№ 90
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110210909 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 284/17.07.2023 г., издадено от Д.Т.К. – за началник на ГПУ-София към
РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, на ХХХХ“ АД, с ЕИК ****,
за това, че на 13.05.2023 г., около 15:10 часа, в гр. София, на ГКПП-Аерогара София,
при извършване на гранична проверка на влизане в страната пътници, пристигнали с полет
FB478 от Барселона за София, се установило, че след като е бил длъжен да провери
документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето Liu Le, род. на
11.03.1995 г., гражданство Китай, паспорт № EJ6361653, изд. на 02.11.2022 г., притежаващ
еднократна „единна виза“ виза тип С № *********, издадена на 25.04.2023 г. от КС на
Швеция в Токио, валидна от 27.05.2023 г. до 27.06.2023 г., с разрешен срок на пребиваване
17 дни, превозвачът го е превозил до Р България без валидна виза или разрешение за
пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта, при положение, че
лицето не е отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, т. б от Регламент (ЕС)
2016/399 и на Решение № 284/12.04.2023 г. на Министерски съвет (обн. ДВ бр. 36 от 2023
г.).
С горното ХХХХ“ нарушила чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, поради
което на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ХХХХ“ АД, чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не били ясно
1
посочени нарушените законови разпоредби. В частност разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЧРБ
била неотносима към посоченото нарушение, а тази на чл. 20, ал. 1 от ЗЧРБ била бланкетна,
но липсвали посочени разпоредби на паспортно-визовия режим, което препятствало
възможността за защита. Отделно от описанието на нарушението не ставало ясно в какво
точно се изразявала нередовността на пътника. По същество се развиват аргументи за липса
на осъществено нарушение, тъй като посоченото в НП лице не било пресичало външна
граница на ЕС, тъй като било влязло в България от Барселона, Франция. В тази връзка се
цитира разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламент 539/2001 г. Подчертава се, че наличието на
„вътрешна граница“ не било обусловено от приемането или не на държавата-членка в
Шенген, а от приемането й в ЕС, за което се цитира чл. 20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г.,
както и практика на СЕС. Оспорва се също компетентността на АНО. За с. з., редовно
призовано, дружеството не изпраща представител.
Административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител, а
писмени бележки, ведно с писмени доказателства за компетентност и с развити аргументи
по същество, с които се моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ, както и видно от приложени заверени копия на
следните документи: Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г. на министъра на ВР, т. II.12.,
Заповед № 4064з-492/29.05.2023 г. на директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за
определяне на Д.К. за заместващ началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР
и Заповед № 4064з-755/24.08.2023 г. на директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за
прекратяване действието на предходната заповед – всичките по отношение на
компетентността на Д.К. да съставя към 17.07.2023 г. НП за нарушения на ЗЧРБ; Заповед №
8121з-378 от 06.04.2020 г. на министъра на ВР, т. I.3., Заповед № 3282з-4817/30.12.2021 г. на
гл. комисар на ГДГП, Акт за встъпване в длъжност от 05.01.2022 г. и длъжностна
характеристика – всичките по отношение на компетентността на актосъставителя мл.
експерт А. Р. Д. – В. – командир на отделение към ГКПП-Аерогара София, да издава АУАН
за нарушения на ЗЧРБ); спазено е изискването по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН в присъствието на двама свидетели, които са само по съставяне и връчване на акта;
налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие
между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна
2
квалификация; нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се
посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения
по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че АУАН е връчен на лице, изрично
упълномощено от изпълнителните директори на ХХХХ“ АД да получава АУАН и НП,
издадени срещу дружеството – приложено по отношение на Лидия Иванова Д. пълномощно.
Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
предвид неясно посочени нарушени законови разпоредби. Както в АУАН, така и в НП,
освен общите разпоредби на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, изрично и
текстово аргументирано са посочени и специалните относими в случая разпоредби на чл. 8,
ал. 1 от ЗЧРБ, чл. 6, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399 и най-вече Решение № 284/12.04.2023 г.
на Министерски съвет (МС), поради което и предвид качеството му на превозвач, не може
да се счита, че наказаната авиокомпания е била лишена от възможността да разбере
параметрите и правната квалификация на предявеното нарушение.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
По делото е установено като безспорно следното:
На 13.05.2023 г., около 15:10 часа, св. А. Д.-В., в качеството си на командир на
отделение към ГКПП-Аерогара София, била разпределена за извършване на проверки на
втора линия на Аерогара София. На същата дата с полет FB478 от Барселона за София,
обслужван от ХХХХ“ АД, пристигнало лицето Liu Le, род. на 11.03.1995 г., гражданство
Китай, паспорт № EJ6361653, изд. на 02.11.2022 г., притежаващ еднократна „единна виза“
виза тип С № *********, издадена на 25.04.2023 г. от КС на Швеция в Токио, валидна от
27.05.2023 г. до 27.06.2023 г., с разрешен срок на пребиваване 17 дни. Тъй като, съгласно
Решение № 284/12.04.2023 г. на МС (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.), когато гражданите на трети
страни, притежаващи шенгенска „единна виза“ виза, за да влязат на територията на Р
България, трябва първо да са използвали визата на територията на някоя от страните от
Шенгенското пространство, св. А. Д.-В. установила, че горепосоченият гражданин имал
шенгенска „единна“ виза, но същата не била използвана на територията на друга държава от
Шенгенското пространство.
На база горните си констатации св. А. Д.-В. издала по отношение на лицето Liu Le, с
гражданство Китай, Отказ за влизане в страната № 276 от 13.05.2023 г. в 15:11 часа. На
06.06.2023 г., в качеството си актосъставител, св. А. Д.-В. издала на ХХХХ“ АД АУАН №
271/06.06.2023 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, тъй като
превозвач дружеството е превозило горепосоченото лице до Р България без валидна виза
или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта,
при положение, че лицето не е отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, т.
б от Регламент (ЕС) 2016/399 и на Решение № 284/12.04.2023 г. (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.).
По доказателствата и от правна страна
3
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие доказателства – показанията на свидетеля по непосредствено установяване на
нарушението, в лицето на св. А. Д.-В., които са в достатъчна степен обстоятелствени,
логични и вътрешно непротиворечиви. На посочените гласни доказателства кореспондира и
приложеното и неоспорено писмено доказателство - Отказ за влизане в страната № 276 от
13.05.2023 г.
Следва да се има предвид, че спорът между страните не е по фактите, а от правно
естество.
При така установената фактическа обстановка, на първо място, безспорно доказано
е, че наказаното дружество ХХХХ“ АД се явява "превозвач", по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗЧРБ, който е бил обвързан със задължението си по
чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ („ Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до
и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:
1. наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се
изисква“). Фактите по делото неопровержимо сочат, че пристигналият с полет от Барселона
за София, обслужван от превозвача ХХХХ“ АД, гражданин на Китай Liu Le, по силата на чл.
19, ал. 1, т. 1, от ЗЧРБ, като чужденец, е следвало да притежава редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. В този
смисъл е и чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно който чужденец може да влезе в Република
България, само ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване,
както и виза, когато такава се изисква. Като гражданин на трета страна, Китай, лицето не
попада в изключенията, предвидени в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ – в изключенията,
предвидени в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо
действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на
Министерския съвет, както и доколкото лицето не е притежавало валидно разрешение за
продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Китай не е
освободена от задължението гражданите й да притежават валидна виза за влизане в ЕС по
смисъла на Регламент (ЕО) № 562/2006.
По повод изложените в жалбата възражения по същество следва да се допълни, че
България, съгласно Регламент (ЕО) № 562/2006 и Регламент (ЕС) 2016/399, макар и
държава-членка на ЕС, не е страна-членка на Шенгенското пространство и няма „вътрешни
граници“ с други държави от това пространство по силата на чл. 2, т. 1 от Кодекса на
шенгенските граници. В този смисъл при полета си от летище Барселона (на територията на
държава от Шенгенското пространство) към летище София, посоченият в атакуваното НП
гражданин на Китай е пресякъл „външна граница“ по дефиницията на Регламент (ЕО) №
562/2006. Последното е задължавало превозвача ХХХХ“ АД да осъществи проверка за
валидна виза на лицето, съобразно съответния тип виза. В АУАН и НП изрично е цитирано
Решение № 284/12.04.2023 г. на МС (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.) за изменение и допълнение
на Решение № 459 на Министерския съвет от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение
№ 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (ДВ, бр. 56 от 2014
4
г.) и за отмяна на Решение № 48 на Министерския съвет от 2012 г. за прилагане на безвизов
режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за
дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки,
които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и
Лихтенщайн, съгласно което Република България ще счита за равностойни на своите
национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия,
ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от
държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген,
независимо от гражданството на техните притежатели: а) „единна виза“ по смисъла на
чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е
била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на
правото от Шенген. Превозвачът е следвало да отчете, че гражданинът на Китай е
притежавал шенгенска „единна виза“ виза, но не е използвал преди това визата на
територията на някоя от страните от Шенгенското пространство, поради което е следвало да
приложи чл. 20, ал. 2 от ЗЧРБ и за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил
транспортиран.
С оглед горното констатацията за осъществено нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е правилна, наложената на ХХХХ“ АД по относимата санкционна
разпоредба на чл. 51 от ЗЧРБ („Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се
наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко
превозвано лице“) имуществена санкция от 2000 лева се явява законосъобразна, а
минималният размер – съответен на тежестта на нарушението. Нарушенията от подобен вид
се отличават с потенциално висока степен на обществена опасност, доколкото са в
състояние реално да застрашат сигурността в ЕС, поради което случаят не може да бъде
третиран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, депозираното писмено искане на
упълномощения представител на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1
от ЗАНН, предвид изготвеното писмено становище с аргументи по същество. В тази връзка,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) ХХХХ“ АД следва да заплати в полза на РДГП-
Аерогари-ГДГП-МВР сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 284/17.07.2023 г., издадено от Д.К. – за началник на ГПУ-
София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, на ХХХХ“ АД, с ЕИК ****.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, ХХХХ“ АД да заплати в полза на
РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6