещна страна по молбата за образуване на
изпълнителното дело са останалите съделители, респективно –
правоприемниците им.
Според приетото в теорията (Българско гражданско процесуално
право, Х издание, стр.805), прилагането на правилата за публична продан при
принудително изпълнение не означава, че в случая се касае за изпълнителен
процес. Публичната продан е само правно средство да се осребри общата
вещ, за да може получената сума да се разпредели между съделителите.
Съсобствеността се прекратява с извършването на проданта. До този момент
според настоящия състав важат правилата за страните и за разноските,
касаещи делбеното производство. Ето защо, независимо по чий почин е
образувано изпълнителното дело, съделителят не се явява взискател по
отношение на останалите, респективно - останалите съделители не се явяват
длъжници. В този смисъл доводите на жалбоподателя напълно се възприемат.
При разпределяне на разноските в изпълнителното производство
за извършване на публична продан на недвижими имоти, изнесени на
публична продан, не е приложима разпоредбата на чл.79 от ГПК, а на чл.355
от ГПК - страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им.
Ето защо в настоящия случай разноските по изпълнението се дължат от
всеки от съделителите – както от този, по чиято молба е образувано
изпълнителното производство, така и от останалите съделители, съобразно
3
размера на притежавания от всеки от тях дял от изнесените на публична
продан недвижими имоти.
Според изложеното в определение №193/26.11.2020 г. по ч.гр.д.
№2700/2020 г. на ВКС, II г.о., и определение №60141/19.11.2021 г. по ч.гр.д.
№3096/2021 г. на ВКС, II г.о., разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК предвижда,
че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т.е.
при приключване на делбеното производство. Това правило е приложимо
относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране
на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели,
възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата
на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася
сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Когато, обаче, е налице спор дали съществува съсобственост, досежно
правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена
делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така
също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния
съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл
е и посочената от жалбоподателката практика на ПдОС и цитираната в нея
практика на ВКС. По образуваното изпълнително дело обаче не се оспорва
съсобствеността или правата на страните. Следователно заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело от съделителя, по чиято молба е образувано
производството, следва да се понесе от него. Предмет на изпълнителното
производство е извършване на публична продан на делбените имоти като
способ за извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността.
По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело – според настоящия състав се касае за
разноски, които са свързани със съдопроизводствени действия по
ликвидиране на съсобствеността – всеки от съделителите би могъл да ги
направи, ако изпълнителното производство е образувано по негова
инициатива.
С оглед характера на това изпълнително дело и изложените
съображения определеното възнаграждение на пълномощника на молителя е
прекомерно. Същото следва да се редуцира до минимума, предвиден в чл.10,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 200 лв. по т.1 - за образуване на делото, но не
следва да се заплаща и за процесуално представителство. Ето защо
обжалваното постановление за разноските следва да бъде изменено в горния
смисъл.
По изложените съображения жалбата е основателна, като следва
да се измени постановлението на ЧСИ.
Доколкото „**********“ ООД е станало причина за завеждане на
делото, следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер
4
на 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановление изх. №1937/21.03.2022 г. на ЧСИ
**********, рег. №826 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на
ОС Пловдив, с което е отказано да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело №20228260400063 по описа на ЧСИ,
като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
„************, по изпълнителното дело от 1800 лв. на 200 (двеста) лв.
ОСЪЖДА „*********, със седалище и адрес на управление град
**********, да заплати на М.Д. Т. от град *********, ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 225 (двеста двадесет и пет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5